11.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/27

—

да отмени, доколкото се прилага за жалбоподателя:

—

да осъди Съвета да заплати разноските в производството.

1.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че член 29 ДЕС не е надлежното правно основание за решението, тъй като жалбата срещу жалбоподателя не го е посочила като лице, което е накърнило върховенството на закона в Украйна по смисъла на членове 21, параграф 2 и 23 ДЕС. Жалбоподателят твърди, че тъй като решението е било невалидно, Съветът не е могъл да се позове на член 215, параграф 2 ДФЕС, за да издаде регламента. Към момента на налагане на ограничителните мерки не е било налице обвинение или жалба срещу жалбоподателя в никоя юрисдикция заради това, че неговите действия са представлявали заплаха за накърняване на върховенството на закона или са нарушили някакви човешки права в Украйна.

2.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото на ефективна съдебна защита, тъй като основанието, на което жалбоподателят е бил включен в списъка се свежда до прогласяването на вина преди каквото и да е съдебно произнасяне по въпроса и тъй като на жалбоподателя не е била предоставена никаква конкретна информация относно причините, посочени в обжалваните мерки, за включването му в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, въпреки отправеното от него искане за информация до Съвета.

3.

Третото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не е посочил на жалбоподателя достатъчни причини за включването му в списъка. Жалбоподателят твърди, че не са му били предоставени никакви подробности относно естеството на поведението на жалбоподателя, заради което той е бил включен в списъка. Жалбоподателят по-нататък твърди, че не са му били предоставени никакви подробности относно органа, отговорен за наказателното разследване, на което се твърди, че той е обект, нито за датата, на която е започнало разследването срещу жалбоподателя.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил по необоснован и непропорционален начин основните права на жалбоподателя на собственост и репутация, тъй като ограничителните мерки не са били предвидени в закон и са били наложени без подходящи гаранции, даващи възможност на жалбоподателя да изложи действително случая си пред Съвета.

5.

Петото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът се е позовал на неточни по същество факти и е допуснал явна грешка в преценката. Жалбоподателят твърди, че съобразно информацията, с която разполага, срещу него не се води наказателно производство или разследване във връзка с присвояването на украински държавни средства или тяхното нелегално изнасяне извън Украйна.

6.

Шестото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не е проверил относимостта и валидността на доказателствата, на които почива включването на жалбоподателя в списъка, тъй като не е съобразил дали настоящият главен прокурор на Украйна има правомощието по силата на Конституцията на Украйна да започне разследване срещу жалбоподателя и не е взел предвид, че разследването срещу жалбоподателя в Австрия е било прекратено поради недостатъчни доказателства в подкрепа на твърденията срещу жалбоподателя за присвояване на държавни средства.