19.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/1

---

467-а ПЛЕНАРНА СЕСИЯ, ПРОВЕДЕНА НА 8 И 9 ДЕКЕМВРИ 2010 Г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергийна стратегия за периода 2011—2020 г.“

(проучвателно становище)

(2011/C 54/01)

Докладчик: г-н HERNANDEZ-BATALLER

На 12 май 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Енергийна стратегия за периода 2011-2020 г.“

(проучвателно становище).

Специализирана секция „„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 16 ноември 2010 г.

На 467-ата си пленарна сесия, проведена на 8 и 9 декември 2010 г. (заседание от 9 декември 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 138 гласа „за“, 40 гласа „против“ и 21 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение и обобщение

1.1   Европейската комисия планира да приеме енергийна стратегия за периода 2011-2020 г. и Пътна карта за енергийна система с ниски въглеродни емисии за периода до 2050 г. Тя възложи на Комитета да изготви проучвателни становища по тези два въпроса като принос към нейната работа.

1.2   Комитетът изразява задоволство, че тези две теми се разработват заедно. Инвестициите в енергийния сектор имат дълъг живот и е много важно стратегията за следващите десет години да работи в посока на постигане на по-дългосрочните цели за 2050 г.

1.3   Като основа за консултации Комисията публикува „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011-2020 г.“ – документ, в който се прави преглед на текущото състояние. В настоящото становище, в първия раздел се обобщават нашата позиция и препоръки. Във втори раздел са представени в общи линии някои общи въпроси, които следва да бъдат обхванати от стратегията. В трети раздел се коментират конкретните въпроси, поставени за обсъждане в документа на Комисията.

1.4   През изминалите 200 години за енергия и за транспорт светът разчиташе основно на изкопаеми горива. През този период бяха на разположение за добив изобилни източници на изкопаеми горива на сравнително ниски цени, които позволиха на развитите страни да постигнат огромно увеличение на производителността и покачване на жизнения стандарт.

1.5   За периода на следващите 40 години обаче сред повечето експерти съществува консенсус, че запасите на нефт и газ ще намалеят и ще има голяма конкуренция и по-високи цени за оставащите ресурси. Запасите от въглищата вероятно ще продължат да бъдат относително изобилни и през следващия век е вероятно да има по-малка опасност от сериозно ограничаване на доставките. Но светът трябва също така спешно да намали равнището на емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива, за да избегне катастрофално изменение на климата. Това важи в същата степен за въглищата, колкото и за нефта и газта.

1.6   Ето защо до 2050 г. светът трябва да трансформира енергийната си база и използването си на енергия. Трябва възможно най-бързо да се постигне напредък по всички възможни алтернативни източници на енергия. Там, където изкопаемите горива продължат да се използват, ще бъде необходимо да се улавят повечето от техните въглеродни емисии при източника за съхранение или за повторна употреба, така че да се избегне изпускането им в атмосферата. Освен това енергията във всеки сектор трябва да се използва по много по-ефективен начин от сегашния.

1.7   Ефективното управление на този преход е едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени обществото и правителствата през ХХI век. Това ще изисква нов подход към определянето на цената на енергията и енергийните услуги, за да се гарантира по-специално, че използването на изкопаеми горива отразява в пълна степен всички разходи, свързани с бремето, наложено от емисиите на CO2 в световен план, значителните инвестиции в нови технологии, силните нови партньорства между индустрията и правителствата, за да се създаде необходимата инфраструктура, и трансформирането на обществените нагласи по отношение на използването на енергията и свързаните с нея разходи.

1.8   Държавите ще трябва да си сътрудничат тясно, за да постигнат необходимите промени. Едновременно с това процесът на трансформация ще се характеризира с интензивна конкуренция. Ще има жестока конкуренция за достъп до оставащите източници на нефт и газ, паралелно с появата на нови области на конкуренция при разработването на алтернативни енергийни източници и енергийноефективни продукти и услуги. Държавите и регионите, които отбележат на ранен етап напредък в посока на по-значителна енергийна ефективност и ефективното използване на алтернативна енергия, ще засилят своята конкурентна позиция. Онези, които изостават по пътя и забавят трансформацията, ще установят, че тяхната конкурентна позиция е отслабена.

