11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/40

1.1

Искането на белгийското председателство за разглеждане на индустриалните промени в областта на заетостта, предизвикани от борбата с изменението на климата, се вписва в глобален контекст на троен провал или – казано с не толкова силни думи – на три отрицателни сценария в условията на колосална икономическа криза.

1.2

ЕС трябва да допринася ефективно за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб и успоредно с това да развива икономиката и трудовия си пазар, за да постигне целите от Лисабонската стратегия за новото десетилетие, по-конкретно конкурентоспособност на световно равнище и ликвидиране на масовата безработица в Европа.

1.3

Комитетът, и в частност CCMI, изразиха мнения относно предизвикателствата в областта на енергетиката и климата, устойчивостта, индустриалните промени и заетостта. Например могат да се посочат следните становища: CCMI/002, 024, 027, 029, 045, 052 и 053; ECO/267; NAT/392, 440 и 453, TEN/401. Настоящото становище подхожда хоризонтално към проблема, но е очевидно, че са необходими регионални и отраслови проучвания, за да се конкретизират изложените идеи, особено в областта на заетостта.

1.4

Стратегията „Европа 2020“ на Европейския съюз ще трябва да даде отговор на неуспеха на Лисабонската стратегия. Следователно тя дава нов шанс, стига да укрепи решаващата роля на МСП. ЕИСК предлага да се засили икономическото сътрудничество на европейско равнище и да се насърчи ново общо виждане за понятието конкурентоспособност.

1.5

ЕС се нуждае от засилено икономическо управление в рамките на своите институции (т.е. обсъждане на прехвърляне на компетенции на съществуващите европейски институции в някои области от икономическата политика) с цел да се подпомогнат индустриалните промени за по-зелена европейска икономика и устойчиви работни места.

1.6

Демографското развитие, екологичните проблеми в Африка, Азия и Латинска Америка, недостигът на питейна вода в много страни и борбата с изменението на климата са условия, които стимулират търсенето в световен мащаб на зелени продукти и технологии и оттам създаването на „устойчиви работни места“. Не бива да се забравя също, че известните запаси от суровини за производство на енергия не са неограничени.

1.7

Една стратегия за заетост, насочена към устойчива икономика, може да се опре на познанията и опита, с които държавите-членки вече разполагат. Тези предимства трябва да бъдат насърчени от ЕС, който има нужда от квалифицирани работни места. И така държавите-членки трябва да инвестират повече в своите образователни системи и в ученето през целия живот и наред с това да насърчават науката, технологиите и инженерството. ЕИСК преценява като съвсем недостатъчен настоящия дял на публичните инвестиции в образованието, което трябва да се впише в последователна стратегия за учене през целия живот.

1.8

ЕС и неговите държави-членки трябва да предприемат необходимите мерки за осигуряване на индустриалните промени, които не противоречат на техните цели за запазване и създаване на работни места.

1.9

Зелената икономика с високо равнище на изследователска дейност и прилагане на нови познания, която се стреми към повече конкурентоспособност, би трябвало да се отрази върху пазара на труда, като създава качествени и устойчиви работни места и намалява риска от несигурност. Ето защо държавите-членки следва да инвестират повече в системите си за образование и продължаващо професионално обучение.

1.10

Публичният сектор играе важна роля за подкрепа на научноизследователската дейност и по отношение на ефективното използване на новите зелени технологии и подобряването на съществуващите ефикасни зелени технологии, най-вече благодарение на данъчните си инструменти. По тази причина, за да има прогрес в икономическата, социалната и екологичната област, е необходим здрав публичен сектор с подходяща квалификация. Приватизацията на всички икономически дейности може да го отслаби и не е винаги в общ интерес. ЕИСК счита, че ще трябва да се преразгледа регулаторната рамка на либерализираните енергийни пазари, за да се гарантира опазването на общия интерес.

1.11

Новите работни места ще бъдат създадени от частния сектор и най-вече от МСП. Ролята на публичния сектор е да създава стабилна и конструктивна рамка на европейско равнище, която да дава възможност на предприятията да оптимизират прехода към по-зелена икономика, с добри показатели и с многобройни устойчиви работни места.

