19.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/12

—

да се отмени определението на Общия съд на Европейския съюз, постановено на 25 януари 2017 г. по дело T-217/16,

—

да се върне дело T-217/16 на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе той по времевото ограничение, установено в член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 на Комисията от 26 февруари 2016 г.,

—

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание за обжалване е свързано с наличието на активна процесуална легитимация на жалбоподателя да обжалва Регламент 2016/278 (1) пред Общия съд на Европейския съюз (наричан по-нататък „Общият съд“), доколкото са изпълнени изискванията по член 263, четвърта алинея ДФЕС. Както е известно на този съд, тези изисквания са: i) пряко и лично засягане с обжалвания акт или ii) пряко засягане с подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение.

Във връзка с изискването за пряко и лично засягане с обжалвания акт жалбоподателят счита, че Общият съд по никакъв начин не поставя под съмнение наличието на пряко засягане. Що се отнася до личното засягане, то също е налице по отношение на IPM, тъй като въпросният регламент засяга всички и всеки един от вносителите, чиито ЕАД (единни административни документи) включват номенклатури или кодове по ТАРИК за стоките, предмет на антидъмпингови мита в периода от 2009 г. (влизане в сила на Регламент 91/2009) включително, до 2016 г. (влизане в сила на Регламент 2016/278) включително. Така тези вносители образуват „ограничен кръг икономически оператори“, доколкото ограничаването на действието на отмяната на антидъмпинговите мита ги засяга по конкретен и специфичен начин.

От друга страна, във връзка с прякото засягане с подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение, съображенията са съсредоточени върху доказването на липсата на актове за изпълнение на Регламент 2016/278. Всъщност актовете за установяване на задължения, които сочи Общият съд като актове за изпълнение на Регламента не са такива, тъй като единствените адресирани до жалбоподателя актове за установяване на задължения са били по Регламент 91/2009 (2), но не и по обжалвания регламент (Регламент 2016/278). Доказателство за това е фактът, че самите актове за установяване на задължения, адресирани до IPM от испанската данъчна администрация, са приети преди влизането в сила на обжалвания регламент.

При това положение оспорваният член 2 е самостоятелна норма, която не изисква никакъв последващ акт, за да произведе правни последици от деня на влизането си в сила, тъй като с нея само се отменят някои антидъмпингови мита предвид несъвместимостта им с Антидъмпинговото споразумение и Споразумението ГАТТ.

Освен това Регламентът налага задължение за бездействие — указание за испанската държава да не предприема действия по събиране на антидъмпингови мита — което е пречка за издаването на какъвто и да било данъчен акт, който да бъде обжалван по вътрешноправен ред, поради което подаването на жалба за отмяна е единственият способ, с който разполага IPM, за да оспори член 2 от Регламент 2016/278.

Поради горното жалбоподателят смята за несъмнено, че IPM е процесуално легитимирано по член 263 ДФЕС да подаде жалба за отмяна на член 2 от Регламент 2016/278, доколкото по своето естество и съдържание този регламент не включва никакви мерки за изпълнение.

2.

Като второ основание за обжалване жалбоподателят сочи направеното пред Общия съд искане да бъде признато обратното действие на член 1 от обжалвания регламент. В това отношение, противно на постановеното от Общия съд в обжалваното определение, в което той приема, че не е компетентен да обяви член 1 от Регламента за разпоредба, имаща обратно действие, жалбоподателят смята, че това обратно действие е неизбежна последица от отмяната на член 2 от Регламента, тъй като посоченият член установява времево ограничение, чиято основателност се оспорва с обявената за недопустима от Общия съд жалба. Следователно искането на жалбоподателя да се обяви, че член 1 от Регламента има обратно действие, е напълно допустимо, доколкото това искане би било имплицитно уважено с обявяването на член 2 от Регламента за недействителен.