2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/86

Докладчик:

Antonello PEZZINI

1.1.

ЕИСК смята за изключително важно наличието на нова визия за организиране на европейска система за стандартизация (ЕСС), която да може да се приспособява към непрекъснато променящата се международна обстановка и да е в състояние да носи все повече ползи за предприятията, потребителите, работниците и околната среда.

1.2.

В ролята си на „дом на гражданското общество“ ЕИСК отдава особено значение на подобряването на прозрачността и приобщаващия характер на ЕСС и отправя искане за проактивна роля в стратегическата ориентация, в прилагането и разпространението на нормативните актове, както и в подкрепата на култура на стандартизацията.

1.3.

ЕИСК подчертава значението на засилването на стратегическата роля на техническата стандартизация, за да се гарантира:

1.4.

ЕИСК приветства поставянето на началото на съвместната инициатива за стандартизация (СИС) между публичните и частни партньори на ЕСС за намирането на общ подход при определянето на приоритетите, при разработването на общи действия, имащи за цел модернизиране и опростяване на приемането на стандартите.

1.5.

ЕИСК обаче изразява голямата си загриженост от ограничените конкретни указания за прилагане и съответните финансови ресурси, които са от основно значение за превръщането на една обща иновативна визия в конкретни стратегии и действия за модернизиране.

1.6.

В това отношение ЕИСК препоръчва публично-частното партньорство на СИС (1) да бъде структурно и финансово обвързана с рамката на съвместните инициативи от „Хоризонт 2020“ (2) с цел:

1.7.

ЕИСК подкрепя Комисията в създаването на интегрирана и структурирана система с цел постигането на обща стратегия, която да доведе до намаляване на разпокъсването на стандартите и на техните системи за планиране.

1.8.

Ето защо ЕИСК подкрепя една по-добра система за управление в стратегиите за действията в областта на стандартизацията, която да вземат предвид сближаването на технологиите и компютъризацията на предприятията и услугите, както и новите и нарастващи правомощия в социалната и екологичната сфера, а също и заявява, че може да работи редом с настоящия технически комитет за стандартизация.

1.9.

В европейския междуинституционален диалог за стандартизацията би следвало да се отреди привилегирована роля на представителите на всички заинтересовани страни. Постоянните групи за оценка и ръководство би трябвало да бъдат създадени в рамките на институциите на ЕС, на първо място в ЕИСК и Комитета на регионите (КР), предвид правомощията за задължителна консултация, предоставени от член 114 на ДФЕС.

1.10.

ЕИСК смята за необходимо в рамките на ЕСС и компетентните генерални дирекции на Комисията да се засили капацитетът за координирано използване на инструмента на техническата стандартизация за съответните сектори, особено в сектора на услугите.

1.11.

Комитетът счита за приоритет предприемането на действия за развитие на истинска европейска култура на стандартизация, като се започне от основното образователно равнище и се стигне до вземащите политически решения и водещите преговори за международни споразумения, с одобрението и подкрепата на приобщаваща европейска кампания за осведомяване.

1.12.

ЕИСК подчертава, че една наистина иновативна европейска политика в областта на стандартизацията трябва да бъде в съответствие на първо място с принципа на удовлетвореност на клиентите в лицето на гражданите, предприятията и работниците, и да постига високи равнища на безопасност, качество и ефективност, нова заетост и конкурентоспособност в международен план при балансиран и гъвкав подход между стандартизация и творчество (3).

2.1.

Техническата стандартизация играе главна роля за функционирането на вътрешния пазар и за международната конкурентоспособност на стоките и услугите. Тя е стратегически инструмент за гарантиране на качеството, ефективността и безопасността на стоките и услугите, оперативната съвместимост на мрежите и системите, високите нива на защита на предприятията, работниците, потребителите и на опазването на околната среда, а също и на по-високи равнища в областта на иновациите и социалното включване.

2.2.

