This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62018CN0113
Case C-113/18: Request for a preliminary ruling from the Tribunal Supremo (Spain) lodged on 13 February 2018 — Parc del Segre, S.A. and Others v Administración General del Estado
Дело C-113/18: Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 13 февруари 2018 г. — Parc del Segre S.A. и др./Administración General del Estado
Дело C-113/18: Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 13 февруари 2018 г. — Parc del Segre S.A. и др./Administración General del Estado
OB C 161, 7.5.2018, p. 32–33
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
7.5.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 161/32 |
Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 13 февруари 2018 г. — Parc del Segre S.A. и др./Administración General del Estado
(Дело C-113/18)
(2018/C 161/36)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Supremo
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Parc del Segre S.A., Electra Irache S.L., Genhidro Generación Hidroeléctrica S.L., Hicenor, S.L., Hidroeléctrica Carrascosa, S.L., Hidroeléctrica del Carrión, S.L., Hidroeléctrica del Pisuerga, S.L., Hidroeléctrica Santa Marta, S.L., Hyanor, S.L. и Promotora del Rec dels Quatre Pobles, S.A.
Ответник: Administración General del Estado
Преюдициални въпроси
|
1) |
Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета (1) от 23 октомври 2000 г., в която разпоредба се установява принципът на възвръщаемост на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използването на вътрешнотериториалните води за производството на енергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите? |
|
2) |
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (2), парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено производителите на водноелектрическа енергия с дейност в речни басейни, обхващащи повече от една автономна област, но не и производителите, притежатели на концесии в речни басейни, находящи се само в една автономна област, както и производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и производителите на енергия, използващи други технологии? |
|
3) |
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в речни басейни, обхващащи повече от една автономна област, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на централата и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници? |
(1) Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 2000 г.,стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193).
(2) Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55).