3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 33/10

(1)

След приемането на Директива 94/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 г. относно защитата на купувачите с оглед на определени аспекти от договорите, свързани с придобиването на правото на временно ползване на недвижима собственост (3), разпределеното във времето ползване на собственост се разви и на пазара се появиха нови ваканционни продукти, подобни на него. Тези нови ваканционни продукти и определени сделки, свързани с разпределеното във времето ползване на собственост, като договори за препродажба и договори за замяна, не са обхванати от Директива 94/47/ЕО. Освен това опитът от прилагането на Директива 94/47/ЕО показа, че е необходимо да се актуализират или изяснят някои аспекти, които вече са обхванати, за да се предотврати създаването на продукти с цел заобикаляне на настоящата директива.

(2)

Съществуващите празноти в регулаторната рамка водят до значителни нарушения на конкуренцията и причиняват сериозни проблеми за потребителите, като по този начин затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Следователно Директива 94/47/ЕО следва да се замени с нова, осъвременена директива. Тъй като туризмът играе все по-важна роля в икономиките на държавите-членки, следва да се насърчава увеличаването на ръста и производителността на туристическата индустрия в областта на разпределеното във времето ползване на собственост и дългосрочните ваканционни продукти чрез приемане на определени общи правила.

(3)

За да се повиши правната сигурност и да се постигнат изцяло ползите от вътрешния пазар за потребителите и предприятията, съответните законодателства на държавите-членки следва да продължат да бъдат сближавани. Поради това определени аспекти на предлагането, продажбата и препродажбата на права за разпределено във времето ползване на собственост и на дългосрочни ваканционни продукти, както и договорите за замяна на права, произтичащи от договори за разпределено във времето ползване на собственост, следва да бъдат напълно хармонизирани. Не следва да се позволява на държавите-членки да запазват или въвеждат разпоредби в националното си законодателство, различни от установените в настоящата директива. В случаите, когато не съществуват подобни хармонизирани разпоредби, държавите-членки следва да имат право да запазват или въвеждат национално законодателство, съгласувано с общностното право. Така например държавите-членки следва да имат възможността да запазят или въведат разпоредби по отношение на последствията от упражняването на правото на отказ в рамките на правоотношения, които не попадат в приложното поле на настоящата директива, или разпоредби, според които потребителят и търговецът на права за разпределено във времето ползване на собственост или на дългосрочен ваканционен продукт не могат нито да встъпват в обвързващи отношения, нито да извършват плащания помежду си, докато потребителят не подпише кредитно споразумение, за да финансира придобиването на тези услуги.

(4)

Настоящата директива не следва да засяга прилагането от държавите-членки, в съответствие с общностното право, на разпоредбите на настоящата директива в области, които не попадат в нейното приложно поле. По този начин държава-членка може да запази или въведе национално законодателство, което съответства на разпоредбите на настоящата директива, или на определени нейни разпоредби относно сделките, които попадат извън приложното ѝ поле.

(5)

Различните договори, които попадат в приложното поле на настоящата директива, следва да бъдат ясно определени по начин, който изключва възможността от заобикаляне на нейните разпоредби.

(6)

За целите на настоящата директива понятието „договори за разпределено във времето ползване на собственост“ не следва да се разбира като включващо многократни резервации на място за настаняване, включително на стаи в хотел, тъй като многократните резервации не предполагат права и задължения, различни от тези, които произтичат от единичните резервации. Също така договорите за разпределено във времето ползване на собственост не следва да се разбират като включващи и обикновените договори за наем, тъй като последните се отнасят до еднократен непрекъснат период, а не до многократни периоди на обитаване.

(7)

За целите на настоящата директива понятието „договори за дългосрочни ваканционни продукти“ не следва да се разбира като включващо обикновени схеми за лоялност, които предоставят отстъпки при бъдещи престои в хотелите от дадена хотелска верига, тъй като членството в схемата не се получава срещу заплащане, нито заплащането се извършва от потребителя с първостепенната цел да получи отстъпки или други ползи по отношение на настаняването.

(8)

Настоящата директива не следва да засяга разпоредбите на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (4).

(9)

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива за нелоялните търговски практики) (5) забранява заблуждаващите, агресивни и други нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите. Като се вземе предвид естеството на продуктите и търговските практики, свързани с разпределеното във времето ползване на собственост, дългосрочните ваканционни продукти, препродажбата и замяната, е целесъобразно да се приемат по-подробни и конкретни разпоредби по отношение на изискванията за информация и организираните с цел продажба събития. Търговската цел на поканите за участие в организирани с цел продажба събития следва да бъде ясно формулирана за потребителите. Разпоредбите във връзка с преддоговорната информация и договора следва да бъдат изяснени и актуализирани. За да се предостави възможност на потребителите да се запознаят с информацията преди сключването на договора, тя следва да им бъде предоставена по леснодостъпен за тях начин към дадения момент.