1.9   Европа и Европейският съюз понастоящем са на критичен етап от това развитие. ЕС има убедителни основания да продължава по пътя на трансформацията, тъй като е в голяма степен зависим от вноса на нефт и газ от трети страни и е уязвим спрямо всякакви евентуални ограничения във връзка с тези доставки. ЕС също така е водещ по отношение на осъзнаването сред обществото и политиците на заплахата от изменението на климата и е пионер в областта на разработването на някои необходими алтернативни енергийни източници и мерки за увеличаване на енергийната ефективност в някои основни сектори.

1.10   Европа не може обаче да си позволи да бъде самодоволна. Процесът на трансформация все още не е натрупал достатъчно динамика, за да продължи със собствени сили, и лесно може да бъде върнат сериозно назад от сегашните икономически трудности и породеното от тях мислене в краткосрочна перспектива. Междувременно други страни и региони като Китай и САЩ предприемат спешни мерки с ускорено темпо. По-специално е вероятно Китай да се превърне в извънредно силен конкурент при разработването на алтернативни източници.

1.11   От жизненоважно значение е Европа да развие нова динамика на енергийната трансформация. Новата енергийна стратегия на ЕС може и следва да предостави рамка за това. В нея следва да се набележат целите и да бъдат представени в общ план мерките и структурите, които ще бъдат необходими за нейното постигане. Приемането на стратегията от Съвета и институциите трябва да е повод за мобилизиране на обединената воля на политиката, бизнеса и обществото в полза на необходимите промени. Това е възможност, която не трябва да бъде пропусната или пропиляна.

2.   Основни елементи на стратегията

2.1   Новата енергийна стратегия за Европа за периода 2011-2020 г. трябва да се основава най-малко на три крайъгълни камъка: сигурност на доставките, икономика с ниски въглеродни емисии и енергийна конкурентоспособност. Комитетът подкрепя усилията за стартиране на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и подобряване на сигурността на доставките, но изразява съжаление, че Комисията е отделила твърде малко внимание на въпроса за енергийната конкурентоспособност в аналитичния си документ от май 2010 г. „Към нова енергийна стратегия за периода 2011-2020 г.“ В средносрочен план самото постигане на икономика с ниски въглеродни емисии би трябвало да превърне Европа в по-конкурентоспособна в света. Ако обаче незабавно не бъдат предприети подходящи мерки, съществува реален риск от изтичане на въглерод и загуба на работни места в резултат от кумулативните разходи за всички енергийни политики.

2.2   ЕИСК счита, че основните елементи на стратегията биха могли да бъдат обобщени в следните точки:

—	излъчване на подходящи икономически сигнали;

—	въвеждане на подходящи технологии;

—	мобилизиране на финансови средства;

—	създаване на подходящи институции и структури (публични и частни);

—	осигуряване на ангажираността на потребителите и обществеността;

—	изграждане на европейски алианс и на партньорства за прехода и постигане на съгласие относно целите, темпото на напредък и специфичните цели, които да бъдат постигнати в определен срок.

2.3   Икономически сигнали – от икономическа гледна точка най-важното средство за предизвикване на необходимата трансформация на енергийния сектор е определянето на правилна цена на енергията, включваща и външните разходи при нейното производство и използване. Производството и използването на енергията следва по-специално да отразяват пълните разходи, свързани с цялостната вреда от произтичащите от нейното производство емисии на CO2.

2.4   Понастоящем това не се прави никъде по света. Производството и използването на енергия далеч не отразява пълните разходи, свързани с въглеродните емисии, и на много места за него дори все още съществува порочната практика на субсидии за намаляване на свързаните с това разходи и насърчаване на търсенето, като при това се отделят и въглеродни емисии. Целта на бъдещата политика следва да бъде да се гарантира, че разходите, свързани с емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива, са включени в пълна степен в цената на енергията. Във връзка с останалите субсидии следва да се постави по-внимателен акцент върху:

—	стимулиране на НИРД в областта на новите технологии;

—	подпомагане на използването на нововъзникващи нисковъглеродни технологии за ограничен период, докато се утвърдят сами на пазара;

—	насърчаване на използването на мерки и технически методи за енергийна ефективност и

—	подпомагане на по-бедни или уязвими домакинства при осигуряване на енергийните услуги, от които имат нужда.

