12.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/47

1.1

ЕИСК приветства съобщението относно „Възраждане на европейската промишленост“ и стига до заключението, че:

1.2

ЕИСК препоръчва позициите и предложенията, представени в съобщението, да бъдат подкрепени и бързо приложени от съответните заинтересовани страни.

1.3

Наред с това, ЕИСК препоръчва:

2.1

Икономическата криза показа значението на промишлеността за икономическата стабилност, заетостта, иновациите и резултатността на европейските икономики в международен план. Промишлеността генерира над 80 % от европейския износ и 80 % от научните изследвания и иновации, осъществявани от частния сектор. Около 15 % от работните места в ЕС се осигуряват от промишлеността. Наред с това всяко работно място в промишлеността създава до 1,5 — 2 работни места в други сектори. Освен това понастоящем работните места в промишлеността са качествени и заплатите са на равнище над средното. Промишлеността не е цел сама по себе си, а средство за създаване на заетост и за поддържане на добър стандарт на живот.

2.2

Промишлеността в ЕС все още генерира значителен излишък в световната търговия с промишлени изделия и е световен лидер по отношение на устойчивостта. Въпреки това, както показва Докладът относно европейската конкурентоспособност за 2013 г., делът на европейската промишленост в световното промишлено производство е намалял през последното десетилетие. Разликата спрямо САЩ от гледна точка на производителността отново се е задълбочила. След известно възстановяване през периода 2009 — 2011 г. делът на промишлеността в БВП на ЕС спадна до 15,1 % — далеч под целта от 20 % до 2020 г. От 2008 г. насам са изгубени 3,5 милиона работни места. При все това картината е различна в отделните държави членки.

2.3

Промишлената политика действително е една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“. ЕИСК прие становища относно основните предложения на Комисията през 2010 г. и 2012 г.  (1) и изготви редица други становища относно различни аспекти на промишлената политика, включително секторни анализи в рамките на работата на Консултативната комисия по индустриални промени на ЕИСК (CCМI) (2). Понастоящем CCМI изготвя становища относно пренасочването на производствените промишлени дейности обратно към Европа и пригодността за заетост на младите хора. Настоящото становище се основава на тези предходни становища и ги допълва.

2.4

В съобщението на Комисията се определят основните приоритети на промишлената политика като принос към разискванията на Европейския съвет по въпросите на индустриална политика, насрочени за март 2014 г. В него се представя обобщение на вече предприетите действия и се предлагат някои нови мерки, целящи да се ускори изпълнението на тези приоритети. Това показва, че промишлената политика и другите политики на ЕС се интегрират във все по-голяма степен и обяснява защо този процес на интеграция трябва да продължи.

3.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията, което се публикува в контекста на икономическата криза и нарастващата тревога относно конкурентоспособността на европейската промишленост. Предизвикателствата, пред които е изправена промишлеността, не намаляват — напротив, световната бизнес среда постоянно се променя и нашите предприятия трябва да могат да реагират все по-бързо. Без конкурентоспособна промишленост Европа няма да може да осигури по-висок растеж и повече работни места. Наред с това е малко вероятно подход, който се основава единствено на проектиране и инженерни услуги, без това да води до производство и до контакти с крайния клиент, да се окаже успешен в дългосрочен план.

3.2

С оглед на сериозността на ситуацията ЕИСК би очаквал по-солиден набор от предложения за промишлената политика на ЕС с ясна визия и спешни мерки. Необходими са ясни послания, за да се убедят предприятията, че Европа ще бъде привлекателен регион за нови инвестиции в бъдеще. В сравнение със съобщенията от 2010 г. и 2012 г. в настоящото съобщение са включени малко нови елементи. В него се прави предимно равносметка на миналите и на планираните действия в основните приоритетни области на промишлената политика, както беше посочено по-горе. Посочва се, че предстои още много работа и се подчертава необходимостта от прилагане на подхода на интегрирана промишлена политика както на равнището на ЕС, така и на това на държавите членки;

3.3

ЕИСК подкрепя заключенията в съобщението, включително целта за повишаване на дела на промишлеността в БВП до 20 %, въпреки че би поставил условие за своята подкрепа — целта от 20 % е от чисто количествено естество, а в съответствие с амбициите на ЕС за социално и екологично устойчива конкурентоспособност би било по-уместно да се добавят и качествени аспекти. Целта за дял от 20 % следва да се придружава от други цели, които ЕИСК призовава Комисията да проучи допълнително, като по-специално вземе под внимание аспектите, които биха генерирали добавена стойност в международен план.

