2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/216

Докладчик:

Petr ZAHRADNÍK

Съдокладчик:

Javier DOZ ORRIT

1.1.

Настоящите заключения и препоръки са изготвени като допълнение към становище ECO/423, което настоящото становище напълно споделя и доразвива. Те са в съответствие и с останалите три становища по темата за икономическото бъдеще на Европа, посочени в преамбюла.

1.2.

ЕИСК приветства постигнатия напредък в развитието на икономическата политика на еврозоната и наблюдава внимателно обстоятелствата, които оформят това развитие. Той обаче счита за особено важни обстоятелствата, които свързват средата в еврозоната с фискалните аспекти и с укрепването на нейната институционална рамка.

1.3.

ЕИСК счита за особено важно да се постигне балансирано съчетание от икономическите политики на еврозоната, при което паричните, фискалните и структурните им компоненти са надлежно свързани помежду си. С оглед на предвиденото прегрупиране на тези политики в съответствие с икономическото развитие, това се превръща във все по-важен фактор.

1.4.

ЕИСК изразява несъгласие с решението на Европейския съвет да отхвърли положителната фискална позиция и го призовава да преразгледа това заключение. По-специално очакваното прекратяване на политиката на Европейската централна банка за увеличаване на паричната маса засилва аргументите в полза на възприемането на положителна фискална позиция. В същото време ЕИСК признава, че обхватът на положителната фискална позиция трябва да бъде управляван правилно, така че да не се стигне до увеличаване на все още високия размер на държавния дълг, и да се насочи към области, които носят ясна дългосрочна полза.

1.5.

ЕИСК отбелязва подобряването на икономическото положение в еврозоната и, за да може то да се запази и засили, препоръчва да се предприемат важни стъпки за стимулиране на инвестициите и извършване на структурни реформи, които да насърчават както повишаването на производителността, така и създаването на качествени работни места. Структурните реформи би трябвало да се осъществяват в по-голяма степен в съответствие с процесите на европейския семестър. Освен това ЕИСК препоръчва необходимостта от структурна реформа да се разглежда на равнище еврозона или ЕС като цяло, а не само под формата на изолирани структурни мерки в различните държави членки.

1.6.

ЕИСК твърдо подкрепя засиленото сближаване в еврозоната както под формата на засилена координация на икономическите и фискалните политики, така и на подобряване на финансовото посредничество чрез завършване на финансовия съюз и осигуряване на по-голямо влияние на еврозоната в световната икономика. За справяне с тези предизвикателства ЕИСК препоръчва съответно укрепване на институционалната рамка.

1.7.

ЕИСК застъпва схващането, че еврото е валутата на целия ЕС; ЕИСК се обявява за подобряване на икономическата ситуация в ЕС, което да доведе отново до възможността за разширяване на еврозоната, с очаквани положителни последици както за еврозоната, така и за нейните нови членове.

1.8.

ЕИСК отбелязва, че във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС и трудно предсказуемите действия на сегашната администрация на САЩ надлежно внимание трябва да се отдава и на политическите и икономическите събития в света.

1.9.

ЕИСК осъзнава ограниченията в рамките на настоящия набор от правила, които спъват подобряването на начините на функциониране на еврозоната (преди всичко мерки от структурен характер); за някои от по-съществените аспекти (включващи например подобряването на институционалната рамка или разгръщането на нови фискални инструменти) се налага приемането на нови правила.

1.10.

В контекста на предстоящите икономически и политически препоръки за 2018 г. ЕИСК подчертава необходимостта да започне дебат по:

1.11.

Той осъзнава силната необходимост от нарастване на инвестициите, което да намери отражение в тенденции за определяне на възнагражденията и в намаляване на безработицата. Освен това той следва да бъде насочен към преодоляване на описаните в становището дисбаланси, които биха могли да се превърнат в основна пречка пред дългосрочния растеж, ако продължат да съществуват и ако не се търсят начини за справяне с тях.

1.12.

С цел да се осигури жизненоважна подкрепа на гражданите за възстановяването на еврозоната и за постигане на структурни реформи в това отношение, социалното измерение на тези реформи трябва да бъде засилено и трябва да се използват демократични, прозрачни форми на управление на еврозоната, имащи за цел гарантирането на икономическо благоденствие и висок жизнен стандарт.

2.1.

