2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/56

A.

като има предвид, че във финансовия сектор и в някои котирани дружества политиките на възнаграждения за категориите персонал, чиято професионална дейност има осезаемо въздействие върху рисковия профил на дружеството, бяха такива, че те насърчаваха операциите, целящи краткосрочни печалби, като за тази цел се създаваха все по-рискови бизнес модели в ущърб на работниците, спестителите и инвеститорите и на устойчивото развитие като цяло,

Б.

като има предвид, че Зелената книга на Комисията относно корпоративното управление във финансовите институции и политиките на възнаграждения подчертава, че липсата на ефективни механизми за контрол е допринесла в значителна степен за поемането на прекомерни рискове от страна на финансовите институции и че корпоративното управление следва да взема предвид стабилността на финансовата система, която зависи от действията на многобройни участници,

В.

като има предвид, че неподходящите структури за възнаграждения на дадени финансови институции, които насърчават неблагоразумното поемане на прекомерен риск, изиграха роля за натрупването на рискове, довело до настоящата финансова, икономическа и социална криза, и следователно пораждат голяма загриженост у политиците и регулаторите,

Г.

като има предвид, че финансовите институции трябва да вземат предвид по интегриран начин, като част от своята корпоративна социална отговорност, социалната среда, в която институцията функционира, както и интересите на всички заинтересовани страни, като например нейните клиенти, акционери и служители,

Д.

като има предвид, че на световно, европейско и национално равнище бяха стартирани множество инициативи за решаване на въпроса с проблемните практики по отношение на възнагражденията, и като има предвид, че е от съществено значение да се прилага координиран на международно равнище подход, не само за да се гарантира равнопоставеност на всички участници, но също така и за да се осигури конкурентоспособност на Европа в световен план и да се насърчи устойчива и лоялна конкуренция между отделните пазари,

Е.

като има предвид, че принципите на Съвета за финансова стабилност (СФС) за разумни практики за определяне на възнагражденията, които бяха подкрепени от лидерите на страните от Г-20, включват пет елемента за разумни практики за определяне на възнагражденията, и предвид факта, че е важно да се насърчава едновременното прилагане на тези принципи,

Ж.

като има предвид, че договорените принципи и вече предприетите мерки в областта на политиката на възнаграждения следва да бъдат предмет на постоянно наблюдение и да бъдат при необходимост приспособявани, с цел да се създадат еднакви условия в цяла Европа и да се обезпечи конкурентоспособността в световен мащаб на европейския финансов сектор,

З.

като има предвид, че множество научни изследвания, както практическият опит, са доказали ограниченото въздействие на незадължителните препоръки по отношение на политиките на възнаграждения, което показва необходимостта от създаване на по-силен инструмент за гарантиране спазването на принципите,

И.

като има предвид, че в доклада на Комисията се посочва, че въпреки че кризата предостави необходимия импулс за предприемане на съществена реформа в областта на политиките на възнаграждения, само 16 държави-членки са приложили изцяло или частично препоръката на Комисията,

1.

Приветства като цяло предприетите от Комисията и СФС инициативи по отношение на политиките на възнаграждения във финансовия сектор и в котираните на фондовата борса дружества; счита обаче, че големината на финансовото предприятие и съответно приносът на дейностите му за възникване на системния риск следва да се отчитат пропорционално, при подлагане на финансовите институции на допълнително регулиране по отношение на политиката на възнаграждения и капиталовите изисквания;

2.

Отбелязва предложенията в доклада относно директивите за капиталовите изисквания, които предлагат задължителни принципи по отношение на политиките на възнаграждения във финансовия сектор;

3.

Подчертава, че надзорните органи следва да решават дали дадена финансова институция или котирано на фондовата борса дружество следва да имат комисия по възнагражденията; те следва да направят това по начин, съответстващ на техния размер, вътрешна организация и естество, обхват и сложност на дейностите им; изразява становище, че когато надзорникът счита това за целесъобразно, политиката на възнаграждения следва да се определя от комисията по възнагражденията, която трябва да бъде независима от акционерите и надзорниците и да носи отговорност пред тях и следва да работи в тясно сътрудничество с комитета за оценка на риска на предприятието по оценяването на стимулите, създадени от системата на възнаграждения;

4.

