—

да приеме, че настоящата жалба е допустима,

—

ако е необходимо, като процесуално-организационни действия или като действия по събиране на доказателства по делото, да се осъди Европейския парламент да представи становищата, издадени от Правната служба на Европейския парламент, които са били приети на 16 юли 2018 г. и на 3 декември 2018 г., без оглед на точната дата, но във всички случаи преди приемането на 10 декември 2018 г. на решението на Бюрото на Парламента за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (2018/C 466/02, ОВ C 466, 2018 г., стр. 8),

—

да отмени на основание член 263 ДФЕС обжалваното индивидуално решение, връчено на жалбоподателя от Отдела за възнагражденията и социалните права на членовете на ЕП към генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент относно допълнителната (доброволна) пенсия за месец септември 2019 г. в частта, в която с това решение се въвежда специален данък в размер на 5 % от номиналната стойност на допълнителната (доброволна) пенсия, която следва да се изплати на жалбоподателя, така както е определена в горепосоченото решение на Бюрото от 10 декември 2018 г.,

—

да приеме на основание член 277 ДФЕС, че горепосоченото решение на Бюрото на Парламента от 10 декември 2018 г. е неприложимо в частта, в която с него се променя член 76 относно мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и по-специално в частта, в която с него се въвежда специален данък в размер на 5 % от номиналната стойност на допълнителните (доброволни) пенсии, изискуеми след 1 януари 2019 г.,

—

да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е липсата на компетентност ratione materiae на Бюрото.

2.

Второто основание е съществено процесуално нарушение.

3.

Третото основание е нарушение на придобитите права и права в процес на придобиване, и на принципа на оправданите правни очаквания.

4.

Четвъртото основание е нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

5.

Петото основание е нарушение на принципа на правна сигурност и липса на преходни мерки.