В светлината на развитието на новите технологии, на политическите приоритети и световните тенденции, по-специално по отношение на услугите, и на информационната революция е необходимо да се преразгледа европейската система за стандартизация (ЕСС), за да се запазят нейните многобройни успехи, да се поправят недостатъците ѝ, да има стремеж към подходящ баланс между европейското и националното измерение, както и между свобода на иновациите, творчество и оперативна съвместимост на техническите стандарти и по-общо, за да се отговори на новите нужди и очаквания на предприятията, потребителите, работниците и европейското общество като цяло.

2.3.

В ролята си на „дом на гражданското общество“ ЕИСК отдава особено значение на подобряването на прозрачността и приобщаващия характер на ЕСС и отправя искане за по-силна проактивна роля в стратегическата ориентация, в прилагането и разпространението на нормативните актове, както и в подкрепата на култура на стандартизацията, като основа на успеха на предприятията и бъдещите поколения.

2.4.

ЕИСК винаги е посочвал, че „един бърз и ефективен европейски процес на стандартизация с широко участие представлява не само основен елемент от архитектурата на единния пазар и е опората на европейската интеграция и на стратегията „Европа 2020“, имаща за цел нейното изграждане, но се явява най-вече основен елемент от конкурентоспособността на европейската икономика и инструмент за насърчаване на иновациите“ (4). Именно поради това са необходими ясни и прозрачни стандарти в защита на потребителите и предприятията, както и на околната среда и на обществото.

2.5.

Главните общи цели на ЕСС се изразяват в това, стандартите и европейският процес по стандартизация да допринесат в по-голяма степен за свободното движение на стоки и услуги на вътрешния пазар, за стимулирането на растежа и иновациите и на конкурентоспособността на европейските предприятия, по-специално на МСП — като същевременно се гарантират високи равнища на защита на потребителите и на околната среда — посредством по-всеобхватни, но бързи за изготвяне приобщаващи и прозрачни процеси, както на национално, така и на европейско равнище, въз основа на признати критерии като предвидените от споразумението на СТО относно техническите пречки пред търговията и Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.6.

Неотдавна ЕИСК подчерта, че „европейската стандартизация трябва да спомага, посредством приноса на социалните партньори и заинтересованите страни, за допълването и обогатяването на протичащите в световната икономика процеси“, както и че е желателно „културата на европейската стандартизация в глобалните процеси на стандартизация да присъства по-силно и да има и по-голяма тежест“ (5), включително и посредством осведомяване за комуникацията, по-лесния достъп и разумните разходи.

2.6.1.

Също толкова важно е и да се поддържа точeн баланс между стандартизация и творчество (6), като се гарантира възможността както на занаятите, така и на по-малките предприятия, възможността да се изразяват свободно и да обогатяват продуктите и услугите при спазване на основните ограничения, определени от стандартите.

2.7.

На европейската стандартизация е отредено да играе ключова роля в създаването и функционирането на единния пазар на продукти и услуги чрез постепенното хармонизиране на равнището на ЕС на националните стандарти, които често пъти са предпоставка за създаването на технически пречки за достъпа до националните пазари и търговията, както и на търговията между европейските държави.

2.8.

Със сближаването на технологиите и с компютаризацията на обществото, предприятията и обществените услуги, традиционното разделение между обща и цифрова стандартизация намалява, както ясно се посочва и в друго становище (7) на ЕИСК, и включва необходимостта от последователен подход при планирането и определянето на приоритетите в областта на стандартизацията в рамките на Комисията.

2.9.

Предвид изразените от различни представители от икономиката и индустрията на ЕС предпочитания за международни стандарти ISO/IEC, е изключително важно да се засили ЕСС, за да се гарантира съответствието на международните стандарти с една бърза и ефективна европейска стандартизация, в която участват всички заинтересовани страни, по-специално и представители на по-малките предприятия, на потребителите и на други заинтересовани страни.

2.10.