1.12

ЕИСК предлага да се създаде специален европейски фонд за подкрепа на индустриалните промени и по-конкретно изследователската дейност, развитието и прилагането на зелени технологии, било то технологии за производство на енергия от възобновяеми източници или нови технологии за намаляване на емисиите в енергоемките производства.

1.13

Комитетът припомня, че ЕС ще има нужда от здрава промишлена база, защото без нея няма да може да постигне целите за устойчива заетост. Много работни места, дори в сектора на услугите, зависят от успеха на европейската промишленост. Затова индустриалните промени варират според отраслите и според регионите и трябва да се осъществяват постепенно, като се избягват отрицателните последици върху трудовите пазари и без да се застрашава съществуването на най-необходимата индустриална структура. Не става въпрос да се блокират политиките за опазване на околната среда, а да се управляват устойчиво и социално.

1.14

ЕИСК препоръчва реформата на общата селскостопанска политика след 2013 г. да отчете значението на селското стопанство и да спомогне за развитието на необходимите взаимодействия с другите общностни политики в областта на изследователската дейност, новите технологии и модернизацията на промишлеността.

1.15

Държавите-членки трябва да постигнат съгласие за въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Приходите от този данък може да се използват за намаляване на дефицитите в публичните бюджети на държавите-членки и така да им позволят да си поемат въздух, например за по-добро финансиране на образователните системи.

1.16

Индустриалните промени към по-зелена икономика се нуждаят от съвсем ново разбиране за растежа и конкурентоспособността. ЕИСК вече се обяви за нов подход към измерването на икономическия и социалния напредък. Той потвърждава убеждението си, че индустриалните промени и заетостта няма да бъдат съвместими с целите за устойчивост, ако ЕС и светът не успеят да се споразумеят за ново разбиране за растежа. Предложението на Комисията относно стратегията „Европа 2020“ е незадоволително.

1.17

ЕИСК смята, че европейските институции трябва да работят за еднакви условия за всички (level playing field) на световно равнище, което да предотврати делокализирането - и дори разбиването на цели отрасли - във вреда на заетостта и на околната среда.

1.18

В качеството си на институционален говорител на европейското гражданско общество и важен форум на структурирания диалог, ЕИСК допринася за демократичното участие на европейските граждани в големия дебат за индустриалните промени, тяхното въздействие върху трудовите пазари, тяхната скорост и глобалните социални последици.

2.1

Белгийското председателство поиска този документ да има политически характер и да очертае нови насоки за размисъл. Според представители на председателството, подходът в този документ не трябва да бъде отраслов, а хоризонтален и общ. Не става въпрос за проучване, а за политическа стратегия. Белгийското председателство предвижда това становище да бъде разгледано на неформален съвет на министрите на енергетиката.

2.2

Предизвикателствата, свързани с екологията и климата, са в основата на декларациите на Европейския съвет за срещата на върха в Копенхаген. Енергийното предизвикателство има няколко измерения. Достъпът на европейците до енергийните ресурси трябва да бъде осигурен в рамките на международната политика на ЕС и на неговите държави-членки. Това измерение не се обсъжда в настоящото становище, то разглежда енергийните предизвикателства в рамките на индустриалните промени, причинени от борбата с изменението на климата и най-вече по отношение на въздействието върху заетостта в Европа.

2.3

В настоящото становище терминът „зелен“ се използва за стоки или методи на производство, които се вписват в логиката на устойчивостта и спомагат за постигане на целите на ЕС в борбата с глобалното затопляне. ЕИСК призовава за по-зелена европейската икономика, а по отношение на трудовите пазари, да се създадат максимален брой зелени работни места (включително професионални обучения/квалификации), необходими за постигане на този резултат, т.е. едновременно качествени що се отнася до степента на квалификация, но също и до способността им да осигуряват социално приобщаване (вж становище TEN/401 „Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, в което се цитира определението за „зелени работни места“, предложено от директора на департамент „Анализ на икономиката и пазара на труда“ на МОТ в отговор на неотдавнашна инициатива на Европейската комисия.) В този контекст ЕИСК припомня своето становище от октомври 2009 г. относно „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ (1).

