19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/12

—

като взе предвид Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяване на минимални общи правила, отнасящи се до правната помощ за такива спорове (1),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 23 февруари 2012 г. относно прилагането на Директива 2003/8/ЕО за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (COM(2012)0071),

—

като взе предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0161/2013),

A.

като има предвид, че член 47, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи, че „на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие“;

Б.

като има предвид, че Директива 2003/8/ЕО на Съвета съдържа разпоредби, които гарантират, че участващите в презгранични спорове граждани имат достъп до правосъдие;

В.

като има предвид, че основната разпоредба на тази директива гарантира, че правна помощ не може да бъде отказана единствено на основанието, че спорът е с презграничен характер, и по този начин всяка държава членка запазва собствената си система за правна помощ, но трябва да предостави достъп до нея на лица от други държави членки;

Г.

като има предвид, че директивата по-нататък определя условия за предоставяне на презгранична правна помощ, свързани по-специално с финансовите средства, същността на спора, както и с презграничния характер на спора;

Д.

като има предвид, че правна помощ трябва да се предоставя само на лица, чиито финансови средства не им позволяват достъп до правосъдие без такава помощ;

Е.

като има предвид, че тези средства се оценяват въз основа на действащите насоки в държавата членка, в която е седалището на съда, и че в няколко държави членки са въведени фиксирани прагове;

Ж.

като има предвид, че тези прагове се различават значително между отделните държави членки и че гражданин, който в една държава членка се счита за нуждаещ се от правна помощ, може да не се счита за нуждаещ се от правна помощ в друга държава членка, и като има предвид, че член 5, параграф 4 от директивата в известна степен признава този проблем;

З.

като има предвид, че с цел намиране на разрешение по отношение на тези несъответствия следва да се прецени дали на даден гражданин следва също така да бъде разрешено да поиска правна помощ в неговата държава членка на пребиваване и относно молбата му да бъде взето решение от компетентните органи на тази държава членка;

И.

като има предвид, че с цел улесняване както на гражданите, така и на органите, които прилагат директивата, гражданите следва да получат право на избор дали в случай на презгранични молби за правна помощ да се вземе решение относно молбата в тяхната държава членка на пребиваване или в държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението;

Й.

като има предвид, че ако се предостави такъв избор, органите на държавите членки биха могли да прилагат собствените си критерии, а не да препращат молбата или да прилагат условията и насоките на други държави членки;

К.

като има предвид, че на гражданите, чието право на правна помощ е било признато в тяхната държава членка на пребиваване, може да бъде предоставено удостоверение в този смисъл, което ще бъде признато от компетентните органи на държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението;

Л.

като има предвид, че презграничната правна помощ по силата на директивата обхваща също така допълнителните разходи, свързани с презграничните дела, като например устен превод, писмен превод и пътни разноски;

М.

като има предвид, че информацията относно достъпната за гражданите правна помощ трябва да се предостави на един от официалните езици на Съюза, с цел да се гарантира, че гражданинът е бил информиран на език, който разбира;

Н.

като има предвид, че Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие съдържа подобни разпоредби на международно равнище, но се прилага само в 17 от 27-те държави членки;

О.

като има предвид, че останалите държави членки следва да бъдат насърчени да подпишат или ратифицират конвенцията;

1.

Поздравява Комисията за представянето на доклада й относно прилагането на Директива 2003/8/ЕО;

2.

Изразява съжаление от това, че Комисията не разглежда конкретно европейските процедури, за които Директивата за правната помощ също е приложима, като например европейската процедура за искове с малък материален интерес, въпреки че е било напълно възможно да се проучи приложението на директивата за гореспоменатата процедура в периода 1 януари 2009 — 31 декември 2010 г.;

3.

Отбелязва със задоволство, че всички държави членки са транспонирали директивата; отбелязва обаче, че тълкуването на обхвата на директивата по отношение на някои точки се различава между държавите членки;

4.

Обръща внимание на това, че при изготвянето на следващ доклад следва да се отчетат броят и предметните области на случаите за всяка една държава, така че да може да се получи по-подробна и по-полезна за целите на анализа картина на използването на инструмента;

5.

Изразява съжаление от факта, че сравнително малко граждани и практикуващи юристи изглежда са запознати с правата, предоставени от директивата;

6.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за повишаване на осведомеността относно правото на презгранична правна помощ по граждански и търговски дела и по този начин да засилят свободното движение на гражданите;

7.

Отбелязва добрите резултати, постигнати от Европейския портал за електронно правосъдие, Европейската съдебна мрежа, както и e-CODEX (комуникация в областта на електронното правосъдие посредством онлайн обмен на данни), по-специално наличието на Европейския портал за електронно правосъдие на формулярите за правна помощ, предвидени в Директива 2003/8/EО; въпреки това призовава за по-голяма яснота и лесен достъп до тези формуляри за правна помощ и до националните формуляри за правна помощ на всички гореизброени платформи, както и за включването на ясна и практическа информация относно най-добрите начини за кандидатстване за правна помощ в различните държави членки в случай на презгранични граждански и търговски спорове;

8.

Призовава освен това Комисията и държавите членки да започнат ефективна информационна кампания, за да достигне информацията до голям брой лица, които евентуално биха се ползвали от правото, както и до голям брой практикуващи юристи;

9.

