This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62015CN0197
Case C-197/15: Request for a preliminary ruling from the Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco (Spain) lodged on 29 April 2015 — Juan Carlos Castrejana López v Ayuntamiento de Vitoria
Дело C-197/15: Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco (Испания), постъпило на 29 април 2015 г. — Juan Carlos Castrejana López/Ayuntamiento de Vitoria
Дело C-197/15: Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco (Испания), постъпило на 29 април 2015 г. — Juan Carlos Castrejana López/Ayuntamiento de Vitoria
OB C 236, 20.7.2015, p. 26–27
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
20.7.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 236/26 |
Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco (Испания), постъпило на 29 април 2015 г. — Juan Carlos Castrejana López/Ayuntamiento de Vitoria
(Дело C-197/15)
(2015/C 236/36)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco
Страни в главното производство
Жалбоподател: Juan Carlos Castrejana López
Ответник: Ayuntamiento de Vitoria
Преюдициални въпроси
1) |
Следва ли клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при злоупотреба със срочни трудови договори не предоставя общо на временно наетите служители в публичната администрация, за разлика от наетите на трудов договор с администрацията в подобни случаи, правото на запазване на правоотношението като работници с трудов договор за неопределено време, които не са назначени за постоянно, т.е. правото да заемат временно свободната длъжност до редовното ѝ заемане или съкращаването ѝ в съответствие с предвидените в закона процедури? |
2) |
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли принципът на еквивалентност да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да приеме за сходни двете положения — на наетите на срочен трудов договор с администрацията и на временно наетите служители в публичната администрация, когато е налице злоупотреба със срочни трудови договори или освен идентичността на работодателя, идентичността или сходството на извършваните услуги и определената продължителност на трудовия договор националният съдия следва да вземе предвид и други критерии, като например особеното естество на трудовото или служебно правоотношение на заетото лице или правото на администрацията да се самоорганизира, които обосновават различно третиране на двете положения? |
3) |
При отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че подходящата санкция трябва да се разгледа и определи в същото производство — в което се установява злоупотребата с използването на срочни трудови договори — чрез съответните процесуални действия, в рамките на които страните могат да искат, твърдят и доказват това, което считат за необходимо за целта, или напротив, посоченият принцип допуска насочването на увреденото лице за тази цел към ново административно или съответно съдебно производство? |
(1) Приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).