—

да отмени член 1 от решението на Комисията от 20 септември 2011 г. по преписка C 35/2010 (ex N 302/2010) относно мерките, които Дания възнамерява да установи под формата на данъци за хазартни онлайн игри в датския Закон за данъците върху хазартните игри,

—

да обяви за невалиден член 1 от решението на Комисията от 20 септември 2011 г. по преписка C 35/2010 (ex N 302/2010) относно мерките, които Дания възнамерява да установи под формата на данъци за хазартни онлайн игри в датския Закон за данъците върху хазартните игри, доколкото той предвижда, че мярката е одобрена като съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

В рамките на първото правно основание жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е опорочено поради неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като съображенията, изложени в подкрепа на твърдението, че разглежданата помощ (която се изразява в установяването на данъци за хазартните онлайн игри с по-нисък размер от предвидените за игрите в игрални заведения в Дания) е съвместима с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, не са свързани с посочените в тази разпоредба критерии.

2.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради неспазване на основни процесуални гаранции, тъй като не му е била предоставена възможност да изрази становището си относно прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

3.

В рамките на третото правно основание той изтъква неправилно прилагане на правото, доколкото решението на Комисията е опорочено поради явна грешка, тъй като с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС не се предоставя правомощие за обявяване на разглежданата помощ за съвместима с Договора и Комисията е превишила пределите на правомощията си по тази разпоредба.

4.

В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят изтъква наличието на злоупотреба с власт, тъй като обжалваното решение всъщност не се основава на целите, залегнали в основата на въпросната разпоредба.

5.

В рамките на петото правно основание той твърди, че с обжалваното решение се нарушава принципът на пропорционалност, тъй като не е доказано, че решението не надхвърля пределите на необходимото.