(1)

Дружествата, които възнамеряват да извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза срещат сериозни пречки и нарушения на пазара поради наличието на 27 различни системи за корпоративно облагане. Тези пречки и нарушения пречат на правилното функциониране на вътрешния пазар. Те са демотивиращ фактор за инвестициите в Съюза и влизат в противоречие с приоритетите, залегнали в съобщението „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, прието от Комисията на 3 март 2010 г. Те противоречат и на изискванията за „силно конкурентоспособна социална пазарна икономика“.

(1)

Дружествата, които възнамеряват да извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза срещат сериозни пречки и нарушения на пазара поради наличието на 27 различни системи за корпоративно облагане. Тези пречки и нарушения пречат на правилното функциониране на вътрешния пазар. Те са демотивиращ фактор за инвестициите в Съюза и влизат в противоречие с приоритетите, залегнали в съобщението „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, прието от Комисията на 3 март 2010 г . , с пакта „Евро плюс“ и с икономическата, бюджетна и фискална интеграция, необходима за установяване на „силно конкурентоспособна социална пазарна икономика“.

(1а)

Задълбочаването на сътрудничеството между данъчните органи може да доведе до значително намаляване на разходите и на административната тежест за предприятията, които извършват трансгранична дейност в рамките на Съюза.

(2)

Данъчните пречки пред трансграничната дейност са особено тежки за малките и средните предприятия, които обикновено не разполагат с необходимите средства за преодоляване на проблемите, произтичащи от неефективното функциониране на пазара.

(2)

Данъчните пречки могат да бъдат особено тежки за малките и средните предприятия (МСП), които извършват трансгранична дейност, тъй като те обикновено не разполагат с необходимите средства за преодоляване на проблемите, произтичащи от неефективното функциониране на пазара.

(2a)

Лоялната конкуренция в областта на данъчните ставки следва да се насърчава на равнище държави членки, както и на регионално равнище за регионите с фискални и законодателни правомощия.

(3a)

Подобряването на вътрешния пазар е ключовият фактор за насърчаване на растежа и създаването на работни места. Въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) следва да подобри растежа и да създаде повече работни места в Съюза, като намали административните разходи и бюрокрацията за дружествата и особено за малките предприятия, които извършват трансгранична дейност.

(4a)

Тъй като вътрешният пазар обхваща всички държави членки, във всички държави членки следва да бъде въведена ОКООКД. Ако обаче Съветът не успее да вземе единодушно решение относно решението за определяне на ОКООКД, е уместно да бъде започната незабавно процедура за решение на Съвета, с което се разрешава засилено сътрудничество в областта на ОКООКД. Това засилено сътрудничество следва да бъде инициирано от държавите членки, чиято парична единица е еврото, но следва да бъде открита по всяко време за други държави членки в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.

(4б)

Някои ярко изразени форми на данъчна конкуренция, данъчна оптимизация и данъчен арбитраж биха могли да накърнят приходите на някои държави членки и да причинят нарушения на данъчното облагане между капитала, който е мобилен, и труда, който е мобилен в по-малка степен. Засиленият Пакт за стабилност и растеж и Договорът за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз изисква от държавите членки, по-специално държавите членки, чиято парична единица е еврото, да спазват строга финансова дисциплина, като едновременно прилагат контрол на разходите и генерират достатъчни данъчни приходи. Поради тези причини и тъй като пактът „Евро плюс“, договорен от държавните глави или правителствата на държавите членки, чиято парична единица е еврото, предвижда, че разработването на ОКООКД „би могло да бъде неутрално спрямо приходите средство за осигуряване на последователност между националните данъчни системи при зачитане на националните стратегии за данъчно облагане, както и да допринесе за устойчивост на публичните финанси и конкурентоспособност на европейските предприятия”, е от решаващо значение държавите членки, чиято парична единица е еврото, да бъдат в състояние да изпълняват своите бюджетни ангажименти, за да бъде съхранена стабилността на еврозоната като цяло, и е желателно ОКООКД да започне да бъде прилагана в най-кратък срок и за възможно най-голям брой предприятия.

(4в)

В контекста на жизненоважната роля, която играят МСП на вътрешния пазар, Комисията следва да разработи и предостави на разположение на МСП, които извършват трансгранична дейност, инструмент за смекчаване на административната тежест и административните разходи, който да им позволява да се включват доброволно в системата на ОКООКД.

