15.1.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/2

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Опитът в областта на законодателството за малките предприятия в САЩ и ЕС — „най-добри практики“ за иновативни дейности в областта на МСП“

(становище по собствена инициатива)

(2016/C 013/02)

Докладчик:

г-н Ullrich SCHRÖDER

На 10 юли 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Опитът в областта на законодателството за малките предприятия в САЩ и ЕС — „най-добри практики“ за иновативни дейности на МСП“ (становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 14 юли 2015 г.

На 510-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 септември 2015 г. (заседание от 16 септември), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 207 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

В ЕС има около 21 милиона МСП, в които работят почти 90 милиона души и които генерират добавена стойност в размер на над 3 600 трилиона евро. Казано по друга начин, 99 % от всички предприятия са МСП, в които работят двама от всеки трима души и които генерират 58 % от добавената стойност. Затова е необходим силен Законодателен акт за малкия бизнес.

ЕИСК би желал да отправи следните препоръки относно някои основни въпроси по отношение на преразглеждането на Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act) в ЕС, основаващ се на опита на Администрацията за малкия бизнес в САЩ (Small Business Administration) (въпреки че споделят едно и също съкращение (SBA), подходът им е съвсем различен).

1.1.    Прегледът на Законодателния акт за малкия бизнес е необходим

Европейската комисия посочи, че възнамерява да публикува преглед през първата половина на 2015 г., но сега го отлага. Поради наличието на важни области, в които е възможно да се направят подобрения (вж. по-долу), представителите на МСП очакват прегледът да се проведе след изслушванията; поради изключителната важност на МСП, прегледът следва да бъде публикуван във възможно най-кратък срок.

1.2.    Правна позиция и прилагане

Законодателният акт за малкия бизнес (SBA) трябва бъде актуализиран, така че да приеме по-обвързваща форма, с по-амбициозен подход. Това беше поискано и от ЕИСК през 2008 г. и 2011 г., но Европейската комисия не го направи.

Тя следва да внесе законодателни механизми, ако това е подходящо, например по отношение на обществените поръчки, „мисли първо за малките“, оценките на въздействието и теста за МСП. Това следва да се приложи както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, и ще включва по-значителна роля на Европейския парламент и националните парламенти. Принципите „мисли първо за малките“ и за „еднократност“ трябва да бъдат включени в междуинституционалното споразумение за по-добро регулиране на институциите на ЕС.

1.3.    Политическа позиция

В ЕС SBA заема по-ниска политическа позиция отколкото в САЩ. С оглед на укрепването на позицията в ЕС, ЕИСК предлага:

—	на равнище ЕС да бъде организиран специален ежегоден Съвет по конкурентоспособност за МСП и SBA, в съответствие с препоръката на ЕИСК от становището му от 2011 г. (1);

—

Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността и растежа на Съвета следва да извършва преглед на напредъка на националните действия за постигане на приоритетите на SBA и отразяване на допълнителни мерки на равнище ЕС. Резултатите следва да се изпращат на ежегодния Съвет по конкурентоспособност за МСП и SBA;

—	да се актуализира мрежата от европейски представители на МСП чрез повишаване на равнището на участниците в нея до генерални директори в министерствата на икономиката. Така ще бъде осигурена по-силна и по-добра координация между ЕС и държавите членки.

1.4.    Управление и ефективност

1.4.1.

Трябва да се изготвя годишен доклад на ЕС относно прилагането на SBA, който трябва да включва също и основаващ се на данни доклад за управлението му от Комисията и за функционирането на отделните програми.

1.4.2.

Европейската сметна палата следва да бъде насърчена да публикува редовни доклади за функционирането на съответните програми и мерки за МСП, както прави Правителствената служба за отчетност в САЩ по отношение на американската SBA. С вътрешното управление следва да се занимава независима служба в рамките на Комисията, подобна на Службата на генералния инспектор в рамките на Администрацията за малкия бизнес в САЩ.

1.4.3.

SBA няма да има успех, ако не бъде създадено партньорство за управление с участието на множество заинтересовани страни (със социалните партньори и обществеността и частни заинтересовани страни). Следователно консултативната група по SBA (вж. 4.3.4), планирана да се създаде през 2011 г., но която така и не беше създадена, трябва да бъде сформирана и с нея да се провеждат консултации на етапа преди вземането на решение.

