EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32008R1176

Регламент (ЕО) № 1176/2008 на Съвета от 27 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои антибиотици с широк спектър на действие с произход от Индия

OB L 319, 29.11.2008, p. 1–13 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (HR)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 14/05/2010

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/1176/oj

29.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 319/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1176/2008 НА СЪВЕТА

от 27 ноември 2008 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои антибиотици с широк спектър на действие с произход от Индия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основен регламент“), и по-специално членове 15 и 19 от него,

като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултации с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

А.   ПРОЦЕДУРА

I.   Предишно разследване и съществуващи мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 713/2005 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на някои антибиотици с широк спектър на действие, а именно амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин, които не са разпределени в дози или в опаковки за продажби на дребно („засегнатия продукт“), попадат под кодове по КН ex 2941 10 10, ex 2941 10 20 и ex 2941 90 00 и са с произход от Индия. Ставката на митото варира между 17,3 и 30,3 % за поименно посочени износители с остатъчно мито от 32 %, наложено върху вноса от други износители.

II.   Започване на частично междинно преразглеждане

(2)

След налагането на окончателното изравнително мито правителството на Индия (ПИ) подаде заявление, че обстоятелствата по отношение на двата режима за субсидиране (схемата за кредитиране на заплащането на митнически задължения (the Duty Entitlement Passbook Scheme) и схемата за освобождаване от данък върху печалбата съгласно раздел 80 HHC от закона за данък върху печалбата) са се променили и че тези промени са дълготрайни. В резултат на това бе отбелязано, че нивото на субсидиране най-вероятно е намаляло и затова мерките, установени отчасти въз основа на посочените схеми, следва да бъдат преразгледани.

(3)

Комисията разгледа доказателствата, представени от ПИ, и прецени, че те са достатъчни за започването на преразглеждане в съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент. След консултации с Консултативния комитет, чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3), Комисията започна ex officio междинно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 713/2005.

(4)

Целта на разследването в рамките на частичното междинно преразглеждане е да се направи оценка на необходимостта от продължаване, премахване или изменение на съществуващите мерки по отношение на дружествата, които са се облагодетелствали от едната или и от двете схеми за субсидиране, при наличие на доказателства в съответствие със съответните разпоредби в известието за започване на частично междинно преразглеждане. При разследването на частичното междинно преразглеждане в зависимост от направените в рамките на настоящото разследване заключения ще се направи и оценка на необходимостта от преразглеждане на мерките, прилагани за други дружества, които са сътрудничили на разследването, при което е определено нивото на съществуващите мерки и/или остатъчните мерки за всички други дружества.

III.   Период на разследване

(5)

Разследването обхвана периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. („период на разследване на преразглеждането“ или „ПРП“).

IV.   Засегнати от разследването страни

(6)

Комисията уведоми официално ПИ и онези от индийските производители износители, които сътрудничеха при предишното разследване и бяха упоменати в Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, и бяха изброени в известието за започване на частично междинно преразглеждане, за които е констатирано, че са се облагодетелствали от която и да е от двете схеми за субсидиране, за които се твърди, че има промяна, както и производителите от Общността за започването на разследването на частичното междинно преразглеждане. Заинтересованите страни имаха възможността да изразят становището си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани. Писмените и устните коментари, представени от страните, бяха разгледани и когато това беше целесъобразно, взети предвид.

(7)

Предвид очевидно големия брой страни, участващи в това преразглеждане, при разследването на субсидирането е предвидено използването на представителна извадка в съответствие с член 27 от основния регламент.

(8)

Само двама производители износители се представиха и предоставиха информацията, която се иска за изготвянето на представителната извадка. Следователно използването на представителната извадка не се смята за необходимо.

(9)

В отговора си на въпросите по представителната извадка единият от гореспоменатите производители износители заяви, че не се е облагодетелствал от двете схеми за субсидиране, за които се твърди, че има промяна (т.е. схемата за кредитиране на заплащането на митнически задължения (the Duty Entitlement Passbook Scheme) и схемата за освобождаване от данък върху печалбата съгласно раздел 80 HHC от Закона за данък върху печалбата) нито по време на периода на разследването, който доведе до действащите мерки, нито по време на ПРП. Още повече, че това дружество не оказа сътрудничество в първоначалното разследване и не бе набелязана конкретна необходимост за приспособяване на остатъчната мярка, приложима за всички останали дружества. Предвид това дружеството не отговори на условията за участие от гледна точка на обхвата на разследването на частичното междинно преразглеждане, изложени в точка 4 от известието за започване на частичното междинно преразглеждане, и следователно не можеше да участва в настоящото разследване на преразглеждането. Въпросното дружество беше съответно уведомено.

(10)

Комисията изпрати въпросници до единствения сътрудничещ производител износител, който отговаря на условията за настоящото преразглеждане (Ranbaxy Laboratories Ltd), и до ПИ. Бяха получени отговори и от посочения производител, и от ПИ.

(11)

Комисията изиска и провери цялата информация, смятана за необходима за определяне на субсидирането. Бяха извършени проверки на място в помещенията на следните заинтересовани страни:

1.

Правителство на Индия

Министерството на търговията, Ню Делхи.

2.

Производители износители в Индия

Ranbaxy Laboratories Ltd., New Delhi.

VI.   Оповестяване и коментари върху процедурата

(12)

ПИ и другите заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, въз основата на които беше предвидено да се предложи изменение на митническата ставка, приложима за единствения сътрудничещ индийски производител износител, и продължение на съществуващите за всички останали дружества мерки, които не сътрудничеха при провеждането на настоящото частично междинно преразглеждане. Беше им предоставен разумен срок за коментар. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е посочено по-долу.

Б.   ЗАСЕГНАТ ПРОДУКТ

(13)

Продуктът, който е предмет на този преглед, е същият като засегнатия от Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета продукт, а именно амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин, които не са разпределени в дози или в опаковки за продажби на дребно, попадащи под кодове по КН ex 2941 10 10, ex 2941 10 20 и ex 2941 90 00, и са с произход от Индия.

