13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/25

Докладчик:

Antonello PEZZINI

Съдокладчик:

Hannes LEO

1.1.

Европейската икономика се основава във все по-голяма степен на креативността и иновациите. Отраслите, свързани в голяма степен с правата върху интелектуалната собственост (ПИС), в Европа генерират 39 % от БВП на ЕС и 26 % от работните места (1). ЕИСК счита, че предприятията трябва да разполагат с редица условия, улесняващи иновациите, инвестициите и заетостта.

1.2.

По оценки на ООН (2) и ОИСР фалшифицираните продукти представляват 5-7 % (ООН) или до 2,5 % (ОИСР) от световната търговия. По-голямата част от фалшифицираните продукти в Европа са произведени извън ЕС, но производството бележи ръст и в държави членки. Интернет значително опрости и увеличи съществено възможността за продажба онлайн на фалшифицирани продукти, като в същото време рискът за доставчиците от наказателно преследване остава много малък.

1.3.

Индустрията на фалшифицираните продукти се възползва както от разликите в ефективността на митническия контрол в ключовите входни точки към единния пазар, така и от фрагментирания и променлив характер на прилагането на европейските правила и стандарти на национално равнище, улесняващ навлизането в ЕС на продукти, които застрашават здравето, безопасността и сигурността на гражданите и конкурентоспособността на предприятията.

1.4.

Следователно пълноценно функциониращ и оперативно съвместим митнически съюз трябва да гарантира ефикасната работа на новата система, въведена с Митническия кодекс, като защитава предприятията от нелоялната конкуренция, особено от световната индустрия на фалшифицираните и пиратските стоки, не само в интерес на предприятията, но и поради преките ѝ последици за общото здраве, безопасност и сигурност, както и за икономическия растеж.

1.5.

Според ЕИСК, като се има предвид, че следва да се прави разграничение между два вида фалшифициране — „фалшифициране“ като нарушение на ПИС, т.e. единствено нелоялна конкуренция, която не представлява заплаха за безопасността и общественото здраве, и „престъплението фалшифициране“ като престъпно деяние, както е определено от Конвенцията за престъпленията с лекарствени продукти (3), прекратяването на фалшифицирането и пиратството, следва да бъде основен приоритет на ЕС не само с оглед на осигуряването на здравословен растеж на свободната световна търговия без протекционистки мерки, но и с оглед на професионализацията на организираната престъпност в търговията с фалшифицирани и пиратски стоки и рисковете, на които са изложени потребителите. Това би могло да включва подходящи наказателни производства, за да възпира подобни престъпни дейности.

1.6.

За да се намали отрицателното въздействие от нарастващия обем на фалшифицираните и пиратските стоки на пазара, трябва да се предприемат мерки на секторно, национално, европейско и многостранно равнище с цел да се противодейства на:

1.7.

ЕИСК изразява убеждението си, че са необходими съвместни усилия от страна на всички публични и частни субекти за формулиране и осъществяване на обща стратегия за координирани мерки, насочени към предотвратяването, откриването и борбата с това явление, подкрепяни от подходяща обща техническа и законодателна рамка.

1.8.

ЕИСК счита обаче, че инициативата е въпрос основно на частния сектор в ЕС, обхващащ индустриалните предприятия и доставчиците на услуги, които са най-заинтересовани, както и цялата верига за създаване на стойност, с участието на носителите на права и МСП, като Комисията трябва да актуализира регулаторната рамка за ПИС, за да се модернизират съществуващите правила и да се приспособят възможностите на наказателното право, които понастоящем са на разположение в ЕС и неговите държави членки. Заедно те следва да създадат силен общ стимул от източника през цялата верига на доставки, като установят механизми за взаимодействие за международно сътрудничество и мониторинг на доставчиците/клиентите, за да се намали до минимум рискът от фалшифициране във веригата на доставки.

1.9.

По мнение на ЕИСК по-активните съвместни действия от страна на частния сектор са решаващи, за да се гарантират ефективни партньорства с доставчиците на интернет сайтове, създателите на съдържание, притежателите на марки, операторите на електронни разплащания, рекламодателите/рекламните мрежи и регистрите на интернет домейни, както и чрез доброволни меморандуми за съвместни действия, даващи възможност за бързи корекции при неочаквани промени на пазара.

1.10.

Силната подкрепа от страна на частния сектор следва да бъде съпътствана от публични мерки като:

1.11.

ЕИСК смята, че следва да бъде финансирана европейска кампания за борба с фалшифицирането, включваща Европейски ден за борба с фалшифицирането и специална „гореща линия“, като се изтъкнат:

1.12.