Увеличаване на разработването на доброволни европейски стандарт за услуги би могло да бъде стимул за заетост и растеж, при който да има по-голямо трансгранично предоставяне на услуги и по-голяма интеграция на пазарите, като с това се позволи използването на целия потенциала на сектора в европейската икономика, като се спазват и зачитат условията на труд и живот на местно равнище и се спомогне за премахването на пречките, произтичащи от прилагането на национални системи за сертификация.

2.11.

В отговор на бързото развитие на технологичните цикли, на по-голямата сложност и взаимодействие на индустриалните системи, все по-несигурните граници между продуктите, услугите и ИКТ, Европейската комисия (ЕК) постави началото на съвместна инициатива за стандартизация с публични и частни партньори на ЕСС — каквато беше и препоръката на ЕИСК — във връзка с определянето на обща споделена визия и общ път за насочване на усилията към редица инициативи с цел модернизация, определяне на приоритети, ускоряване и опростяване приемането на стандарти до края на 2019 г. чрез:

3.1.

Съобщението на Комисията представлява визия, придружена от пакет за стандартизация, който предвижда редица цели за модернизиране на европейската система за стандартизация — ЕСС:

3.2.

По-специално в сектора на услугите ЕК възнамерява:

3.2.1.

Освен това ЕК предлага да се улесни предоставянето на информация относно хармонизираните европейски стандарти посредством по-добър достъп до единен цифров портал, предложен в стратегията за единния пазар.

4.1.

ЕИСК изразява съгласие — за пореден път (8) — с неотложната нужда от ефективна и ефикасна модернизация на европейската система за стандартизация, която се обсъжда повече от пет години, и счита за изключително важно да има една нова обща визия и конкретни действия, за да се отговаря, винаги на доброволен принцип, на световните предизвикателства в областта на стандартизацията с иновативен процес на сътрудничество, основан на консенсус, за своевременното разработване на стандарти в бързо развиващата се технологична среда.

4.2.

ЕИСК счита за необходимо да се постави началото на процес на стандартизация още от етапа на научните изследвания и развойната дейност чрез съвместни предварителни и последващи действия и укрепване на механизмите за прехвърляне на европейските стандарти на международно ниво с подкрепата на индустрията и представители на МСП, на потребителите, на социалните партньори, на природозащитниците и на съответните участници от гражданското общество.

4.3.

Според ЕИСК, за да бъдат ефективни и ефикасни в национален и международен план действията за модернизация на ЕСС, посочени в общия документ на СИС, е необходимо приоритетно:

4.3.1.

В това отношение ЕИСК препоръчва да се създаде инициатива за публично-частно партньорство в рамките на съвместните технологични инициативи (СТИ) на „Хоризонт 2020“ във основа на предначертания път за СИС, с адекватни финансови ресурси и структурирана система за дефиниране на стратегии и приоритети.

4.4.

ЕИСК изразява загриженост и от липсата на силна и иновативна структура за привеждане в съответствие на приоритетите, както на равнище различни политики на ЕС и на различните ръководни органи, които ги прилагат, така и на равнище инструменти за планиране, освен Комитета по стандартизация и похвалните инициативи, каквито са СИС и структурирания диалог.

4.4.1.

Затова според ЕИСК е необходим нов управителен орган за изготвянето и наблюдението на стратегии за действия в областта на стандартизацията, обхващащи всички различни аспекти на стандартизацията — от научни и технологични до социални и екологични, който да работи наред с настоящия технически комитет за стандартизация.

4.4.2.

Комитетът счита, че неотложната необходимост да се пристъпи най-сетне към значителна модернизация и придаване на стойност на ЕСС не може да бъде удовлетворена ефикасно при модел от типа „обичайна дейност“, предвид настоятелните искания на Съвета от март 2015 г. в това отношение. В европейския структуриран междуинституционален диалог за стандартизацията би следвало да се отреди проактивна привилегирована роля на представителните органи, по-специално КР и ЕИСК, предвид правомощията за задължителна консултация, предоставени от член 114 на ДФЕС.

