4.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/122

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя категорично програмата „Европа за гражданите“ и нейните основни характеристики: насърчаването и подкрепата на активното участие на европейските граждани в политическия и обществения живот, взаимната солидарност и сътрудничество на основата на общите ценности и европейската идентичност.

1.2

Активното гражданство включва участието на гражданите, на групи от граждани и на организациите на гражданското общество, по-специално социалните партньори, в изготвянето на политиките (вертикален диалог между гражданското общество и публичните администрации), както и обединяването им в мрежи и сътрудничеството между тях (хоризонтален диалог). ЕИСК приветства факта, че в разглежданото предложение е предвидена подкрепа за тези два аспекта, въпреки че би следвало да се определят по-точно редът и условията за провеждане на хоризонталния диалог.

1.3

Като цяло ЕИСК подкрепя предложението на Европейската комисия, но призовава за по-голямо участие на Европейския парламент, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите и на партньорите от структурирания диалог в изготвянето, контрола и оценяването на програмата. Настоящото становище съдържа конкретни препоръки и изменения, които ще дадат възможност за подобряване на програмата така, че тя да се доближи още повече до гражданите и да се адаптира към техните нужди.

1.4

Както признава и Европейската комисия, понастоящем институциите на Европейския съюз изпитват сериозни проблеми, свързани с легитимността. Слабата степен на доверие на гражданите, апатията и липсата на участие в процеса на вземане на решения подкопават из основи европейския идеал и оказват отрицателно въздействие върху качеството на решенията и дългосрочното развитие на Съюза (1). Тази ситуация засяга публичната администрация на всички равнища: местно, национално, транснационално и европейско. Предложеното финансово обезпечаване на програмата е недостатъчно за извършване на необходимите дейности, поради което следва да се положат всички усилия за увеличаване на това финансиране.

1.5

Програмата „Европа за гражданите“ трябва да бъде съобразена с демократичните стандарти, залегнали в Договора от Лисабон, и да поощрява тяхното внедряване в Европа, по-специално що се отнася до механизмите за участие и прозрачност, упоменати в членове 10 и 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Въпреки това програмата ще може да стане напълно оперативна само ако институциите на ЕС изпълнят своите задължения във връзка с прилагането на цитираните по-горе членове, по-специално като изготвят зелени книги. Също така програмата не може по никакъв начин да замени ангажиментите, поети от различните генерални дирекции на Европейската комисия по отношение на техните собствени ресурси, нито да им помага да подкрепят в по-голяма степен отколкото досега участието на гражданите, диалога и партньорствата с гражданско участие в техните области на компетентност.

1.6

ЕИСК се запозна също със страховете, изразени от множество организации на гражданското общество, които се опасяват, че годишните работни програми биха могли да ограничат прекомерно мястото на дългосрочните теми на програмата и дори да ги засенчат напълно или да премахнат възможността гражданите да определят сами своите приоритети. Комитетът споделя тези безпокойства.

1.7

Измерението, свързано с историческата памет, трябва да насърчава общата идентичност и ценностите. ЕИСК приветства предложеното разширяване на програмата така, че тя да включва възпоменание на жертвите на нацисткия режим и на тоталитарния комунизъм, включително след 1953 г., както и важната роля на обществото за обединяването на Европа, която дълго време беше разделена.

1.8

ЕИСК подчертава необходимостта от подкрепа за устойчиво, осезаемо и максимално структурирано гражданско участие на всички равнища и на всички етапи от процеса на вземане на решения.

С оглед на това ЕИСК, в допълнение към упоменатите по-горе препоръки, формулира и следните предложения:

2.1

Програмата „Европа за гражданите“ трябва да допринася за прилагането по места на демократичните стандарти, залегнали в Договора от Лисабон, по-специално в членове 10 и 11 от ДЕС. Европейската гражданска инициатива е само една от предвидените в договора възможности за участие, в скоро време трябва да се разкрият и други такива. И тази програма ще даде резултати, ако ЕС отговори по-добре на политическите изисквания, изложени подробно в други становища на ЕИСК, по-специално на необходимостта от изготвяне на зелени книги относно гражданското участие.