ЕИСК смята, че е изключително важно да има по-тясна координация на различните служби на Комисията и европейските агенции, имащи отношение към въпроса, със съответстващите им институции в държавите членки. Това може да се постигне чрез предоставянето на достатъчно ресурси за сътрудничество в Европа и чрез усилия за установяване на истинска култура на сътрудничество. Създаването на централна работна група за борба с фалшифицирането за достатъчен период от време би трябвало да спомогне за ефективното постигане на тази цел.

1.13.

ЕИСК призовава настоятелно Съвета и ЕП да убедят Комисията в спешен порядък:

2.1.

За определянето на предмета на настоящото становище се прави препратка към понятията за фалшифициране, определени в Регламент (ЕС) № 608/2013. „Електронното и цифровото пиратство“, търговията и разпространението на ИТ софтуер или незаконни файлове в нарушение на съответните закони в областта на правата върху интелектуална собственост не попадат в обхвата на настоящото становище, тъй като те са тясно свързани с Програмата в областта на цифровите технологии, за която ЕИСК е сформирал специална постоянна проучвателна група.

2.2.

Количественото определяне на явлението „фалшифициране“ е сложна задача, тъй като, както във всички области на незаконна дейност, наличните данни се основават прекалено много на оценки и приближения, предвид факта, че каналите за фалшифицирани стоки в по-голямата си част са контролирани от престъпни организации, които умело са установили огромния потенциал на този вид незаконна дейност спрямо минималните рискове от това да бъдат заловени.

2.3.

През последните години видовете стоки, които са обект на фалшифициране, се увеличиха многократно до степен, че вече не съществува продукт, който да не може да бъде имитиран и продаден: всичко се копира — от аксесоари за облекло до резервни части и инструменти, строителни материали и оборудване, бижута, обувки, дизайнерски предмети, играчки, козметични и лекарствени продукти и понастоящем фалшифицираните стоки сякаш представляват самостоятелен паралелен сектор, реален конкурент, спрямо който предприятията трябва да се съизмерват и от който трябва да защитават своя пазарен дял.

2.4.

Лесното закупуване често означава, че потребителите избират фалшифицирани стоки, което има сериозни последици за предприятията, особено за МСП; слабо регулирани и трудни за контрол, електронната търговия и онлайн аукционите представляват ефективен и сигурен начин за създаване на широка клиентска база и търговия с евтини фалшифицирани стоки.

2.5.

Фалшифицирането се превърна в един от основните посредници и източници на финансиране на организираната престъпност. Включването на престъпни организации доведе до драстично увеличаване на нивото на професионализъм в индустрията на фалшифицирането: организираните престъпници развиха нужните мрежи, които им позволяват да оптимизират резултатите си в глобален мащаб.

2.6.

Производството на фалшифицирани стоки обикновено се разглежда като външно явление. Митническите статистически данни показват ясно, че по-голямата част от страните, от които произхождат фалшифицираните продукти, не са членки на ЕС. Въпреки поетия категоричен ангажимент за преустановяване на фалшифицирането, Китай продължава да бъде един от ключовите участници в индустрията на фалшифицирането.

2.7.

Възходът на интернет създаде нови канали за разпространение на фалшифицираните продукти, при които рисковете за продавачите са малки, тъй като е трудно да се осъществи наказателно преследване срещу посредниците във веригата за създаване на стойност. Необходимо е по-голямо сътрудничество по цялата верига за създаване на стойност, за да бъде ефикасна борбата с онлайн търговията с фалшифицирани стоки.

2.8.

Отраслите, свързани в голяма степен с ПИС, в Европа генерират 39 % от БВП на ЕС и 26 % от работните места (5). Неотдавнашни проучвания (6) показват, че фалшифицираните стоки представляват между 5 и 7 % от световната търговия, което възлиза приблизително на 600 млрд. евро годишно, докато ОИСР (7) определя стойността на внасяните фалшифицирани стоки на 2,5 % от международната търговия през 2013 г., което съответства на 338 млрд. евро, а по нейни оценки до 5 % или 85 млрд. евро е стойността на внасяните в ЕС фалшифицирани или пиратски стоки, като това не включва произведените или продадените в рамките на отделна държава членка, както и на тези, закупени чрез интернет или чрез непряка икономическа дейност.

2.9.

Според други международни статистически данни от 2017 г. (8) световната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки генерира между 923 милиарда и 1,13 трилион щатски долара годишно.

2.10.

Производството на фалшифицирани стоки в държавите членки, включително в голям мащаб, нараства, като фалшификаторите правят опити да заобиколят митническия контрол по външните граници на ЕС.

2.11.

Пласирането на пазара на фалшифицирани и пиратски стоки причинява огромни щети на икономиката, като по този начин благоприятства развитието на сивата икономика, която лишава държавите от приходи (9), необходими за основни публични услуги, и товари с по-голяма данъчна тежест данъкоплатците, водейки до загуба на редовни работни места.