2.5   Европа отбеляза известен напредък в посока на по-добри структури на ценообразуване. Понастоящем, обаче, комбинацията от многото разнообразни акцизи върху горивата в различните държави, някои оставащи производствени субсидии, несъвършената и нестабилна система за търговия с въглеродни емисии и т.н. съвсем не излъчва стабилните и последователни ценови сигнали, необходими на доставчиците на енергия и потребителите, за да могат да планират уверено за в бъдеще и да извършват необходимите големи и малки инвестиции. В новата енергийна стратегия следва да се определят ясни дългосрочни и краткосрочни цели във връзка с:

—	премахването на порочната практика на субсидии в сектора на енергетиката и свързаните с него сектори, както по отношение на производството, така и на потреблението;

—	хармонизиране в по-голяма степен на данъчното облагане на всички видове горива, процеси и продукти, които пораждат емисии на парникови газове;

—	определяне на подходяща цена за въглеродните емисии от всички сектори - чрез разширяване на системата за търговия с емисии и премахване на възможностите за нейното заобикаляне или чрез други фискални средства и

—	поставянето на акцент върху оставащите субсидии във връзка с посочените по-горе специфични цели.

2.6   Вероятно енергийните цени ще останат по-високи, отколкото в миналото (а доставките на някои от енергийните източници за Европа могат да бъдат ограничавани понякога). Енергията трябва се използва максимално ефективно, за да може общото енергийно потребление и необходимите нови инвестиции да се поддържат на управляеми равнища. Необходими са максимални усилия, за да се насърчава енергийната ефективност във всички сектори.

2.7   Определянето на подходящи цени на енергията е важно, но от гледна точка на Комитета съвсем не е достатъчно, за да може динамиката в посока на постигане на нисковъглеродна икономика да стане необратима. Ще бъдат необходими много други мерки и инициативи, особено в началните етапи, преди пазарът сам по себе си да се превърне в основна движеща сила.

2.8   Въвеждане на подходящите технологии. Все още е необходимо да бъдат положени значителни усилия за насърчаване на разработването и внедряването на алтернативни източници на енергия, включително и на целия спектър на възобновяемите енергийни източници. Когато тези алтернативи бъдат напълно разработени, те следва да станат напълно конкурентоспособни на пазара и няма да се нуждаят от специална подкрепа, различна от ценовото им предимство поради подходящата цена на въглеродните емисии. Но до 2020 г. много от тези технологии ще бъдат все още във фаза на разработване и е вероятно да се нуждаят от финансово подпомагане чрез програми за НИРД, преференциални изкупни цени на енергията или други стимули за инвестиции и подкрепа за изграждането на подходящите инфраструктури.

2.9   Много от възобновяемите енергийни източници вероятно ще се използват предимно в производството на електроенергия. За да се оптимизира техният принос и да се използва по най-добрия начин капацитетът за производство на електроенергия, електроенергийната мрежа ще трябва да бъде сериозно подсилена и разширена на местно, национално и европейско равнище, както и да бъде направена „интелигентна“, така че да може да поема променливо постъпващо количество от много различни източници от различни мащаби, както и да посреща променливо търсене.

2.10   Резервният капацитет или съхранението (заедно с интегрираната мрежа) ще имат още по-голямо значение в бъдеще, отколкото понастоящем, тъй като ще трябва да се справят с флуктуиращи доставки от възобновяемите енергийни източници, като вятърната и слънчевата енергия, и с променливо търсене. За тази цел все по-голяма роля могат да имат водните електроцентрали, работещите с биомаса централи, газохранилищата и вероятно широкомащабните системи за периодично съхранение на енергия, както и останалите централи, използващи изкопаеми горива (особено централите на газ), оборудвани със системи за улавяне на въглерода.

