17.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/75

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Съвета, до Европейския парламент, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите за състоянието на прилагане на интегрираната продуктова политика“

COM(2009) 693 окончателен

2011/C 51/15

Докладчик: г-н ZBOŘIL

На 21 декември 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Доклад на Комисията до Съвета, до Европейския парламент, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите за състоянието на прилагане на интегрираната продуктова политика“

СОМ(2009) 693 окончателен.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 7 юли 2010 г.

На 466-ата си пленарна сесия, проведена на 21 октомври 2010 г. и … (заседание от …), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК приветства доклада на Европейската комисия относно прилагането на интегрираната продуктова политика, включващ задълбочено представяне на процеса на прилагане на принципите на ИПП. Докладът правилно е поставен в по-широкия контекст на Плана за действие за устойчиво потребление и производство/устойчива промишлена политика (план за действие за SCP/SIP).

1.2   Основаната на интегриран подход стратегия отчита по подходящ начин принципа на субсидиарността и специфичните характеристики на всяка държава-членка. ЕИСК би желал да насочи вниманието към факта, че практическите действия се изпълняват основно на равнищата на субсидиарност и са резултат от пазарното взаимодействие между доставчици и потребители.

1.3   Докато ИПП включва въпроса за пазарните сили, ЕИСК счита, че по отношение на използването на пазарни инструменти, като екологично данъчно облагане и стимули, все още остава да се свърши много работа, за да може по съгласуван начин да бъде постигнат напредък в прилагането им. ЕИСК предлага да се обърне по-голямо внимание на обмена на опит между държавите-членки и да се постави по-голям акцент върху стимулите, тяхното прилагане и ролята на дългосрочните доброволни споразумения.

1.4   ЕИСК изразява убеждението, че голям брой продукти биха имали полза от стандартизацията, тъй като тя би могла да има положително въздействие например върху тяхното рециклиране, ефективност и екологични показатели, както и върху други фактори. В прилагането на директивата за екодизайна стандартизацията играе жизненоважна роля, която следва да бъде засилена в бъдеще.

1.5   ЕИСК счита, че по-голямото сближаване на двете системи за управление на околната среда (EMAS следва да се доближи до ISO 14001) би могло да спомогне за осигуряване на по-систематично прилагане на EMAS като част от плана за действие за SCP/SIP.

1.6   Всяка разпоредба, политика или инструмент, дори за прилагането на плана за действие за SCP/SIP, следва да бъде изготвена и приета по начин, който не уврежда конкурентната среда или действието на вътрешния пазар и който зачита напълно принципа на по-доброто регулиране и целта устойчивост. Налице е спешна нужда да се гарантира, че приетите по практически съображения нови политики не се застъпват или сблъскват с вече съществуващите инструменти и политики на ЕС.

1.7   Разходната ефективност също има огромно значение за успеха на плана за действие за SCP/SIP. Първоначалният анализ на въздействието следва да бъде допълнен от анализи на макро- и микроикономическите въздействия, които в реалния икономически живот са твърде различни.

1.8   В процедурата по оценка следва да се отчитат и основните вериги на стойност - на най-ранен етап и при възможно най-голяма прозрачност. Действащото законодателство по отношение на екодизайна и екомаркировката не бива да се превръща в пречка пред европейските продукти, а вместо това следва да подпомага успеха на европейските продукти както на вътрешните, така и на международните пазари. Всяка инициатива – особено за етикетиране на продукти и насочена към постигане на промяна в потреблението, следва да има стабилна и научно доказана основа и следва да се използва единствено в области, в които може да се постигне промяна в модела на потребление.

1.9   Комитетът желае да изрази подкрепата си за концепцията за ИПП и за плана за действие за SCP/SIP, насочен към осигуряване на подкрепа за разработването на по-устойчиви продукти и производствени процеси, в съответствие с предходни становища на Комитета в тази област (1). Този подход ще донесе по-голяма добавена стойност както за околната среда, така и за конкурентоспособността на европейската икономика.

