Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52022AE0552

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Създаване на Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие“ (COM(2022) 27 final) и относно б) „Цифрови права и принципи“ (проучвателно становище)

EESC 2022/00552

OB C 365, 23.9.2022, p. 13–17 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

23.9.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 365/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Създаване на Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие“

(COM(2022) 27 final)

и относно б) „Цифрови права и принципи“

(проучвателно становище)

(2022/C 365/03)

Докладчик:

Philip von BROCKDORFF

Съдокладчик:

Violeta JELIĆ

Консултация

а)

Европейска комисия, 2.5.2022 г.

б)

Чешкото председателство, 26.1.2022 г.

Правно основание

а)

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

б)

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

1.6.2022 г.

Приемане на пленарна сесия

15.6.2022 г.

Пленарна сесия №

570

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

181/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

 ЕИСК подчертава силната връзка между Пътя към цифровото десетилетие и Декларацията относно цифровите права и принципи, като първият документ поставя акцент върху количествените цели, а вторият — предимно върху качествените. ЕИСК счита, че и двата документа са от голямо значение за улесняването на цифровата трансформация на обществото и икономиката.

1.2.

 ЕИСК счита, че декларацията би трябвало да работи за устойчивото развитие като цяло. Успехът на цифровата трансформация е комбинация от икономически, социални и екологични ползи, произтичащи от приноса ѝ за по-голяма конкурентоспособност, просперитет, работни места, благосъстояние и прехода към кръгова икономика с нулеви емисии,. придружена от мерки за предотвратяване и свеждане до минимум на нежеланите рискове, които това би могло да създаде за обществото.

1.3.

 ЕИСК счита, че разглеждането на цифровите умения, цифровата инфраструктура, цифровата стопанска дейност и цифровите обществени услуги е от решаващо значение за подпомагане на икономическото възстановяване и растежа в Европа, като същевременно се гарантира, че напредъкът се осъществява в съответствие с основните права и по ориентиран към човека и приобщаващ начин, без никой да бъде изоставен. ЕИСК препоръчва също така да се вземат предвид заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа по отношение на цифровата трансформация.

1.4.

 Въпреки че е предназначена да служи като солиден политически ангажимент, декларацията не би засегнала настоящите юридически права. ЕИСК счита, че цифровите права произтичат от съществуващите основни права и се определят от тях в смисъл, че са част от ценностите и принципите на ЕС, където едновременно съществуват различни права и свободи, а ценностите взаимно си поставят граници.

1.5.

 Различните принципи и права, описани в проекта на декларация, в много отношения се припокриват, а смесването на принципи и права затруднява възприемането на същността на съдържанието. Ето защо е абсолютно необходимо да се насърчава разбирането на тяхното практическо значение. Това се отнася за предприятията, работниците, потребителите и населението като цяло.

1.6.

 Основните права и ценности на ЕС са от съществено значение както за гражданите, така и за предприятията. Затова в декларацията би трябвало да се признае фактът, че при адаптирането си към цифровия свят повечето предприятия, особено МСП, са изправени пред почти същите предизвикателства като хората като цяло. ЕИСК посочва и предизвикателството да се избегне цифровото разделение по отношение на достъпа на застаряващото населението и населението в селските райони до обществени и частни услуги.

1.7.

 ЕИСК подчертава значението на принципите на свързаност, умения и сигурност, които са от съществено значение както за хората и предприятията, така и за цялостното икономическо и обществено развитие. Войната между Русия и Украйна го направи още по-видимо, а войната също така засили необходимостта от развиване на уменията на хората и средствата за разпознаване и борба с дезинформацията.

1.8.

 ЕИСК подчертава значението на измерването и наблюдението на напредъка в областта на цифровите технологии и препоръчва инструментите в тази област да не се умножават. Целите на декларацията трябва да бъдат измерени чрез конкретни показатели в рамките на Пътя към цифровото десетилетие, а годишният доклад за състоянието на цифровото десетилетие би трябвало да бъде включен в европейския семестър.