2.11   Някои коментатори считат, че ново поколение атомни електроцентрали ще играят значителна роля в новата нисковъглеродна икономика и някои държави – както в ЕС, така и извън него – предприемат стъпки за удължаване на срока на експлоатация на съществуващите централи и планират изграждането на нови: мнозинството от членовете на Комитета споделя позицията, че ядрената енергетика ще продължи да играе роля в прехода на Европа към нисковъглеродна икономика. Но на настоящия етап технологията за конвенционално производство на електроенергия е добре развита и от гледна точка на Комитета разработването на всяка нова атомна централа би трябвало да може да посрещне изцяло икономическите разходи за експлоатацията, застраховането както и евентуалното извеждане от експлоатация, съхранение и унищожаване на ядрените отпадъци без явни или скрити субсидии.

2.12   Ясно е, че въглищата ще продължат да бъдат важен енергиен източник за няколко десетилетия напред, особено за производството на електроенергия. За да бъде намалено въздействието на свързаните с тях емисии на CO2, трябва да се даде сериозен тласък на усилията за разработване и инсталиране на системи за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ) и да се определи график за монтирането им във всички въглищни централи.

2.13   Енергийната ефективност и декарбонизацията следва да се насърчава по-усилено във всички сектори, включително най-вече в транспортния сектор, жилищния и строителния сектор, енергийния сектор, както и в енергийноинтензивните сектори.

2.14   Мобилизиране на финансови средства. Осъществяването на трансформацията в енергийния сектор ще изисква сериозни инвестиции през следващите 20 години (вероятно три до четири пъти по-големи от настоящите). За да се постигне това разрастване, е необходима амбициозна европейска стратегия, в която да се определят ясни цели, както и да се създаде правилната надеждна и последователна рамка от регулиране, стимули и друга подкрепа за съответните отрасли, за да могат те да напредват със засилени темпове в посока на постигането на тези цели.

2.15   Подходящи институции и структури. Трансформацията ще наложи огромно подобрение на институционалните механизми за планиране и направляване на развитието, като съчетано с насърчаването и занапред на динамичен и конкурентен пазар за предприемане на необходимите инвестиции. Планирането на енергоснабдяването, управлението на мрежата и регулирането на енергийния пазар и тарифните структури трябва да бъдат предмет на преразглеждане и да се интегрират или координират на европейско равнище, за да се гарантира, че съответстват на целите на енергийната стратегия за периода 2011-2020 г.

2.16   Необходимите промени ще наложат бърза и съществена промяна в моделите на производство и потребление в европейската икономика. По отношение на производството – с развитието на енергийноефективни продукти и услуги с енергия от възобновяеми източници би трябвало да се появят много нови предприятия и работни места в областта на енергетиката, но други – в по-старите области на енергийния сектор, ще бъдат изгубени. Ще бъде необходима сериозна програма в областта на засилването на информираността, квалификацията и преквалификацията за хармоничното управление на този преход.

2.17   Международният пазар за нови технологии и решения, необходими за трансформиране на енергийния сектор, се разраства с бързи темпове. Европа трябва да разшири своята научноизследователска и развойна дейност и да насърчава повече своята индустрия и предприятия да заемат водещо място в този динамичен и конкурентен пазар.

2.18   Осигуряване на ангажираността на потребителите, МСП и обществеността. По отношение на търсенето трябва да се положи огромно усилие в областта на образованието и насърчаването на потребителите – домакинства и предприятия, за да изпълняват и те своята роля в интелигентното потребление, което ще е необходимо в бъдеще. Всички видове потребители (предприятия и домакинства) ще имат нужда от подходяща информация за възможностите, с които разполагат, за да използват енергията по-ефективно и за да помагат в преминаването към възобновяеми източници на доставка. В много случаи ще им трябват и стимули, за да предприемат сами мерки за енергийна ефективност или за да инсталират възобновяеми енергийни източници.

