4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/1

—

ЕИСК призовава европейските институции и националните правителства да подновят политическия си ангажимент да си сътрудничат с всички заинтересовани партньори (Европейският парламент, Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален комитет, националните парламенти, регионалните и местните власти, социалните партньори, организираното гражданско общество, националните икономически и социални съвети или сходни органи, градовете и всички други форми на местни власти) в рамките на стратегията „Европа 2020“.

—

ЕИСК поема задачата да продължи да надгражда върху досегашната работа с националните икономически и социални съвети (ИСС) и сходни органи, както и с националните представители на организираното гражданско общество, като се превърне в тяхна точка за контакт на европейско равнище и им предостави специална платформа, която да даде възможност за напредък на работата им по стратегията „Европа 2020 г.“.

—

В дългосрочен план ЕИСК смята, че Европейският съюз трябва да разработи дългосрочна визия за крайната цел на участието на заинтересованите страни и да работи за постепенното му развитие.

—

В краткосрочен план ЕИСК смята, че редица малки промени ще имат значително въздействие върху напредъка. По-специално държавите членки и Европейската комисия трябва спешно да преразгледат сроковете и отделните стъпки на осъществяване на процесите с цел да дадат възможност за истинско участие и споделена отговорност на всички заинтересовани страни.

2.1

На 18 април 2012 г. предстоящото кипърско председателство отправи искане към Европейския икономически и социален комитет да изготви становище на тема „Укрепване на процесите на участие и ангажиране на местните власти, неправителствените организации и социалните партньори в изпълнението на стратегията „Европа 2020“, предвид намерението му да даде приоритет на тази тема по време на своето председателство и на неофициалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юли 2012 г.

С навлизането на европейския семестър в третата му година, моментът е подходящ да отправим задълбочен поглед към процесите на участие в рамките на стратегията „Европа 2020 г.“ и да видим как те могат да бъдат развити.

2.2

Координационният комитет по стратегията „Европа 2020“ на ЕИСК си поставя за цел да обедини националните ИСС и сходните им органи в държавите членки и да наблюдава работата им, с цел да им помага да обменят опит за подобряване на процесите на участие в рамките на стратегията „Европа 2020“.

2.3

Ролята на ЕИСК в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (1) е напълно призната и Комитетът иска да сподели своите препоръки за начините да се подобрят процесите на участие в рамките на тази стратегия и на европейския семестър.

3.1

Европейският съюз и неговото население са изправени пред тежка икономическа и финансова криза, която оказва силно въздействие върху целия Европейския съюз и неговите граждани. Много държави членки преживяват изключително напрегнати ситуации, а увеличаващите се нива на безработица продължават да будят безпокойство. Ето защо ЕИСК счита, както бе заявено в много от неговите становища през последните три години, че стратегията „Европа 2020“ е по-важна от всякога, тъй като предлага цялостна програма за реформа, насочена към осигуряване на устойчив растеж и укрепване на устоите на Европейския съюз.

3.2

Стратегията „Европа 2020 г.“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е стратегията за растеж, която набелязва цели в редица важни политически области на равнището на ЕС и на национално равнище. Стратегията е с широк обхват и си поставя глобалната цел да оказва подкрепа на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. В нея се разглеждат въпроси като развитието в областта на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, изменението на климата, енергетиката, безработицата, промишлената политика и социалното и териториалното сближаване, равнищата на бедност, политиката на сближаване и много други.

3.3

Управлението на стратегията „Европа 2020“ има за цел да обедини европейски, национални и споделени компетенции в една многопластова система, като по този начин помага да се повиши легитимността на задълбочаването на европейската интеграция. В сравнение с Лисабонската стратегия стратегията „Европа 2020 г.“ съдържа взаимосвързани водещи инициативи, които поставят акцент върху важни тематични области, приоритети и основни цели и оказват подкрепа във връзка с тях. Стратегията освен това предлага една много по-укрепена и точна система за наблюдение, с възможността за извършване на критична оценка на напредъка (или липсата на такъв) на национално равнище.

3.4

Механизмът за докладване, предвиден в стратегията „Европа 2020 г.“, е различен от този на Лисабонската стратегия не само защото е по-концентриран, но и защото вече е съгласуван с процесите, протичащи в рамките на новите и подобрени системи за икономическо управление, в резултат на което, например, програмата за стабилност и за конвергенция, както и националните програми за реформи се внасят в Европейската комисия едновременно, което позволява да се добие по-пълна представа за актуалното положение в държавите членки и за посоката, в която те желаят да поемат.