В рамките на редовния процес на европейския семестър, през ноември 2016 г. Европейската комисия публикува документи във връзка с препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, както и съобщение („Към положителна фискална позиция за еврозоната“). ЕИСК изготви становище ECO/423 по тези документи, което беше прието на пленарната му сесия през февруари 2017 г. Развитието на икономическата политика на ЕС, както и дейностите на някои държави членки оттогава насам показаха, че темата е претърпяла съществено развитие. Настоящото допълнение към това становище поставя акцента върху размисъла по най-важните от тези промени:

Успоредно с това през разглеждания период бяха публикувани Бяла книга за бъдещето на Европа и документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и относно бъдещето на финансирането от страна на ЕС, които бяха доразвити от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в речта му относно състоянието на Съюза през септември 2017 г. Освен това може да се наблюдава видимо развитие от гледна точка на начините на функциониране на еврозоната, що се отнася до нейния фискален аспект. Така настоящото становище взема предвид икономическото развитие през 2018 г. и отразява предложенията на ЕИСК за препоръките относно икономическата политика на еврозоната през 2018 г.

2.2.

Настоящото икономическо възстановяване е малко по-бързо от очакваното; въпреки това еврозоната все още се нуждае от по-сериозни инвестиции, които биха могли да бъдат подпомогнати и чрез премерени фискални стимули, способни да предотвратят дългосрочно влошаване на равнището на държавния дълг. Последиците от кризата и въведените политики все още оказват въздействие върху безработицата, бедността и неравенството, като освен това са причина за икономическите и социалните различия между държавите членки. Ето защо от съществено значение е перспективите за растеж да бъдат насърчени чрез по-голяма подкрепа за инвестициите в еврозоната, придружена от социална политика, която ограничава безработицата и неравенството. Според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, инвестициите, придружени от съответните промените в заплатите и продължаващия спад в равнищата на безработицата и допринасящи по този начин за засилването на вътрешното търсене, са ключов фактор за поддържане на икономическото възстановяване.

2.3.

Освен това еврозоната трябва да стане по-сплотена. Полезни в това отношение биха могли да бъдат окончателното изграждане на финансовия съюз с неговото очаквано благоприятно въздействие върху инвестициите, което би могло да се извърши в рамките на действащите правила; допълнителното укрепване на координацията на икономическите и фискалните политики, ориентирано към фискален капацитет на еврозоната и създаването на независим бюджет за еврозоната; както и по-стабилна институционална структура за еврозоната, която позволява по-добро вътрешно и външно представителство и засилване на отговорността на нейните отделни членове.

2.4.

Един от сценариите в Бялата книга за бъдещето на Европа разглежда възможността за Европа на различни скорости, с еврозоната като възможна важна разграничителна линия. В този случай обаче ЕИСК е на мнение, че еврото е валутата на целия ЕС. Следователно би било желателно създаването на стимули за държавите извън еврозоната, които да ги подтикнат да разгледат възможността за присъединяване към еврото като един от приоритетите на техните вътрешни политики.

2.5.

Зимните и пролетните прогнози на Европейската комисия поставят акцента върху „високата степен на несигурност“ както по отношение на вътрешните, така и на външните рискове за растежа, които произтичат от търговски, финансови и геополитически фактори. В пролетната си прогноза тя изрази загриженост във връзка с развитията в САЩ и Обединеното кралство (излизането на Обединеното кралство от ЕС), които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху (скромното) възстановяване в Европа. Администрацията на президента Тръмп е още по-малко предсказуема, отколкото изглеждаше в началото, а устойчивият висок излишък по текущата сметка в Германия и в еврозоната представлява проблем за нея. Това би могло да накара САЩ да предприемат неблагоприятни мерки в областта на търговската политика с вредни последици за ЕС и еврозоната. За излизането на Обединеното кралство от ЕС също е трудно да се правят прогнози: дългата прелюдия, предшествала началото на преговорите, не дава увереност, що се отнася до крайния резултат, а изборите през юни показват, че ще има усложнения и забавяния в хода на преговорите.

2.6.

Последната пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия е знак, че нейната препоръка и становището на ЕИСК (ECO/423), които подкрепиха положителната фискална позиция в еврозоната като цяло за 2017 г., отхвърлена с препоръката на Съвета от 10 март 2017 г., бяха на прав път. ЕИСК не е съгласен с решението на Европейския съвет и счита, че възникналите оттогава рискове и пролетната прогноза на Комисията потвърждават целесъобразността на запазването на положителна фискална позиция по бюджетната политика.

3.1.

Значението на ИПС като ключов приоритет на европейската интеграция беше подчертано по повод отбелязването на 60-ата годишнина от подписването на Римския договор и последвалите дебати за бъдещето на ЕС. Беше заявено също така, че въпреки оставащите и все още нерешени проблеми би било погрешно да се приеме прекалено отбранителен тон, що се отнася до еврозоната. Вместо това би било по-добре да се възприеме по-амбициозна представа за нейното бъдеще и да се работи по конкретни мерки с цел по-добро използване на потенциала ѝ. ЕИСК споделя тази гледна точка.