1.10   ЕИСК изразява убеждението, че следователно е необходимо да се даде приоритет на съществуващите програми на Общността, както плана SET (Европейски стратегически план за енергийните технологии), плана за действие за технологиите за опазване на околната среда (плана ETAP) или дейностите на технологичните платформи. Особено внимание следва да бъде отделено на добрата координация и на достатъчно амбициозните намерения.

1.11   По-добрата координация между участниците в научноизследователската и развойната дейност в областта на екологичните иновации, икономическата сфера и предприятията, изследователските центрове и висшето образование следва да осигури иновациите в сектора, които са жизненоважни.

1.12   Осъществяването на концепцията за ИПП без връзка с плана за действие за SCP/SIP би довело до риск от ненужна правна несъгласуваност и несигурност. Затова ЕИСК е напълно съгласен, че всички следващи дейности във връзка с ИПП следва да бъдат оценени сега и да бъдат осъществени като част от плана за действие за SCP/SIP.

1.13   Прилагането на ИПП и на Плана за действие за устойчиво потребление и производство/устойчива промишлена политика (план за действие за SCP/SIP) трябва да бъде динамичен процес, основаващ се на постоянния диалог и сътрудничеството между различните заинтересовани страни (от предприятията и отговорните политически фактори до организациите на потребителите и НПО, ангажирани в областта на околната среда), с цел да се укрепят средствата за комуникация с потребителите, екологичното производство и насърчаването на устойчиви обществени поръчки и покупателна способност.

2.   Документът на Комисията

2.1   На 18 юни 2003 г. Комисията прие своето съобщение „Интегрирана продуктова политика - изграждане на екологична концепция за жизнения цикъл“ (2). Концепцията за ИПП се основава на следните наблюдения:

—	Производството и употребата на стоки и услуги (т.е. продукти) са отговорни за по-голямата част от отрицателните въздействия върху околната среда. Положението се влошава поради непрекъснатото нарастване на броя на продуктите, консумирани в ЕС и по света.

—

Натиск и въздействия върху околната среда от страна на продуктите възникват на различни етапи от жизнения им цикъл (по веригата за производство, на етапа на употреба, при обезвреждането в края на жизнения цикъл на продукта). Коригиращите действия трябва да бъдат така проектирани, че да предотвратят простото прехвърляне на екологичния товар към други етапи на жизнения цикъл или в други географски региони.

—

Поради голямото разнообразие на продуктите и техните въздействия те не могат да бъдат обхванати от единен единствен политически инструмент. Подходящият политически инструмент или подходящата комбинация от инструменти трябва да се избират и прилагат в зависимост от случая и координирано, често в няколко области на политиката.

2.2   В съобщението се определя целта на ИПП и се установяват пет „принципа“ на ИПП: (1) подход, основан на жизнения цикъл; (2) сътрудничество с пазара; (3) широко участие на заинтересовани лица; (4) непрекъснато подобряване на продуктите; (5) координирано използване на политически инструменти. За изпълнението на ИПП бяха предвидени три стратегически действия:

—	Осъществяване на принос към всеобхватни политически мерки, по-специално към стратегията на ЕС за устойчиво развитие (3), 6-ата програма на ЕС за действие в областта на околната среда (4) и десетгодишната рамка за програмите за устойчиво потребление и производство (5).

—	Допълване на съществуващи политики във връзка с продуктите чрез осигуряване на рамка, в която екологичните проблеми могат да бъдат разглеждани с оглед на техния жизнен цикъл.

—	Засилване на координацията и съгласуваността на инструментите на свързаната с околната среда продуктова политика.

2.3   Принципите на ИПП бяха успешно интегрирани в общата рамка на инициативата за устойчиво потребление и производство / устойчива промишлена политика (SCP/SIP) чрез плана за действие за SCP/SIP за 2008 г  (6)., което ефективно доведе до напредък в процеса, чието начало бе положено със съобщението за ИПП.