3.5

Настъпилата промяна в процеса за пръв път бе изтъкната в документа на самата стратегия „Европа 2020 г.“, в който става ясно, че „се нуждаем от по-голямо усещане за „собственост“ и че за тази цел „трябва да се увеличи приносът на заинтересованите страни на национално и регионално равнище, както и на социалните партньори“. Бе поет специален ангажимент за създаване на условия за по-голямо участие от страна на ЕИСК и на Комитета на регионите. Тази необходимост за осъществяването на процеси на участие e вече изтъквана в няколко текста, най-важният от които са заключенията на Европейския съвет от март 2010 г. и „Ръководството за съставяне, изпълнение и мониторинг на националните програми за реформа съгласно стратегията „Европа 2020“, издадено от Европейската комисия, в което се подчертава, че „ще бъде важно да се търси активното сътрудничество на националните парламенти, социалните партньори, регионите и други заинтересовани страни в подготовката на НПР, за да се увеличи съпричастността със стратегията“.

4.1

Три години след началото на стратегията „Европа 2020“ е ясно, че много държави членки са се ангажирали със задачата да включат социалните партньори и организираното гражданско общество в европейския семестър и са осигурили участието на тези партньори в националните си процеси. Въпреки това прилагането на този ангажимент е неравномерно и с различна степен на ангажираност, и дори там, където съществува такава ангажираност, са налице различни нива на реално участие на партньорите в процеса. Макар че много държави членки информират своите партньори и се консултират с тях, процесът често е лишен от фокус и участниците имат усещането, че му липсва вътрешна спойка или цялостна стратегия. По-специално беше изказано безпокойство от ЕИСК и други относно твърде кратките срокове, които често не оставят никакво време за сериозна дискусия със социалните партньори, организациите на гражданското общество или регионалните и националните парламенти. Това безпокойство не се изпитва само на национално ниво; много организации на европейско ниво задават въпроса дали може да се подобри процесът и управлението на европейския семестър, както и мониторингът, предвиден по стратегията „Европа 2020“. Европейският парламент направи политически препоръки с цел да определи по-добре своята роля и потенциален принос (2), а Комитетът на регионите се готви да издаде свои собствени насоки в близко бъдеще.

4.2

В рамките на ЕИСК със създаването на координационния комитет по стратегията „Европа 2020 г.“ бе зададена точната посока на нашата работа: осигуряването на група в Комитета, която разполага с поглед върху цялостната картина на стратегия „Европа 2020 г.“ и свързаните с нея предложения, а не разглежда детайлите ѝ изолирани един от друг. Представители на Комисията и други заинтересовани страни постоянно участват в заседанията на координационния комитет. За да се укрепи връзката с националното и местното равнище, на важни етапи от европейския семестър координационният комитет редовно кани националните икономически и социални съвети и сходните им органи и организира по места прояви по линията на стратегията „Европа 2020“, в сътрудничество с национални участници от гражданското общество. Тази дейност би трябвало да се засили и разшири.

4.3

Ролята на ЕИСК за обединяване на усилията на националните икономически и социални съвети и сходните им органи, макар да не се фокусира единствено върху европейския семестър и стратегията „Европа 2020“, се оказа полезна и за разработването на наши и техни анализи, за разбирането на ситуациите, наблюдавани в рамките на Европейския съюз, и за придаване на по-голяма убедителност на предложенията, които те и ЕИСК правят.

5.1

Ясно е, че за да оптимизира влиянието на европейския семестър, подобряването и увеличаването на процесите на взаимно участие в рамките на стратегията „Европа 2020“ ще бъде от полза за самата стратегия и в крайна сметка за благосъстоянието на гражданите.

5.2

Европейският съюз и неговите държави членки често изтъкват полезността на процесите, предвиждащи участие, и на ангажирането на организираното гражданско общество. На практика социалните партньори и по-широката общественост използват редица различни процеси и системи; полезно е да си дадем сметка защо това е толкова важно и какво може потенциално да се спечели от една правилно функционираща система, гарантираща увеличено участие. По пътя на проактивно сътрудничество със социалните партньори и организираното гражданско общество може да се постигне:

6.1

При разглеждане на процесите, използвани до момента както на европейско, така и на национално ниво, Комитетът смята, че има все още много за вършене и че тези процеси могат да бъдат изградени до степен, позволяваща да се разработи система, която наистина ще осигури стабилно партньорство между европейските институции, националните правителства, социалните партньори, организациите на гражданското общество, националните и регионалните парламенти и другите заинтересовани страни. Много от нещата, необходими за постигането на тази цел, ще изискват целенасочени и съгласувани усилия, и няма да станат бързо. Въпреки това ЕИСК смята, че такива системи следва да бъдат разработени посредством постепенното изграждане на един стратегически и всеобхватен многопластов процес на партньорство, като в същото време бързо се изпълняват прости действия, които биха могли да осигурят подобрения в краткосрочен план.