2.2

Понастоящем единствената изрично цитирана правна основа на предложението е член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (2). ЕИСК призовава да се уточни в кои членове от основните текстове са посочени целите, които програмата трябва да постигне. Следва да се обърне по-специално внимание на членове 10 и 11 от ДЕС, както и на член 15 от ДФЕС (3). Освен това в обяснителния меморандум се споменава член 39 от Хартата на основните права, в който се предвижда правото на хората да гласуват и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, но не се посочват другите членове от тази харта, имащи отношение към въпроса, като член 11 (свобода на изразяване и на информация), член 12 (свобода на събранията и сдруженията), член 41 (право на добро управление) и членове 20-26, които предвиждат равенство на правата на хората и на различните социални групи и защита на тези права (4). Следва обаче да се уточни, че тази програма не може да бъде нито единственият, нито основният инструмент за постигане на посочените по-горе цели.

2.3

ЕИСК подчертава, че участието и активното гражданство са универсална и неделима ценност и че всички равнища на публичната администрация (местно, национално и европейско) са свързани помежду си. Много решения, отнасящи се за Европейския съюз, дават отражение на местно и национално равнище. Това са равнищата, които насърчават решенията на ЕС и допринасят за тяхното изготвяне. Програмата трябва да отразява тази реалност и следва да се намерят необходимите за целта средства, като същевременно се запази приоритетното значение на европейското измерение независимо от това на какво равнище оперира вносителят на проекта (национално или европейско). Трябва да има възможност и за осъществяване на такива дейности без транснационални партньори. Желателно е също посредством увеличаване на финансирането да се подкрепят вносителите на проекти за участие в процеса на вземане на решения в ЕС, които оперират на местно равнище.

2.4

Комитетът отбелязва, че по време на криза дейностите на организациите на гражданското общество придобиват особено значение и че често пъти кризата, както и липсата на свободни средства, дава много сериозно отражение върху тях. Поради това дългосрочните административни субсидии заемат особено важно място в програмата, също както подкрепата за структурирания диалог и за организациите, изпълняващи „надзорни“ функции, и участието във вземането на решения по актуални европейски въпроси. Програмата трябва да подкрепя по-специално действията, придобитите знания и резултатите от европейските години 2011-2013 г., както и препоръките на гражданското общество, по-специално тези на социалните партньори.

2.5

Активното гражданство и гражданското участие са логично свързани с дейности, насърчаващи обмена на информация и идеи, а също и дискусията относно общата идентичност, ценностите и историята. ЕИСК приветства предложеното разширяване на програмата, обхващащо измерението, свързано с историческата памет, така че тя да включва възпоменание на жертвите на нацисткия режим и на тоталитарния комунизъм, включително след 1953 г. Следва да се подкрепи също обществена дискусия, която да насърчава в бъдеще по-пълно опознаване и изучаване на историята на Европа, като се подчертава значението на обществото за новото обединяване на Европа, която дълго време беше разделена. Следва да се обърне особено внимание на историческото съзнание на младите хора, което е в основата на общото бъдеще, свобода и благоденствие на ЕС.

2.6

ЕИСК подчертава, че към проектите и дейностите, извършвани в рамките на програмата „Европа за гражданите“, по-специално побратимяването на градовете, трябва да се привличат по-активно не само длъжностните лица и другите служители на институциите, но и гражданите. В случаите, в които предлагащият проекта кандидат е публична администрация, агенция или всяка друга институция, която се финансира предимно от данъци, вноски или по друг подобен начин, следва да се изисква задължително партньорство с най-малко една организация на гражданското общество. Следва да се предвиди специална подкрепа за развитието на нови партньорства, по-специално партньорството Изток-Запад.