1.9.

 Доброто функциониране и справедливостта на единния пазар играят решаваща роля за цифровото развитие в ЕС. Поради тази причина ЕИСК счита, че самата същност на свободите в рамките на единния пазар трябва да бъде напълно защитена. Свободното движение на данни и собствеността върху данните придобиват все по-голямо значение, тъй като те не само засягат единния пазар на данни като такъв, но и са неразривно свързани с пазарите на капитали, стоки и услуги. Принципите, свързани с иновациите и интелектуалната собственост, както и със свободата на предприемачество, също би трябвало да бъдат признати в декларацията.

1.10.

 Единният пазар е също така трамплин, който да даде възможност на ЕС да разшири използването на външните пазари и веригите на доставки и да бъде влиятелен и силен глобален участник. Поради това декларацията би трябвало да бъде активно популяризирана в международен контекст, като се използва широк набор от инструменти, вариращи от глобални споразумения, създадени от социалните партньори в многонационални дружества, до дипломатически действия и сътрудничество в областта на иновациите, търговски и инвестиционни споразумения и условия за финансиране.

2.   Контекст на становището

2.1.

 По време на последната реч за състоянието на Съюза Европейската комисия представи съобщението „Път към цифровото десетилетие“ (1). Целта на този план е да се цифровизират уменията, инфраструктурата, предприятията и обществените услуги, за да се завърши цифровата трансформация на нашето общество и икономика до 2030 г.

2.2.

 Същевременно Комисията работи по финализиране на предложението си за съвместна декларация относно цифровите принципи на Европейския парламент, Съвета и Комисията, с цел да се гарантира, че европейските ценности и права се вземат предвид в цифровото пространство. Това ще позволи на всички да се възползват от възможностите, предлагани от цифровите технологии, като например универсален достъп до интернет, алгоритми, които зачитат основните права, посредством редовен одит на алгоритмите, извършван от независими трети страни, и безопасна и надеждна онлайн среда.

2.3.

 За да се гарантира, че Европа напредва бързо към целите на цифровото десетилетие, предложената рамка за управление предвижда система за мониторинг, основана на засиления индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), а докладът за състоянието на цифровото десетилетие ще послужи за годишна оценка на цифровата трансформация в Европа. По-специално, докладът: (i) ще определя областите, в които са необходими допълнителни действия; (ii) ще анализира недостига на инвестиции или други ресурси и ще очертава действията, необходими за укрепване на цифровия суверенитет на ЕС; и (iii) ще дава оценка на прилагането на съответните регулаторни предложения и на действията на равнище ЕС и на национално равнище. Докладът ще осигури и възможност да се направи преглед на това доколко се спазват цифровите принципи, които ще бъдат изложени в предстоящата декларация.

3.   Общи бележки

3.1.

 ЕИСК счита, че съобщението „Път към цифровото десетилетие“ е важна стъпка в подкрепа на цифровата трансформация в ЕС, тъй като отчита засилващите се тенденции и нарастващите нужди от цифровизация, които пандемията подчерта. Необходимостта от преодоляване на пропуските в цифровите способности на Европа продължава да буди безпокойство, както и необходимостта да се възприеме по-единен подход и да се инвестира в широкомащабни цифрови проекти, за да се извлекат ползите от цифровизацията.

3.2.

 ЕИСК счита, че вниманието към цифровите умения, инфраструктурата, предприятията и обществените услуги е от съществено значение за подпомагане на икономическото възстановяване и растежа в Европа, което е жизненоважно за подобряване на доходите, жизнения стандарт и условията на труд. Би трябвало да се обърне специално внимание на застаряващото население и населението в селските райони в ЕС, за да се гарантира, че то няма да бъде пренебрегнато в цифровата трансформация.

3.3.

