2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/142

Докладчик:

Thomas McDONOGH

1.1.

ЕИСК приветства транспонирането в законодателството на ЕС на мерките, приети от 2008 г. насам от Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT). Комитетът призовава Европейската комисия да играе по-решителна роля в тази и други регионални организации за управление на рибарството (РОУР).

1.2.

ЕИСК призовава всички заинтересовани страни да прилагат с най-голяма строгост тези и други мерки за опазване. По-голямата част от рибарите спазват правилата и заслужават равнопоставени условия.

1.3.

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да провери и, ако е необходимо, да се заличи член 7, параграф 2, както и да се променят, в съответствие с предложеното в настоящото становище, член 9, параграф 1, членове 31, 32, 34—36 и член 38, параграф 4. Изключението за трансбордиране в открито море, предложено в членове от 52 до 59, също следва да бъде внимателно оценено и евентуално да бъде премахнато, ако общото задължение за трансбордиране в пристанище е с предимство.

2.1.

В допълнение към двустранните споразумения, като например споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПУР) или реципрочните споразумения, общата политика в областта на рибарството (ОПОР) дава възможността на ЕС за сключване на многостранни споразумения в рамките на РОУР. Целта на тези споразумения е да укрепят регионалното сътрудничество с оглед гарантиране на опазването и устойчивото експлоатиране на рибните ресурси.

2.2.

ICCAT носи отговорност за опазването на рибата тон и подобните ѝ видове (общо около 30) в Атлантическия океан и съседните му морета. ЕС е договаряща страна считано от 1997 г., като замества отделните държави членки.

2.3.

ICCAT разполага с правомощия да приема обвързващи препоръки, които трябва да бъдат транспонирани в правото на ЕС, доколкото не са обхванати от предишно законодателство.

3.1.

Член 7, параграф 2 от предложението, който ограничава заместването на корабите с кораби с равностоен или по-малък капацитет, се основава на Препоръка 14-01 на ICCAT, която вече не е в сила. Препоръка 15-01, новата препоръка за тропическа риба тон, не включва в настоящата си форма никакво ограничение по отношение на заместването.

3.2.

Член 9, параграф 1 относно плановете за управление на устройствата за привличане на рибата (УПР) определя срок за изпращане на секретариата на ICCAT до 1 юли всяка година, което беше датата, посочена в Препоръка 14-01. Крайният срок, посочен в Препоръка 15-01, е 31 януари. Тъй като този срок се отнася за Комисията, на държавите членки трябва да бъде определен по-ранен срок, например 15 януари.

3.3.

В членове 31, 32, 34, 35 и 36, които налагат забрана за разтоварване на неразрешени акули, може да се включи позоваване на член 15, параграф 4 от основния регламент за ОПОР (1), който определя изключения от общата забрана за изхвърляне на улов.

3.4.

Член 38, параграф 4 следва да започне, както е посочено в Препоръка 07-07 на ICCAT, с думите „когато е възможно“. Това не следва да изключва възможността за провеждане на преговори по по-обвързващ компромис в рамките на ICCAT.

3.5.

Целта на членове 54 и 55 е да въведат изключенията на ICCAT за кораби с плаващи парагади относно трансбордиране в открито море, но в случай на флот на ЕС следва да се прилага общото правило за извършването на всички операции по трансбордиране в пристанище.