3.1

ЕИСК приветства измененията по отношение на първоначалното предложение, които предвиждат подобрено сътрудничество и координация между „Европа за гражданите“ и други програми, свързани по-специално със съседството. По силата на член 11 от предложението и с оглед постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, е необходима и по-добра координация с Interreg и програмите за медиите и младежта.

3.2

ЕИСК призовава да се пристъпи незабавно към координираното предоставяне на информация относно „Европа за гражданите“ и други програми на ЕС, за да може всеки гражданин да получава от едно място знания за всички възможности, с които разполага. Според една обществена консултация (5), проведена от Комисията, невинаги е налице ясна представа за това кои дейности се ползват основно с подкрепа, нито за това коя програма е целесъобразно да се използва. Следва да се обърне особено внимание на младежта.

3.3

Както вече посочи в предходно становище, Комитетът отправя искане за съществено подобряване на координацията, например посредством създаването на постоянно междуинституционално звено за въпросите, свързани са активното гражданство и участието, включващо представители на различни генерални дирекции на Европейската комисия и на другите институции на ЕС (6).

3.4

Финансирането на програмата е абсолютно недостатъчно. Въпреки че си дава сметка, че в условията на настоящата криза увеличаването на бюджета на програмата „Европа за гражданите“ представлява финансово и политическо предизвикателство, ЕИСК подчертава първостепенното значение на тази програма и отбелязва, че по принцип дотациите за нея следва да се увеличат многократно, тъй като към настоящия момент те са недостатъчни за постигането на осезаеми резултати на европейско равнище (7) и носят разочарование дори на потенциалните автори на проекти. Настоящият размер на заделените средства може да породи въпроси, свързани със значението, което се отдава на участието на обществото в процеса на вземане на решения, и със способността на вземащите решения да изпълняват своите ангажименти по отношение на прилагането на Договора от Лисабон.

3.5

Комитетът призовава да се помисли по какъв начин могат да се отпуснат допълнителни средства за програмата „Европа за гражданите“, най-вече като се използват средствата, неизползвани през програмния период в рамките на други програми.

3.6

За да се гарантира широко и приобщаващо участие в програмата и да не се дискриминират малките организации или организациите, разполагащи със скромни финансови средства, а също и с цел подобряване на ефективността и видимото присъствие на горепосочената програма в Европа, ЕИСК призовава да се подкрепят и малките проекти с европейско измерение. Що се отнася до настоящата програма, следва по-специално да се намалят минималният праг на бюджетите и размерът на съфинансиране на проектите на гражданското общество, да се увеличи предварителното финансиране, да се премахне задължението за сътрудничество с чуждестранен партньор, както и да се намалят административните тежести, като се запазва контролът там, където е необходим. През следващия период от програма на гражданските организации и на организациите на гражданското общество следва да се гарантира възможност за внасяне на искания за малки субсидии, за да не им се налага повече да инвестират самостоятелно десетки хиляди евро под формата на съфинансиране. Предвиденият понастоящем среден размер на средствата за проект, възлизащ на 80 000 евро, буди безпокойство. При планирането на програмата следва да се оценяват внимателно и да се елиминират и други аспекти, които могат да доведат до това разпоредбите на програмата да дискриминират някои вносители на проекти или целеви групи.

3.7

ЕИСК приканва Европейската комисия да обмисли по какъв начин може да се окаже специфична подкрепа или как може да се обособи отделна категория за проектите с по-малък мащаб в държавите членки, в които положението в областите, свързани с целта на програмата, е особено неблагоприятно по отношение на активността на гражданското общество, или в които участието е слабо.

3.8

През новия програмен период трябва да се намери начин за отчитане на доброволния труд под формата на предоставено съфинансиране (8).

3.9

Утвърждаването на гражданските дейности и ценности сред младото поколение европейци представлява предизвикателство и задължение от решаващо значение за бъдещето на ЕС. Наред с другото, ЕИСК приканва Европейската комисия да проучи възможността за по-голямо включване на младежки проекти, които не се осъществяват в рамките на програмата „Еразъм за всички“, по-специално на проектите, свързани с младежката инициатива. Проектите, насочени към насърчаване на социалната отговорност на предприятията, също биха могли да бъдат нов тематичен елемент.