2.19   Вероятно енергийните цени ще останат по-високи, отколкото в миналото и е необходимо да се оцени внимателно въздействието върху по-бедните домакинства и уязвимите лица и да бъдат формулирани и съответните политики. Подобни домакинства следва да се ползват с приоритет при предоставянето на помощ за въвеждане на мерки за енергийна ефективност – както поради обстоятелството, че не разполагат с ресурсите сами да въведат тези мерки, така и понеже по-високите цени на енергията ще се отразят по-сериозно на тях, отколкото на домакинствата с по-високи доходи.

2.20   Европейски алианс за промяна. За бързото осъществяване на необходимата мащабна трансформация ЕС и неговите държави-членки трябва да споделят правомощията си и да си сътрудничат тясно за създаването на необходимата техническа и икономическа интеграция на единния енергиен пазар, както и да включат съответните индустриални сектори в работата за осъществяване на този преход. Трябва да има съвместен ангажимент за прилагането на стратегията на ЕС.

2.21   Цели. За да се запази темпото на промените, Комитетът предлага да се определи набор от взаимосвързани и последователни целеви срокове за завършване на определени части на прехода. След това за всяка цел трябва да бъде определен съответният набор от мерки за осъществяването й, както и инвестиционни планове, изработени в сътрудничество с партньори от промишлеността и други заинтересовани участници, като например:

—	вече определената цел за възобновяемите енергийни източници за 2020 г., както и още цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.;

—

след доказване на ефективността на техниките или технологиите за улавяне или отстраняване на въглерод от централи, използващи изкопаеми горива, да се изисква още от самото начало да се инсталират в нови централи, използващи изкопаеми горива, и да се определят графици за монтирането им във всички съществуващи централи;

—	целеви срокове за поставяне на изискването всички нови жилищни и други сгради да постигнат нулеви въглеродни емисии, а съществуващите да бъдат постепенно модернизирани;

—	целеви срокове за постепенно увеличаване на електрифицирането на автомобилния парк;

—	индикативни цели за премахване на цялото потребление на изкопаеми горива в домакинствата за готвене и отопление.

2.22   Всички тези отделни цели и мерки трябва да бъдат интегрирани във всеобхватната стратегия за намаляване на парниковите газове и да съответстват на цялостната цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 20 или 30 % до 2020 г.

3.   Приоритетни области на новата енергийна стратегия, посочени в документа за консултации на Комисията

3.1   Съвременни интегрирани мрежи. Комитетът изразява съгласие с Комисията, че за Европа е от изключително значение да развие по-стабилна, устойчива, интелигентна и интегрирана мрежова инфраструктура. За да се гарантират най-ефективните резултати от използването на възобновяемите енергийни източници, за предпочитане е различните видове енергия от възобновяеми източници да се добиват на най-подходящите за всеки източник места (вятърна енергия на най-ветровитите места, слънчева енергия на най-слънчевите места и т.н.) и оттам да се разчита на ефективна мрежа, която да пренася произведената енергия до местата, където е необходима. Постигането на тази оптимизация в европейски мащаб в крайна сметка означава цялото европейско електропроизводство да се разглежда като единна интегрирана система. Трябва да се създаде „Единна европейска мрежа“, както и съвместни проекти и структури за нейното планиране и управление. Мрежата ще трябва да позволява интелигентно управление и експлоатация на всички равнища, така че да се постигне най-добро съответствие между търсене и предлагане. Освен другите цели интегрираната мрежа ще трябва да може да поема захранване с енергия от отдалечени източници (напр. офшорни вятърни или пустинни слънчеви инсталации); а за да се сведат до минимум енергийните загуби по цялата мрежа, ще трябва да се оптимизира използването на постоянен и променлив ток в различните части на мрежата.

3.2   Комисията и държавите-членки трябва да работят в по-тясно сътрудничество помежду си и с всички участници в Европейската мрежа на операторите на преносни системи, за да създадат координирана структура за планиране на развитието и управлението на интегрираната мрежа, в т.ч. на техническите и финансовите параметри за построяването и експлоатирането й.