3.2.

Що се отнася до просперитета на икономиката на ЕС и справедливото преразпределение на доходите и благосъстоянието, което той създава, в становище ECO/423 се подчертава, че е важно да се постигне балансирано съчетание от икономически политики, което да съдържа парични, фискални и структурни инструменти, както и мерки, насочени към подобряване на функционирането и ефикасността на финансовите пазари, включително подходящо регулиране с цел предотвратяване на безотговорното рисково поведение на някои финансови институции. ЕИСК е убеден, че развитието през последните няколко месеца в много отношения направи това още по-важно.

3.3.

ЕИСК напълно подкрепя завършването и задълбочаването на ИПС до 2025 г. В този смисъл настоящото становище е в съответствие с пакета от други становища на ЕИСК относно икономическото бъдеще на Европа, посочени в преамбюла. ЕИСК счита, че следва да се обърне специално внимание на следните области:

3.3.1.

укрепване и по-нататъшно координиране на фискалните, икономическите и структурните политики с цел създаване на ефективно съчетание от тези политики, също така с цел прилагане на силния (специален) бюджетен ред на еврозоната в рамките на бюджета на ЕС. В документа за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз терминът „фискален съюз“ за първи път се използва на такова високо политическо равнище. „Фискалният съюз“ в хомогенна парична и икономическа среда и в рамките на функциониращ вътрешен пазар би включвал също така обща или тясно координирана фискална политика (както по отношение на данъците, така и на разходите), подкрепяща справедливото данъчно облагане, и систематична и ефективна позиция по отношение на отклоненията от данъчно облагане и данъчните измами;

3.3.2.

съществена предпоставка за подобряване на средата в еврозоната — в рамките на цялостно разбиране за икономическото управление на ЕС, по-специално процеса на европейския семестър — е отговорността на отделните участници: индивидуалната отговорност и задълженията на държавите членки следва да се запазят или дори да бъдат засилени във всички съществуващи механизми за икономическо управление, включително обективно наблюдение, прилагане на всички превантивни и коригиращи мерки и в крайна сметка налагане на санкции, ако е необходимо;

3.3.3.

националните съвети по производителността се препоръчват като подходящ инструмент (основаващ се на активното участие на всички съответни социални партньори), който може да улесни изпълнението на структурните реформи и който, освен че подобрява икономическия капацитет на отделните държави членки, допринася значително за повишаване на функционалността и хомогенността на единния пазар като цяло чрез премахване на някои регулаторни пречки и бариери, без да се засягат установените социални и трудови права;

3.3.4.

значително подобряване на ефективността на финансовото посредничество чрез използване на целия спектър от участници на финансовите пазари в съответствие с идеята за банковия съюз и съюза на капиталовите пазари; приоритетното повишаване на ефективността на финансовото посредничество следва да бъде насочено към реалните инвестиции, а не към увеличаване на обема на виртуалния финансов сектор;

3.3.5.

за да бъде ИПС силен и уважаван — в контекста на промените в световната икономика — неговото външно представителство също е много важно; от жизненоважно значение е не само наличието на съгласувано споразумение между отделните държави членки по отношение на техните глобални партньори, което да позволи на ЕС да изразява единно мнение, но и да се предприемат мерки за гарантиране на подходяща институционална структура, съответстваща на този общ интерес в световен контекст (4);

3.3.6.

освен това в разумно обосновани случаи следва да се вземе предвид възможността за разширяване на съществуващата понастоящем еврозона; някои държави — особено тези в Централна и Източна Европа — демонстрират много положителни показатели в икономическото развитие и се оценяват много положително в рамките на европейския семестър; изглежда, че те биха могли да подкрепят функционирането на еврозоната и да засилят нейната тежест в рамките на ЕС;

3.3.7.

и накрая, подкрепата на гражданите за новия проект за ИПС налага да бъдат създадени инструменти, които да гарантират демократичността на решенията в областта на икономическото управление и допълването на единния пазар със силен социален стълб.

3.4.