3.1

Целесъобразно е да припомним накратко общия контекст, в който се вписва искането на белгийското председателство. В този контекст предизвикателствата се свеждат до три тясно свързани неуспеха.

3.2

Лисабонската стратегия, както официално е посочено в заключенията на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г., имаше за цел до 2010 г. да се изгради „най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, която е способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма степен на социално единство“.

3.3

В началото на 2010 г. Комитетът трябва, за съжаление, да отбележи, че тези добре подбрани и необходими цели съвсем не бяха постигнати. В областта на заетостта равносметката е особено отрицателна. Между другото Лисабонската стратегия предвиждаше какви положителни резултати за заетостта би имала една по-конкурентоспособна икономика.

3.4

Икономическият възход, периодът на растеж от 2005 до 2008 г. се обяснява с различни фактори: европейските страни изнасяха промишлени стоки и се възползваха от силното търсене на азиатските страни, най-вече Китай. Някои европейски страни отбелязаха ръст, за който днес вече се знае, че е бил нездрав, от спекулации във финансовия сектор и недвижимата собственост. Постигнатият напредък обаче се основаваше на външно търсене, от една страна, и на значителна спекулация в сектора на недвижимата собственост, от друга страна. Следователно това беше неустойчив растеж в рамките на ЕС. Устойчивият растеж и трудовите пазари с добри показатели се нуждаят от износ и от вътрешно търсене.

3.5

Световната финансова криза сложи край на всяка надежда, свързана с Лисабонската стратегия. Тя претърпя пълен неуспех. Безработицата в Европа расте и краят на кризата не се вижда. Обществото на знанията още не е постигнато, като се имат предвид трудностите на много държави-членки да финансират образователните си системи и частта от БВП, отделяна за изследователска дейност в ЕС, която е далеч от целите на Лисабонската стратегия. Публичните дългове, а в някои случаи и личното задлъжняване, достигат такива размери в ЕС, че има опасност някои държави-членки да фалират. Решаването на тези проблеми, откъм приходите и откъм разходите, не трябва да възпрепятства важните инвестиции.

3.6

На 15 и 16 юни 2001 г. Европейският съвет в Гьотеборг добави ново измерение към Лисабонската стратегия. Добавена беше стратегията за устойчиво развитие. Заедно те препоръчваха да се разгледат икономическите, социалните и екологичните последици от европейските политики, най-вече изменението на климата в глобален мащаб.

3.7

ООН се опита да постигне споразумение в световен мащаб в Копенхаген от 7 до 18 декември 2009 г., за да се засили борбата срещу глобалното затопляне, причинено – според анализите на повечето учени – от емисиите на парникови газове. 192 страни, ратифицирали Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (CCUNCC) от 1997 г., се опитаха напразно да предоговорят международно споразумение за климата, което да замени протокола от Киото, в сила от 2005 г.

3.8

Очевидно е, че изменението на климата и замърсяването на околната среда, особено в големите градове, са сериозен проблем. Освен това демографското развитие в световен мащаб изисква спешни решения. Девет милиарда души могат да оцелеят само ако ресурсите се използват устойчиво и справедливо. Въпросът с недостига на енергия и достъпа до нея ще се поставя все по-често, ако нашите общества не намерят интелигентен отговор, преди да е станало твърде късно. При това положение е необходимо да се използват съществуващите технологии и решения, като например тези за подобряване на енергийната ефективност на наличните сгради. Освен това новите технологии са жизнено необходими, особено за енергоемките производства, но също така е нужно ново съзнание за обществените блага като водата – тя трябва да се управлява по-добре и най-вече да се съхранява по-добре, а достъпът до нея трябва да се определи като право на човека.

3.9

Това световно измерение е значително, защото дава шансове на една новаторска индустрия в Европа, която още от сега се характеризира с висока степен на конкурентност на пазара на зелени стоки и услуги. Ако защитава без наивност тази благоприятна позиция в преговорите в световен мащаб, ЕС може едновременно да спомогне ефективно за намаляване на световните емисии на парникови газове и да развие своята икономика и своя пазар на труда, така че да постигне целите от Лисабон.