(5)

Доколкото разликите в данъчните ставки не водят до възникване на едни и същи пречки, не е необходимо системата (общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) да засегне свободата на действие на държавите-членки по отношение на националната/ите им ставка/и за данъчно облагане на дружества.

(5)

Доколкото разликите в данъчните ставки не водят до възникване на едни и същи пречки, не е необходимо ОКООКД да засегне свободата на действие на държавите-членки по отношение на националната/ите им ставка/и за данъчно облагане на дружества. Поради това държавите членки следва да запазят правомощието да приемат определени стимули за предприятията, по-специално под формата на данъчни кредити.

(5a)

Настоящата директива няма за цел хармонизация на ставките на корпоративния данък на държавите-членки. Ако обаче се окаже, че известна хармонизация на ставките би била от полза за икономическата ефективност, целесъобразността и справедливостта на корпоративния данък, при прегледа на прилагането на настоящата директива Комисията следва да обмисли дали тази хармонизация е уместна. Този аспект придобива още по-голяма важност, тъй като развитието на ставките на корпоративния данък в държавите членки сочи недвусмислено, че данъчната конкуренция в рамките на вътрешния пазар оказва определено въздействие. Поради това е полезно, в духа на доклада, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“ от 9 май 2010 г., да бъде установено дали въздействието от тази конкуренция е благотворно или вредно за данъчната култура, която е подходяща за вътрешния пазар през ХХI век. По-специално следва да се обърне внимание дали премахването на напрежението между интеграцията на пазара и данъчния суверенитет е един от начините за съчетаване на пазара със социалното измерение на вътрешния пазар.

(6)

Консолидирането е съществен елемент от тази система, тъй като основните данъчни пречки пред дружествата в Съюза могат да бъдат преодолени само по този начин. С него се премахват формалностите, свързани с трансферното ценообразуване и двойното данъчно облагане в рамките на групата. Освен това загубите на данъкоплатците автоматично се компенсират от печалбите, реализирани от други членове на същата група.

(6)

Консолидирането е съществен елемент от тази система, тъй като основните данъчни пречки пред дружествата от една и съща група, които извършват трансгранична дейност в Съюза , могат да бъдат преодолени само по този начин. С него се премахват формалностите, свързани с трансферното ценообразуване и двойното данъчно облагане в рамките на групата. Освен това загубите на данъкоплатците автоматично се компенсират от печалбите, реализирани от други членове на същата група.

(6a)

Широката данъчна основа, консолидацията и дискреционните правомощия на държавите членки по отношение на техните национални ставки за корпоративно данъчно облагане превръщат ОКООКД в операция, която е неутрална по отношение на данъците.

(6б)

Ако се окаже, че използването на ОКООКД има отражение върху данъчните приходи на регионалните и местните органи, държавите членки могат да предприемат мерки за справяне с проблемите в съответствие с техните конституционни системи и по начин, съвместим с настоящата директива.

(8)

Доколкото системата е предназначена предимно за дружествата, които извършват трансгранична дейност, тя следва да има незадължителен характер и да съществува наред с действащите национални системи за облагане с корпоративен данък .

(8)

Доколкото настоящата директива е създадена предимно в полза на дружествата, които извършват трансгранична дейност , без обаче да бъдат изключвани други дружества, тя е създадена като незадължителна система, която позволява на всички допустими дружества да вземат участие. Обаче се смята, че европейските дружества и европейските кооперативни дружества, които по определение са транснационални, са решили да прилагат настоящата директива, считано от две години след датата на прилагането й . Всички други дружества, които са допустими съгласно настоящата директива, с изключение на микропредприятията, малките и средните предприятия, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО (1) на Комисията, следва също да прилагат настоящата директива най-късно до края на петата година от датата на нейното прилагане. При извършване на оценка на въздействието на ОКООКД Комисията следва да проучи дали тя следва да бъде със задължителен характер също и за такива микропредприятия, малки и средни предприятия.

(20)

Системата следва да включва общо правило за борба със злоупотребите, придружено с мерки за ограничаване на специфични форми на злоупотреби. Тези мерки следва да включват ограничения на правото на приспадане на лихви, платени на асоциирани предприятия — местни лица за данъчни цели в държави с ниски данъчни ставки извън Съюза, които не обменят информация с държавата-членка на лицето — платец въз основа на споразумение, съпоставимо с Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии и правила за контролираните чуждестранни дружества.

