Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки“

COM (2008) 869 окончателен – 2008/0252 (CNS)

(2009/C 277/21)

Единствен докладчик: г-н JANSON

На 3 февруари 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки“

COM(2008) 869 окончателен – 2008/0252 (CNS).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 април 2009 г. (докладчик: г-н Janson).

На 453-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 май 2009 г. (заседание от 13 май 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 193 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Съгласно член 128, параграф 2 от Договора за ЕО оставането в сила на действащите насоки за политиките по заетостта за 2009 г. трябва да бъде потвърдено с решение на Съвета, след консултации с Европейския парламент, Комитета на регионите и ЕИСК.

1.2.   ЕИСК подкрепя предложението за потвърждаване на оставането в сила на насоките за политиките по заетостта за периода 2008-2010 г., като се вземат предвид направените за 2009 г. бележки

1.3.   Националните програми за реформи би следвало да станат по-амбициозни по отношение на политиките по заетостта и на правата и задълженията на работниците.

1.4.   Необходимо е да се придаде много по-голяма тежест на интегрирането на младите хора в пазара на труда и с голяма настойчивост да продължи борбата срещу различните видове дискриминация.

1.5.   Преходът към икономика, основана на знанието, изисква много по-решителна ангажираност, насочена към професионалното образование и ученето през целия живот. Важно е да има по-голяма последователност при инвестирането в научни изследвания, развойна дейност и иновации.

1.6.   По мнение на Комитета в насоките за политиките по заетостта не е отделено достатъчно голямо внимание на въпросите на равнопоставеността на половете, както и на съчетаването на професионалния и семейния живот.

1.7.   Икономическата криза ще води до нарастване на безработицата и до спад на заетостта и индиректно ще пречи на ЕС да постигне своите цели в областта на политиките по заетостта.

1.8.   Важно е държавите-членки да дадат предимство на онези насоки, които са от значение за заетостта и растежа: (1) политики по заетостта, целящи постигане на пълна заетост, подобряване качеството и производителността на труда, насърчаване на социалното и териториално сближаване; (2) осигуряване на интегриращи пазари на труда, засилване на привлекателността на труда и повишаване на атрактивността на трудовите доходи за търсещите работа, по-специално за хората в неравностойно положение и незаетите и (3) увеличаване и подобряване на инвестициите в човешки капитал (1).

1.9.   ЕИСК подчертава, че социалните партньори и гражданското общество следва да бъдат включвани във всички фази на изготвянето и прилагането на насоките.

2.   Основно съдържание на документа на Комисията

2.1.   Насоките представляват национални ангажименти, поети на равнище ЕС, и поставят общи цели, които държавите-членки да изпълняват чрез своите национални програми за реформи. Интегрираните насоки са в сила до края на първия тригодишен цикъл, затова действието им трябва да бъде продължено за следващия цикъл.

2.2.   По оценка на Комисията през първия тригодишен цикъл (2005-2008) държавите-членки са се стремили да ускорят структурните реформи. Реформите, провеждани в съответствие с Лисабонската стратегия, са допринесли за увеличаване на потенциала за растеж на икономиките на страните от ЕС. Благодарение на това европейската икономика успя да устои по-лесно и на дошлите отвън сътресения като повишените цени на енергията и суровините, както и колебанията във валутните курсове.

2.3.   Според Комисията новата насоченост на Лисабонската стратегия с нейния акцент върху партньорството между европейското равнище и равнището на държавите-членки се е утвърдила като успешна. По мнението на Комисията интегрираните насоки изпълняват своята задача и следователно не се нуждаят от преразглеждане.

3.   Предходни бележки от страна на ЕИСК

3.1.   Миналата година ЕИСК анализира в свое становище насоките и техните недостатъци (2). Този анализ е валиден и до днес.

3.2.   Комитетът застъпи виждането, че националните програми за реформи не са достатъчно амбициозни, що се отнася до политиката по заетостта и до правата и задълженията на работниците. Това е свързано с обстоятелството, че в рамките на сега действащите насоки държавите-членки могат сами да определят свои собствени цели, поради което съществува опасението, че мерките в областта на политиките по заетостта вече няма да могат да бъдат оценявани въз основа на ясни и количествено измерими цели.