 Освен това успешната цифрова трансформация ще изведе Европа на челно място в световните тенденции, ще подкрепи нейната конкурентоспособност и ще улесни определянето на универсални стандарти. Освен това цифровите технологии са от съществено значение, за да може ЕС да постигне целите за устойчивост на своя Зелен пакт.

3.4.

 ЕИСК приветства факта, че Комисията и държавите членки ще работят в тясно сътрудничество за постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие. Като първа стъпка, веднага след влизането в сила на решението за създаване на Пътя към цифровото десетилетие, те ще определят съвместно бъдещите траектории на равнището на ЕС за всяка от целите. Тези траектории ще дадат възможност за оценка на напредъка при постигането на целите.

3.5.

 ЕИСК признава, че е отговорност на държавите членки да включат своите национални траектории в цифровите стратегически пътни карти, както и настоящите или планираните политики или инструменти, които възнамеряват да използват. Разбира се, не всички цели на цифровото десетилетие изискват еднакви усилия във всички държави членки, защото някои от тях са постигнали значителен напредък. Освен това множество цели изискват целенасочени усилия от страна на някои държави членки. ЕИСК признава, че потенциалният принос на държавите членки за постигането на целите, определени на равнището на ЕС, варира значително в някои случаи, което също трябва да бъде взето предвид. Във връзка с това ЕИСК призовава за конкретни ключови показатели за ефективност на национално равнище, за да се наблюдава напредъкът и да се гарантира постигането на целите.

3.6.

 ЕИСК очаква тези съображения да бъдат включени в годишния доклад на Комисията за напредъка относно състоянието на цифровото десетилетие. Във връзка с това Комитетът приветства ангажимента през петте месеца след публикуването на доклада Комисията и държавите членки да си сътрудничат тясно, за да определят областите на недостатъчен напредък и да се договорят относно мерките, които ще гарантират постигането на целите. И в този случай държавите членки ще трябва да адаптират своите национални стратегически пътни карти, за да вземат предвид препоръките, отправени в доклада. От съществено значение е те да се ангажират с предприемането на корективни действия и/или изпълнението на проекти, например многонационални.

3.7.

 ЕИСК приветства също така всички предложени инструменти за вземане на решения, които да гарантират, че мерките, предприети от държавите членки, са достатъчни за постигането на целите на цифровото десетилетие. Тези механизми, които включват партньорска проверка, препоръки на Комисията, възможно по-нататъшно действие на равнище ЕС, както и конкретен диалог, изглеждат многообещаващи по отношение на ефективността, ако се приеме, разбира се, че всички препоръки се изпълняват.

3.8.

 По отношение на докладването ЕИСК подчертава необходимостта от обвързване на целите на цифровото десетилетие с европейския семестър. Цифровите аспекти в контекста на европейския семестър и наблюдението на напредъка по отношение на цифровата трансформация в ЕС са от решаващо значение и ЕИСК подкрепя предложението годишният доклад относно състоянието на цифровото десетилетие да бъде включен в европейския семестър. Постигането на целите на декларацията би трябвало да се наблюдава с конкретни показатели, които измерват, например, напредъка в областта на цифровите професионални умения и уменията за откриване на невярна информация онлайн, както и намаляването на цифровото разделение и подкрепата за хората без достъп до онлайн услуги. Във връзка с това би трябвало да се вземат под внимание и аспектите, свързани с Механизма за възстановяване и устойчивост.

3.9.

 ЕИСК потвърждава положителната си позиция, изразена в съответното становище относно многонационалните проекти, които са мащабни начинания, подпомагащи постигането на целите за цифрова трансформация на ЕС. Подходът на насочване на координирани инвестиции, включващи най-малко три държави членки, а когато е целесъобразно — други публични заинтересовани страни или заинтересовани страни от цялото гражданско общество, е подходящ (2).

3.10.