2.12.

В ЕС фалшифицирането е отговорно за загубата на приблизително 800 000 работни места годишно и на около 14,3 млрд. евро данъчни приходи, включително ДДС и акцизи (10).

2.13.

ЕП прие редица резолюции по въпроса, по-специално резолюцията от 9 юни 2015 г. (11), в която препоръчва да се следва подход, който обединява всички участници в борбата с фалшифицирането, като повишава осведомеността сред потребителите и им предоставя повече информация, развива нови модели на търговия, подобрява механизмите за защита на МСП, насърчава сближаването на интересите между държавите членки и трети държави и използва в по-голяма степен събраните данни от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

2.14.

На 19 март 2013 г. Съветът прие резолюция относно плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2013—2017 г., поставяйки ясни цели, заделяйки достатъчно ресурси и определяйки показатели за резултатите и изпълнението съгласно ясно определена пътна карта относно:

2.15.

На 18 май 2017 г. в заключенията на Съвета относно определянето на приоритетите на ЕС за борба с организираната и тежката международна престъпност за периода 2018—2021 г. беше изтъкнато, че „престъпните пазари стават все по-сложни и динамични […]. […] Поради това […] особено внимание следва да се обърне на онлайн търговията с незаконни стоки и услуги, в т.ч. фалшифицирани стоки […]“.

3.1.

Митническите статистически данни ясно показват, че по-голямата част от държавите, от които произхождат фалшифицираните стоки, не са членки на ЕС — сред ключовите участници в индустрията за фалшифициране са не само Китай и Хонконг, но и други азиатски държави, специализирани в конкретни сектори: Индия за фармацевтични продукти, Египет за хранителни продукти, Турция за парфюми, козметични продукти и обувни изделия, наред с Малайзия, Беларус, Обединените арабски емирства, Индонезия, Тайланд и Филипините.

3.2.

През 2014 г. митническите статистически данни на ЕС показват, че над 66 % от фалшифицираните текстилни изделия и облекла идват от страни извън ЕС.

3.3.

Транзитните пунктове за транспортирането на стоки от Азия към Европа играят особено важна роля, тъй като те действат като централни зони за транспортирането на стокови контейнери в мрежа от 3 000 свободни зони, разположени в 135 различни държави. Тези зони се използват като места за размяна, документиране и преетикетиране на съдържанието на контейнерите.

3.4.

Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е значителният ръст на вътрешното производство на фалшифицирани и пиратски стоки в ЕС, което според Европол се превръща във все по-печеливша дейност за организираните престъпници, носеща много по-нисък риск и свързана с други видове престъпна дейност като измама, подправяне на документи, отклонение от данъчно облагане и трафик на хора.

3.5.

С преместването на съоръженията за производството на фалшифицирани и пиратски стоки в рамките на ЕС, произтичащите от това по-ниски транспортни разходи и намалелите рискове от прихващане, както и с развитието на добре организирани престъпни мрежи с достатъчно средства изглежда възниква нов модел: очакваното разширяване на свободната зона Танжер Мед в Мароко, само на 15 км от ЕС, би могло да предложи допълнителни възможности на престъпните мрежи да пласират по-големи количества фалшифицирани стоки на европейския пазар.

3.6.

Държавите, чиито предприятия са най-засегнати от дейностите, свързани с фалшифициране, между 2011 и 2013 г. са САЩ с 20 %, Италия с 15 %, Франция и Швейцария с 12 %, Япония и Германия с 8 %, Обединеното кралство и Люксембург. Не бива да се подценяват и непреките загуби и допълнителните разходи за разработването на нови решения и иновации поради дейности, свързани с фалшифициране.

4.1.

ЕИСК призовава настоятелно държавите членки да въведат мерки, насочени към:

4.2.

ЕИСК призовава за нова рамка на ЕС за периода 2018—2021 г., в т.ч. изцяло финансиран и координиран план за действие с оглед на укрепването на законодателството и инициативите на равнището на ЕС за борба с фалшифицирането чрез мерки като:

5.1.

Крайно необходимо е според ЕИСК да се гарантира по-тясна координация на различните служби на Комисията и европейските агенции, имащи отношение към въпроса. Това може да се постигне чрез създаване на работна група, която да докладва пряко на председателя на Комисията, да може да взаимодейства със съответните сегменти на частния сектор, международни органи и компетентните органи на държавите членки.

5.2.

Тази работна група за борба с фалшифицирането следва да представя всеобхватен годишен доклад за постигнатия напредък в технологичната, структурната и регулаторната сфера, особено на международно равнище.

5.3.

Европейската комисия и европейските агенции, особено EUIPO, Европол и OLAF, както и НПО, които работят за прекратяване на фалшифицирането, трябва да активизират своята международна координация, като провеждат ежегодни международни конференции.