В.   СУБСИДИИ

I.   Въведение

(14)

Въз основа на информацията, подадена от ПИ и от единствения сътрудничещ производител износител, и отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани следните режими, по които се предполага, че обхващат предоставянето на субсидии:

а)

режим на предварителни разрешения (известен преди като режим на авансово лицензиране);

б)

схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (the Duty Entitlement Passbook Scheme);

в)

режим за насърчаване на експорта на средства за производство;

г)

режим за фокусиране върху пазара;

д)

режими, свързани с данък върху доходите;

режим за освобождаване от данък върху доходите при износ,

стимули, свързани с облекчаване на данъка върху доходите при научноизследователска и развойна дейност;

е)

режим за експортно кредитиране.

(15)

Режимите от а) до г), посочени по-горе, се основават на Закона за (развитие и регулиране на) чуждестранната търговия от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. (Закон за чуждестранната търговия). Със Закона за чуждестранната търговия индийското правителство се упълномощава да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Те са обобщени в документите за политика на износ и внос, издавани на всеки пет години от Министерството на търговията и редовно актуализирани. Един документ за политиката на внос и износ има отношение към ПРП в конкретния случай; а именно петгодишният план, който се отнася за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („EXIM-policy 04-09“). Освен това ПИ определя процедури, свързани с EXIM-policy 04-09 в „Наръчник на процедурите — от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том I“ („НОР I 04-09“). Наръчникът с процедури също се актуализира редовно.

(16)

Режимите, свързани с данък върху доходите, посочени в буква д) по-горе, се основават на Закона за данък върху доходите от 1961 г., който се изменя всяка година със Закона за финансите.

(17)

Режимът за експортно кредитиране, посочен в буква е) по-горе, се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (БРФИ) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортното кредитиране.

(18)

В съответствие с член 11, параграф 10 от основния регламент Комисията покани ПИ на допълнителни консултации по отношение както на променените, така и на непроменените режими с цел изясняване на фактическата ситуация по отношение на разглежданите схеми и за намиране на взаимно съгласувано решение. След тези консултации и поради липсата на постигнато взаимно съгласувано решение Комисията включи всички режими в разследването на субсидирането.

II.   Специфични режими

1.   Режим на предварителни разрешения (Advance Authorisation Scheme — AAS)

а)   Нормативна уредба

(19)

Подробно описание на режима се съдържа в точки от 4.1.1 до 4.1.14 от EXIM-policy 04-09 и глави от 4.1 до 4.30 от HOP I 04-09. Този режим беше наречен режим на авансово лицензиране по време на предишното разследване на преразглеждането, което доведе до налагането с Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета на окончателно изравнително мито, в сила към настоящия момент.

б)   Право на участие

(20)

AAS се състои от шест подрежима, описани по-подробно в съображение 21. Тези подрежими се различават inter alia във възможните участници. Производителите износители и търговците износители, „свързани с“ допълнителни производители, имат право на AAS на действителен износ и на AAS на годишни потребности. Производителите износители, които правят доставки за крайния износител, имат право на AAS на междинните доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „недействителния износ“, както е посочено в точка 8.2 от EXIM-policy 04-09, както и доставчиците на експортно ориентирани единици (ЕОЕ) имат право на AAS на недействителен износ. В крайна сметка междинните доставчици на производителите износители имат право на участие по отношение на ползите от „недействителен износ“ по подрежимите на нареждане за авансово разрешаване (НАР) и насрещен вътрешен акредитив.

в)   Практическо осъществяване

(21)

Предварително разрешително (AAS) може да бъде издадено за:

i)

Действителен износ: Това е основният подрежим. Той позволява безмитен внос на суровини за производството на конкретен продукт, предназначен за износ. „Действителен“ в този контекст означава, че експортният продукт трябва да напусне територията на Индия. Допустимият внос и задълженията при износа, а също така и видът на продукта се конкретизират в разрешението.

ii)

Годишни потребности: това разрешение не е свързано с конкретен продукт за износ, а се отнася до по-широка група продукти (напр. химически и свързани продукти). Притежателят на такова разрешение може, до даден праг като стойност, определен на базата на предишната му експортна дейност, да внася безмитно суровини, които ще бъдат използвани при производството на всеки от продуктите, които попадат в такава продуктова група. Може да бъде избран за износ всеки готов продукт от продуктовата група, при който е използван такъв безмитно внесен суровинен материал.

iii)

Междинни доставки: този подрежим обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един продукт, предназначен за износ, и участват заедно в производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинен продукт, може да внесе безмитно суровините и за тази цел да получи разрешение AAS за междинни доставки. Крайният износител довършва производствения процес и е задължен да изнесе завършения продукт.

iv)

Недействителен износ: този подрежим позволява на основния изпълнител да внася безмитно суровини, необходими за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „недействителен износ“ на категориите клиенти, посочени в параграф 8.2, букви от б) до е), ж), и) и й) от документа EXIM-policy 04-09. Според ПИ недействителният износ се отнася до онези сделки, при които доставяните стоки не напускат страната. Няколко категории доставки са смятани за недействителен износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, т.е. представляват доставка на стоки на ЕОЕ или на дружество, разположено в специална икономическа зона (СИЗ).

v)

Нареждане за авансово разрешаване (НАР): притежателят на разрешение AAS, който възнамерява да доставя суровини от местни източници вместо пряк внос, има възможност да използва НАР. В такива случаи предварителните разрешителни се потвърждават като НАР и се джиросват на местния доставчик при доставката на посочените в тях стоки. Чрез джиросването на НАР местният доставчик получава правото на ползите на „недействителния износ“, както е посочено в параграф 8.3 от EXIM-policy 04-09 (т.е. AAS на междинни доставки/недействителен износ, възстановяване при недействителен износ и възстановяване на крайни акцизи). Чрез механизма на НАР се възстановяват данъци и митни сборове на доставчика, а не на крайния износител под формата на възстановяване/връщане на мита. Възстановяването на данъци/митни сборове е възможно както за местни суровини, така и за вносни.

vi)

Насрещен вътрешен акредитив: този подрежим отново обхваща местните доставки на притежател на AAS. Този притежател може да се обърне към банка за откриване на вътрешен акредитив в полза на местния доставчик. Банката ще обяви разрешението за невалидно по отношение на прекия внос само що се отнася до стойността и обема на суровините, които са осигурени чрез местни доставки, вместо от внос. Местният доставчик ще има право на ползите на недействителния износ, както е посочено в параграф 8.3 от EXIM-policy 04-09 (т.е. AAS на междинни доставки/недействителен износ, възстановяване при недействителен износ и възстановяване на крайни акцизи).