3.10

През последните години Комитетът, и в частност CCMI, изразиха мнения относно предизвикателствата в областта на енергетиката и климата, устойчивостта, индустриалните промени и заетостта. Настоящото становище взема под внимание тези важни документи. Новите елементи са включени в резултат на осъзнаването на тройния неуспех (на Лисабонската стратегия, на регулацията на финансовия пазар и на конференцията в Копенхаген), посочен по-горе.

3.11

ЕИСК вече подчерта необходимостта „конкурентоспособността да се комбинира с устойчиво развитие и социално сближаване“ (2).

3.12

ЕИСК посочи, че „при изготвянето на стратегията за заетостта трябва да се отчете макроикономическият контекст“ (3).

3.13

ЕИСК припомни, че „хипотезата, че изменението на климата в световен мащаб е причинено от човешката дейност и от нарастващото количество на парникови газове в атмосферата, беше потвърдена от политическите решения на засегнатите държави и на ЕС“ (4).

3.14

CCMI е повдигнала също въпроса за устойчивото развитие и индустриалните промени, за да „проучи по какъв начин устойчивото развитие, така както е определено от Brundtland, може да действа като катализатор на индустриалните промени“ (5). Определението за устойчиво развитие, предложено през 1987 г. от Световната комисия за околната среда и развитието в доклада Brundtland, е в основата и на настоящото становище.

3.15

Комитетът прие становище, в което отбелязва „новата индустриална революция, която поставя качеството на живота и на околната среда в центъра на развитието“ (6).

3.16

ЕИСК подчерта, че стабилната промишлена основа е от ключово значение за европейския социален модел. Той подчерта опасността от „хипотетично делокализиране извън ЕС на производствата с високо потребление на енергия, което ще намали чувствително притегателната сила на европейските индустриални центрове и ще стане причина за загуба на растеж и на работни места“ (7). В този контекст ЕИСК ще следи с интерес конкретните предложения на водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, включени в стратегията „Европа 2020“.

3.17

ЕИСК приема хипотезата, че брутният вътрешен продукт (БВП) е недостатъчен като показател за „определяне на политическата линия, която трябва да се следва за посрещане на предизвикателствата на ХХI век“ (8). Комитетът прие становище, в което препоръчва на Комисията да включи новите мерки в стратегията „Европа 2020“, с цел „през 2011 г. да се разполага с рамка, която би позволила изготвянето на ясни предложения за сравними действия в световен мащаб предвид Световната среща на върха за устойчиво развитие, свикана от ООН през 2012 г.“ (9).

3.18

Що се отнася до стратегията „Европа 2020“ (10), Комитетът призова да се даде приоритет на създаването на нови работни места.

3.19

ЕИСК отправи критики към Комисията, че не е задълбочила повече своя анализ на големите въпроси на бъдещето, по-конкретно „преминаване към икономика с ниски въглеродни емисии, защита на биоразнообразието, водите и останалите природни ресурси и насърчаване на социалното приобщаване и укрепването на международното измерение на устойчивото развитие“ (11). За постигането на тези цели стратегията на ЕС за устойчиво развитие ще се нуждае от „изцяло нова структура на управление“ (12). ЕИСК е на мнение, че е целесъобразно напредъкът на човешкото благосъстояние да се измерва по начин, различен от досегашните.

3.20

Накрая ЕИСК припомни, че най-развитите индустриални страни в света би трябвало да намалят емисиите си на парникови газове най-малко с 80 % до 2050 г.