3.10

Желателно е децентрализирано администриране на програмата, по-специално по отношение на малките проекти, упоменати в параграф 3.6. Понастоящем Комисията вече е поела ангажимента да приобщава в максимална степен представителствата на Комисията в държавите членки към популяризирането на програмата (9), но следва да се разгледат възможностите за по-добро използване на представителствата или на други структури на национално равнище, включително и с оглед управлението на различните аспекти на програмата. Информирането на обществеността и администрирането на програмата са допълващи се дейности. Друго решение би било да се предвиди възможност за прилагане на множество малки проекти, като се използват глобални субсидии.

3.11

Администрирането на програмата трябва да бъде напълно открито и прозрачно. ЕИСК приветства консултациите, които Европейската комисията вече провежда в рамките на програмата. Въпреки това предвид особения характер на програмата следва да се въведе възможност за включване на представители на Комитета на регионите, на ЕИСК и на партньорите от структурирания диалог в работата на управляващия орган на програмата, като им се даде статут на експерти, на пълноправни членове, на наблюдатели, на активни наблюдатели или друг подобен статут, или като се създаде официална или неофициална междуинституционална работна група, която да се занимава с изготвянето на годишната програма. Подобни разпоредби биха дали възможност за ефективно прилагане на идеята за партньорство и ефикасен обмен на информация още на ранен етап от процеса на вземане на решения. Освен това следва тези представители да бъдат включвани активно на всички етапи от оценяването на програмата и нейното последващо развитие (10).

3.12

Следва да се отстранят посочените от гражданското общество рискове, свързани с годишните приоритети на работната програма, краткосрочните дейности или еднократните инициативи, които не могат нито да засенчат, нито да ограничат едностранно основните цели на програмата. На гражданското общество следва да се предостави възможност само да избира за своите проекти значимите теми, които съответстват на неговите цели.

3.13

ЕИСК настоява за въвеждане на система за оценяване на проектите, състояща се от два етапа. Броят на молбите, получили отказ поради недостатъчно финансиране, е впечатляващ. Понастоящем само един проект от двадесет получава подкрепа по линията на някой от аспектите на програмата. Програмата не бива да води до пилеене на ресурси в организациите, кандидатстващи за помощ. Това би било в тяхна вреда и би противоречило на основните цели на програмата. Освен това би следвало да се въведат повече срокове за представянето на проектите.

3.14

Що се отнася до планирането на свързаните с програмата административни разходи, които изглеждат прекомерни, тъй като достигат близо 11 % от бюджета, предвиден за цялата програма, ЕИСК призовава да се отчитат анализът на съотношението разходи-ползи (11) и предложените в настоящото становище решения за намаляване на тези разходи, по-специално посредством глобални субсидии, система на оценяване, състояща се от два етапа, и др.

3.15

ЕИСК препоръчва незабавно да бъдат определени лица за контакт по програмата „Европа за гражданите“ в държавите членки там, където все още липсват такива, и тяхната дейност да стане по-активна и по-видима.

3.16

Както признават Европейската комисия и запитаните от нея изключително многобройни представители на гражданското общество (12), в бъдеще програмата следва да се свързва много по-тясно с конкретния процес на вземане на решения и с европейския политически график. ЕИСК оценява положително факта, че един от предвидените в новата програма критерии е броят и качеството на политическите инициативи, възникнали в резултат от подкрепените от програмата дейности. Следователно програмата би могла да поощри прилагането на член 11 от ДЕС. Също така ЕИСК приветства искането на Комисията за обмен на добри практики и събиране на идеи за участие на обществото (13).