Подчертава, че комисията по възнагражденията трябва да има достъп до предмета на договорите, като договорите под надзора на тази комисия се изготвят по такъв начин, че да бъде възможно да се санкционират прояви на груба небрежност чрез удръжки от възнаграждението; има проява на груба небрежност, когато по-специално не се е действало с дължима грижа, в който случай комисията по възнагражденията трябва да гарантира, че удържаната сума не е само със символичен характер, а съществено да допринася за покриване на нанесените щети; освен това финансовите институции следва настоятелно да бъдат призовани да използват санкции, т.е. връщане на възнаграждения, обвързани с резултатите, при установяване на лоши резултати;

5.

Счита, че председателят и членовете на комисията по възнагражденията с право на глас трябва да бъдат членове на управителния орган, без изпълнителни функции в съответната финансова институция или котирано предприятие; изразява становище, че директорите и членовете на управителни съвети следва да избягват същевременно да изпълняват функции в управителните органи на други предприятия, ако съществува вероятност от възникване на конфликт на интереси;

6.

Счита, че на акционерите следва, по целесъобразност, да се дава възможността да допринасят за определянето на устойчиви политики на възнаграждения и че за целта би могло да им се даде възможност да изразяват мнението си по политиките на възнаграждения посредством незадължително гласуване на доклада за възнагражденията на общото събрание на предприятието;

7.

Подчертава, че възнагражденията на членовете на управителния съвет без изпълнителни функции следва да се състоят само от фиксирано възнаграждение, но не и да включват сума, основаваща се на постигнатите резултати или на курса на акциите;

8.

Подчертава, че членовете, отговарящи за контрола на риска, следва да бъдат независими от стопанските субекти, върху които те упражняват контрол, да разполагат с подходящи правомощия и възнагражденията им да не зависят от резултатите на тези стопански субекти;

9.

Подчертава, че възнагражденията следва да бъдат съобразени с всички видове риск, да отговарят на резултатите от поемането на риска и на времевия хоризонт на настоящите и потенциалните рискове, които оказват въздействие върху общите резултати и стабилността на предприятието;

10.

Посочва, че директорите не следва да се водят от лични финансови интереси при управлението на котираните на фондовата борса дружества; счита, че личният финансов интерес на директорите във връзка с променливото възнаграждение в много случаи противоречи на дългосрочния интерес на дружеството, включително интересите на неговите служители и заинтересованите страни;

11.

Счита, че системите на възнаграждения следва да са пропорционални на размера, вътрешната организация и сложността на финансовите институции и следва да отразяват различията между отделните финансови сектори като банково дело, застраховки и управление на средства;

12.

Подчертава, че мерките за управлението на оперативния риск на ръководните кадри, лицата, отговарящи за поемането на риск, и лицата, изпълняващи контролни функции, следва да се преразглеждат от надзорника и да бъдат подлагани на задълбочени проверки от негова страна; счита, че тези процедури следва също така да се прилагат за служителите, чието общо възнаграждение, в това число и пенсионните осигуровки, ги поставя в същата група, в която са и тези категории персонал;

13.

Счита, че равнищата на променливите възнаграждения следва да се основават на предварително определени и измерими критерии за резултатите от дейността, които следва да насърчават дългосрочната устойчивост на дружеството;

14.

Подчертава, че свързаните с резултатите възнаграждения следва да обвързват размера на премиите с общите резултати и капиталовата основа на дружеството, а свързаните с резултатите възнаграждения на всеки отделен служител следва да се основават на комбинирана оценка на резултатите на отделния служител, на съответната стопанска единица и на общите резултати на институцията;

15.

