18.6.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 179/10

1.

Трябва ли режимът относно приспадането на данъка върху добавената стойност, предвиден в Директива 77/388/ЕИО на Съвета (1) от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета (2) от 20 декември 2001 г. (наричана по-нататък „Шеста директива“) или в приложимата през 2007 г. Директива 2006/112/ЕО на Съвета (3) от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, да се тълкува в смисъл, че въз основа на принципа на обективната отговорност данъчната администрация може да ограничи или лиши данъчнозадълженото лице от правото на приспадане, което то желае да упражни, ако издателят на фактурата не може да удостовери, че използването на подизпълнители е извършено в съответствие с правото?

2.

В хипотезата, в която данъчната администрация не оспорва извършването на отразената във фактурата стопанска дейност, и самата фактура отговаря на формалните изисквания на закона, може ли законно да се откаже възстановяването на ДДС, ако е невъзможно да се определи идентичността на останалите подизпълнители, използвани от издателя на фактурата или ако фактурите, издадени от тези подизпълнители, не отговарят на приложимата правна уредба?

3.

Длъжна ли е данъчната администрация, която отрича правото на приспадане при посочените във втория въпрос обстоятелства, да докаже в хода на административното производство, че данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане, е знаело, че предприятията, които се намират след него във веригата от подизпълнители, са действали незаконно, евентуално с цел да избегнат плащането на данъците или включително че това данъчнозадължено лице е действало съгласувано с тези предприятия?