3.3   Комитетът изразява съгласие с Комисията, че ще бъде важно да се въведе интелигентно отчитане на всички равнища на потребление, включително в частните жилища. Потребителите ще имат нужда от голяма подкрепа от доставчиците на горива и от публичните органи, за да могат да разбират показанията на интелигентните измерителни прибори и да имат истински избор по отношение на това как да ги използват, за да оптимизират своите модели на енергийно потребление.

Осъществяване на напредък към енергийна система с ниски въглеродни емисии. ЕС вече се ангажира с намаляване на въглеродните емисии с 20 % до 2020 г. и с 30 %, ако други страни поемат подобни ангажименти. Тези цели са важен двигател за много други политики и инвестиции в новите енергийни системи, които ще произтекат от тях. Комитетът счита, че е желателно ЕС да се ангажира, съгласно предложението на министрите на околната среда на Германия, Франция и Великобритания, с ранно повишаване на целта за 2020 г., а именно - да намали емисиите на CO2 до 2020 г. с 30 % вместо сегашния ангажимент за намаление с 20 %, ако социално-икономическите условия го позволяват, без това да засегне конкурентоспособността и при условие че този ход наистина е съчетан с необходимите за постигането на целта мерки и инвестиции.

3.4.1   Европейският съюз вече е на път да постигне намаление с 20 % до 2020 г. (до 2009 г. беше постигнато намаление със 17 %) и би могъл да се възползва от един по-силен стимул като целта за още по-сериозно намаляване, за да се ускори преобразуването на енергията, пазарът за търговия с въглеродни емисии да заработи по-ефективно и да се подобри конкурентната позиция на Европа в дългосрочен план. Но от политическа гледна точка и с оглед на защитата на конкурентоспособността на европейската промишленост в краткосрочен план (особено за енергоемките отрасли), определено би било много по-лесно да се премине към намаляване с 30 %, ако и други индустриализирани държави се ангажират с подобни съкращения, а най-напредналите развиващи се страни се съгласят да се включат по подходящ начин в общите усилия. Това би означавало всички големи държави да споделят по-равномерно инвестиционните разходи и тежести на цените на енергията при управлението на енергийния преход и „изместването на въглеродни емисии“ да бъде сведено до минимум.

3.4.2   До момента ЕС се опитва да превърне възможността за постигане на намаление с 30 % до 2020 г. в коз при преговорите, за да убеди другите държави да се ангажират по подобен начин. Но това не се оказа ефективна тактика нито в Копенхаген, нито впоследствие. Междувременно възможността от използване на по-сериозна цел за 2020 г. като средство за ускоряване на преобразуването на енергия в самия ЕС се губи с течение на времето.

3.4.3   При продължаващата липса на всеобхватно световно споразумение относно изменението на климата ЕС следва да обмисли по-ранното преминаване към намаление с 25 % до 2020 г., като по този начин се стреми към по-ниски стойности от спектъра за намаляване, който Междуправителственият комитет по изменение на климата препоръча за тази година за развитите страни. Това би осигурило и някои ползи от преобразуването, ако се приеме по-висока цел възможно най-скоро, като се запазят ползите за преговорите от наличието на допълнителни 5 %, които могат да бъдат предложени, за да бъдат насърчени другите страни да направят повече през следващите две години.

3.5   Ако усилията в тази посока започнат отрано, това би довело до по-строги пределни граници за схемите за търговия с въглеродни емисии и по този начин до по-висока и по-ефективна цена на въглеродните емисии. Комитетът смята, че за да се постигнат истински резултати от схемата за търговия, трябва да се определи минимална цена от поне 30 евро, както и че трябва да има механизми, чрез които да се гарантира, че в самия ЕС ще се постигне по-висок дял на намаляване на въглеродните емисии чрез подходящи инвестиции, а не чрез износ в други части на света посредством Механизма за чисто развитие (МЧР). Дори и при тези подобрения обаче, Комитетът счита, че е важно да не се отдава прекалено голямо значение на резултатите, които биха могли да бъдат постигнати само чрез системата за търговия с емисии. Освен това значителното укрепване на системата в ЕС може да се окаже неприемливо от политическа гледна точка и гледна точка на конкуренцията, ако други части на света продължават да се въздържат от подобни действия. В рамките на една всеобхватна стратегия ще трябва да бъдат въведени много други политики в съответствие с насоките, посочени в настоящето становище, за да може трансформацията в енергийния сектор да протече с необходимото темпо, а в бъдещата стратегия може да се наложи върху тях да бъде поставен по-значителен акцент, ако на практика системата за търговия с емисии продължи да показва съществени слабости.

