—

да отмени решението в частта, която се отнася до жалбоподателя, и по-конкретно член 1, параграф 5, буква г), член 2, буква ж) и член 4, само в частта относно включването на жалбоподателя в списъка с адресати на решението,

—

да разпореди в полза за жалбоподателя beneficium ordinis seu excussionis [жалбоподателят да може да иска кредиторите да насочат претенциите си първо срещу други длъжници],

в случай на евентуално благоприятно за Prysmian произнасяне в отделно производство, при подаване от това дружество на жалба за отмяна на решението,

—

да отмени решението или да измени член 2, буква ж) от него, като намали наложената солидарно на Prysmian и на жалбоподателя глоба,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

—

С първото си правно основание Pirelli твърди, че в решението подробните доводи относно неприложимостта на презумпцията за отговорността на дружеството майка в отношенията Pirelli-Prysmian не са обсъдени, дори не се споменават. Следователно решението било опорочено от пълна липса на мотиви и трябвало да бъде отменено.

—

С второто правно основание жалбоподателят твърди, че решението нарушавало основните му права по членове 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз и по член 6, параграф 2 и член 7, параграф 1 от ЕКПЧ. Освен това възлагането на отговорността на Pirelli представлявало нарушение на правото на собственост (член 1 от Допълнителен протокол към Конвенцията и член 14 от Конвенцията, както и членове 17 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз) и противоречало на принципа на неутралност по член 345 ДФЕС. На последно място, Комисията допуснала явно нарушение на правото на защита на Pirelli, закрепено в член 6 от Конвенцията и в член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като жалбоподателят не могъл да се защити по същество срещу нарушението, в което е обвинен, понеже не разполагал с никакво надлежно доказателство, с което да може да оспори обвиненията срещу Prysmian.

—

С третото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията приложила неправилно презумпцията за отговорността на дружеството майка, като не отчела както следва характерните особености на отношението на контрол Pirelli-Prysmian.

—

С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че с прилагането на презумпцията за отговорността на дружеството майка в настоящия случай е нарушен принципът на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДФЕС, тъй като с него не се цели постигането на нито една от целите, които Комисията иска да постигне с неговото прилагане. Следователно нямало никакво основание отговорността на Prysmian да се разшири и спрямо Pirelli.

—

С петото правно основание жалбоподателят посочва, че налагането на Pirelli на солидарна отговорност с Prysmian не само не постига, а направо противоречи на целите, които Комисията иска да постигне в областта на санкциите. При условията на евентуалност, за да вземе предвид, възложената на Prysmian и Pirelli различна отговорност, Комисията трябвало поне да предвиди в полза на Pirelli beneficium ordinis seu excussionis. Накрая, като не отразила по подходящ начин различната позиция на жалбоподателя в сравнение с тази на Prysmian, Комисията нарушила принципа на пропорционалност и този на равно третиране. Следователно решението трябва да се отмени в частта относно глобата или, при условията на евентуалност, да се измени от сезирания съд, при упражняване на неговата компетентност по същество, като се предвиди в полза на Pirelli beneficium ordinis seu excussionis.

—

С шестото правно основание жалбоподателят излага доводи в подкрепа на собственото си право да се ползва от евентуална отмяна (частична или пълна) на решението или поне намаляване на глобата, в полза на Prysmian в резултат на жалбата му срещу решението и препраща към изложените от него доводи, с изключение на тези, неблагоприятни за жалбоподателя.