3.4

ЕИСК приветства по-специално ясното послание на Комисията във връзка с интегрирането на европейските предприятия в международните вериги за създаване на стойност. В действителност понастоящем високо специализираното, извънредно сложно и динамично естество на промишлените дейности би могло да се определи по-точно като мрежи за създаване на стойност. Предприятията се конкурират в световен план за извоюване на ключови позиции в тези мрежи. Целта на европейската промишлена политика следва да бъде да се увеличат възможностите на европейските предприятия да постигнат подобни ключови позиции и да се постигне колкото се може по-голямо „улавяне“ на стойност в полза на Европа. Политиките и конкретните цели следва да се изготвят в съответствие с тази цел.

3.5

Според ЕИСК през следващите няколко години основното предизвикателство ще бъде изграждането на приобщаваща и екологична икономика. Необходимо е приоритетно да се екологизира европейската промишленост и да се започне преход към нисковъглеродна и екологично ефективна по отношение на ресурсите икономика до 2050 г. посредством обновена промишлена политика. Но за да успее в това начинание и ако иска да гарантира промишлен растеж и създаване на работни места, Европа се нуждае от преход към иновативни, конкурентоспособни и устойчиви промишлени сектори и сектори на услугите, основани в по-голяма степен на знания и нови технологии, и носещи по-висока добавена стойност, които да бъдат финансирани от амбициозен инвестиционен план.

3.6

Посрещането и откликването на незадоволените потребности в обществото, наред с конкуренцията, действат като двигатели на иновациите и всички предприятия във вътрешния пазар, независимо от техния бизнес модел, би трябвало да могат да се конкурират при едни и същи условия. Според ЕИСК трябва да се избягва конкуренция между държавите членки по отношение на режима на отпускане на държавни помощи. Една от целите на политиката за държавните помощи би трябвало да бъде създаването на възможност за отпускане на помощ за предконкурентна дейност на предприятия, които могат да допринесат за осъществяването на целите за растеж на ЕС, като същевременно се ограничава нарушаването на конкуренцията. В случай, че бъдат предоставяни държавни помощи, те следва да бъдат насочвани към подпомагане на развитието и адаптирането на предприятията, а не към подкрепа на неизменно неконкурентоспособни дейности. Равноправни условия са необходими и на световните пазари, по-специално за енергоемките сектори.

3.7

Трябва да се обърне по-голямо внимание на ролята на услугите. Взаимозависимостта между услугите и производството намира широко признание, тъй като промишлените дейности включват нарастващ брой елементи на предлагане на услуги, а много услуги зависят от постиженията на промишлеността. Въпреки това потенциалът на основаващите се на знания услуги и на ИКТ услугите, в качеството им на напълно обособени експортни промишлени сектори, и тяхното прилагане във всички бизнес сектори като водещи фактори на производителността, е огромен. За оползотворяването на този потенциал следва да се разработят специфични политики.

3.8

Всички фактори — институциите на ЕС, държавите членки, регионите, работниците и работодателите и други заинтересовани страни — трябва да бъдат включени в сложната задача за създаване на по-благоприятна среда за промишлеността. Инициативите следва да се основават на регионалните специализации, които се допълват взаимно и си взаимодействат благотворно. Политическата рамка трябва да бъде стабилна и предсказуема и да включва националното законодателство в области като данъчното облагане.

3.9

ЕИСК призовава за по-силни структури за управление на микроикономическите политики. Европейският съвет трябва да поеме ясна роля на лидер в тази област. Ролята на Съвета по конкурентоспособност следва да бъде засилена и той следва да извършва реална проверка на решенията на останалите състави на Съвета във връзка с промишлеността, от гледна точка на конкурентоспособността. Комисията следва да осигури интегрирането на работата чрез ефективни управленски решения. Държавите членки трябва да прилагат последователно съвместните решения, а въпросите на промишлената политика трябва да бъдат напълно интегрирани в Европейския семестър, включително публикуването на препоръки за отделните държави.

4.1.1

Основната роля на правителствата е да гарантират осигуряването на първокласни транспортни, информационни и енергийни мрежи и достъпа до тях за всички , в съответствие с нарастващите нужди на обществото, включително и на предприятията. Актуални елементи в тази област според Комисията са свързаните с космическите технологии инфраструктури, сближаването на информационните и енергийните мрежи и енергоразпределителните инфраструктури за алтернативни горива.

4.1.2

Границите в ЕС не следва да променят начина на функциониране на инфраструктурите и достъпа до тях. Съществуващите регулаторни, административни и технически бариери трябва да бъдат премахнати. ЕС и националните източници на финансиране следва да бъдат насочени към необходимите инвестиции в тази област, като се мобилизира в максимална степен частното финансиране.