3.21

Стратегията „Европа 2020“ ще трябва да даде отговор на неуспеха на Лисабонската стратегия. На 3 март 2010 г. Европейската комисия публикува съобщение, в което беше набелязана тази нова философия, определяща насоките за социално-икономическото развитие на ЕС (COM(2010) 2020). Комисията заявява желанието си да изготви стратегия за превръщането на ЕС в „интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи нива на заетост, производителност и социално сближаване“. ЕИСК отбелязва, че липсват суперлативите, изказани през 2000 г. за предходната стратегия. Според Комисията ЕС трябва да насърчава по-зелена икономика, като между другото се стреми към инвестиции в изследователската и развойната дейност в размер на 3 % от БВП, равнище на заетост до 75 % от населението на възраст от 20 до 64 години и, от значение в контекста на становището, намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 20 % спрямо отправната 1990 г. Комисията би желала да се увеличи качеството на образованието, за да се постигне интелигентен растеж въз основа на по-добра конкурентоспособност, „увеличавайки производителността по отношение на нашите търговски партньори“. ЕС трябва да запази ролята си на движеща сила на пазара на зелени технологии, но предимството на тези зелени технологии може „да бъде поставено под въпрос от силни конкуренти, по-специално Китай и Северна Америка.“

3.22

Първите реакции изразяват известно разочарование спрямо това, което европейските граждани очакват от своите правителства и (що се отнася до правомощията и отговорностите на европейските институции) от европейското управление. Представители на групите в Европейския парламент определиха стратегията на Комисията като недостатъчно амбициозна и незадоволителна като отговор на днешните и бъдещите предизвикателства.

3.23

ЕИСК е на мнение, че решаващата роля на МСП трябва да бъде особено засилена в стратегията „Европа 2020“, защото именно МСП създават най-много работни места в Европа и несъмнено са двигателят на индустриалните промени. Затова ЕИСК призовава Европейската комисия да положи повече усилия за изграждане на система за защита на интелектуалната собственост, най-вече от полза за МСП, които често не разполагат с необходимите средства за защита на изобретенията си.

3.24

ЕИСК предлага да се засили икономическото сътрудничество на европейско равнище и да се насърчи ново общо разбиране за понятието конкерунтоспособност. По този начин вече осъществяващите се индустриални промени, необходими за:

могат да създадат повече качествени работни места в държавите-членки на ЕС, при условие че образователните системи се подобрят и инвестициите в изследователската дейност се увеличат.

4.1

ЕС се нуждае от засилено икономическо управление в рамките на своите институции (т.е. обсъждане на прехвърляне на компетенции на съществуващите европейски институции в някои области от икономическата политика), било на равнището на Европейския съвет, било на равнището на Еврогрупата. Последиците от финансовата криза показват, че е необходима повече координация, за да се избегнат изкривяванията на вътрешния пазар в полза на индустриални промени за преминаване към по-зелена европейска икономика, създаваща устойчиви работни места.

4.2

Устойчивите работни места имат бъдеще, защото ще бъдат подпомогнати от световните процеси, които ще станат предизвикателства и с които ще трябва да се справяме не само на национално, но и на европейско равнище. Тези процеси са:

4.3

Тези неоспорими процеси благоприятстват търсенето на продукти и технологии, опазващи околната среда и, следователно, съвременна индустрия с устойчиви работни места. Те са едновременно справедливи, производителни и гарантиращи точен преход и силна конкурентоспособност. Впрочем тя ще се впише в логиката на устойчивостта, а не в логиката на чисто количествения икономически растеж, основан на енергоемки производства. Още веднъж е очевидно, че има нужда от стратегически отраслов подход - предимно основните промишлени и технологични отрасли като например строителството, био- и нанотехнологиите, но също и новите зелени технологии, които могат да умножат ефекта от индустриалните промени в посока към по-хуманна и по-зелена икономика.

4.4

Тези индустриални промени допринасят също за стабилността на обществата и за международната сигурност, защото отрицателните последици от замърсяването, изменението на климата, недоимъка и нарастването на световното население са голяма заплаха за мира през 21 век. Тези предизвикателства са от такова естество, че решенията не могат да се намерят на национално равнище, а само чрез сътрудничество на международно равнище и в рамките на ЕС. Интегрираното пространство на ЕС трябва да се снабди с необходимите политически и правни средства за изпълнението на тази мисия.