3.6   ЕС вече постигна добър напредък при определяне на минимални норми за енергийна ефективност за сгради, моторни превозни средства и различни стоки и услуги. Но има още какво да се желае по отношение на обхвата и строгостта на тези ограничения, както и за да се гарантира, че всички тези норми се прилагат и спазват. Комисията трябва да увеличи натиска върху държавите-членки за изработване на адекватни планове за действие и политики по отношение на енергийната ефективност.

3.7   Водеща позиция в технологичните иновации. В енергетиката от важно значение ще бъдат технологичните иновации за разработване на нови продукти и услуги, както и за свеждане на цените им до по-поносими равнища. Съществува опасност Европа да изостане от основните си световни конкуренти в сектора и тя трябва да увеличи мащаба на научноизследователската и развойна дейност (публична и частна) за ключови нови технологии. На европейско равнище трябва незабавно да се осъществи Стратегическият план за енергийни технологии (SET-Plan).

3.8   Енергетиката би трябвало да заеме по-предно място във всички съответни програми на ЕС и особено в регионалните и структурните фондове. Държавите-членки също трябва да отдават по-голям приоритет на енергетиката в своите инвестиционни планове, особено във връзка с енергийната ефективност и развитието на възобновяемите енергийни източници. ЕС и държавите-членки трябва да гарантират, че частните предприятия, които работят в сектора на разпределение и доставка на енергия и продукти и услуги за енергийната ефективност, ще получат подходящата стабилна регулаторна рамка и стимули, които да им позволят да поемат своя дял от инвестиционните усилия.

3.9   Комитетът изразява съгласието си с позицията, че ролята на местните и регионалните власти е особено важна за насърчаване на енергийната ефективност на техните територии и за координиране на плановете за развитие на възобновяемите енергийни източници. Препоръчва отличните инициативи, предприемани от Конвента на кметовете в областта на енергетиката, да получат европейска подкрепа, както и да се търсят начини за засилване и разширяване на тази инициатива.

3.10   Силна и координирана външна енергийна политика. Комитетът изразява съгласието си с позицията, че ЕС ще има полза от по-координирана енергийна политика във връзка с трети страни. Но колкото и да е координирана политиката, Европа ще остане уязвима в международен план, ако продължава силно да зависи от вноса на изкопаеми горива от други части на света, особено ако те са съсредоточени в няколко основни държави. Колкото по-бързо ЕС премине към по-голяма ефективност, по-ниски равнища на цялостно потребление и по-малка зависимост от внос на изкопаеми горива от чужбина, толкова по-сигурна ще бъде позицията му.

3.11   Защита на гражданите на ЕС. Комитетът изразява съгласието си с Комисията, че трябва да се даде голям приоритет на мерките за създаване на равнопоставени условия за енергийните оператори навсякъде в Европа и за насърчаване на прозрачността за потребителите по отношение на всички аспекти на получаваните от тях енергийни услуги. Всички видове потребители (предприятия и домакинства) ще трябва да се научат да обръщат повече внимание на своите модели на енергийно потребление и на възможностите за по-малко, но по-ефективно използване на енергия.

3.12   Енергийните продукти и услуги вероятно ще станат относително по-скъпи, което ще осигури икономически стимул в тази посока. Но всички видове потребители с право ще очакват нещо повече от повишаване на цените, което да ги подтикне в правилната посока. Информацията за енергийните характеристики на стоките и услугите ще трябва да станат много по-широко достъпни, заедно с конкретната информация за наличния избор и помощ за осъществяване на промените (напр. избор за подобряване на енергийните характеристики на жилищни и други сгради, избор на по-екологичен транспорт, покупки и почивки, и т.н.).

---

---