Беше установено, че през ПРП сътрудничещите износители са получили отстъпки само по два подрежима, свързани със засегнатия продукт, т.е. i) AAS на действителен износ; и ii) AAS на междинни доставки. Следователно не е необходимо да се установява изравняване на оставащите неупотребявани подрежими.

(22)

След налагането с Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета на окончателното изравнително мито, което е в сила към момента, ПИ промени системата за извършване на проверки, приложими за AAS. По-конкретно, за целите на извършването на проверки от страна на индийските власти притежателят на разрешението е правно задължен да води „верен и точен отчет на потреблението и оползотворяването на безмитни вносни/вътрешно производство стоки“ в определен формат (глава 4.26, 4.30 и допълнение 23 към НОР I 04-09), т.е. регистър на действителното потребление. Посоченият регистър трябва да бъде проверен от външен експерт-счетоводител/експерт по управленско счетоводство, който издава служебна бележка, с която се удостоверява, че определените регистри и съответните книжа са проверени и че предоставената съгласно допълнение 23 информация е вярна и точна във всяко отношение. При всички случаи горните условия се отнасят само за предварителни разрешения, издадени на или след 13 май 2005 г. За всички предварителни разрешения или предварителни разрешителни, издадени преди посочената дата, от притежателите се изисква да спазват приложимите преди това условия за проверка, т.е. да водят верен и точен отчет на потреблението и оползотворяването на вносни стоки, свързани с разрешителното в определения в допълнение 18 формат (глава 4.30 и допълнение 18 към НОР I 02-07).

(23)

Що се отнася до използваните по време на ПРП от единствения сътрудничещ производител износител подрежими, т.е. действителния износ и междинните доставки, допустимият внос и задълженията при износа са фиксирани по обем и стойност от ПИ и са отбелязани в разрешението. Освен това по време на вноса и износа съответните сделки се отбелязват от правителствени служители върху разрешението. Обемът на вноса, допуснат по този режим, се определя от ПИ въз основа на стандартни норми за произведена продукция спрямо вложените суровини („SION“). За повечето продукти, включително за засегнатия продукт, съществуват SION, които са публикувани в НОР II 04-09. След налагането с Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета на окончателното изравнително мито, което е в сила към момента, стандартите на SION за засегнатия продукт бяха приложими само до септември 2005 г. Бяха публикувани нови стандарти през септември 2006 г. (за амоксициклин трихидрат) и през април 2007 г. (за ампицилин трихидрат и цефалексин). Междувременно се прилагаха ad hoc стандарти.

(24)

Вносните суровини не са прехвърляеми и следва да бъдат използвани за производството на съответния краен продукт за износ. Задължението за износ следва да се изпълни в рамките на предписания срок след издаването на разрешението (24 месеца с възможност за две удължавания от по 6 месеца).

(25)

При разследването в рамките на преразглеждането беше установено, че суровините са внесени с различни разрешения/разрешителни и в съответствие с различни стандарти на SION и после са смесени и на практика включени в производствения процес на същата стока за износ. Предвид горното не беше възможно да се установи дали изискванията по стандартите на SION, определени в конкретни разрешения/разрешителни, по отношение на безмитния внос на вложените суровини надвишават количествата на материала, необходим за производството на референтното количество краен продукт за износ.

(26)

При разследването в рамките на частичното междинно преразглеждане беше установено също така, че изискванията за проверка, определени от индийските органи, нито бяха спазвани, нито бяха изпробвани на практика. По отношение на предварителните разрешителни, издадени преди 13 май 2005 г., необходимите регистри на фактическото потребление и на складовата наличност (т.е. допълнение 18) не съществуваха. По отношение на предварителните разрешения, издадени след 13 май 2005 г., необходимите регистри на фактическото потребление и на складовата наличност бяха използвани, но ПИ още не беше проверило съответствието на тези регистри с предписанията на EXIM-policy. В последния случай регистрите бяха проверявани само от външни експерт-счетоводители, както се изисква от съответното индийско законодателство, упоменато в съображение 22. При все това нямаше описание нито от дружеството, нито от експерт-счетоводителя, на това как е протекъл процесът при издаване на служебната бележка. Не съществуваше план на одита, нито друг съпътстващ материал за проведения одит, не съществуваше запис на информацията за използваната методология и необходимите специфични изисквания за такава щателна дейност, за която се изисква подробно познаване на производствения процес, изискванията по EXIM-policy и на счетоводните процедури. Предвид описаната ситуация се смята, че износителят, предмет на разследването, не е бил в състояние да докаже, че са спазени съответните разпоредби на EXIM.

г)   Коментари при оповестяването

(27)