6.2

Най-важното: ЕИСК призовава всички европейски институции и национални правителства да подновят политическия си ангажимент за осигуряването на по-редовно и систематично участие на социалните партньори, организациите на гражданското общество, националните парламенти, регионалните и местните власти и всички други заинтересовани страни, като гарантират, че това ще се прави по възможно най-изчерпателния начин в рамките на силния, жизнеспособен и устойчив процес на участие, предлаган от стратегия „Европа 2020“. Договорът от Лисабон подчертава необходимостта от допитване до гражданското общество на европейско равнище в процеса на вземане на решения. Ако държавите членки желаят да придобият по-голямо усещане за собственост и ангажираност по отношение както на стратегията „Европа 2020 г.“, така и на европейския процес, те трябва да упражняват същата дисциплина, като се консултират с ИСС и със сходните им органи колкото се може по-често.

7.1

По отношение на собствената си роля ЕИСК счита, че е жизнено важно той да запази своя фокус и стратегическа ангажираност с всички части на стратегията „Европа 2020“, за да съхрани своя капацитет да вижда възможните синергии, които се генерират от стратегията и нейните съставни части.

7.2

ЕИСК смята че работата, предприета от неговия координационен комитет по стратегията „Европа 2020 г.“, трябва да продължи и да се развива. Координационният комитет трябва да запази акцента си върху стратегията и нейните последици за широката общественост, и да наблегне върху вътрешната си комуникация с онези членове, които не участват в работата на координационния комитет, като гаранция, че неговите пространни наблюдения и аналитични виждания ще могат да бъдат от полза за всички.

7.3

ЕИСК счита че работата, която той постепенно постига за координиране на взаимните връзки и работа на националните икономически и социални съвети, където те съществуват, има много положителен ефект, но може да бъде подобрена. Много от тези организации както и много от техните членове също имат потенциална роля в стратегията „Европа 2020 г.“ на национално ниво. Що се отнася до подобряване на участието в стратегията „Европа 2020“ ЕИСК смята, че това е област, в която бързи, прости действия могат да доведат до значителни ползи. ЕИСК смята, че разполага с отличен капацитет да се превърне в точка за контакт за националните икономически и социални съвети и сходните им органи, най-вече като им помага да вършат своята работа по стратегията „Европа 2020“. ЕИСК е готов да поеме такъв ангажимент за по-нататъшно разширяване на контактите и на сътрудничеството и да започне този процес като покани за участие националните икономически и социални съвети и сходните им органи в мероприятие, акцентиращо върху стратегията „Европа 2020“, което да се проведе при първа възможност.

8.1

ЕИСК категорично подкрепя намерението на кипърското председателство да се съсредоточи върху засилване на процесите на взаимно участие в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да посвети част от неофициалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през юли 2012 г. на тази работа. ЕИСК напълно подкрепя това като силен старт за държавите членки и Европейската комисия, позволяващ им да преценят как всяка една от тях може да подобри това, което прави.

8.2

ЕИСК призовава всички държави членки да дадат разяснения на национално равнище кои държавни агенции за кои мерки по стратегията „Европа 2020“ отговарят и каква е връзката между агенциите, отговорни за координиране или мониторинг на националните програми за реформи, и агенциите, отговорни за фактическото изпълнение. Дори простото изясняване на тези положения във всяка държава членка ще даде възможност на заинтересованите лица да си взаимодействат с правилните органи за постигането на по-добър ефект.

8.3

ЕИСК смята, че чрез пълна прозрачност по отношение на формите на участие, използвани във всяка държава членка, както и чрез описание на процесите и инструментите, които правителствата възнамеряват да използват, ще се даде яснота на всички за това какво, защо и как се случва.

8.4

ЕИСК смята, че Европейската комисия и държавите членки трябва спешно да преразгледат сроковете на различните действия в рамките на европейския семестър. Най-широко разпространеното предизвикателство, което се изтъква от почти всички заинтересовани страни в съществуващите структури, е липсата на достатъчно време, което да позволи каквато и да е обмислена реакция или подобаващо разискване. Държавите членки следва в спешен порядък да разгледат сроковете, които прилагат в момента, и да преценят как те биха могли да бъдат рационализирани.