2.4   Директивата за екодизайн на енергоемките продукти интегрира принципите на ИПП в законодателството за проектиране на продукти. Нейният обхват беше разширен през 2009 г. върху нови продуктови групи (продукти, свързани с енергопотреблението) в контекста на плана за действие за SCP/SIP (7).

2.5   С новата Рамкова директива за отпадъците  (8) някои елементи на ИПП стават правно обвързващи, по-специално изискването при разработването на политиката за отпадъците да бъде отчитан целият жизнен цикъл на материалите.

2.6   Тематичните стратегии относно устойчивото използване на природните ресурси и предотвратяването и рециклирането на отпадъците потвърдиха подхода, основан на жизнения цикъл, и призива за непрекъснато подобряване (9), както и принципа на сътрудничество с пазара (10). Призивът за силни пазари за рециклиране в ЕС, отправен чрез стратегията за отпадъците, е пример за това.

2.7   След приемането на съобщението за ИПП, Комисията незабавно започна разработката на Европейска платформа за оценка на жизнения цикъл (LCA), на Европейска справочна база данни за жизнения цикъл и на Ръководство за оценка на жизнения цикъл.

2.8   Като цяло в ЕС е постигнат значителен напредък към екологично определяни продуктови политики. Независимо от това, поради факта, че ИПП е процес, а не крайно състояние, продължават да съществуват значителни възможности за по-нататъшни дейности.

2.9   Концепцията може да се приложи и за непромишлени продукти и услуги. „Инструментите на ИПП“ за данъчно облагане и субсидии все още не са прилагани на равнището на Общността.

2.10   Прилагането на ИПП по отношение на интегрирането на политиките трудно може да се документира, тъй като в новите политики рядко се прави изрична препратка към ИПП. Независимо от това като цяло е постигнат значителен напредък във възприемането на подхода, основан на жизнения цикъл, от ключови отрасли и политици; голям напредък има и по отношение на наличието на данни за жизнения цикъл и консенсуса по методологията. Напредък е постигнат и при определянето на продукти, притежаващи най-голям потенциал за подобряване, и на възможни мерки за подобряване.

2.11   Сега информацията за потребителите, законодателството относно еко дизайна, чистото производство и възлагането на екологични обществени поръчки са в основата на плана за действие за SCP/SIP. Планът за действие за SCP/SIP придвижва процеса, започнал със съобщението за ИПП, с цел да се разкрие още повече пазарният потенциал за по-устойчиви продукти и да се насърчи по-интелигентната конкуренция. В съобщението се прави изводът, че предвиденото за 2012 г. преразглеждане на плана за действие ще осигури отлична възможност за по-нататъшна оценка на развитието на ИПП.

3.   Общи бележки

3.1   ЕИСК приветства доклада на Европейската комисия относно прилагането на интегрираната продуктова политика и съпътстващия го документ, в който службите на Комисията правят задълбочено представяне на процеса на прилагане на принципите на ИПП. Представянето обхваща не само инициативите и тяхната материална форма на равнище Комисия, но и полезно сравнение на положението в различните държави-членки и на техните специфични характеристики. Докладът правилно е поставен в по-широкия контекст на Плана за действие за устойчиво потребление и производство (план за действие за SCP/SIP).

3.2   Първоначалното съобщение относно ИПП, публикувано от Европейската комисия през 2003 г., несъмнено помогна за започването на ползотворен дебат. В него се оценява ролята на институциите на ЕС, държавите-членки и различните заинтересовани страни с оглед постигането на максимално намаление на въздействието на продуктите върху околната среда. Нещо повече, този дебат промени възприятията за проблема като цяло. Той допринесе за непрекъснатите усилия за разработване на подходящи политически и правни инструменти за цялостно намаляване на въздействието на продуктите върху околната среда.

3.3   Целта беше да се създаде концептуална рамка въз основа на принципа на оценка на жизнения цикъл на продукта, което може да спомогне за подобряване на координацията и последователността между различните политически инструменти, насочени към въздействието на продуктите върху околната среда.