Единственият сътрудничещ производител представи коментарите си по AAS. Дружеството твърди, че въпреки описаната в съображение 24 ситуация е възможно да се установи дали изискванията по стандартите на SION, определени в конкретни разрешения, надвишават количествата на материала, необходим за производството на референтното количество краен продукт за износ, и че дружеството всъщност е водило регистри на фактическото потребление по изключително стриктен начин. В това отношение се отбелязва, че регистрите на фактическото производство потвърдиха, че не е било възможно да се определи надежден критерий за дадено разрешение (т.е. материали, необходими за производството на референтното количество) предвид различните приложими стандарти на SION и непоследователната смес от използваните за производството суровини. Още повече че за обхванатите от режима суровини се установи, че са използвани за продукти, различни от засегнатия продукт. Така се оказа буквално невъзможно да се изчислят реалните резултати за продукта, предмет на разследването. Още повече че, в разрез със съответните разпоредби на ПИ, дружеството не е водило изисквания в EXIM-policy регистър на фактическото потребление (т.е. допълнение 18), чиято цел е да предложи разбираем начин за наблюдение и проверка на фактическото потребление. Дружеството също така твърди, че според член 26, параграф 1 от основния регламент Комисията няма право да проверява документацията на независимите експерт-счетоводители. Според дружеството служебната бележка трябва да бъде приета, освен ако няма основания да се смята, че с нея експерт-счетоводителят удостоверява неверни факти. В този смисъл припомняме, че извършеният от експерт-счетоводителя процес на проверка и издаването на съответната служебна бележка съставляват част от системата за проверка, въведена от ПИ в неговата EXIM-policy, както е посочено в съображение 22. Следователно Комисията беше длъжна да провери дали цитираната система за проверка е прилагана ефективно. Освен това, съобразно член 11, параграф 8 от основния регламент, Комисията трябваше да провери информацията, предоставяна по време на разследването, въз основата на която са направени заключенията.Фактът, че нито дружеството, нито назначеният експерт-счетоводител съхраняват опис на извършените проверки с цел издаване на предвидената в EXIM-policy служебна бележка, показва, че дружеството не е било в състояние да докаже, че съответните разпоредби по EXIM-policy са спазени. Дружеството оспори факта, че ПИ още не е потвърдило съответствието на регистрите му с изискванията на EXIM-policy, но не представи конкретно доказателство в подкрепа на това си твърдение. Освен това беше оспорено, че фактическото потребление на единствения сътрудничещ производител е било по-високо от стандартите на SION по отношение на всички вложени суровини и че няма излишно освобождаване от мита. Все пак, предвид констатираното на място реално положение (т.е. смес от вложени суровини и готова продукция, прилагане на различни стандарти на SION, липса на регистри на фактическото потребление, предписани в EXIM-policy) и в очакване на довършването на необходимите окончателни проверки от страна на ПИ, каквото и да било изчисление по отношение на фактическото потребление и последващо свръхосвобождаване от мита за разрешение/разрешително и стандартите на SION не бе възможно. Следователно всички изброени твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната сума.

д)   Заключение

(28)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент, т.е. финансово участие на ПИ, което облагодетелства разследвания износител.

(29)

Освен това действителният износ с AAS и AAS на междинни доставки са юридически обвързани с осъществяването на износа и следователно се смятат за специфични и подлежащи на изравнителни мерки по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да се облагодетелства по тези режими.

(30)

Нито един от двата подрежима, използвани в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не се придържат към правилата, предвидени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване на заместители) от основния регламент. ПИ не е приложило ефективно своята система или процедура за проверка, с която да се провери дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (точка II, параграф 4 от приложение II към основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване на заместители — точка II, параграф 2 от приложение III към основния регламент). Самите предписания на SION не могат да се смятат за система за проверка на фактическото потребление, тъй като безмитните вложени суровини по разрешение/разрешително с различни резултати според SION са смесени в един и същ производствен процес за една износна стока. Този вид процес не позволява на ПИ да провери достатъчно прецизно какви количества от вложените материали са използвани при износа на продуктите и в съответствие с кои критерии на SION следва да се съпоставят. Още повече че ПИ не е осъществило или не е в процес на осъществяване на ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар и по принцип това да е наложително, когато няма ефективно прилагана система за проверка (точка II, параграф 5 от приложение II и точка II, параграф 3 от приложение III към основния регламент). И на последно място, ангажирането на експерт-счетоводители в процеса на контрол не е довело до подобряването на системата за проверка, тъй като няма наличие на подробни правила за това, как експерт-счетоводителите следва да изпълняват поставените им задачи, като представената по време на разследването информация не можеше да докаже изпълнението споменатите по-горе правила, предвидени в основния регламент.

(31)

Тези два подрежима следователно подлежат на изравнителни мерки.

е)   Изчисляване на размера на субсидията

(32)

Поради липсата на системи за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни привилегията, спрямо която могат да бъдат наложени изравнителни мерки, е пълно освобождаване от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на суровини за влагане в продукта. В този смисъл се отбелязва, че в основния регламент не се предвиждат изравнителни мерки за „свръх“ освобождаване от мита. В съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент и буква и) от приложение I към него само свръхосвобождаване от мита може да бъде обект на изравнителни мерки, при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. При настоящия случай обаче тези условия не са изпълнени. Така, ако бъде установено, че липсва адекватен процес на наблюдение, горното изключение за режимите на възстановяване на мита не е приложимо, по-скоро се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (очакваните приходи от) неплатените мита, отколкото предполагаемо свръхосвобождаване. Както е посочено в точка II от приложение II и точка II от приложение III към основния регламент, тежестта за изчисляване на такова свръхосвобождаване не пада върху разследващия орган. Точно обратно, според член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на исканата система за проверка.

(33)

Размерът на субсидиите за износителя, облагодетелствал се от AAS, е изчислен въз основа на очакваните вносни мита (основните мита и специалните допълнителни мита) върху суровините, внесени по двата подрежима, които се използват при производството на засегнатия продукт по време на ПРП (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент средствата, които задължително са изразходвани за получаването на субсидията, са извадени от размера на субсидиите при подадена обоснована молба. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент сумите на субсидиите са разделени на експортния оборот, генериран от засегнатия продукт по време на ПРП, като подходящ делител, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа и не са предоставяни при позоваване на количествата, които са изработени, завършени, изнесени или транспортирани.

(34)

Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител, възлиза на 8,2 %.

2.   Схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (Duty Entitlement Passbook Scheme—DEPBS)

а)   Нормативна уредба

(35)

Подробното описание на DEPBS се съдържа в параграф 4.3 от EXIM-policy 04-09 и в глава 4 от HOP I 04-09.

б)   Право на участие

(36)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в този режим.

в)   Практическо осъществяване на DEPBS

(37)

Износител, който има право да участва в този режим, може да подаде молба за отпускане на кредит по DEPBS, който се изчислява като процент от стойността на продуктите, изнасяни по този режим. Размерът на кредитите по DEPBS е установен от индийските власти за повечето продукти, включително и за засегнатия продукт. Той се определя въз основа на SIONS, като се вземат предвид предполагаемото съдържание на суровини от внос в експортния продукт и подлежащите на облагане с мито категории при такъв предполагаем внос, независимо дали вносните мита са платени в действителност или не.

(38)

За да има право дадено дружество да получи помощ по този режим, дружеството трябва да осъществява износ. По времето на експортната сделка износителят следва да подаде декларация до властите на Индия, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата по изпращането им индийските митнически власти издават експортна товарителница. Този документ удостоверява, inter alia, сумата по кредита по DEPBS, който може да бъде предоставен при тази експортна сделка. На този етап износителят знае размера на помощта, която ще получи. След издаването на експортната товарителница ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Размерът по DEPBS, използван за изчисляване на помощта, е същият като приложения по време на изготвянето на експортната декларация. Следователно няма възможност за изменения на размера на помощта със задна дата.