1.4.4.

Системата от национални и местни планове за прилагане на SBA (вж. 4.3.3) трябва да бъде подобрена и допълнена със систематично използване на таблици за сравнение на резултатите.

Използване на цели

Препоръчва се по-широко използване на ориентировъчни цели, за да се повиши участието на МСП в обществените поръчки, и на обвързващи цели по отношение на програмите за НИРД (както на европейско, така и на национално равнище). Използването на този механизъм следва да доведе до повишаване на равнищата с течение на времето.

Ежегодна конференция на заинтересованите страни от малкия бизнес

В САЩ и ЕС са натрупани значителни ноу-хау и опит във връзка с програми и политики за МСП, но не се организират структурирани и периодични дискусии с участието на заинтересованите страни. В този смисъл една ежегодна конференция за представяне на най-добрите примери, чието провеждане да се редува между САЩ и ЕС, би била полезна. Тя следва да включва съответните заинтересовани страни от двете страни на Атлантическия океан: политици и администрации, мрежата от национални представители на МСП и организации на малкия бизнес. Поради ограничените бюджети на организациите на малкия бизнес разходите по участието им следва да се покриват. Всяка година наред с общите разисквания може да се обсъжда и специална тема: финанси, иновации, търговия (включително ТПТИ), предприемачеството сред жените и др.

2.   Въведение и цели на становището

2.1.

Цел: да се сравнят широките подходи и действия в САЩ и ЕС по отношение на двата SBA: Администрацията за малкия бизнес в САЩ и европейския Законодателен акт за малкия бизнес.

Политическата и бизнес средата в САЩ и в ЕС са твърде различни и в двата региона съществуват множество мерки на национално и местно равнище, допълващи мерките на SBA (2).

2.2.

Заключенията на настоящото становище (вж. глава 1) следователно не включват сравнение между конкретните програми за двата SBA, а акцентират върху възможните подобрения в правната и политическата позиция, управлението и използването на цели в европейския SBA.

3.   Администрацията за малкия бизнес в САЩ (SBA)

3.1.

Администрацията за малкия бизнес в САЩ е независима правителствена агенция, която осигурява федерална подкрепа за малките предприятия. Създадена е от президента Айзенхауер през 1953 г., след приемането на Акта за малкия бизнес. Мисията ѝ е да съветва, да подпомага и да защитава интересите на малките предприятия. Бюджетът ѝ за 2013 г. беше около 1 милиард долара (без бюджета за дейности, несвързани с предприятията). Някои мерки са правно обвързващи. SBA има офиси във всички щати и 1 000 местни центъра. Президентът Обама повиши генералния директор на SBA в член на кабинета си.

3.2.

SBA е приела комплексно определение за малко предприятие: предприятие с независима собственост, което работи и е организирано за реализиране на печалба. В зависимост от отрасъла, продукта или услугата, стандартът за размера се основава на броя на служителите или на обема на продажбите. Максималният брой на служителите варира между 100 и 1 500.

3.3.

Общ преглед на дейностите и програмите на SBA в САЩ (3)

3.3.1.

Финанси: заеми и рисков капитал

3.3.1.1.

SBA предоставя гаранции на малки предприятия, които не могат да получат кредитиране от друго място. По правило заемите се отпускат от партньори на SBA (банки и други финансови институции) и се гарантират от SBA.

Програмата ѝ за миркокредити е насочена към новосъздадени предприятия и предприятия в началния стадий на развитието си на недостатъчно развити пазари. При бързите заеми отговор се дава в рамките на 36 часа. Програмата за кредитиране при бедствия предоставя заеми на малки предприятия, засегнати от природни бедствия в рамките на 45 дни.

3.3.1.2.

Инвестиционното дружество за малкия бизнес (SBIC) улеснява достъпа на малките предприятия до рисков капитал.

3.3.2.

Програми за възлагане на обществени поръчки на малки предприятия

3.3.2.1.

Няколко програми за възлагане на обществени поръчки дават възможност на малките предприятия (собственост на хора в неравностойно положение или действащи в недостатъчно разработени области) да се конкурират само с подобни предприятия за важни правителствени поръчки.