3.4   Най-общо казано, петте принципа на ИПП бяха включени успешно в работата на административните и законодателните органи и на засегнатите страни. Тези принципи формират също така основата на плана за действие за SCP/SIP, който се превърна в логично продължение на процеса, започнал със съобщението относно ИПП.

3.5   ЕИСК приветства факта, че петте основни принципа са формализирани в директиви и политически документи на ЕС: 1) подходът, основан на жизнения цикъл се превърна в основата на директивата за екодизайна; 2) планът за действие за SCP/SIP беше предложен заедно със стимули за повишаване на сътрудничеството с пазара на национално и европейско равнище; 3) участието на заинтересованите страни на европейско и национално равнище се осъществява чрез поредица от инициативи; 4) непрекъснатото подобряване на функционалността на продуктите също е неразделна част от плана за действие за SCP/SIP, и накрая, 5) координацията и съгласуваността на инструментите подобриха гаранциите за цялостното използване на потенциалните синергии, произтичащи от интегрирания подход на плана за действие за SCP/SIP.

3.6   Основаната на интегриран подход стратегия отчита по подходящ начин принципа на субсидиарност и специфичните характеристики на всяка държава-членка и се стреми да не нарушава конкурентната среда на вътрешния пазар. ЕИСК желае да насочи вниманието към факта, че реалното прилагане на принципите и политическите инструменти се осъществяват предимно на равнищата на субсидиарност, в резултат от пазарното взаимодействие между доставчик и потребител. Този факт следва да бъде отразен в използването на ефективни инструменти, широко приети от всички заинтересовани страни.

3.7   Въпреки че интегрираната продуктова политика донесе резултати и беше включена в някои конкретни политически инструменти, ЕИСК счита, че е настъпил моментът да се обърне по-голямо внимание на ефективността на прилагането на ИПП. В частност следва да се оцени доколко успешно е било нейното прилагане, какви са били пречките и неуспехите, така че при оценката през 2012 г. на плана за действие за SCP/SIP да могат да бъдат приети евентуални коригиращи мерки, с които да се гарантира необходимото равнище на ефективност.

3.8   В допълнение, ЕИСК изразява убеждението, че цялостен ефект от подобна ориентирана към продукти политика може да бъде постигнат, единствено ако мерките се прилагат в световен мащаб, като се отчитат всички икономически и културни различия. Общата система на преференции (GPS), концентрирана върху регионални търговски споразумения и върху мотивиране на развиващите се страни в усилията им към устойчиво развитие, е добър пример за механизъм за ефективно прилагане на петте принципа на ИПП в световен мащаб.

4.   Специфични бележки

4.1   Докато ИПП включва въпроса за пазарните сили, който е жизненоважен за успеха на ИПП и на останалите инструменти, ЕИСК счита, че все още предстои да бъде свършено много по отношение на използването на пазарни инструменти, като екологично данъчно облагане и стимули, за да може по съгласуван начин да бъде постигнат напредък в прилагането им. Несъмнено обаче, ЕС ще има по-малка роля в това отношение в сравнение с държавите-членки. Приетата през 2007 г. от Комисията Зелена книга и широките консултации със съответните заинтересовани страни очертаха в известна степен ролята на пазарните инструменти. ЕИСК обаче предлага да се обърне по-голямо внимание на обмена на опит между държавите-членки, като се постави по-голям акцент върху стимулите, тяхното прилагане и ролята на дългосрочните доброволни споразумения.

4.2   Продуктите и тяхното въздействие върху околната среда са също така тясно свързани с въпроса за стандартизацията. ЕИСК изразява убеждението, че не само стандартите за емисиите при МПС, но и голям брой други продукти биха имали полза от стандартизацията, тъй като тя би могла да има положително въздействие например върху тяхното рециклиране и екологични показатели, както и върху много други екологични фактори. В прилагането на директивата за екодизайна стандартизацията играе жизненоважна роля, която следва да бъде засилена в бъдеще. Стандартизацията предоставя предимството да се даде възможност за участие на всички заинтересовани страни.