Счита, че личните финансови интереси на ръководните кадри, които са свързани с променливата част от тяхното възнаграждение, често влизат в противоречие с дългосрочните интереси на дружеството; подчертава, че политиката по отношение на възнаграждението на ръководните кадри и други служители, които носят отговорност за вземането на рискови решения, следва да бъде съвместима с наличието на балансирана и правилно функционираща система за управление на риска, както и че съотношението между фиксираното и променливото възнаграждение следва да бъде целесъобразно; настоятелно призовава за повсеместно въвеждане на мерки за ограничаване или дори отмяна на променливия вид възнаграждения за категориите персонал, чиито резултати са свързани с влошаването на резултатите на тяхното дружество;

16.

Счита, че не само количествените мерки, но също така и критериите за резултати, обвързани с качеството, както и човешката преценка следва да се вземат предвид при определяне на размера на променливото възнаграждение;

17.

Счита, че в схемите за възнаграждения не трябва да се включват гарантирани премии;

18.

Застъпва становището, не само от етични съображения, но и от съображения, свързани със социалната справедливост и устойчивата икономика, че разликата между най-високото и най-ниското възнаграждение в едно предприятие следва да бъде разумна;

19.

Подчертава, че дружествата следва да въведат вътрешна процедура, одобрена от надзорника, за решаване на конфликти, които могат да възникнат между управлението на риска и оперативните отдели;

20.

Подчертава необходимостта от разширяване на обхвата на тези принципи, така че да включват възнагражденията на всички служители, чиито професионални дейности оказват съществено влияние върху рисковия профил на дружеството, за което те работят, включително висшето ръководство, лицата, отговарящи за поемането на риск, лицата, изпълняващи контролни функции, както и всеки служител, получаващ общо възнаграждение (в това число и пенсионните осигуровки), приравнено към тези категории възнаграждения;

21.

Подчертава, че застраховката „Гражданска отговорност“ за директорите и служителите, целяща защита на директорите, служителите и висшето ръководство на дружествата срещу искове, подадени в резултат на техни рискови решения или действия или прояви на небрежност при управлението на тяхното дружество, не съответства на устойчивото управление на риска в областта на възнагражденията;

22.

Подчертава, че трябва да има подходящ баланс между променливото и постоянното възнаграждение;

23.

Предлага променливото възнаграждение да се изплаща единствено ако то е устойчиво в контекста на финансовото положение и капиталовата основа на институцията и е обосновано с оглед на дългосрочните резултати на дружеството; счита, че по отношение на финансовите институции компетентният надзорен орган следва да има правото да ограничи общия размер на променливите възнаграждения с цел увеличаване на собствения капитал;

24.

Подчертава, че значителна част от променливия елемент от възнагражденията следва да се отложи за достатъчно дълъг период от време; размерът на отложеното плащане и продължителността на периода на отлагане следва да се определят в съответствие с цикъла на стопанската дейност, вида на стопанската дейност, свързаните с нея рискове, както и от дейностите, извършвани от въпросния служител; правото на възнаграждение, чието изплащане е отложено, не следва да се придобива по-бързо от възнаграждението, което се изплаща на пропорционална основа; най-малко 40 % от променливия елемент от възнаграждението следва да бъдат отложени; в случай на променлив елемент от възнаграждението, възлизащ на особено висока сума, най-малко 60 % от сумата се отлага за период не по-кратък от 5 години;

25.

Счита, че значителна част от променливото възнаграждение следва да бъде изплащано под формата на непарични инструменти като подчинен дълг, резервен капитал, акции или свързани с акции инструменти, когато тези инструменти създават стимули, обвързани с дългосрочното създаване на стойност и времевата рамка на риска;

26.

Счита, че политиките на възнаграждения следва да се прилагат по отношение на общите възнаграждения, включително пенсиите и заплатите, с цел избягване на „спекулация с премиите“; счита също така, че „пенсионните бонуси“ следва да се предоставят под формата на непарични инструменти като подчинен дълг, резервен капитал, акции или свързани с акции инструменти, с цел уеднаквяване на дългосрочните стимули;

27.

Предлага определянето на горна граница, отговаряща на две години от фиксирания елемент от обезщетенията на директорите, за пълната сума, на която възлиза обезщетението при предсрочно прекратяване на трудовите правоотношения („златни парашути“), и забрана на тези обезщетения в случаи на лоши резултати или доброволно напускане;

28.