3.17

Всички подкрепяни от програмата дейности би трябвало да дават резултати с конкретно приложение на практика, които да бъдат неизменни, трайни и с максимална видимост. Тези резултати трябва да се постигат и посредством организирането на дискусии, кратки събрания на граждани и развиване на взаимните контакти. Част от дейностите на председателството, например, биха могли да се обсъждат на дискусионни форуми с участието на гражданското общество и институциите на ЕС.

3.18

ЕИСК препоръчва да се подобри достъпа до субсидиите за функциониране, като се обръща по-специално внимание на европейското равнище, но също така и на националното, тъй като именно те позволяват на една организация да развие своята обща компетентност, да укрепи своя капацитет за участие в изготвянето на политики и да реагира бързо на новите предизвикателства (14). Вместо това, в много случаи субсидиите за проекти са насочени към конкретни инициативи и с такива субсидии често пъти е по-трудно да се осигури устойчивост, институционална памет и качество на дейността. Следва да се проверят средният размер на сумите, броят на проектите и другите показатели, предвидени в приложението към настоящото предложение. Тези фактори не могат да бъдат източник на финансова или административна дискриминация за по-малките организации, произтичащ от прилагането на високи прагове за съфинансиране или от други аспекти. Би било по-целесъобразно да не се определя минимален праг или да се въведе възможно най-ниският минимален праг спрямо обема на тези субсидии така, че да се увеличи броят на бенефициерите или периодът, през който се оказва подкрепа.

3.19

В случай че партньорите се ползват с доверие, е подходящо широкото използване на дългосрочни структурни помощи. Също така е желателно да се увеличи максималната продължителност на проектите, когато това се налага поради тяхното естество.

4.1

ЕИСК препоръчва в четвъртото съображение в преамбюла да се допълни или премахне текстът „Европейската гражданска инициатива предоставя уникална възможност на гражданите да участват пряко в насочването на развитието на законодателството на ЕС“, тъй като той може да породи съмнения относно прилагането на други разпоредби на Договора от Лисабон.

4.2

ЕИСК препоръчва в четвъртото съображение в преамбюла изразът „на транснационално равнище и на равнището на Съюза“ да се замени с „на равнището на Съюза и на транснационално равнище, както и при зачитане на европейското измерение на национално равнище“ в съответствие с параграфи 2.3 и 3.6 от настоящото становище.

4.3

ЕИСК призовава в десетото съображение в преамбюла изразът „транснационални проекти и дейности“ да се замени с „проекти и дейности по програмата“, в съответствие с параграфи 2.3 и 3.6 от настоящото становище.

4.4

ЕИСК предлага четиринадесетото съображение в преамбюла да се допълни, както следва: „в сътрудничество с Комисията, държавите членки, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, партньорите от структурирания диалог и отделните представители на европейското гражданско общество“.

4.5

ЕИСК предлага в шестнадесетото съображение в преамбюла изразите „пряко свързани с политиките на ЕС“ и „оформянето на политическата програма на ЕС“ да се заменят с „пряко свързани с политиките, провеждани по въпросите, които са от компетентността на Европейския съюз“ и „оформянето на политическата програма по въпросите, които са от компетентността на Европейския съюз“.

4.6

С цел конкретизиране на забележките, изложени в параграф 3.13 от настоящото становище ЕИСК препоръчва второто изречение от шестнадесетото съображение в преамбюла да се допълни с думите „както и чрез осъществявания на два етапа подбор на предложените проекти“.

4.7

ЕИСК предлага първият член от предложението да се измени, както следва: обща цел: „укрепване на европейските ценности и идентичност“. Понятието „европейските ценности и идентичност“ е по-широко и по-всеобхватно. Тези изменения трябва да се направят и в други пасажи от предложението.

4.8

Освен това ЕИСК препоръчва в първия член думите „на равнището на Съюза“ да се заменят с „в областите и по въпросите, които са от компетентността на Съюза“, съгласно представените по-горе забележки, за да се заяви категорично, че гражданското участие е неделимо и че свързаните с ЕС въпроси не се решават само на равнище ЕС.