(39)

Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 12 месеца от датата на издаване. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви стоки, които се внасят без ограничения, с изключение на средства за производство. Стоките, които се внасят срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на местния пазар (предмет на данък върху продажбите) или да бъдат използвани другояче.

(40)

Заявленията за кредити по DEPBS се подават в електронен формат и могат да обхващат неограничен брой експортни сделки. De facto няма строг краен срок за кандидатстване за кредити по DEPBS. Използваната за управление на режима DEPBS електронна система не изключва автоматично сделки извън крайния срок за подаване на заявления, упоменат в глава 4.47 HOP I 04-09. Освен това, както ясно е предвидено в глава 9.3 HOP I 04-09, заявленията, получени след крайния срок за подаване на заявления, винаги могат да бъдат разгледани, като им се наложи минимална наказателна такса (напр. 10 % от отпуснатия размер).

г)   Коментари при оповестяването

(41)

При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по DEPBS. Дружеството твърди, че облагодетелстването от режима за кредитиране DEPB не следва да подлежи на изравнителни мерки, тъй като не е използван за засегнатия продукт. Дружеството обаче не представи аргумент, с който да се оспори практическото приложение на режима, както е посочено в съображенията от 37 до 40. Освен това дружеството твърди, че само кредитната сума по износа, осъществен по време на ПРП, следва да се използва за изчисляването на предоставената отстъпка от митото, но не доказа защо методологията за изчисление, използвана и за настоящото, и за предходното разследване, което доведе до въвеждането на съществуващите мерки, не съответства на разпоредбите на основния регламент. Следователно посочените твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност.

д)   Заключения относно режима DEPBS

(42)

В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Кредит по DEPBS представлява финансово участие от ПИ, тъй като кредитът евентуално може да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин ПИ намалява приходите си от мита, които иначе биха били дължими. Освен това при кредитите по DEPBS се облагодетелства износителят, тъй като кредитът подобрява своята ликвидност.

(43)

Режимът DEPBS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се смята за специфичен и подлежащ на изравнителни мерки по член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(44)

Този режим не може да бъде смятан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Той не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване на мита при заместване) към основния регламент. Износителят няма задължение да използва стоките, които са внесени без мито при производствения процес, и размерът на кредита не се изчислява въз основа на действително използваните количества суровини. Още повече че няма система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е направено свръхплащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право на помощ по DEPBS независимо дали изобщо внася суровини. За да се възползва от този режим, е достатъчно един износител да осъществява износ на стоки, без да е нужно да демонстрира, че вложените в тях суровини са от внос. По този начин дори износители, които изцяло доставят суровини от местния пазар и не внасят стоки, които да влагат в производството си, имат право да се възползват от DEPBS.

е)   Изчисляване на размера на субсидията

(45)

В съответствие с член 2, параграф 2 и член 5 от основния регламент и методологията на изчисление, използвана за посочения режим в Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на помощта за получателя, налице през ПРП. В тази връзка се смята, че помощта се прехвърля на получателя в момент, в който се осъществява експортна сделка по този режим. В този момент ПИ е длъжно да откаже митата, което представлява финансово участие по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата, в която, освен друго, е посочена сумата по DEPBS, която се предоставя при тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията, както и няма право на преценка относно размера на субсидията. Всяка промяна в размера на кредитите по DEPBS между действителния износ и издаването на разрешително по DEPBS не може да действа със задна дата върху размера на предоставените помощи. Освен това единственият сътрудничещ производител износител заведе кредитите по DEPBS с натрупване като приход при осъществяване на експортната сделка.

(46)

При направени обосновани искания таксите, задължително плащани за получаването на субсидията, са извадени от кредитите и се получава размерът на субсидията като числител съгласно член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент тази субсидия се разделя на целия експортен оборот по време на периода на разследването в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа, а не се отпускат в съответствие с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(47)

Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 2,1 %.

3.   Режим за поощряване на експорта на средства за производство (Export Promotion Capital Goods Scheme — EPCGS)

а)   Нормативна уредба

(48)

Подробно описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от EXIM-policy 04-09 и глава 5 от HOP I 04-09.

б)   Право на участие

(49)

Производители износители, търговци износители, „свързани с“ второстепенни производители и доставчици на услуги, имат право да участват в този режим.

в)   Практическо осъществяване

(50)

При условията на задължения за износ дадено дружество има право да изнася средства за производство (нови и, от април 2003 г., употребявани, но не по-стари от 10 години) при намален размер на митото. В тази връзка при подаване на заявление и плащане на такса ПИ издава разрешително за EPCGS. От април 2000 г. режимът предвижда намалена ставка на вносното мито от 5 %, приложима за всички средства за производство, внесени по този режим. До 31 март 2000 г. прилаганата действителна ставка на митото е 11 % (включително 10 % допълнителна такса), а за внос с голяма стойност — нулева. С цел да бъдат спазени задълженията, свързани с износа, внесените средства за производство следва да бъдат използвани за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период от време.

(51)

Притежателят на разрешително по EPCGS може да осигурява средствата за производство от местни източници. В този случай местният производител на средства за производство може да се възползва от възможността за безмитен внос на елементи, които са необходими за производството на тези средства за производство. В противен случай местният производител може да поиска помощ за недействителен износ по отношение на доставката на средства за производство на притежателя на разрешително по EPCGS.

г)   Коментари при оповестяването

(52)

При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по EPCGS. Дружеството твърди, че средствата за производство се използват въз основата на общоприетите счетоводни принципи. В тази връзка се отбелязва, че дружеството не подкрепи с доказателства това твърдение, като изрично посочи така наречените общоприети счетоводни принципи и предостави анализ във връзка със съответните разпоредби по EPCGS на EXIM-policy, както и определението на консумиране и влагане на суровини в производствения процес, както е установено в приложение II от основния регламент. Твърди се също така, че срокът на амортизация на дружеството трябва да е използван като нормален срок на амортизация. И все пак такъв подход противоречи на съответните разпоредби в член 7, параграф 3 от основния регламент. Следователно посочените твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност.