Призовава при определянето на политиките за възнагражденията да се взема под внимание равенството между мъжете и жените;

29.

Потвърждава необходимостта да се налагат санкции върху всички форми на дискриминация в предприятията, особено при определянето на политиките на възнаграждение, в професионалното развитие и в процеса на назначаване на ръководните кадри;

30.

Счита, че дружествата следва да разпространяват ясна, разбираема и навременна информация за своите практики по отношение на възнагражденията, както и че надзорните органи следва да имат достъп до цялата информация, от която се нуждаят за оценка на спазването на приложимите принципи;

31.

Призова за това държавните предприятия, подобно на другите дружества, да осигуряват пълна прозрачност по отношение на политиките на възнаграждение и изплащане на премии;

32.

Призовава също така да се публикува подробна информация относно условията на пенсионно и допълнително пенсионно осигуряване в предприятията, включително в държавните предприятия;

33.

Призовава Комисията да придаде по-категоричен характер на своите препоръки от 30 април 2009 г. по отношение на структурата на възнагражденията и разпределянето на риска, както се изисква съгласно принципите, въведени от Съвета за финансова стабилност и одобрени от Г-20 през септември 2009 г.;

34.

Призовава Комисията да приеме строги задължителни принципи относно политиките на възнаграждения във финансовия сектор, като се базира на предложенията за банковия сектор в доклада относно директивата за капиталовите изисквания, и също така схема за оповестяване на информация, основаваща се на процедура „изпълнение или обяснение“, при която котираните на фондовата борса дружества, които не спазват тези принципи, следва да дават обяснения;

35.

Приканва надзорните органи във финансовия сектор да прилагат принципите за определяне на възнагражденията и методологията за оценка на стандартите, предложени през януари 2010 г. от Базелския комитет за банков надзор;

36.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчат създаването на обща международна структура за оповестяване броя на физическите лица, попадащи в категориите възнаграждения, включително основните елементи на заплатата, премиите, дългосрочните парични награди и пенсионните вноски, които се равняват на или надвишават сумата от 1 милион евро;

37.

Призовава Комисията да разгледа ролята на вътрешните и външните одитори като част от гарантирането на целия спектър от действия, свързани с ефективното корпоративно управление;

38.

Призовава Комисията да проучи засилването на ролята на ръководните кадри без изпълнителни правомощия, включително гарантирането, че дружествата осигуряват непрекъснато обучение и независими пакети от възнаграждения, отразяващи независимата роля на ръководните кадри без изпълнителни правомощия, както и предоставянето на правомощия на надзорниците за провеждане на среща с „одобрените лица“;

39.

Призовава Комисията да изясни в своите законодателни предложения ролята на надзорните органи при определянето на политиката на възнаграждения;

40.

Подчертава, че променливото възнаграждение не следва да се изплаща посредством начини или методи, които улесняват избягването на плащане на данъци върху възнаграждението;

41.

Призовава да се гарантира, че евентуално регулиране на възнагражденията няма да бъде за сметка на основните права, гарантирани от Договорите, по-специално правото на социалните партньори да сключват и прилагат колективни споразумения в съответствие с националните закони и практики;

42.

Призовава Комисията да създаде рамка на ЕС за управление на кризи, за да се избегне нова финансова криза, като се вземат предвид инициативите, предприети от международни органи като Г-20 и МВФ;

43.

Призовава Комисията да насърчава държавите-членки да напомнят на котираните предприятия и на дружествата за финансови услуги, че те имат социална отговорност, че тяхната репутация е уронена и че е необходимо да дават положителен пример в рамките на една преуспяваща международна общност;

44.

Счита, че продължаването на извършване на дейност или поддържането на филиали в страни, които не оказват съдействие, е в разрез с дългосрочните интереси на предприятието като цяло, и призовава да се разработи европейска стратегия за борба срещу данъчните убежища, с цел да се приложат на практика изявленията на Г-20, направени в Лондон и Питсбърг;

45.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на европейските и националните регулаторни органи.