Счита също така, че не са добре познати и други европейски процедури, като например европейската процедура за искове с малък материален интерес или европейската заповед за плащане, а при запазване на настоящата информационната политика те няма да придобият голяма известност;

10.

Изтъква, че новите технологии и комуникационни средства могат да бъдат използвани, за да се осигури достъп до информацията за правна помощ; препоръчва следователно Комисията и държавите членки да използват широк набор от комуникационни канали, включително кампании в интернет и интерактивни платформи, като например портала за електронно правосъдие, като ефективни от гледна точка на разходите начини за достигане до гражданите;

11.

Посочва, че за осигуряване на непрекъснатост на започнали производства е необходимо подобряване на възможностите за временно и постоянно съхраняване на формулярите за правна помощ, както и на формулярите за други процедури, по-специално за европейската процедура за искове с малък материален интерес, като наред с другото се осигурява наличието им на всички езици, включително на уебсайта на Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси и на Европейския портал за електронно правосъдие; призовава Комисията да предприеме незабавни мерки за постигане на тази цел;

12.

Счита, че следва да се създадат бази данни на юристи с достатъчно езикови познания и умения по сравнителен право, които да практикуват при презгранични дела, по които е необходима правна помощ, като по този начин се гарантира, че се назначават юристи, които могат да практикуват по такива дела; като признава съществуващите презгранични правни бази данни, като например платформата „Find-a-Lawyer“, като примери за добри практики в тази област, призовава същевременно за доразвиване на такива инструменти, с оглед те да бъдат интегрирани в база данни на юристите в портала за електронно правосъдие;

13.

Посочва, че би било желателно да се въведат специални схеми за обучение, които да предоставят на практикуващите юристи компетентност по презгранични дела, с насоченост към езикови курсове и сравнително право; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки при подкрепата на специални мерки за повишаване на квалификацията на адвокати, които предлагат правна помощ;

14.

Признава, че правната помощ и обучение имат отражение върху разходите за държавите членки и че в настоящата икономическа обстановка финансирането за тях може да бъде ограничено в множество държави членки; ето защо призовава Комисията да предостави при възможност финансиране на държавите членки, за да се гарантира последователно юридическо обучение на високо равнище относно презграничната правна помощ по граждански и търговски въпроси;

15.

Подчертава, че е важно да се гарантира, че процедурите за подаване на молба са прости, така че гражданите винаги да могат да подадат молба за правна помощ, без да се нуждаят от помощта на практикуващ юрист; предлага гражданите, на които се налага да участват в тези производства, автоматично да бъдат информирани за съществуването на портала за електронно правосъдие с цел улесняване на достъпа им до информация;

16.

Счита, че в съответствие със съществуващите национални системи за правна помощ е препоръчително да се определи самостоятелна служба, компетентна в областта на презграничната правна помощ, както и централно бюро във всяка една държава членка, което да приема и предава заявления за правна помощ;

17.

Счита, че за установяване на икономическите критерии за предоставяне на правна помощ следва в по-голяма степен да бъдат взети под внимание различията в жизнения стандарт между отделните държави членки и че начинът, по който тези различия следва да се вземат предвид, трябва да бъде определен по-ясно;

18.

Предлага кандидатите за правна помощ да получат право на избор дали да подадат молба за правна помощ в тяхната държава членка на пребиваване или в държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението; отбелязва, че при тази уредба органите на всяка държава членка биха могли да прилагат собствените си критерии, когато се произнасят по молбата;

19.

Предлага всяко решение на органите на държавата членка на пребиваване, с което се предоставя правна помощ и което се доказва с общо удостоверение, да има също така действие в държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението;

20.

Препоръчва разходите, които се покриват от правната помощ, да включват и разходите за задължително явяване пред съдия или друг орган, оценяващ молбата, както и свързаните с това явяване разходи;

21.

Призовава Комисията и държавите членки да насочат вниманието си по-специално към най-уязвимите групи от населението, за да се гарантира, че техните потребности се вземат предвид;

22.

Приканва Комисията да представи предложение за изменение на директивата в посочения по-горе смисъл, с оглед установяване на общи високи стандарти за презгранично предоставяне на правна помощ;

23.

Насърчава държавите членки да създадат по-ефикасни системи за сътрудничество между публичните органи и неправителствените организации, за да направят правната помощ и правните съвети по-достъпни за гражданите;

24.

Призовава за въвеждането на система за информиране между националните съдилища с цел молба за помощ, подадена в една държава членка, да може да стане известна в другите държави;

25.

Предлага освен това по-тясно сътрудничество между Комисията, държавите членки и професионалните органи и организации на юристи, като например европейски и национални адвокатски колегии и сдружения;

26.

Приветства многобройните инициативи, които са се доказали като добри примери за най-добри практики в областта на безплатната правна помощ, включително агенции pro bono (агенции на безвъзмездни начала) и правни клиники;

27.

Насърчава държавите членки да гарантират наличието на досъдебна правна помощ и да улеснят достъпа до нея, включително на съвети относно използването на алтернативни методи за разрешаване на спорове, които често се оказват по-рентабилни и бързи, отколкото съдебните процеси;

28.

Призовава онези държави членки, които все още не са подписали и/или ратифицирали Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие, да пристъпят към това, тъй като тя подобрява достъпа на гражданите до правосъдие извън Европейския съюз;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.