(10)

Потребителите следва да имат правото да им бъде предоставена преддоговорна информация и договор на избран от тях език, който те владеят, като това право следва да не може да бъде дерогирано от търговците. В допълнение, за да се улеснят спазването и изпълнението на договора, на държавите-членки следва да се позволи да определят дали на потребителите следва да се предоставят допълнителни езикови версии на договора.

(11)

За да се даде възможност на потребителя да разбере напълно своите права и задължения съгласно договора, следва да му се предостави срок, в който да може да се откаже от договора, без да е длъжен да посочва причина за това и без да дължи разноски. Понастоящем продължителността на този срок се различава в държавите-членки и както показва опитът, продължителността, предвидена в Директива 94/47/ЕО, не е достатъчна. Следователно, за да се постигне високо равнище на защита на потребителите и по-голяма яснота за потребителите и търговците, срокът следва да се удължи. Продължителността на срока, условията за упражняване на правото на отказ и последиците от него следва да бъдат хармонизирани.

(12)

Потребителите следва да разполагат с ефективни средства за защита, в случай че търговецът не спазва разпоредбите относно преддоговорната информация или договора, особено тези, които предвиждат, че договорът следва да включва цялата необходима информация и че потребителят следва да получи копие от договора в момента на неговото сключване. В допълнение към средствата за защита, съществуващи в националното право, потребителите следва да се ползват от удължен срок за отказ в случаите, когато търговецът не е предоставил информация. Упражняването на правото на отказ следва да остане без разноски по време на този удължен срок за отказ, без значение от какви услуги се е ползвал потребителят. Изтичането на срока за отказ не изключва възможността потребителите да потърсят средства за защита съгласно националното право при нарушения на изискванията за информация.

(13)

Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (6) следва да се прилага към изчисляването на сроковете, предвидени в настоящата директива.

(14)

Забраната за авансови плащания към търговците или към трета страна преди изтичане на срока за отказ следва да се посочи ясно, за да се подобри защитата на потребителя. При договори за препродажба забраната за авансови плащания следва да се прилага до момента на действителното извършване на продажбата или до прекратяването на договора за препродажба, но държавите-членки следва да останат свободни да регулират възможността и условията за извършване на окончателните плащания към посредници в случай на прекратяване на договора за препродажба.

(15)

При договори за дългосрочни ваканционни продукти дължимата цена в контекста на графика за разсрочено плащане би могла да отчита възможността за адаптиране на вноските след първата година, с цел да се гарантира поддържането на тяхната реална стойност, например с оглед на инфлацията.

(16)

В случай на отказ на потребителя от договор, когато цената е изцяло или частично покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трета страна въз основа на договореност между тази трета страна и търговеца, договорът за кредит следва да се прекрати без разноски за потребителя. Същото следва да се прилага за договори за други свързани услуги, предоставяни от търговеца или от трета страна въз основа на договореност между тази трета страна и търговеца.

(17)

Потребителите не следва да бъдат лишавани от защитата, предоставена им по силата на настоящата директива, когато приложимото към договора право е правото на държава-членка. Правото, приложимо към даден договор, следва да се определя в съответствие с разпоредбите на Общността по отношение на международното частно право, по-специално Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (7). По силата на посочения регламент правото на трета държава може да е приложимо, по-специално в случаите, когато търговците се насочват към потребители, които са на почивка в страна, различна от тяхната страна на пребиваване. Като се има предвид, че подобни търговски практики са разпространени в областта, която попада в обхвата на настоящата директива, както и че договорите се отнасят за значителни суми, следва да се предвидят допълнителни защитни мерки, които да гарантират, че в определени специфични ситуации, по-специално когато договорът е от компетентността на съдилище само в една държава-членка, потребителят не е лишен от защитата, предоставена от настоящата директива. Тази идея отразява специфичните потребности в областта на защитата на потребителите, които произтичат от характерната сложност, дългосрочното естество и финансовата значимост на договорите, попадащи в обхвата на настоящата директива.

(18)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (8) следва да бъде определено кои съдилища са компетентни за производствата с предмет, обхванат от настоящата директива.

(19)

За да се гарантира, че защитата, предоставена на потребителите по настоящата директива, е напълно ефективна, особено по отношение на изпълнението от страна на търговците на изискванията за информация както на преддоговорния етап, така и в самия договор, е необходимо държавите-членки да определят ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за нарушаване на настоящата директива.

(20)

Необходимо е да се гарантира, че лицата или организациите, които според националното законодателство имат законен интерес, разполагат с правни средства за започване на производства срещу нарушения на настоящата директива.

(21)

Необходимо е да се разработят подходящи и ефективни процедури за защита в държавите-членки за разрешаване на спорове между потребители и търговци. За тази цел държавите-членки следва да поощряват създаването на публични или частни структури за извънсъдебно решаване на спорове.