4.1.3

ЕИСК е съгласен с виждането на Комисията, че е необходимо спешно да се приемат изготвените законодателни предложения във връзка с единния пазар. Държавите членки все още не изпълняват и не прилагат правилно законодателната рамка, което кара Комисията с основание да предприеме допълнителни действия за неспазване.

4.2.1

В предходните си становища относно промишлената политика ЕИСК представи позицията си по инициативите на ЕС във връзка с иновациите и новите технологии, по-специално като изрази категоричната си подкрепа за тях и изтъкна необходимостта от достатъчно финансиране от страна на ЕС, държавите членки и частни източници.

4.2.2

ЕИСК подкрепи най-вече избора и действията на Комисията по повод на шестте стратегически и взаимосвързани области, характерни за модерния производствен процес: ключовите базови технологии, основаните на биотехнологии продукти, екологично чистите превозни средства, устойчивото строителство и суровини, интелигентните електропреносни мрежи и цифровата инфраструктура. Новите технологии със значителен потенциал, на които трябва да се обърне внимание, включват роботиката, „големите данни“, триизмерния печат, приложенията на интернет за нуждите на промишлеността и промишления дизайн. Финансовите ресурси на ЕС като програмата „Хоризонт 2020“ и регионалното финансиране следва да бъдат систематично насочвани към иновациите в тези области. Освен това ЕИСК призовава за по-бързото реализиране на общност на знания и иновации във връзка с производството, носещо добавена стойност.

4.2.3

Времето, необходимо за внедряване при въвеждането на иновации на пазара, е от решаващо значение за промишлената конкурентоспособност. Укрепването на Механизма за рисков капитал и на другите механизми на ЕИБ за споделяне на риск, както и новаторското използване на структурните фондове са пример за така необходимите мерки от страна на ЕС с цел привличане на частни инвестиции в свързани с риск научноизследователски проекти.

4.3.1

Въпреки подобряващата се икономическа конюнктура, достъпът на предприятията до банкови кредити продължава да бъде ограничен, по-специално за МСП. Поради това ЕИСК подкрепя усилията на ЕС в тази област: създаването на Банковия съюз, Инициативата за финансиране на МСП, Регламентът относно капиталовите изисквания, Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ), преразгледаната директива за прозрачност и мерките за укрепване на общоевропейския пазар на рисков капитал.

4.3.2

За да се подобри капацитетът на банките за отпускане на кредити, ЕС следва да постигне точния баланс между укрепването на финансовата стабилност и подкрепата на нуждите на предприятията от капитал. Освен това регулаторните мерки, насочени към финансовия сектор, не би трябвало да пречат на частното кредитиране.

4.3.3

МСП в ЕС зависят в по-голяма степен от банковото финансиране отколкото техните аналози в други части на света. Усилията както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, следва да доведат до диверсифициране на корпоративното финансиране, с включването в него на други източници като фондове за дялово участие, рисков капитал и корпоративни гаранции, както и хибридни методи на финансиране. Трябва да се разработи план с основаващ се на жизнения цикъл подход към финансирането, като се идентифицират новаторски инструменти.

4.4.1

ЕИСК отбелязва със задоволство, че Комисията признава значението на цените на енергията за конкурентоспособността на промишлеността. Цените на енергията за промишлеността в Европа са значително по-високи от тези за основните ѝ конкуренти: цените на електроенергията са два пъти по-високи от тези в САЩ и Русия и 20 % по-високи от тези в Китай. Цените на газта са три до четири пъти по-високи от цените в САЩ, Русия и Индия и 12 % по-високи от тези в Китай.

4.4.2

Различията между цените на енергията в ЕС и неговите конкуренти произтичат отчасти от фактори, които не могат да бъдат променени чрез политически действия в ЕС. Въпреки това трябва да се предприемат всички разумни мерки за намаляване на различията, по-специално с оглед на възстановяването на енергоемките производствени сектори и работни места в Европа. Промишлените сектори в ЕС досега успяваха да компенсират частично увеличението на енергийните разходи чрез подобряване на ефективността, но потенциалът за това намалява.

4.4.3

Сигурността на енергийните доставки е от решаващо значение за всички сектори. Понастоящем сериозно ни се припомня необходимостта от намаляване на зависимостта от енергия от нестабилни и ненадеждни източници. Съгласно решението на държавите членки постигането на диверсифициран енергиен микс посредством работа в сътрудничество и при спазване на екологичните ангажименти, е въпрос от голям общ интерес за ЕС.