Определени са годишни цели за възлагане на федерални обществени поръчки на малки предприятия, с диференцирани подцели за отделните департаменти и агенции. Понастоящем общата цел е най-малко 23 % от общата стойност на основните федерални договори. Стойността за ЕС е по-висока — 29 % — но тук влизат и договорите, възлагани от регионални и местни власти. Целта за САЩ може да бъде увеличена в бъдеще.

3.3.3.

Програми за НИРД: стратегия за увеличаване на участието на МСП през повишаване на целите

3.3.3.1.

Програмата за новаторски научни изследвания в малките предприятия (SBIR) повишава участието на малките високотехнологични предприятия във федералната НИРД във федерални департаменти с бюджет за НИРД на стойност най-малко 100 милиона долара. Процент от бюджета им за НИРД трябва да се използва за въвличане на малки предприятия; през 1983 г. той е бил 0,2 %, достигайки постепенно 2,7 % през 2013 г. (нова цел — 3,2 % през 2017 г.).

3.3.3.2.

Програмата за трансфер на технологии в малките предприятия (STTR) осигурява финансиране за федерални научни изследвания, извършвани съвместно от малко предприятие и научноизследователска организация с нестопанска цел: 0,35 % през 2013 г., увеличение до 0,45 % през 2016 г.

3.3.4.

Програми за развитие на предприемачеството

Тези програми осигуряват обучение за малки предприятия в 1 000 центъра. SCORE обединява 50 независими организации с нестопанска цел с 13 000 доброволци.

3.3.5.

Служба за международна търговия

Службата предоставя помощ при износ и дейностите ѝ включват отпускане на бързи заеми (в рамките на 36 часа) и безвъзмездни помощи за участие в търговски панаир в чужбина, документация и аудиовизуални материали.

3.3.6.

Специални служби

Служба на генералния инспектор: мисията ѝ е да подобрява управлението и ефективността на SBA, да се бори с измамите по програмите и да извършва преглед на съществуващото или предлаганото законодателство. Тя е независима служба в рамките на SBA, която се оглавява от генерален инспектор.

Застъпническа служба: служи като независим изразител на мнението на малките предприятия в рамките на федералното правителство. Мисията ѝ е да насърчава политики, подкрепящи малките предприятия чрез намеса в регулаторните процеси на федералните агенции и чрез проучване на въздействието на федералните регулации регламенти.

4.   Развитието в ЕС — от Хартата за малките предприятия до Законодателния акт за малкия бизнес  (4)

4.1.    Европейска харта за малките предприятия — 2000 г.

Хартата беше приета от европейските ръководители през 2000 г. Тя представляваше самоналожен ангажимент на държавите членки да подобрят бизнес средата за малките предприятия в държавите членки и на равнище ЕС, но нямаше правна сила. Хартата беше насочена конкретно към малките предприятия с по-малко от 50 служители.

4.2.    „Small Business Act“ за Европа — 2008 г.

4.2.1.

Комисията проучи подхода на SBA в САЩ и през 2008 г. публикува съобщението си относно „Мисли първо за малките!“ — „Small Business Act“ за Европа“ (5), предназначено за широка целева група (МСП с по-малко от 250 служители).

Бяха направени ограничен брой нови законодателни предложения.

По-голямата част от SBA се отнася до нова рамка на политиката, която интегрира съществуващите политики по отношение на предприятията и надгражда Хартата за малките предприятия.

4.2.2.

Бяха въведени десет принципа за разработване и осъществяване на политики по отношение на МСП на равнище ЕС и на национално равнище, отнасящи се до: бизнес средата, предприемачеството, принципът „мисли първо за малките“, обществените поръчки, съкратените периоди за плащане, по-добрият единен пазар, уменията и иновациите.

4.2.3.

През 2008 г. (6) ЕИСК предложи по-амбициозен SBA. Той се отнася до SBA на САЩ.

4.2.4.

Ключовите препоръки на Комитета включваха: — да се създаде обвързващ правен инструмент за прилагането на принципа „мисли първо за малките“; — да се създаде Комитет за SBA с участието на държавите членки и европейски представителни стопански асоциации; — да се определи национален представител на МСП във всяка държава членка.

За съжаление първите две препоръки не бяха приложени от Европейската комисия.