ЕИСК счита, че насърчаването на повече инвестиции и осъществяването и изпълнението на структурни реформи, които биха могли да бъдат насърчени още повече в рамките на процеса на европейския семестър, по-специално като се вземе предвид рамката на единния пазар, са от основно значение за функционирането на еврозоната. Инвестициите, финансирани от ЕИБ, ЕИФ или ЕФСИ, показват положителни резултати, включително необходимите регионални проекти. Техният обем обаче все още не е достатъчен, за да се преодолее недостигът на инвестиции, по-специално по време на криза. Тези инструменти следва да спомогнат за създаването на достатъчно стабилна система, която да позволява споделяне на публични и частни източници на финансиране. Управляваната гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж следва да бъде насочвана по начин, който да позволи използването на златното правило, според което осъществяването на инвестиции и свързани с тях текущи разходи би трябвало да протича по такъв начин, че да се постигат бъдещи ползи и въздействия. Структурните реформи следва съвсем ясно да изместят своя фокус от равнището на отделните държави членки и да го насочат към цялостното функциониране на единния пазар.

3.4.1.

Целта на структурните реформи следва да бъде преди всичко премахване на съществуващите дисбаланси и създаване на благоприятни условия за дългосрочно развитие в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Сред тези дисбаланси се нареждат нарастващите различия в рамките на ЕС и в рамките на държавите членки. Структурните реформи следва да доведат до приемането на мерки, които да отчитат положението в целия ЕС, а не само частичните потребности на отделните държави членки.

3.4.2.

В контекста на ЕС реформите не следва да бъдат насочвани само към вътрешните политически приоритети, но да се разглеждат също и от гледната точка на ЕС като цяло: при отчитане на стратегическите проекти, които са в състояние да създадат стабилна европейска добавена стойност.

3.4.3.

Структурните реформи следва да бъдат съпътствани от насърчаване на качествени работни места с акцент върху подходящи равнища на възнагражденията и пълно зачитане на социалната справедливост.

3.4.4.

Необходими са още много реформи за подобряване на нормативната уредба, така че тя да е в състояние да подкрепи развитието на предприятията и да осигури адекватна защита на гражданите. Примерните области за осъществяване на структурни реформи включват: правилата за започване на стопанска дейност, издаването на разрешения за строеж, получаването на кредит, плащането на данъци, трансграничната търговия, регистрирането на собственост и хармонизирането на данъчните политики, което ще подпомогне доброто функциониране на вътрешния пазар и в същото време ще ограничи появата на вредна конкуренция в него. Общественият/политическият климат (т.е. ефективност и интегритет на публичния сектор, сигурност и стабилност през целия жизнен цикъл на проекта) също играе важна роля. И не на последно място, от гледна точка на общественото приемане на реформите, следва да се отбележи изключителната сложност на процеса на осъществяване на тези реформи и зависимостта на техните макроикономически резултати от функционирането на множество обвързани помежду им процеси на микроравнище. Разясняването на тези последици е важна предпоставка за получаването на обществена подкрепа за реформите. Тази подкрепа налага бъдещите инструменти, създадени за подпомагане на функционирането на еврозоната, да се определят по легитимен, демократичен начин, който да постига правилния баланс между икономическия и социалния стълб.

3.4.5.

Съществува възможност за допълнително укрепване на връзката между необходимостта от структурни реформи, европейския семестър, многогодишната рамка за изпълнение на ЕСИ фондове (или по-общо на бюджета на ЕС) и за изграждане на по-развита и ефективна еврозона. Укрепването на връзката между структурните реформи и бюджета на ЕС, която има за цел да насърчи сближаването в средносрочен до дългосрочен план, е тясно свързано с очакваните ограничения на политиката на ЕЦБ за увеличаване на паричната маса, когато една по-рестриктивна парична политика ще създаде повече възможности за използването на фискалните потоци.

3.5.

В същото време се нуждаем от подновяване на усилията за засилване на сближаването на жизнените и социалните стандарти и заплащането в рамките на държавите членки и между тях, като минимално условие за увеличаване на доверието в ЕС и за гарантиране на бъдещето на Европа. Сближаването следва да се подкрепи посредством европейския стълб на социалните права.

3.5.1.

Това е знак, че се нуждаем от политики, които да засилят вътрешното търсене в ЕС и в еврозоната като цяло, и по-специално в държавите с висок излишък по текущата сметка/търговски излишък, за да се възстанови балансът в рамките на еврозоната и с останалата част от света.

3.5.2.

Държавите — членки на ЕС, не следва да основават своите стратегии за конкурентоспособност на предположението, че равнищата на заплатите ще останат ниски. Едно ефективно съчетание от икономически политики следва да доведе до съживяване на инвестициите в инфраструктура, а увеличаването на разходите за образование, научни изследвания, обучение и умения следва да се отрази върху растежа на производителността и по-силния растеж на заплатите и доходите, като същевременно се отчитат ходът на жизнения цикъл, професионалното развитие и променящите се разходи за живот. Въпреки това ЕИСК зачита различните ситуации на отделните държави членки и тяхната основна отговорност за справяне с този проблем чрез съвременни методи за колективно договаряне.