8.5

ЕИСК силно насърчава регионалните и местните власти да участват по задълбочено в процесите, свързани със стратегията „Европа 2020“, както в техните национални рамки, така и пряко на равнище ЕС. Създаването от Комитета на регионите на Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“ представлява отличен напредък за постигането на тази цел. ЕИСК счита, че националните правителства следва да подкрепят това по-активно участие. Прозренията на местните и регионалните власти във връзка с местното развитие и потенциалните приложения е ключова част от това, което трябва да се постигне, за да може стратегията „Европа 2020“ напълно да изиграе своята потенциална роля.

9.1

ЕИСК вярва, че съществуват много полезни функциониращи модели, които могат да бъдат използвани за създаването на силни структури за постоянен диалог. ЕИСК смята, че Кодексът на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения, изготвен от Съвета на Европа (3), предлага отлична рамка и набор от принципи за тази работа, които могат да се приложат към стратегията „Европа 2020 г.“. Използването на такъв набор от принципи ще позволи на Европейския съюз и на държавите членки постепенно да придвижат дискусиите по спектъра на участието, преминавайки през следните етапи: етапът на сравнително ниски равнища на участие, съсредоточено основно върху предоставянето на информация, последван от етапа на открита консултация, етапа на развиващ се диалог между участниците и накрая етапа, на който може да се създаде истинско партньорство. Това, според описанието на Кодекса, са четирите основни стъпки в спектъра на процесите, основаващи се на участие. ЕИСК смята, че процесите в рамките на стратегията „Европа 2020“ трябва да започнат постепенно да се движат по този спектър на участие. Кодексът предвижда също така редица много полезни инструменти, които могат да бъдат приложени към процесите в рамките на „Европа 2020“.

9.2

Организираното гражданско общество в държавите членки трябва да участва непрестанно в работата по европейския семестър. Ключов процес в областта на концептуалната работа е изготвянето на националните програми за реформи. Процесът на изготвяне на НПР от страна на държавите членки следва да се основава на широк и изграден върху повече сътрудничество диалог със социалните партньори и организираното гражданско общество. Те не само осигуряват експертен опит при поставянето на целите и съставянето на програмите и стратегиите в области като заетостта, образованието и социалното приобщаване, а са също така основните участници в изпълнението на тези стратегии.

9.3

Друга ключова стъпка в европейския семестър е публикуването и прегледа на специфичните за всяка държава членка препоръки. Европейските социални партньори и организираното гражданско общество трябва да бъдат информирани и консултирани относно специфичните за всяка държава членка препоръки. В този смисъл е от основно значение да бъдат определени сроковете така, че да позволят на гражданското общество да се включи отрано в изготвянето на бъдещите прогнози за следващите цикли.

9.4

В предишни становища ЕИСК предложи да се извършва сравнителен анализ (бенчмаркинг) като начин за измерване на напредъка, постигнат в изпълнението на стратегията на ЕС до 2020 г. Тук националният ИСС или сходна организация прави анализ и установява свои собствени приоритетни критерии, използвайки статистически данни, които са свободно достъпни на уебсайта на Евростат. Някои ИСС вече практикуват този подход и други национални ИСС трябва да бъдат насърчавани да се присъединят към тях. Благодарение на този сравнителен анализ заинтересованите страни биха могли да наблюдават непрекъснато осъществяването на реформите. Това представлява ценен принос към преразглеждането на националните програми за реформи.

9.5

Следва да бъдат предприети стъпки за оживяване на дебата относно прилагането на стратегията „Европа 2020“ в държавите членки и правителствата следва да разработят по-ефективни процеси за обратна връзка, позволяваща да се проследи въздействието на увеличения граждански и социален диалог по въпросите на стратегията. В този контекст ролята на гражданското общество в това проследяване може да бъде от особено значение. Би било полезно да се провеждат редовни конференции в държавите членки с участието на всички заинтересовани страни, както и публични изслушвания в Парламента, на които да се представят националните програми за реформи.

9.6

Налице е противоречие между нарастващата осведоменост сред европейските институции за необходимостта да се консултират с организираното гражданско общество, и трудностите, пред които са изправени по-голямата част от националните ИСС и сходните им органи. Тези организации често се финансират предимно от публичните бюджети. В много държави членки техните бюджети са ограничени драстично. Това кара националните икономически и социални съвети или еквивалентните им органи да се фокусират единствено върху националните приоритети и да ограничават своето участие на европейско равнище. Европейските институции трябва да обмислят как биха могли да окажат подкрепа и съдействие на тези организации, най-малкото във връзка с техния принос към европейския семестър.