д)   Заключение относно режима EPCG

(53)

В рамките на EPCGS се осигуряват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от ПИ, тъй като тези отстъпки намаляват постъпленията от мита, които са иначе дължими. Освен това с намаляването на митото се прехвърля привилегия върху износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват неговата ликвидност.

(54)

Освен това EPCGS зависи по право от осъществяването на износа, тъй като такива разрешителни не могат да бъдат получени без ангажимент за износ. Следователно той се смята за специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(55)

В крайна сметка този режим не може да бъде смятан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Средствата за производство не се покриват от обхвата на такива допустими системи, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, тъй като те не се изразходват в производството на изнасяните продукти.

е)   Изчисляване на размера на субсидията

(56)

Размерът на субсидията е изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период, който отразява срока на обичайна амортизация на такива средства за производство в антибиотичната промишленост. В съответствие с установената практика изчислената по този начин сума, която е отнесена към ПРП, е коригирана, като е добавена лихва за периода, за да бъде отразена пълната стойност на помощта във времето. За тази цел е сметнат за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия по време на периода на разследването. При направени обосновани искания таксите, които задължително се плащат за получаването на субсидията, се изваждат от нейния размер в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че да се получи размерът на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия е разделен на оборота от износ през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа, а не се отпуска с оглед на изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(57)

Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 0,1 %.

4.   Режим за експортно кредитиране (Export Credit Scheme — ECS)

а)   Нормативна уредба

(58)

Подробностите по режима са изложени чрез циркулярен документ DBOD No. DIR.(Exp).BC 01/04.02.02/2007-08 на Резервната банка на Индия (RBI), адресиран до всички търговски банки в Индия.

б)   Право на участие

(59)

Производителите износители и търговците износители имат право да участват в този режим.

в)   Практическо прилагане

(60)

В рамките на този режим RBI задължително определя максимални прагове на лихвените проценти, приложими спрямо експортните кредити както в индийски рупии, така и в чужда валута, които търговските банки могат да наложат на износителя. ECS се състои от два подрежима, ECS преди изпращане („пакетен кредит“), който покрива кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на покупката, преработването, производството и/или спедицията на стоките преди износа, и ECS след изпращането, който предвижда заеми на работен капитал с цел финансиране на вземанията по износа. RBI също така нарежда на банките да осигурят известна част от техния нетен банков кредит за експортно финансиране.

(61)

В резултат на тези циркулярни писма на RBI износителите могат да получат експортни кредити при преференциални лихвени проценти, сравнено с лихвените проценти на обикновените търговски заеми („кешови кредити“), които се определят изцяло в пазарни условия. Разликата в процентите може да бъде намалена при дружества с добър кредитен рейтинг. Всъщност дружествата с висок рейтинг могат да бъдат в състояние да получат експортни кредити и кешови кредити при еднакви условия.

г)   Коментари при оповестяването

(62)

При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по ECS. Дружеството твърди, че: i) няма публично финансиране при предоставянето на експортен кредит в чуждестранна валута, ii) ниските лихви на експортния кредит в чуждестранна валута се дължат на високия кредитен рейтинг на дружеството, и iii) стойността на лихвата, използвана като критерий за кредита в чуждестранна валута, не следва да е същата като при кредита в индийски рупии. В тази връзка се отбелязва, че експортните кредити в индийски рупии и в чуждестранна валута формират част от циркулярното писмо на RBI, като практическото прилагане е описано в съображения 60 и 61, чиито подробни и ограничителни разпоредби показват, че финансирането по експортен кредит в чужда валута и наложените лихви са свързани с ясно наложени правителствени указания. По отношение на стойността на критерия се отбелязва, че коментарът от дружеството касае неговия кредит в индийски рупии и в съответствие със съответните политики на циркулярното писмо на RBI износителите имат възможността свободно да прехвърлят едни и същи експортни сделки от кредит в рупии в кредит в чуждестранна валута. Следователно се смята за целесъобразно да се използва като критерий единствено лихвата, оповестена от дружеството като неговата обичайна индийска лихва. Следователно посочените твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност.

д)   Заключение за режима ECS

(63)

Преференциалните лихвени проценти за кредит по ECS, определени в циркулярните писма на RBI, упоменати в съображение 58, могат да намалят разходите по лихвите на даден износител, сравнено с разходите по кредита, които изцяло се определят от пазарните условия, и в този случай се осъществява прехвърляне на привилегии върху този износител по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Експортното финансиране не е само по себе си по-сигурно от вътрешното финансиране. Всъщност обикновено се възприема като по-рисковано и степента на обезпечаване, която се изисква за определен кредит, независимо от обекта на финансиране, е чисто търговско решение на дадена търговска банка. Разликите в лихвените проценти при различните банки са резултат от методиката на RBI, която определя максимални размери на лихвите на заемите за всяка търговска банка поотделно. Освен това търговските банки не са задължени да предоставят на заемателите експортно финансиране при евентуално по-добри лихвени проценти за експортните кредити в чужда валута.

(64)

Въпреки че търговските банки отпускат преференциални кредити по режима ECS, това представлява финансово участие от страна на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. В този контекст следва да се отбележи, че нито член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, нито Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (ССИМ) изискват промяна на публичните сметки, тоест възстановяване на средствата на търговските банки от страна на ПИ, за да бъде установена субсидия, а само нареждане от страна на правителството за изпълняване на функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточки i), ii) или iii) от основния регламент. RBI е обществен орган и следователно отговаря на определението за „държавен“, както е посочено в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя е 100 % държавна собственост, обслужва целите на държавната политика, напр. паричната политика, а ръководството ѝ се назначава от ПИ. RBI дава нареждания на частните органи по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, тъй като търговските банки са обвързани от условия, inter alia, свързани с максималните допустими стойности на лихвените проценти върху експортните кредити, посочени в циркулярните писма на RBI и разпоредбите на RBI, че търговските банки трябва да осигурят определено количество от нетния банков кредит за експортно финансиране. Това нареждане задължава търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в този случай заеми под формата на преференциално експортно финансиране. Такова пряко прехвърляне на средства под формата на заеми при определени условия обикновено е в правомощията на правителството, като на практика реално не се различава от обичайната практика на правителствата по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Тази субсидия се смята за конкретна и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти са налични само във връзка с финансирането на експортните сделки и следователно зависят от осъществяването на износа съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

е)   Изчисляване на размера на субсидията

(65)

Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между платените лихви за използваните експортни кредити по време на периода на разследване във връзка с прегледа и сумата, която е платима, ако същите лихвени проценти бяха приложими за обикновените търговски кредити, използвани от единствения сътрудничещ производител. Размерът на субсидията (числител) е разделена на общия оборот през периода на ПРП като подходящ делител в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа, а не се предоставя с оглед на изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(66)

Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим за ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 1,3 %.