4.9

ЕИСК препоръчва в член 2, параграф 2 ЕИСК изразът „на равнището на Съюза“ да се замени с „в областите и по въпросите, които са от компетентността на Съюза“, както и да се промени частта от изречението „чрез подобряване на тяхното разбиране за процеса на създаване на политики на Съюза“ с „чрез подобряване на тяхното разбиране за процеса на създаване на политики относно въпросите, които са от компетентността на Европейския съюз, и по-доброто им участие в тях“.

4.10

ЕИСК предлага член 3, параграф 2 да се допълни и измени, както следва:

4.11

По отношение на член 4 от предложението, ЕИСК подчертава, че доколкото е възможно, Комисията би трябвало да се откаже от договорите за обществени поръчки, които най-често водят до организирането на амбициозни и скъпи кампании за връзки с обществеността, които обаче са отдалечени от гражданите. Следва да се направи така, че всички дейности да са максимално открити за всички участници в програмата.

4.12

ЕИСК препоръчва член 6, по-специално параграф 2.6, да се допълни в съответствие с настоящото становище.

4.13

Следва да се помисли за заличаване на разпоредбата по член 8, според която всяка година се определят нови приоритети за програмата, или да се смекчи нейната формулировка.

4.14

ЕИСК препоръчва член 9 да се допълни, както следва: „следва да се въведе възможност за активно включване на представители на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет и на партньорите от структурирания диалог в работата на управляващия орган на програмата, като им се даде статут на експерти, на пълноправни членове, на наблюдатели, на активни наблюдатели или друг подобен статут, или като се създаде официална или неофициална междуинституционална работна група, която да се занимава с изготвянето на годишната програма“.

4.15

ЕИСК препоръчва член 10 да се допълни, както следва: „Страните, посочени в член 9 от предложението, трябва да се приобщават активно на всички етапи от оценяването на програмата и от нейното последващо развитие“.

4.16

ЕИСК препоръчва член 14, параграф 2 да се допълни, както следва: „се отчита редовно пред Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите“. ЕИСК препоръчва в началото на член 14, параграф 3 да се добави изразът „по-специално“.

4.17

ЕИСК предлага глава 2 от приложението („Управление на програмата“) да се допълни, като се посочи, че е възможно и желателно към администрирането на различните аспекти на програмата да се привлекат представителствата на Европейската комисията в държавите членки или други структури на национално равнище, които според нея са подходящи да вземат участие.

4.18

По отношение на споменатите в приложението критерии за оценяване, ЕИСК подчертава и подкрепя изрично твърдението, че следва да се постигне по-голяма финансова ангажираност в страните и регионите, в които програмите за постигане на целите са ограничени, които не могат да получат достъп до други средства или в които показателите говорят за слабо участие.

4.19

ЕИСК отхвърля категорично съдържащата се в параграф 2.2.1 от „Законодателна финансова обосновка за предложенията“ забележка, според която участието на малки и средни организации в програмата е източник на риск за нейното управление, и препоръчва тя да бъде заличена. В съответствие с изложените по-горе съображения, отбелязва, че тези обединения са много подходящи за участието на граждани и че те трябва да бъдат насърчавани с всички възможни средства да се включат в програмата, по-специално като се улесни внасянето и управлението на техните проекти, като се намали минималният размер на техния бюджет, като се допусне в тях да не участва нито едни чуждестранен партньор, ако това не се налага по обективни причини, и като се намали обемът на съфинансиране.

4.20

ЕИСК препоръчва да се преразгледа броят на проектите, посочени в приложенията за различните дейности, както и делът на тяхното финансиране така, че да се отчетат исканията, изложени по-горе в настоящото становище, с цел те да станат по-достъпни за малките и средните организации или да се създадат една или повече категории, предназначени специално за проектите с по-малък мащаб, като за тях се предвиди по-добър достъп до субсидиите за функциониране, удължаване на максималния срок, който трябва да спазват, и др.