Жалба, подадена на 14 септември 2009 г. от Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH срещу решението на Първоинстанционния съд (осми състав), постановено на 8 юли 2009 г. по дело T-225/08 — Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), друга страна в производството: Schwarzbräu GmbH

(Дело C-365/09 Р)

2009/C 267/82

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH (представител: P. Wadenbach, Rechtsanwalt)

Други страни в производството:

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя в настоящото производство срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация от 8 април 2008 г. С последното решение апелативният състав потвърждава решението на отдела по заличаването, с което се отхвърля направеното от жалбоподателя в настоящото производство искане за обявяване на недействителността на фигуративната марка на Общността „ALASKA“. Искането на жалбоподателя в настоящото производство е направено по отношение на всички обхванати от регистрацията стоки от клас 32 (минерална и газирана вода и други безалкохолни напитки; плодови напитки и сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки).

Страните спорят по същество относно това дали съществува абсолютно основание за отказ поради необходимост от запазване на възможността за свободно ползване на указание за географски произход.

В жалбата си жалбоподателят в настоящото производство твърди, че Първоинстанционният съд е направил неправилно тълкуване на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 (наричан по-нататък РМО), най-вече с оглед на принципите, развити в съдебната практика.

Съгласно текста на посочената разпоредба от Регламента за марката на Общността, за да се откаже регистрацията на марка на Общността е достатъчно тя да се състои предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговията, за да се означи географският произход на посочените в заявката стоки. Оттук следвало, че дори географски означения, които могат да се използват от предприятията, би трябвало да се оставят за свободно ползване от тях като указания за географски произход за съответната група стоки. Прилагането на посочената разпоредба от РМО не изисквало наличието на конкретна, действителна или сериозна необходимост от запазване на възможността за свободно ползване.

Ако Първоинстанционният съд беше приложил правилно от правна гледна точка член 7, параграф 1, буква в) от РМО и развитите в съдебната практика принципи към настоящия случай, той трябвало да установи, че Аляска бил най-големият резервоар на питейна вода в Съединените щати, че съответните потребители свързвали Аляска с естествено изобилие от чиста вода в нейните различни форми, че добивът на минерална вода в Аляска се осъществявал в значим от икономическа гледна точка обем, че вече имало предлагане на пазара в Общността, поради което сериозно се разглеждало разширяването му. Така било ясно, че означението „ALASKA“ можело в бъдеще да се използва от конкурентите като указание за произход.

Вместо това Първоинстанционният съд приложил неправилно от правна гледна точка член 7, параграф 1, буква в) от РМО и принципите на съдебната практика, като чрез проверка за уместност, т.е. проверка дали доставката на минерална вода в Общността от Аляска била целесъобразна от микроикономическа гледна точка (конкуренция, транспортни разходи), поставил допълнителни изисквания, излизащи извън посочените принципи. Тези допълнителни изисквания трябвало да се разглеждат като прекалено големи с оглед на член 7, параграф 1, буква в), неговото съдържание и по-специално с оглед на развитите в съдебната практика принципи, и водели до прекалено широко тълкуване, което не е съобразено с целта на общностната уредба.