(20)

Системата следва да включва ефективно общо правило за борба със злоупотребите, придружено с мерки за ограничаване на специфични форми на злоупотреби. Тези мерки следва да включват ограничения на правото на приспадане на лихви, платени на асоциирани предприятия — местни лица за данъчни цели в държави с ниски данъчни ставки извън Съюза, които не обменят информация с държавата-членка на лицето — платец въз основа на споразумение, съпоставимо с Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии и правила за контролираните чуждестранни дружества. На държавите членки не следва да се пречи да въвеждат и координират допълнителни мерки помежду си с цел намаляване на отрицателните ефекти от държави с ниски данъчни ставки извън Съюза, които не обменят необходимата данъчна информация.

(21)

Формулата за разпределението на консолидираната данъчна основа следва да обхваща три фактора с еднаква тежест (труд, активи и продажби). Факторът „труд“ следва да се изчислява въз основа на разходите за заплати и броя на наетите лица (двата индикатора са с равна тежест — всеки от тях се брои за половина). Факторът „активи“ следва да обхваща всички дълготрайни материални активи. Нематериалните и финансовите активи следва да се изключат от формулата порадипроменливия си характер и риска да се разстрои системата. Използването на тези фактори позволява да се отдаде необходимото значение на интересите на държавите-членки на произход. Освен това следва да се вземат предвид и продажбите, за да се осигури равностойно участие на държавата-членка по местоназначение. Тези фактори и разпределянето на тежестта им следва да позволят облагане на печалбите там, където са възникнали. Като изключение от общото правило, когато резултатът от разпределението не отразява справедливо размера на дейността на предприятието, действа предпазна клауза, която предвижда алтернативен метод.

(21)

Формулата за разпределението на консолидираната данъчна основа следва да обхваща три фактора (труд, активи и продажби). Факторите труд и активи следва да имат тежест от 45 % всеки един от тях, докато факторът продажби следва да има тежест от 10 %. Факторът „труд“ следва да се изчислява въз основа на разходите за заплати и броя на наетите лица (двата индикатора са с равна тежест — всеки от тях се брои за половина). Факторът „активи“ следва да обхващавсички дълготрайни материални активи. Нематериалните и финансовите активи следва да се изключат от формулата поради променливия си характер и риска да се разстрои системата. Използването на тези фактори позволява да се отдаде необходимото значение на интересите на държавите-членки на произход. Освен това следва да се вземат предвид и продажбите, за да се осигури равностойно участие на държавата-членка по местоназначение. Тези фактори и разпределянето на тежестта им следва да позволят облагане на печалбите там, където са възникнали. Като изключение от общото правило, когато резултатът от разпределението не отразява справедливо размера на дейността на предприятието, действа предпазна клауза, която предвижда алтернативен метод.

(21a)

Общите правила относно изчислението на ОКООКД не следва да пораждат несъразмерни административни разходи за дружествата, за да не се навреди на тяхната конкурентоспособност.

(23)

Групите от дружества следва да могат да се обръщат само към една данъчна администрация („главен данъчен орган“), която следва да е администрацията на тази държава членка, в която дружеството майка на групата („главен данъкоплатец“) е местно лице за данъчни цели. Настоящата директива следва също така да определи процедурните правила за администриране на системата. Тя трябва да предвиди също така развита процедура за предоставяне на отговор. Проверките следва да бъдат инициирани и координирани от главния данъчен орган, но органите на всяка държава-членка, в която дружество – член на групата, е установено за данъчни цели, може да поиска започването на проверка. Компетентният орган на държавата-членка, в която член на групата е местно лице или е установено лице, може да обжалва решение на главния данъчен орган относно съобщението за избор на възможност или ревизионен акт пред съдилищата на държавата-членка на главния данъчен орган. Спорове между данъкоплатци и данъчни органи следва да се отнасят до административен орган, който е компетентен да разгледа жалба на първа инстанция в съответствие със законодателството на държавата-членка на главния компетентен орган.

(23)

Групите от дружества следва да могат да се обръщат само към една данъчна администрация („главен данъчен орган“), която следва да е орган на тази държава членка, в която дружеството майка на групата („главен данъкоплатец“) е местно лице за данъчни цели. Настоящата директива следва също така да определи процедурните правила за администриране на системата. Тя трябва да предвиди също така развита процедура за предоставяне на отговор. Проверките следва да бъдат инициирани и координирани от главния данъчен орган, но органите на всяка държава-членка, в която дружество – член на групата, е установено за данъчни цели, може да поиска започването на проверка. Компетентният орган на държавата-членка, в която член на групата е местно лице или е установено лице, може да обжалва решение на главния данъчен орган относно съобщението за избор на възможност или ревизионен акт пред съдилищата на държавата-членка на главния данъчен орган. Спорове между данъкоплатци и данъчни органи следва да се отнасят до административен орган, който е компетентен да разгледа жалба на първа инстанция в съответствие със законодателството на държавата-членка на главния компетентен орган.