5.1.

Бързина и своевременност на европейските технически стандарти. Налице са различни интереси по отношение на бързината и трудностите при прилагането на „универсално подходящо за всички“ решение, за да се намалят необходимите срокове и пропуските при наблюдението на процесите. Своевременността е по-важна от бързината, ако последната може да застраши постигането на консенсус.

5.2.

Подкрепа за конкурентоспособността на европейските предприятия. Преодоляване на пречките пред участието на МСП в процесите на изготвяне/прилагане на стандартите и укрепване на връзките между стандартизация и иновации и научноизследователските проекти, включително посредством дейности за изграждане на капацитет за малките предприятия.

5.3.

Подкрепа за законодателството и политиките на ЕС. Налице са все повече искания за стандарти в подкрепа на законодателството и политиките на ЕС: необходимо е да се увеличи капацитетът за координация между различните участници и заинтересовани субекти.

5.4.

По-силен капацитет за изпреварващи действия. Необходимо е да се увеличи способността да се реагира своевременно на нуждите от изпреварващо създаване на стандарти, в определянето на процесите на европейска стандартизация, също и с цел да се намалят рисковете от национални стандарти, които могат да отслабят цялостната ефективност на ЕСС.

5.5.

Приобщаване. Нужно е да се подобрят възможностите за представяне на участниците от гражданското общество и на по-малките организации чрез действия за изграждане на капацитет. ЕИСК вече е имал възможност да наблегне върху „значението на улеснения достъп до процесите по стандартизация за МСП и обществените участници …“ и да настоява за „задълбочено проследяване на усилията, полагани от основните действащи лица в областта на стандартизацията, с цел засилване на приобщаващото измерение на ЕСС“ (10). Необходимо е да се гарантира на организациите, посочени в приложение III, специален статут на член/партньор с ясни права и задължения, особено що се отнася до правото на мнение.

5.6.

Подкрепа за европейските стандарти на световно равнище. Необходимо е по-силно приобщаване, капацитет за представителство, компетентност и последователност, особено в ISO/IEC/ITU най-вече за малките предприятия, потребителите и околната среда — и в многостранните форуми и споразумения за свободна търговия.

5.7.

Управление. Необходимо е:

5.8.

Многогодишна финансова подкрепа. Абсолютно е необходима многогодишна рамка за финансова обезпеченост, не само за предварителните и съпътстващите проучвания в областта на стандартизацията (11), за действията в сферата на обществото и науката и социалните и хуманитарните науки и за формиране на съзнание и широко разпространена култура на стандартизация, но също и за подпомагането на стратегии и конкретни пилотни действия в сферата на стандартизацията, в авангардни сектори, чрез използване на съфинансиране в общата регулаторна рамка и на „Хоризонт 2020“.

5.9.

Организация и стратегии за бъдещето. Необходимост от анализ на въздействието на бъдещите международни стандарти върху европейския пазар и анализ за перспективите по сектори и между секторите. Необходима е периодична и последваща оценка на ефикасността от прилагането на приетите действия с участието на специални механизми в институциите, като постоянна група за стандартизация в ЕИСК и подобни органи в рамките на КР и Европейския парламент.

5.10.

Стандартизацията като инструмент за политики на ЕС. За всички европейски политики е необходимо в рамките на ЕСС и компетентните генерални дирекции на Комисията да се засили капацитетът за активиране и координирано използване на инструмента на съответната техническа стандартизация за отделните сектори.

5.11.

Структуриран междуинституционален диалог. Според ЕИСК този инструмент трябва да бъде изцяло интерактивен и проактивен, като се използват дейностите на постоянните групи в европейските институции, с участието, от самото начало на работата по планирането, на КР и Европейския икономически и социален комитет, предвид предоставените от ДФЕС правомощия (12), особено на последния, по отношение на вътрешния пазар, от който стандартизацията е неразделна част.