4.3.    Преразглеждане на европейския Законодателен акт за малкия бизнес (2011 г.)

4.3.1.

През 2011 г. Европейската комисия публикува съобщението си „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (7). Комисията заключва, че е постигнат напредък, но все още има какво да се направи.

4.3.2.

По отношение на развитието в държавите членки Комисията не проявява такъв оптимизъм: — да се намали административната тежест и да се въведат национални тестове за МСП; — да се популяризира Европейският кодекс за най-добри практики; — да се опростят процедурите за обявяване в несъстоятелност.

4.3.3.

Прегледът на SBA предложи действия в отговор на икономическата криза в следните области: регулации, финансиране, достъп до пазари, предприемачество, създаване на работни места и приобщаващ растеж (включително предприемачество сред жените и Инициатива за социално предприемачество).

4.3.4.

Стратегическите подобрения включват засилване на управлението: — Комисията ще продължи да публикува общи годишни доклади за отделните държави членки в съответствие със стратегията „ЕС 2020“; те ще обхващат и напредъка по SBA. — Консултативната група по SBA (вж. точка 4.3.4), планирана да се създаде през 2011 г., но която така и не беше създадена, трябва да бъде сформирана и с нея да се провеждат консултации на етапа преди вземането на решение. — Създадена беше мрежата от национални представители на МСП, в която участват Комисията и националните представители на МСП. По този начин следва да се създаде пряка връзка между Комисията, националните администрации и националните организации на бизнеса. — Разработването на национални планове за прилагане на SBA, подкрепени от силен механизъм за наблюдение и съгласувано с държавите членки и организациите на бизнеса. (ЕИСК обаче изразява съжаление, че това не се прави по най-ефективния начин.)

4.3.5.

През 2011 г. (8) ЕИСК призна, че на МСП се отделя по-голямо внимание.

Ключовите препоръки на Комитета включваха:

—	Комитетът е убеден, че SBA следва да приеме по-обвързваща форма;

—	SBA няма да има успех, ако не бъде създадено партньорство за управление с участието на множество заинтересовани страни (със социалните партньори и обществеността и частни заинтересовани страни);

—	Жизненоважната роля на посредническите организации от публичния и частния сектор за предоставянето на услуги, отговарящи на нуждите, се пренебрегва;

—	ЕИСК приканва Съвета да организира един път годишно специален съвет, посветен на конкурентоспособността, който да се занимава с МСП, микропредприятията и SBA.

ЕИСК изразява съжаление, че тези препоръки не бяха приложени от Европейската комисия.

4.4.    Публична консултация относно SBA — 2014 г.

4.4.1.

През септември 2014 г. Комисията даде начало на консултация за начина, по който следва да се преразгледа SBA под наслов „Силна политика в подкрепа на МСП и предприемачите 2015 — 2020 г.“

4.4.2.

Комисията заключва, че SBA не се прилага изцяло в много държави членки.

Предложените приоритетни области са:

—	намаляване на административната тежест;

—	достъп до финансиране и пазари;

—	потенциал за предприемачество и иновации;

—	засилване на развитието на умения (нова).

4.4.3.

През април 2015 г. Комисията публикува доклад за резултатите. Предложението за преразгледан SBA беше първоначално планирано за първата половина на 2015 г., но сега се отлага за 2016 г. Европейските организации на бизнеса изразиха своето разочарование от отлагането и призоваха да се предприемат действия през 2015 г.

---

(1)  ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 51.

(2)  По-широко сравнение на мерките за МСП би било твърде сложно за целите на настоящото становище.

(3)  Това е общ преглед на интересните дейности. За повече подробности вж. www.sba.gov или доклада на Конгреса на САЩ от 2013 г. „Small Business Administration, A Primer on Programmes“ на www.crs.gov. Преглед на програмите на SBA е представен в доклада на Правителствената служба за отчетност GAO-12-819 „Entrepreneurial Assistance“, достъпен на www.gao.gov

(4)  По-долу е представена извадка, очертаваща развитието на SBA. За по-подробна информация вж. информационния документ на уебсайта на ЕИСК.

(5)  COM(2008) 394 final.

(6)  ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30.

(7)  COM(2011) 78 final.

(8)  ОВ C 376 от 22.12.2011 г., стр. 51.

---