5.   Режими, свързани с данък върху доходите

а)   Режим на освобождаване от данък върху доходите при експорт (Incom Tax Exemption Scheme — ITES)

(67)

По този режим износителите могат да се възползват от частично освобождаване от данък върху доходите, реализирани при експортни продажби. Правната основа на това възстановяване е изложена в раздел 80ННС от ITA.

(68)

Тази разпоредба беше премахната при оценката на годината 2005/2006 (т.е. за финансовата година от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.) и по-нататък, като така с раздел 80HHC от ITA не се предоставят възможности за облагодетелстване след 31 март 2004 г. Единственият сътрудничещ производител износител не се е облагодетелствал по този режим по време на ПРП. Следователно, тъй като режимът е оттеглен, той не подлежи на изравняване в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент.

б)   Облекчаване на данък върху доходите за стимулиране на научноизследователска дейност (Incom Tax Incentive for Research and Development — ITIRAD)

i)   Нормативна уредба

(69)

Подробното описание на ITIRAD е посочено в раздел 35 (2АВ) от ITA.

ii)   Право на участие

(70)

Дружествата, ангажирани в бизнеса, свързан с биотехнологиите или производството, или произвеждането на лекарства, фармацевтични продукти, химически вещества, електронно оборудване, компютри, телекомуникационно оборудване, химически вещества или други артикули, за които бъде съобщено, имат право да се възползват от този режим.

iii)   Практическо прилагане

(71)

За всеки разход (различен от разходите за земя или сгради) за вътрешните средства за научноизследователска дейност, който е одобрен от отдела за научни и промишлени изследвания към ПИ, се допуска намаление със 150 % от de facto извършените разходи при отчитането във връзка с данъка върху доходите. По този начин, чрез намаляване с 50 % на несъществуващи разходи (тоест разходи, които реално не са направени), базата за определяне на данъка върху доходите и съответно данъчното бреме изкуствено намаляват.

iv)   Коментари при оповестяването

(72)

При оповестяването не бяха предоставени коментари по отношение на режима ITIRAD.

v)   Извод по отношение на режима ITIRAD

(73)

В рамките на ITIRAD се осигуряват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Изкуственото намаляване на основата за облагане с данъка върху доходите според разпоредбите на раздел 35(2АВ) от ITA представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като намалява приходите на ПИ от данъка върху доходите, който би бил дължим в противен случай. Освен това намаляването на данъка върху доходите облагодетелства дружеството, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(74)

Формулировка на раздел 35(2АВ) от ITA сочи, че ITIRAD de jure е конкретен режим по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от основния регламент и следователно може да бъде предмет на изравнителни мерки. Правото на участие в този режим не се ръководи от обективни критерии, които са неутрални по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от основния регламент. Помощите по този режим се предоставят само на някои индустриални отрасли, тъй като ПИ не е предоставило този режим на разположение на всички отрасли. Такова ограничение съдържа елемент на специфичност, тъй като категорията „група от промишлени отрасли“ от член 3, параграф 2 от основния регламент по същия начин описва отрасловите ограничения. Това ограничение не е с икономически характер и хоризонтално приложение, както например ограничението върху броя на служителите или размера на дадено предприятие.

vi)   Изчисляване на размера на субсидията

(75)

Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между дължимия данък върху доходите през периода на разследване във връзка с прегледа, независимо дали се прилагат или не разпоредбите на раздел 35(2АВ) от ITA. Размерът на субсидията (числител) се разделя на общия оборот през периода на разследването като подходящ делител в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидиите са свързани с всички продажби, на местния пазар и при износ, а не се предоставят с оглед на изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(76)

Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 0,1 %.

6.   Схема за фокусиране върху пазара (Focus Market Scheme — FMS)

а)   Нормативна уредба

(77)

Подробно описание на FMS се съдържа в глава 3.9 от EXIM-policy 04-09 и глава 3.20 от HOP I 04-09.

б)   Право на участие

(78)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в този режим.

в)   Практическо прилагане

(79)

По този режим износът на всички продукти до страните, изброени в допълнение 37-С към HOP I 04-09, подлежи на митнически кредит, възлизащ на 2,5 % от стойността франко борд на изнасяните по този режим продукти. От режима са изключени определен вид дейности, напр. износ на вносни стоки или натоварени стоки, недействителен износ, износ на услуги и експортен оборот на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици. От режима са изключени определен вид продукти, напр. диаманти, благородни метали, руда, зърнени храни, захар и петролни продукти.

(80)

Митническите кредити по режима FMS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 24 месеца от датата на издаване на съответното удостоверение за разрешение на кредита. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви влагани материали или стоки, включително средства за производство.

(81)

Съответното удостоверение за разрешение на кредита се издава от пристанището, от което е направен износът, и след реализирането на износа или изпращането на стоките. Стига кандидатът да представи пред органите копия на всички съответни експортни документи (напр. заповед за износ, фактури, товарителници, банкови удостоверения), ПИ няма правомощия при предоставянето на митническия кредит.

г)   Коментари при оповестяването

(82)

При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по FMS. Дружеството твърдеше, че режимът е обвързан с географското разположение спрямо други страни и не подлежи на изравнителни мерки на ЕО. Все пак то не бе в състояние да оспори нито практическото прилагане на режима, нито начина, по който се оползотворява FMS, както е посочено в съображения от 79 до 81. Следователно този аргумент трябваше да бъде отхвърлен. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност.

д)   Извод по отношение на режима FMS

(83)

В рамките на FMS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Митнически кредит по FMS представлява финансово участие от ПИ, тъй като кредитът евентуално може да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин ПИ намалява приходите си от мита, които иначе биха били дължими. Освен това при митническите кредити по FMS се облагодетелства износителят, тъй като кредитът подобрява своята ликвидност.