3.5.3.

Положението на пазара на труда в редица държави от еврозоната сочи, че предстоящите структурни реформи в тази област следва да се съсредоточат върху намаляване на високите равнища на временна заетостта на принудително непълно работно време и нископлатените работни места, както и върху насърчаването на качествени работни места с работна сила с по-високи нива на обучение и умения. Стабилността на социалния диалог и колективното трудово договаряне въз основа на автономността на социалните партньори следва да бъде основата за нов вид трудови реформи. Това не само подобрява социалната справедливост, но и насърчава производителността на икономиката.

3.6.

Конкретните мерки, свързани с провеждането на структурни реформи и със засилването на координацията между икономическите и фискалните политики, могат да бъдат изпълнени в рамките на настоящата система от правила; възможно е те да бъдат подсилени допълнително чрез следващата многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г. От друга страна по-нататъшното консолидиране на еврозоната с обща бюджетна политика или по-силно присъствие на световната сцена изисква създаването на изцяло нови правила.

4.1.

Поради посочените в настоящото становище причини ЕИСК призовава Европейската комисия и Съвета да включат подходяща положителна фискална позиция в препоръките относно икономическата политика на еврозоната за 2018 г. Това предложение е особено важно от гледна точка на необходимостта от адекватен и устойчив икономически растеж и от гарантиране на работещо съчетание от икономическа и парична политика, чийто експанзионистичен характер не може да бъде удължаван безкрайно.

4.2.

Считаме, че при изпълнението на Плана за инвестиции за Европа, който подкрепяме, следва да се даде приоритет на проектите, които зачитат целите за устойчиво развитие и вземат предвид социалната отговорност и отговорността към околната среда.

4.3.

ЕИСК е убеден, че най-новите промени в парадигмата на икономическата политика на ЕС през последните няколко месеца ясно показват, че политическата подкрепа за подхода, водещ до създаването на фискален съюз, основен на платформата на еврозоната, се увеличава; във връзка с това ЕИСК препоръчва той да се наблюдава внимателно и е напълно готов да се присъедини към процеса на засилване на фискалния акцент като предпоставка за изграждане на по-хомогенна среда в еврозоната; от съществено значение е също така да се наблюдава отражението на това развитие върху евентуалните промените в институционалните структури и режими.

4.4.

ЕИСК продължава да счита, че във време, когато задълбочаването на ИПС отново е основен приоритет, е много важно да не се подценяват процесите, свързани с изграждането на по-ефективен и по-добре функциониращ единен пазар. Ефективният и функционален единен пазар е основно изискване, преди изобщо да можем да мислим за задълбочаване на ИПС. ИПС може да изпълни очакванията по отношение на ползите, които би могъл да донесе, само в случай на продължаващо бъдещо отваряне и либерализиране на единния пазар, укрепване на неговата хомогенност и премахване на видимите и скритите национални защитни бариери.

4.5.

ЕИСК подкрепя становището, че задълбочаването на ИПС трябва да върви ръка за ръка с процеса на финансово посредничество. Основните опорни точки на финансовия съюз са банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари. Банковият съюз засяга преди всичко стабилното и предвидимо поведение на банковия сектор. Освен това той трябва да бъде подкрепен с адекватни финансови ресурси за справяне с евентуални фалити на банки. В същото време съюзът на капиталовите пазари се разглежда като начин за разширяване на възможностите за разпределение на финансовите източници и все още е на ранен етап на развитие. По-доброто функциониране на финансовото посредничество, от своя страна, следва да е по-видимо в сферата на реалните инвестиции.

4.6.

Бъдещето на ЕС зависи също така от засилване на неговата интеграция и укрепване на ролята му в глобалния контекст. Това е един от няколкото ключови приоритета, особено в настоящия момент, и е въпрос от общ интерес за всички държави — членки на ЕС. За постигането на тази цел може да е полезно да се укрепи съвместното представителство на ЕС на sи и политики, като политическата и икономическата свобода и равенството и социалната справедливост, ползата от свободното упражняване на търговска и инвестиционна дейност, създаването на условия за справедлива и отворена конкурентна среда и премахването на незаконните и престъпните практики в стопанската дейност, като злоупотреби с данъчните системи или процедурите за възлагане на обществени поръчки; освен това съществува абсолютна необходимост от зачитане на социалните и гражданските права и на елементарните изисквания в областта на екологичните стандарти.