4.5

Такава стратегия за заетостта обещава нарастване на производителността и на рентабилността в средносрочен и в дългосрочен план. Днес тя може да се опре на знанията и опита, с които разполагат държавите-членки на ЕС и на напредъка на световния пазар в областта на зелените технологии. Тези предимства трябва да бъдат насърчени от ЕС чрез насоките, европейските фондове и – със съгласието на социалните партньори (по-конкретно споразуменията в съответствие с член 155 от ДФЕС) - от европейско законодателство, което да подготви прехода към устойчива икономика с пазар на труда, характеризиращ се с ниско равнище на безработица и качествени работни места. Зелената икономика с високо равнище на изследователска дейност и прилагане на нови познания би трябвало да се отрази положително върху пазара на труда, като създава качествени и устойчиви работни места и намалява риска от несигурност.

4.6

Това влияние би спомогнало също за създаване на по-качествени работни места, вместо на нетипични, дори временни работни места, каквито съществуват в някои сектори на пазара на услуги. Подобни временни работни места не спомагат за укрепване на обществото на знанията, което без съмнение е важно условие за една конкурентоспособна и устойчива икономика. Напротив, ЕС се нуждае от квалифицирани работни места. Затова държавите-членки би трябвало да инвестират повече в своите образователни системи и в ученето през целия живот. ЕИСК преценява като съвсем недостатъчно равнището към момента на публичните инвестиции в образованието, което трябва да се впише в последователна стратегия за учене през целия живот.

4.7

Понятието конкурентоспособност трябва да се преразгледа на европейско равнище. Комисията не стига достатъчно далеч в съобщението си от 3 март 2010 г. За инвестиции в нови екологични технологии, съчетани с по-последователно използване на вече съществуващите, се изискват усилия в настоящето, което няма непременно да увеличи конкурентоспособността веднага, а евентуално в по-дългосрочна перспектива.

4.8

ЕС трябва да преразгледа разбирането си за ролята, която може да има общественият сектор в държавите-членки за насърчаване на новите технологии, индустриалните промени и създаването на устойчиви работни места. Общественият сектор може да има капацитет за дългосрочни инвестиции в насърчаването на нови технологии, които все още не са рентабилни, но са обещаващи за бъдеще, без да се подценява насърчаването на съществуващите ефективни технологии. Общественият сектор играе важна роля за подкрепа на научноизследователската дейност и по отношение на ефективното използване на новите екологични технологии и развитието на съществуващите ефикасни екологични технологии, най-вече благодарение на данъчните инструменти. Публичните власти трябва първо да осигурят инвестициите, които са най-ефикасни за намаляване на потреблението на енергия и на производството на парникови газове. В това отношение може да помогне европейският фонд, предложен по-долу.

4.9

По тази причина прогресът в икономическата, социалната и екологичната област се нуждае от здрав обществен сектор с подходяща квалификация. Приватизацията на всички икономически дейности може да го отслаби и това не винаги допринася за общия интерес. Публичният сектор, винаги когато е възможно в партньорство с частния сектор, трябва да бъде в състояние да направи необходимите инвестиции в обществени инфраструктури в услуга на европейските граждани и предприятия. Субсидии, от които се възползват само някои предприятия, следва да се избягват, за да не се постави под въпрос функционирането на пазара. Държавите-членки трябва да си служат предимно с данъчни инструменти, за да подпомогнат зелените индустриални промени.

4.10

Впрочем ЕИСК е на мнение, че либерализацията на енергийните пазари досега не е допринесла нито за подобряване на услугите, нито за намаляване на цените. Тук се установява значителен риск от недостатъчни инвестиции в енергийните мрежи. За да се постигне едновременно ефективна конкуренция в полза на европейските граждани, поддръжка на сигурността на доставките и постигане на климатичните цели, ще трябва да се преразгледа регулаторната рамка на либерализираните пазари.

4.11

ЕИСК предлага да се създаде специален европейски фонд за подкрепа на индустриалните промени и по-конкретно на изследователската дейност, развитието и прилагането на зелени технологии, било то технологии за производство на енергия от възобновяеми източници или нови технологии за значително намаляване на емисиите.