(84)

Освен това режимът FMS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се смята за специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(85)

Този режим не може да бъде смятан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Той не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване на мита при заместване) към основния регламент. Износителят няма задължение да използва стоките, които са внесени без мито при производствения процес, и размерът на кредита не се изчислява въз основа на действително използваните количества суровини. Няма система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е направено свръхплащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право на помощ по FMS, независимо дали изобщо внася суровини. За да се възползва от този режим, е достатъчно един износител да осъществява износ на стоки, без да е нужно да демонстрира, че вложените в тях суровини са от внос. По този начин дори износители, които изцяло доставят суровини от местния пазар и не внасят стоки, които да влагат в производството си, имат право да се възползват от FMS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по FMS, за да внася средства за производство, въпреки че средствата за производство не попадат в обхвата на допустими системи за възстановяване на мита, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, защото не се влагат в производството на изнасяните продукти.

е)   Изчисляване на размера на субсидията

(86)

Размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на помощта за получателя, която е налице през периода на ПРП, както е осчетоводено от единствения сътрудничещ производител износител с натрупване като приход при осъществяване на експортната сделка. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) бе отнесен към експортния оборот през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(87)

Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 0,1 %.

III.   Размер на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки

(88)

Напомня се, че в Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, изразен ad valorem, е изчислен на 35,1 % за единствения производител износител, сътрудничещ на настоящото частично междинно преразглеждане.

(89)

По време на настоящото частично междинно преразглеждане стойността на изравнителните субсидии, изразени ad valorem, бе изчислена на 11,9 %, както е изложено по-долу:

РЕЖИМ

ДРУЖЕСТВО

AAS

DEPBS

EPCGS

ECS

ITIRAD

FMS

Общо

%

%

%

%

%

%

%

Ranbaxy Laboratories Ltd.

8,2

2,1

0,1

1,3

0,1

0,1

11,9

(90)

Предвид горното се констатира, че нивото на субсидиране по отношение на единствения сътрудничещ производител износител е намаляло.

IV.   Изравнителни мерки

(91)

В съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент и въз основа на настоящото частично междинно преразглеждане, упоменато в точка 3 от известието за започване на частично междинно преразглеждане, се установява, че нивото на субсидиране по отношение на единствения сътрудничещ производител е намаляло от 35,1 до 11,9 %, като, следователно, ставката на изравнителното мито, наложено на този производител износител посредством Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, трябва да бъде съответно изменена.

(92)

В този смисъл се припомня, че съгласно Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета ставката на субсидирането на Ranbaxy Laboratories Ltd. е по-висока от нивото на отстраняване на вредата. В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент по-малкото по размер мито, отразяващо нивото на отстраняване на вредата, бе сметнато за достатъчно за премахване на вредата за производството на Общността, затова размерът на изравнителното мито, приложимо за внос от Ranbaxy Laboratories Ltd., бе определен на 30,3 %.

(93)

Предвид горното и поради факта, че ставката на субсидиите сега е по-ниска от нивото за отстраняване на вредата, ставката на индивидуалното изравнително мито за дружеството, приложима за единствения сътрудничещ производител износител Ranbaxy Laboratories Ltd., се определя на 11,9 %.

(94)

По отношение на всички дружества, които не сътрудничеха на настоящото частично междинно преразглеждане, се отбелязва, че реалните обстоятелства при разследваните режими и тяхното изравняване не са се променили спрямо предишното разследване. Следователно няма основания за преизчисляване на субсидията и митническите ставки на дружествата, които не сътрудничеха на настоящото частично междинно преразглеждане. Следователно митническата ставка, приложима за всички останали страни, с изключение на Ranbaxy Laboratories Ltd, упоменати в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, остава непроменена.

(95)

Определените в настоящия регламент индивидуални изравнителни митнически ставки за отделните дружества отразяват положението, установено по време на частичното междинно преразглеждане. Ето защо те са приложими единствено по отношение на внос на засегнатия продукт, произведен от тези дружества. Внос на засегнатия продукт, произведен от дружество, което не е изрично упоменато в разпоредителната част на настоящия регламент, в това число дружества, свързани с изрично упоменатите, не могат да се възползват от митническата ставка, приложима към „всички други дружества“.

(96)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални изравнителни митнически ставки (напр. при промяна наименование на дружеството или при регистриране на нови юридически лица, обвързани с производство или продажби) следва да се изпраща надлежно до Комисията (4) с цялата необходима информация, в частност всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производство, продажби на вътрешния пазар и експортни продажби, свързани с, например, промяна в наименованието или промяна в юридическите лица, извършващи производство и продажби. Ако е целесъобразно и след консултация с Консултативния комитет, Комисията се упълномощава да измени по съответния начин регламента, като се актуализира списъкът от дружества, които се облагодетелстват от индивидуална митническа ставка,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 713/2005 се заменя със следното:

„2.   Митническата ставка, приложима при нетна цена франко граница на Общността, преди облагане с мито за внос на продукт, произведен в Индия от посочените по-долу дружества, е, както следва:

17,3 % за KDL Biotech Ltd., Mumbai (допълнителен код по ТАРИК: A580),

28,1 % за Nectar Lifesciences Ltd., Chandigarh (допълнителен код по ТАРИК: A581),

25,3 % за Nestor Pharmaceuticals Ltd., New Delhi (допълнителен код по ТАРИК: A582),

11,9 % за Ranbaxy Laboratories Ltd., New Delhi (допълнителен код по ТАРИК: 8221),

28,1 % за Torrent Gujarat Biotech Ltd., Ahmedabad (допълнителен код по ТАРИК: A583),

28,1 % за Surya Pharmaceuticals Ltd., Chandigarh (допълнителен код по ТАРИК: A584),

32 % за всички други дружества (допълнителен код по ТАРИК: 8900).“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 ноември 2008 година.

За Съвета

Председател

M. ALLIOT-MARIE


(1)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 121, 13.5.2005 г., стp. 1.

(3)  ОВ C 212, 11.9.2007 г., стр. 10.

(4)  European Commission — Directorate General for Trade — Directorate B –J-79 4/23 — Rue de la Loi/Wetstraat 200 — B-1049 Brussels.


Top