 Тези проекти подпомагат производителността и устойчивостта на европейската икономика, поради което е необходимо да се формулират ясни насоки за това как могат да се осигурят средства за многонационални проекти. Възможните източници на финансиране включват комбинация от финансиране от ЕС и от държавите членки. От европейска страна можем да споменем Механизма за възстановяване и устойчивост, програмата „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа, програмата InvestEU, „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. Въпреки това силно се насърчава приносът на държавите членки към многонационалните проекти, които според ЕИСК са от съществено значение за една по-ефективна и координирана европейска цифрова трансформация.

3.11.

 ЕИСК счита, че жизнеспособността на многонационалните проекти би трябвало да се оценява редовно и приветства предложението Комисията да съветва и да предоставя, когато е целесъобразно, подходящи насоки в подкрепа на изпълнението на многонационални проекти.

4.   Конкретни бележки

4.1.

 Предложенията на Комисията предоставят основа и аргумент на Европейския парламент, Съвета и Комисията да изготвят и подпишат съвместна декларация. Според ЕИСК една декларация, обединяваща в един-единствен документ различните принципи, свързани с цифровата трансформация, би била полезен референтен документ в контекста на прилагането на Цифровия компас и Пътя към цифровото десетилетие. В най-добрия случай тази декларация би засилила доверието на хората и предприятията. Това изисква ясен и лесно разбираем текст и комуникация.

4.2.

 Въпреки че има политически характер и не е правно обвързваща сама по себе си, подобна декларация би послужила като солиден референтен документ и насока за бъдещи политически мерки. Както е посочено в съобщението, декларацията няма да засегне действащи юридически права. Поради това всяка друга мярка, основаваща се на нея, би трябвало надлежно да отчита съществуващите правни и други инструменти.

4.3.

 Важно е също така да се разшири голямото разнообразие от инструменти и мерки, които допринасят за изпълнението на декларацията. Например, абсолютно необходимо е да се повиши осведомеността за практическото значение на принципите и да се популяризира тяхното разбиране. Това се отнася за предприятията, работниците, потребителите и хората като цяло.

4.4.

 Разумно е да се използват съществуващите механизми за наблюдение на бъдещото и настоящото практическо прилагане на принципите. Механизмът за управление на Пътя към цифровото десетилетие, заедно с неговите общи цели, е най-подходящ в това отношение. Освен това е полезно да се наблюдава развитието на възприятията на хората чрез проучвания на Евробарометър.

4.5.

 В няколко предходни становища ЕИСК подчерта значението на цифровата трансформация, която се извършва по ориентиран към човека, приобщаващ и устойчив начин, и декларацията би представлявала съществена препратка към тази цел. Съответните цели бяха включени и в съобщението „Път към цифровото десетилетие“ и ЕИСК счита, че те предоставят качествена рамка за количествените цели, определени в настоящия документ, и тези на Цифровия компас (3).

4.6.

 Различните принципи и права, описани в проекта на декларация, в много отношения се припокриват и всеки/всяко от тях има различни аспекти, някои от които са доста подробни. Това затруднява възприемането на същността на съдържанието. Съчетанието от принципи и права допълнително размива това съдържание. Първоначалният набор от цифрови принципи, представен от Комисията за консултация, беше по-ясен и по-лесен за разбиране, поради което беше по-подходящ подход, при който беше използван обогатяващият принос от консултацията.

4.7.

 ЕИСК е на мнение, че цифровите права произтичат от съществуващите основни права и се определят от тях. Те са част от ценностите и принципите на ЕС, които представляват многостепенно и многоизмерно цяло, в което съществуват едновременно различни права и свободи и където ценностите също така определят граници и гарантират справедлив баланс. Такъв е случаят например с принципите на свободата на словото и недискриминацията в контекста на речта на омразата, която е все по-често срещано явление в онлайн пространството.

4.8.