4.4.4

Някои мерки в областта на енергийната политика, по-специално целящи увеличеното използване на възобновяеми енергийни източници, са свързани с допълнителната цел за създаване на нови работни места. Според наличната досега информация изглежда, че това не се е случило — съществуващите проучвания показват, че е налице неутрално или незначително въздействие върху работните места, въпреки че структурата на работните места се променя радикално.

4.5.1

ЕИСК подкрепя намеренията на Комисията във връзка с дипломацията в сферата на суровините и плановете ѝ да премахне изкривяването на цените на суровините за промишлеността.

4.5.2

Проучването и експлоатацията на суровини в рамките на ЕС следва да бъдат засилени и съответната нормативна уредба да бъде хармонизирана. Що се отнася до инициативите, свързани с ефективното използване на ресурсите и отпадъците, те следва да бъдат разработвани внимателно, за да се постигнат оптимални резултати, като едновременно с това се избягват ненужни разходи (в краткосрочен план) за предприятията. За ефективното прилагане на принципа на каскадно използване на биомаса е необходима неутралност на политиката по отношение на достъпа до биомаса.

4.6.1

Днес в Европа има пет милиона безработни млади хора, а в същото време на пазара на труда са свободни два милиона работни места. Несъответствията по отношение на уменията и въпросите, свързани с обучението, заемат централно място в дневния ред на промишлената политика.

4.6.2

Трябва да се повишат броят и качеството на висшистите в областта на точните и инженерните науки, технологиите и математиката и да се насърчава активно достъпът на жени от всички възрасти до тези сектори и професии.

4.6.3

Чиракуването и дуалните образователни системи, например, допринасят ясно за създаване на профили на умения, свързани с реалните нужди на пазара на труда. Държавите членки и социалните партньори трябва да проучат и да прилагат най-добрите практики, включително ефективните модели за трансгранично чиракуване.

4.6.4

ЕС, държавите членки и социалните партньори могат да осигурят постигане на напредък по отношение на новите технологии и иновациите в промишлеността, само ако установят политики за повишаване на квалификацията на работниците и развиване на ученето през целия живот, за да ги възнаградят за направените инвестиции. Признаването на уменията и квалификациите и подобряването на условията на труд са от съществено значение за участието на работника. Засиленият социален диалог би трябвало да играе ключова роля за възраждането на европейската промишленост.

4.7.1

ЕИСК продължава да подкрепя категорично усилията на ЕС за укрепване на множеството бизнес модели на МСП чрез превръщане на принципа „Мисли първо за малките“ в реалност. „Small Business Act“ трябва да бъде не само актуализиран, но и обновен и разширен, за да обхване оставащите пречки пред развитието и растежа. Тези реформи би трябвало да бъдат обвързани с Европейския семестър.

4.7.2

Дълбокият и широкообхватен „въпрос за един милиард евро“ е всъщност как да бъдат променени европейските нагласи така, че хората да започнат да ценят предприемачеството и поемането на риск.

4.7.3

ЕИСК счита, че мерките за намаляване на регулаторните и административни разходи, най-вече Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), както и за елиминиране на пречките пред растежа на предприятията, би следвало да се осъществят, без да се засягат нормативните актове, които защитават потребителите, околната среда, здравето и безопасността на работниците, както и тяхното информиране и консултиране, и трябва да отчитат споразуменията, сключени в рамките на социалния диалог.

4.7.4

Мрежите за сътрудничество и клъстерите могат да бъдат средство за растеж на МСП, както посочва Комисията. Подходът следва да включва всички сектори, предприятия от всякакъв мащаб, както и трансевропейски и международни вериги за създаване на стойност.

4.8.1

ЕИСК подкрепя действията на Комисията за гарантиране на достъпа на предприятията от ЕС до големите международни пазари. Следва да се преследва последователно амбициозен дневен ред на ССТ и другите търговски преговори, в дух на реципрочност, по-специално с най-големия търговски партньор на ЕС — САЩ, както и между ЕС и страните от Южното Средиземноморие и държавите от Източното партньорство.

4.8.2

Следва да се използват двустранни и многостранни инструменти, за да се гарантира, че основните търговски партньори на ЕС ще изпълнят своите международни задължения.

4.8.3

Промишлените стандарти в отделните икономически региони се различават значително и това създава пречки за търговията и по принцип възпрепятства създаването на условия на равнопоставеност. При условие че бъдат спазени основните изисквания по отношение на здравето, безопасността, защитата на околната среда и защитата на потребителите, предвидени в член 114 от ДФЕС, ЕИСК подкрепя насърчаването на международни стандарти и регулаторно сътрудничество, както и действия, включително надзор на пазара, за да се гарантира, че предприятията от ЕС ще могат да отстояват своите права на индустриална собственост. Съобщението можеше да съдържа по-конкретни мерки в това отношение.