9.7

Тъй като наличието на основна точка за контакт с цел координиране на последващите действия с националните ИСС и сходните им органи може да бъде от особено преимущество, Европейската комисия би могла да обмисли да делегира на ЕИСК отговорността и подкрепата да организира конференция с всички национални ИСС или сходни организации и институции поне веднъж годишно, във внимателно подбран момент, позволяващ вписването ѝ в европейския семестър, на която да се обсъдят теми като европейският семестър, стратегията „Европа 2020 г.“, техният принос и най-добрите практики в тази област.

10.1

ЕИСК смята, че самите заинтересовани страни могат също да подновят ангажирането си с процесите в рамките на стратегията „Европа 2020“. Независимо от презумпцията, че основната отговорност се носи от държавите членки и че именно те трябва да преразгледат процесите за ангажиране на партньорите, заинтересованите страни също могат да научат повече един от друг и да проявяват повече доверие в прякото ангажиране с европейските институции и с националните правителства. Също така въпреки необходимостта правителствата спешно да преосмислят сроковете на процесите, заинтересованите страни трябва да подобрят собствената си подготовка във връзка с етапите на европейския семестър.

11.1

В своето искане към ЕИСК за изготвяне на становище кипърското председателство на Съвета на ЕС отреди особено голямо значение на даването на принос за по-доброто включване на гражданското общество в прилагането и последващите действия в обществено-политически области като политиките по отношение на бедността и изключването. ЕИСК застъпва виждането, че участието на заинтересованите страни в един структуриран и редовен диалог на европейско и национално равнище има решаващо влияние върху възможностите за намиране на ефикасни решения за тези проблеми.

11.2

Важно е в рамките на дейността на платформата срещу бедността и изключването да се култивират партньорското сътрудничество (англ.: stakeholder approach) и структурираният диалог с участниците от гражданското общество в изготвянето на политиките, прилагането и проследяването. В области като бедността и социалното изключване често именно участниците от гражданското общество са тези, които непосредствено на място регистрират тенденции и обществени развития и ги правят достояние на общественото съзнание. Тяхната целенасочена активност за изтъкване на потребителската гледна точка и дейността им в областта на превенцията, но също и разработването и предоставянето на новаторски услуги за тези целеви групи носят ценни познания и опит за стратегическите усилия срещу бедността и изключването. Тук ЕИСК подчертава значението и ролята на социалната икономика и на неправителствените организации, която е насочена към намаляване на бедността, насърчаване на създаването на нови работни места и разработване на услуги, които по творчески начин да съответстват на обществените потребности.

11.3

В рамките на тези политики следва да се споменат националните социални доклади, които допълват националните програми за реформи и се представят от Комитета за социална закрила. В тези доклади, които се основават на отворения метод на координация, се прави оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“. Изхождайки от годишната стратегия за растеж, те показват належащата нужда от реформи и съдържат предложения за конкретни мерки. От основно значение е да се създаде процедура, посредством която заинтересованите страни по-добре да участват в процеса на изготвяне на националните социални доклади, което в момента не се прави в достатъчна степен; освен това е необходимо да се създаде и по-добро обвързване с националните програми за реформи. Най-важно е укрепването на отворения метод на координация при социалната закрила, при което за отправна точка би следвало да служат интегрирани национални стратегии, за да се постигне по този начин по-силно свързване с европейската платформа срещу бедността.

11.4

Необходимо е ежегодната проява срещу бедността и изключването на равнище ЕС да бъде последвана от съответно изслушване на национално равнище в сътрудничество с публичните служби, със засегнати от бедност хора, с неправителствени организации, социално-икономически организации, със социалните партньори и други участници от гражданското общество. Целта е съвместно да бъдат констатирани и анализирани напредъкът и недостатъците в тази област на политиката и да се представят предложения за реформи. Тази проява би следвало да бъде съгласувана във времето с изготвянето на националните програми за реформи.

11.5

Провеждането на редовни срещи за диалог и консултации по специфични въпроси също би трябвало да се планира предварително, за да се даде на заинтересованите кръгове възможност да изразят своите интереси. В рамките на партньорското сътрудничество е необходимо да се извърши и проучване на социалното въздействие на годишния доклад за растежа и на постигнатия напредък.

11.6

Националните програми за реформи и определянето на национални цели са ключови компоненти в усилията за прилагане на стратегията „Европа 2020“ и на политическите стратегии за борба с бедността. Важно е да има адекватно определение на целта за борба с бедността, за да обхване тя и групи, които са засегнати от риск от бедност и от изключване в много отношения, за да бъдат стратегиите и реформите ефикасно адаптирани към тези групи. При това решаващи са включването на участниците от гражданското общество и партньорството с тях, тъй като те често са в състояние на ранен етап да открият нови рискови групи или да установят повишен риск при маргинализирани групи.