4.3   Схемите за управление на околната среда EMAS и ISO 14001 са незадължителни инструменти в подкрепа на концепцията за ИПП и свързаните с нея политики. Очевидно е, че по-стриктните административни и одитни изисквания на EMAS не насърчават по-широката ѝ употреба и се явяват пречка за малките и средните предприятия. ISO 14001 се използва по-широко, отчасти заради по-широкия му обхват, но особено поради факта, че е по-подходящият инструмент за предприятия, които работят в световен мащаб. ЕИСК счита, че по-голямото сближаване на двете системи би могло да спомогне за осигуряване на по-систематично прилагане на EMAS като част от плана за действие за SCP/SIP.

4.4   Всяка разпоредба, политика или инструмент, дори за прилагането на плана за действие SCP/SIP, следва да бъдат изготвени и приети по начин, който не уврежда конкурентната среда или действието на вътрешния пазар и който зачита напълно принципа на по-доброто регулиране и целта устойчивост.

4.5   Някои политически инструменти вече се прилагат и дават резултати, които представляват положителна стъпка към устойчиво потребление и производство в ЕС. Следователно съществува нужда да се гарантира, че новите политики не се застъпват или сблъскват със съществуващите инструменти и политики на ЕС. В противен случай икономическата конкурентоспособност на ЕС може да пострада значително - окончателното решение следва винаги да се взема от информирания потребител.

4.6   ЕИСК изразява убеждението, че само съгласуваните и последователни политики, освободени от ненужни бюрократични и административни тежести, могат да предоставят положителна правна рамка за инвестиции в ЕС. Единствено при наличие на такава рамка могат да се създават нови и да се запазват съществуващите работни места и да се намалява систематично натискът върху околната среда. Правната рамка за химическите вещества и строителните материали, както и правилата за електрическите и електронните уреди, предотвратяват риска от противоречащи си разпоредби. Правната несигурност и несъответствията в тези случаи са значителни и следва да се разглеждат внимателно. Следващият преглед на REACH (11) предоставя отлична възможност да се направи опит за по-голяма съгласуваност и да се разгледа обединяването на няколко секторни мерки в приетата неотдавна хоризонтална правна рамка на ЕС за химикалите.

4.7   Разходната ефективност също има огромно значение за успеха на плана за действие за SCP/SIP. Първоначалният анализ на въздействието и ползите следва да бъде допълнен от проучвания на потенциала на целия икономически сектор, както и на отделни предприятия, тъй като резултатите от макро- и микроикономическите анализи често се различават твърде много от реалния икономически живот.

4.8   В процедурата по оценка следва да се отчитат и основните вериги на стойност - на възможно най-ранен етап и при най-голяма прозрачност. Действащото законодателство по отношение на екодизайна и екомаркировката не бива да се превръща в пречка пред европейските продукти по отношение на конкуренцията от други икономически региони или недостатъчния пазарен отговор на търсенето на по-устойчиви продукти. Вместо това то следва да подпомага успеха на европейските продукти на вътрешния и на международните пазари. Всяка инициатива – особено за етикетиране на продукти и насочена към постигане на промяна в потреблението – следва да има стабилна и научно доказана основа. Етикетирането има ограничена полезност в областта на продуктите от фирми за фирми. Освен това етикетирането на продуктите представлява един инструмент за осигуряване на потребителите на информация за екологичните характеристики на продуктите. Следва да бъдат разгледани и други информационни инструменти, включително международни стандарти.

4.9   Икономическата сфера следва да остане достатъчно гъвкава, за да се гарантира, че разработването на продукти е насочено към по-добро задоволяване на нуждите на потребителите в ясно определена пазарна среда. Прилагането на принципи за устойчиво развитие в целия ЕС на практика се основава на доброволен подход от страна на икономическия сектор.