 ЕИСК счита, че цифровите принципи би трябвало да служат на всички аспекти на устойчивото развитие. Въпреки това принципът на устойчивост в проекта за декларация изглежда се отнася предимно до екологичната устойчивост, докато останалите пет принципа са съсредоточени основно върху социалната устойчивост. ЕИСК счита, че при разработването и използването на цифрови технологии устойчивостта би трябвало да се разглежда по два начина: като свеждане до минимум на вредното въздействие на технологиите и като увеличаване на положителното им въздействие върху икономиката и обществото. Следователно успехът на цифровата трансформация е комбинация от икономически, социални и екологични ползи, произтичащи от нейния принос за създаването на по-голяма конкурентоспособност, просперитет, работни места и благосъстояние и прехода към кръгова икономика с нулеви емисии.

4.9.

 Основните права и ценности на ЕС са от съществено значение както за гражданите, така и за предприятията. Повечето от аспектите, включени в проекта, са от значение не само за хората като цяло, но и за предприемачите, включително предприятията от социалната икономика и организациите на гражданското общество. Затова в декларацията би трябвало да се признае фактът, че при адаптирането си към цифровия свят повечето предприятия, особено МСП, са изправени пред почти същите предизвикателства като населението като цяло.

4.10.

 ЕИСК смята, че би трябвало да се постави по-голям акцент и върху увеличаването на ползите от цифровата трансформация, включително икономическия просперитет. Това подчертава важността на принципите, отнасящи се до свързаността, уменията и сигурността, които са от съществено значение за социално-икономическото развитие. В допълнение към предложените в проекта за декларация принципи, принципите на иновациите и интелектуалната собственост, както и свободата на стопанска инициатива, са от голямо значение за предприятията в цифровия свят и би трябвало да бъдат признати в декларацията.

4.11.

 Войната между Русия и Украйна подчерта значението на правилното функциониране на цифровите връзки и киберсигурността на всички равнища и във всички сектори на обществото, както и в международните връзки. Тя засили и необходимостта от развиване на уменията на хората и средствата за разпознаване и борба с дезинформацията.

4.12.

 ЕИСК вече изтъкна значението на цифровия суверенитет като ключов стълб на икономическото, социалното и екологичното развитие на Европа и подчерта, че този суверенитет трябва да се основава на глобална конкурентоспособност и на силно сътрудничество между държавите членки. Това е съществена предпоставка за това ЕС да се превърне в еталон на международната сцена, включително по отношение на надеждността на цифровите технологии. Що се отнася по-специално до хостинга на данните на европейците, ЕИСК подчертава необходимостта от завършване на европейския проект за изчисления в облак „Gaia X“, който би засилил доверието на европейското население и по този начин би насърчил потока от данни (4).

4.13.

 Доброто и справедливо функциониране на единния пазар играе решаваща роля за цифровото развитие в ЕС. Поради тази причина ЕИСК счита, че самата същност на свободите в рамките на единния пазар трябва да бъде напълно защитена. Свободното движение и собствеността върху данните придобиват все по-голямо значение, тъй като не само засягат единния пазар на данни като такъв, но и са неразривно свързани с пазарите на капитали, стоки и услуги.

4.14.

 Единният пазар е също така отправна точка, която да даде възможност на ЕС да разшири използването на външните пазари и веригите на доставки и да бъде влиятелен и силен глобален участник. Поради това декларацията би трябвало да се популяризира активно на международната сцена. Въпреки че ценностите не могат да бъдат „изнасяни“, ЕС има потенциала да упражнява влияние в световен мащаб, като използва широк набор от инструменти — от глобални споразумения, създадени от социалните партньори в многонационални дружества, до дипломатически действия, сътрудничество в областта на иновациите, търговски и инвестиционни споразумения и условия за финансиране Това се отнася както за двустранните, така и за многостранните външни отношения.

Брюксел, 15 юни 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1)  COM(2021) 574 final.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 87).

(3)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 87).

(4)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 87).

Top