4.12

Комитетът припомня, че ЕС ще има нужда от стабилна промишлена основа. ЕИСК подчертава, че социално-икономическото значение на енергоемките промишлени отрасли е различно в различните европейски региони. По тази причина индустриалните промени трябва да се осъществяват постепенно, за да се избегнат отрицателните последици за трудовите пазари на засегнатите региони. Енергийните доставки са стратегически въпрос за бъдещето. Трябва да се инвестира повече в нови технологии, които дават възможност да се увеличи ефективно производителността спрямо използваната енергия и същевременно да се намалят емисиите на парникови газове. Що се отнася до работните места в енергоемките производства, те могат просто да бъдат защитени, като се подобри енергийният баланс на тези производства.

4.13

ЕИСК препоръчва реформата на общата селскостопанска политика след 2013 г., на която бе посветено становище по собствена инициатива, прието с широк консенсус, да гарантира развитие, съответстващо на значението на селското стопанство в селските райони на ЕС (които са 80 % от неговата територия) и на поетите международни ангажименти в помощ на развиващите се страни. Процесът на преразглеждане ще трябва да допринесе за оптимизирането на необходимите взаимодействия и успоредно с това да даде импулс на другите европейски политики в областта на изследователската дейност, новите технологии и модернизацията на промишлеността. Това се отнася най-вече за отраслите и регионите, които са особено засегнати от текущите промени, т.е там, където има енергоемки производства и те трябва да инвестират в нови, екологични технологии, за да намалят емисиите и да запазят работните места.

4.14

Държавите-членки трябва да постигнат съгласие за въвеждането на данък върху финансовите транзакции, за да смекчат разрушителните резултати от спекулацията и да стабилизират банковия сектор и – в Еврозоната – да се укрепи общата валута. Приходите от този данък може да се използват за намаляване на дефицитите в публичните бюджети на държавите-членки и така да им позволят да си поемат дъх, например за по-добро финансиране на образователните системи. Здравите публични финанси и трудовите пазари, разполагащи с квалифицирана работна ръка, са в основата на зеления преход на европейската промишленост.

4.15

Обществените последици от тази индустриална революция ще се впишат в логиката на устойчивостта. Индустриалните промени към по-зелена икономика се нуждаят от съвсем ново разбиране за растежа. Днес гражданинът се определя по неговата способност да потребява. Ще бъдем ли в състояние да определим благополучието като физическо и психическо здраве, право на демокрация и участие, социално включване (което се изразява най-вече чрез участие на пазара на труда, при условие че работните места са качествени), енергийни доставки и достъп до обществените блага и до услугите от общ интерес? Трябва да разберем, че този подход е свързан с друго разбиране за понятието растеж, с друг начин на действие на икономиката. Количествата, измерени с БВП, не са достатъчни да се постигне това. ЕИСК вече се обяви за нов подход към измерването на икономическия и социалния напредък. Той потвърждава убеждението си, че индустриалните промени и заетостта няма да бъдат съвместими с целите за устойчивост, ако ЕС и светът не успеят да се споразумеят за ново разбиране за растежа. Предложението на Комисията относно стратегията „Европа 2020“ е незадоволително.

4.16

ЕИСК счита, че задължение на европейските институции е да работят за еднакви условия за всички (level playing field) в световен мащаб, с което да предотвратят делокализирането, дори разбиването на цели отрасли, в ущърб на заетостта и на околната среда. Европа трябва да бъде двигателят на добрите практики, но трябва също да гарантира прилагането им в целия свят, в най-кратки разумни срокове, за да се избегнат категорично отрицателните последици (включително за околната среда) от ограниченото им прилагане само в Европа.

4.17

Като институционален говорител на европейското гражданско общество и важен форум на структурирания диалог, ЕИСК допринася за демократичното участие на европейските граждани в големия дебат. ЕС се нуждае от по-последователна и обвързваща стратегия от тази, която днес познаваме като „Европа 2020“, стратегия, даваща възможност за точен, справедлив и устойчив преход към зелена икономика, основана на съвсем ново разбиране за растежа. Новият растеж, от който се нуждае Европа, но също и целият свят, ще се впише в устойчивостта и ще бъде растеж на качеството на живот, на един здравословен и активен живот.