4.10   Затова Комитетът желае да изрази подкрепата си за ИПП и за плана за действие за SCP/SIP, насочен към осигуряване на подкрепа за разработването на по-устойчиви продукти и производствени процеси. Този подход ще донесе по-голяма добавена стойност както за околната среда, така и за конкурентоспособността на европейската икономика. В резултат могат да се разкрият нови пазари, както в ЕС, така и в световен мащаб. Тези нови пазари следва да благоприятстват екологичните иновации и да са ефективни, което ще наложи използване на средства на Общността в допълнение към национални публични инвестиции, за да се подкрепи научноизследователската и развойната дейност в областта на устойчивите технологии. Необходимо е да се обмисли насочването на приходите от свързани с CO2 финансови инструменти към инвестиции в устойчиви технологии.

4.11   ЕИСК изразява убеждението, че следователно е необходимо да се даде приоритет на съществуващите програми на Общността, както плана SET (Европейски стратегически план за енергийните технологии), плана за действие за технологиите за опазване на околната среда (плана ETAP) или дейностите на технологичните платформи. Въпреки това обаче ще са необходими по-големи финансови усилия за стимулиране на необходимата промяна на пазара. Особено внимание следва да се отдели на добрата координация и на осигуряването на достатъчно големи амбиции, особено по отношение на мерките, финансирани с публични средства, осигурени от местните и регионалните власти и от ЕС.

4.12   Европейската кръгла маса за устойчиво потребление и производство на храни е успешна инициатива, организирана от Европейската комисия с подкрепата на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Европейската агенция за околната среда. Участието на заинтересованите страни на европейско равнище позволява използването на хармонизиран, основан на жизнения цикъл подход, и улеснява открития и ориентиран към резултати диалог по хранителната верига. Целта е да се насърчи прилагането на научен, съгласуван подход и да се установи хранителната верига като основен участник в постигането на устойчиво производство и потребление в Европа, като се отчита общият дневен ред в областта на устойчивото потребление и производство (12).

4.13   Прилагането на ИПП и на Плана за действие за устойчиво потребление и производство/устойчива промишлена политика (план за действие за SCP/SIP) трябва да бъде динамичен процес, основаващ се на постоянния диалог и сътрудничеството между различните заинтересовани страни (от предприятията и отговорните политически фактори до организациите на потребителите и НПО, ангажирани в областта на околната среда), с цел да се укрепят средствата за комуникация с потребителите, екологичното производство и насърчаването на устойчиви обществени поръчки и покупателна способност.

4.14   По-добрата координация между участниците в научноизследователската и развойната дейност в областта на екологичните иновации, икономическата сфера и предприятията, изследователските центрове и висшето образование, следва да осигури не само необходимите иновации в сектора, но и да спомогне за трансфера на ноу-хау по отношение на правата върху интелектуална собственост, развитието на знания и нови умения, без които ИПП ще си остане само мечта.

4.15   Осъществяването на концепцията за ИПП без връзка с плана за действие за SCP/SIP би довело до риск от ненужна правна несъгласуваност и несигурност. Затова ЕИСК е напълно съгласен, че всички следващи дейности във връзка с ИПП следва да бъдат оценени сега и да бъдат осъществени като част от плана за действие за SCP/SIP.

---

(1)  ОВ C 80, 30.3.2004 г., стр. 39-44 и ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 46.

(2)  СОМ(2003) 302 окончателен.

(3)  Обновена стратегия за устойчиво развитие от 9 юни 2006 г., № 10117/06.

(4)  СОМ(2001) 31 окончателен.

(5)  Виж http://www.un.org/esa/dsd/dsd_aofw_scpp/scpp_tenyearframprog.shtml.

(6)  СОМ(2008) 397 окончателен.

(7)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението.

(8)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и отмяната на определени директиви.

(9)  СОМ(2005) 670 окончателен.

(10)  СОМ(2005) 666 окончателен.

(11)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH). Комисията има възможност да преразглежда и изменя приложенията към REACH в съответствие с член 131, като с член 138 или други разпоредби в REACH се възлагат конкретно няколко прегледа.

(12)  www.food-scp.eu.

---