3.3.   Необходимо е да се придаде много по-голяма тежест отколкото досега на интегрирането на младите хора в пазара на труда и с голяма настойчивост да продължи борбата срещу дискриминацията заради възраст, пол, увреждания или етнически произход.

3.4.   Ако ЕС желае да се превърне в икономическо пространство, основано на знанието, то преходът към икономика, основана на знанието, изисква много по-решителна ангажираност, насочена към професионалното образование и ученето през целия живот, с цел приспособяване към новите технологии, преструктуриране на индустриалната база и, за да се даде възможност на отделните лица да придобиват умения, които могат да се предават. Следва да има по-голяма последователност при интегрирането на инвестициите в изследователската и развойната дейност и иновациите, както за насърчаване на икономиката, така и за създаване на нови работни места (3).

3.5.   В насоките за политиките по заетостта не е отделено достатъчно внимание на въпросите за равнопоставеността на жените и мъжете, както и на съчетаването на професионалния и семейния живот. Това е важно с оглед на решаването на проблемите, свързани с демографските промени и със застаряването на работната сила.

3.6.   Комитетът би желал да подчертае също така колко е важно на национално равнище и на равнище ЕС да е налице подходящо финансиране, за да се осъществяват успешно мерките в областта на политиката по заетостта.

4.   Общи бележки

4.1.   В краткосрочен и средносрочен план икономическата криза ще води до нарастване на безработицата и до спад на заетостта и индиректно ще създава на ЕС затруднения пред постигането на целите в рамките на Лисабонския процес.

4.2.   Въпреки че преди кризата беше отбелязан известен напредък, разликите в степента на осъществяването на целите и прилагането на мерките, както в самите държави-членки, така и между тях продължават да представляват сериозен проблем, като в това отношение ситуацията още повече се изостря от икономическата криза.

4.3.   Ако държавите-членки желаят да избегнат дълбоката рецесия от 1930-те години, по мнение на Комитета е важно те да дадат приоритет на насоките, които са от значение за заетостта и растежа. Кризата ще засегне най-тежко онези страни, в които правителствата не са предприели действия за насърчаване на заетостта в икономиката, а вместо това са продължили да прилагат същите политики, както при нормална икономическа ситуация.

4.4.   Важните в този контекст насоки са: (1) политики по заетостта, целящи постигане на пълна заетост, подобряване на качеството и производителността на труда, насърчаване на социалното и териториалното сближаване; (2) осигуряване на интегриращи пазари на труда, засилване на привлекателността на труда и повишаване на атрактивността на трудовите доходи за търсещите работа, по-специално за хората в неравностойно положение и незаетите; и (3) увеличаване и подобряване на инвестициите в човешки капитал (4).

4.5.   Във връзка с това е от съществено значение Комисията и другите участници да са в състояние бързо да предприемат опростяване на разпоредбите за използване на структурните фондове, на Европейския социален фонд и на Фонда за приспособяване към глобализацията, така че да се създаде възможност за финансиране на прилагането на насоките за политиките по заетостта. ЕИСК отново изтъква значението на съответните финансови средства на национално равнище и на равнище ЕС, за да се даде предимство на инициативите за заетост.

4.6.   ЕИСК би приветствал една по-значима роля на Комисията при изработването на общоевропейските и националните цели, както и в процеса на наблюдение и оценка. По този начин годишните отчети в рамките на националните програми за реформи в отделните държави-членки ще придобият по-голяма важност и престиж.

4.7.   ЕИСК подчертава, че социалните партньори и гражданското общество следва да бъдат включвани във всички фази на изготвянето и прилагането на насоките.

(1)  Интегрирани насоки - № 17, 19 и 23 (СOM(2007) 803 окончателен/3, Част V).

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (съгласно член 128 от Договора за ЕО)“ от 13 февруари 2008 г. (ОВ C 162, 25.6.2008 г.), докладчик: г-н Greif.

(3)  ЕИСК вече е разглеждал този въпрос. Вж. например следните становища на ЕИСК:

(4)  Вж. бел. 1.