(22)

Държавите-членки следва да гарантират, че потребителите са ефективно информирани за националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, и да поощряват търговците и авторите на кодекси да информират потребителите за своите кодекси на поведение в тази област. С цел постигане на високо ниво на защита на потребителите организациите на потребителите биха могли да бъдат информирани за кодексите на поведение и да участват в изготвянето на такива кодекси.

(23)

Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за отстраняване на пречките пред вътрешния пазар и за достигане на високо общо равнище на защита на потребителите.

(24)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в частност от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(25)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (9) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

а)

предвиждат правни средства за защита по общото договорно право;

б)

се отнасят до регистрирането на недвижим имот или движима собственост и прехвърлянето на недвижим имот;

в)

се отнасят до условията за създаване или режима за издаване на разрешения, или изискванията за лицензиране; и

г)

се отнасят до определянето на правната същност на правата, които са предмет на договорите, обхванати от настоящата директива.

а)

„договор за разпределено във времето ползване на собственост“ означава договор с продължителност повече от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива правото да ползва едно или повече места за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване;

б)

„договор за дългосрочен ваканционен продукт“ означава договор с продължителност повече от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива предимно правото да получава отстъпки или други ползи, свързани с настаняване, отделно или заедно с пътуване или други услуги;

в)

„договор за препродажба“ означава договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт;

г)

„договор за замяна“ означава договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в система за замяна, която позволява на този потребител достъп до място за настаняване с нощувка или други услуги в замяна на предоставяне на други лица на временен достъп до ползите от правата, които произтичат от договора за разпределено във времето ползване на собственост на този потребител;

д)

„търговец“ означава физическо или юридическо лице, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице, както и което и да е лице, действащо от името или за сметка на търговец;

е)

„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице;

ж)

„допълнителен договор“ означава договор, чрез който потребителят получава услуги, свързани с договор за разпределено във времето ползване на собственост или за дългосрочен ваканционен продукт, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трета страна въз основа на договореност между тази трета страна и търговеца;

з)

„траен носител“ означава всеки инструмент, който позволява на потребителя или на търговеца да съхранява адресирана лично до него информация по начин, който е достъпен за бъдещо ползване през съобразен с целите на информацията период от време и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация;

и)

„кодекс на поведение“ означава споразумение или набор от правила, които не са наложени по силата на законови, подзаконови или административни разпоредби на държава-членка и които определят поведението на търговци, поели задължението да спазват този кодекс по отношение на една или повече търговски практики или стопански сектори;

й)

„автор на кодекс“ означава всяко образувание, включително търговец или група търговци, които носят отговорност за съставянето и преразглеждането на кодекс на поведение и/или за наблюдение на спазването на кодекса от онези, които са поели задължението да го спазват.

а)

при договор за разпределено във времето ползване на собственост: чрез стандартния формуляр за информация, установен в приложение I, и информацията съгласно част 3 от същия формуляр;

б)

при договор за дългосрочен ваканционен продукт: чрез стандартния формуляр за информация, установен в приложение II, и информацията съгласно част 3 от същия формуляр;

в)

при договор за препродажба: чрез стандартния формуляр за информация, установен в приложение III, и информацията съгласно част 3 от същия формуляр;

г)

при договор за замяна: чрез стандартния формуляр за информация, установен в приложение IV, и информацията съгласно част 3 от същия формуляр.

а)

във всички случаи договорът да се предоставя на потребителя на езика или на един от езиците на тази държава-членка, при условие че това е официален език на Общността;

б)

при договор за разпределено във времето ползване на собственост, който се отнася за конкретен недвижим имот, търговецът да предостави на потребителя заверен превод на договора на езика или на един от езиците на държавата-членка, в която се намира недвижимият имот, при условие че това е официален език на Общността.

а)

самоличността, мястото на пребиваване и подписите на страните; и

б)

датата и мястото на сключване на договора.

а)

от деня на сключване на договора или на обвързващ предварителен договор; или

б)

от деня, в който потребителят получи договора или обвързващ предварителен договор, ако този ден е след датата, посочена в буква а).

а)

ако потребителят не е получил отделен стандартен формуляр за отказ съгласно изискванията на член 5, параграф 4, попълнен от търговеца и предоставен на потребителя в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител — след една година и четиринадесет календарни дни, считано от деня, посочен в параграф 2 от настоящия член;

б)

ако информацията, посочена в член 4, параграф 1, включително приложимия стандартен формуляр за информация, установен в приложения от I до IV, не е била представена на потребителя в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител — след три месеца и четиринадесет календарни дни, считано от деня, посочен в параграф 2 от настоящия член.

—

някой от недвижимите имоти е разположен на територията на държава-членка; или

—

в случай на договор, който не е непосредствено свързан с недвижим имот, ако търговецът извършва търговски или професионални дейности в държава-членка или по някакъв начин насочва такива дейности към държава-членка и договорът попада в обхвата на тези дейности.

а)

обществени организации и органи или техни представители;

б)

организации на потребителите, имащи законен интерес да защитават потребителите;

в)

професионални организации, имащи законен интерес да предприемат такива действия.