(23a)

Комисията следва да създаде нов форум за ОКООКД, подобен на Съвместния форум по трансферното ценообразуване, пред който дружествата и държавите членки могат да поставят въпроси и спорове във връзка с ОКООКД. Този форум следва да бъде в състояние да дава насоки на дружествата и на държавите членки.

(27a)

Настоящата директива съдържа радикален нов подход към основен елемент на корпоративното данъчно облагане. Поради това Комисията следва да извърши задълбочен анализ и независима оценка при първа възможност и по смислен начин. Поради присъщия за прилагането и изпълнението на корпоративното данъчно облагане цикъл, този анализ и тази оценка не следва да бъдат извършвани преди изтичане на пет години от влизането в сила на настоящата директивата. Извършените от Комисията анализ и оценка следва да включват разглеждане на следното: незадължителния характер на ОКООКД, ограничаването на хармонизацията до данъчната основа, формулата за разпределение и съображения относно приложимостта на практика на режима за МСП, както и въздействието върху данъчните приходи на държавите членки.

й)

данъците, изброени в приложение III , с изключение на акцизите върху енергийните продукти, алкохолът и алкохолните напитки и промишлено обработения тютюн .

й)

данъците, изброени в приложение III.

в)

техническите провизии на застрахователните предприятия, установени в съответствие с директива 91/674/ЕИО подлежат на приспадане, с изключение на запасния фонд. Държавата членка може да предвиди право на приспадане на провизиите за уравняване . При групите приспадането на провизиите за уравняване се прилага по отношение на разпределения дял на членовете на групата, които са местни лица на посочената държава-членка или са разположени в нея. Приспаднатите суми се преразглеждат и коригират в края на всяка данъчна година. При изчисляването на данъчната основа през следващите години се отчитат вече приспаднатите суми.

в)

техническите провизии на застрахователните предприятия, установени в съответствие с директива 91/674/ЕИО подлежат на приспадане, с изключение на запасния фонд. Държава членка , която е въвела, в съответствие с член 62 от Директива 91/674/ЕИО, изискване в търговското си право за създаване на запасен фонд, трябва също така да осигури възможност за неговото приспадане . При групите приспадането на провизиите за уравняване се прилага по отношение на разпределения дял на членовете на групата, които са местни лица на посочената държава-членка или са разположени в нея. Приспаднатите суми се преразглеждат и коригират в края на всяка данъчна година. При изчисляването на данъчната основа през следващите години се отчитат вече приспаднатите суми.

а)

облагане с данък върху печалбата съгласно общия режим в тази трета държава, при законоустановена ставка за корпоративен данък, по-ниска от 40 % от средната законоустановена ставка за корпоративния данък, приложима в държавите членки.

а)

облагане с данък върху печалбата съгласно общия режим в тази трета държава, при законоустановена ставка за корпоративен данък, по-ниска от 70 % от средната законоустановена ставка за корпоративния данък, приложима в държавите членки.

б)

съгласно общия режим в третата държава печалбите се облагат със законоустановена ставка за корпоративен данък по-ниска от 40 % от средната законоустановена ставка за корпоративния данък, приложима в държавите членки, или субектът е обект на специален режим, който позволява значително по-ниско равнище на облагане, отколкото предвижда общият режим.

б)

съгласно общия режим в третата държава печалбите се облагат със законоустановена ставка за корпоративен данък по-ниска от 70 % от средната законоустановена ставка за корпоративния данък, приложима в държавите членки, или субектът е обект на специален режим, който позволява значително по-ниско равнище на облагане, отколкото предвижда общият режим.

а)

въздействието на механизма, установен в глава XVI, върху разпределението на данъчните основи между държавите членки и въздействието върху техните данъчни приходи;

б)

използването и приложимостта на директивата за МСП;

в)

предимствата и недостатъците, свързани с придаването на задължителен характер на системата за МСП;

г)

социално-икономическите последици от директивата, в ключително въздействието върху глобалните операции на дружествата и върху конкурентоспособността на дружествата, които отговарят и които не отговарят на изискванията;

д)

въздействието върху справедливото и равнопоставено събиране на данъци в държавите членки;

е)

предимствата и недостатъците на въвеждането на минимални данъчни ставки.