15/ 13

BG

Официален вестник на Европейския съюз

105

L 016/61

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 97/78/ЕО изисква всяка партида, внесена от трети страни, да подлежи на проверки от ветеринарен контрол. Тези проверки могат да включват аналитични изпитвания за остатъчни вещества от фармакологично активни субстанции, за да се установи дали партидите отговарят на изискванията на законодателството на Общността.

(2)

Максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ), които следва да се прилагат при контрола на храните, съгласно Директива 96/23/ЕО от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях, в живи животни и животински продукти и за отмяна на Директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и Решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО (2), са установени за фармакологично активни субстанции с Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. за установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустими граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински препарати в храните от животински произход (3). МДГОВ се прилагат за партидите от внос.

(3)

Въпреки това Регламент (ЕИО) № 2377/90 не предписва МДГОВ за всички субстанции, и по-специално не предписва такива граници за субстанциите, чиято употреба е забранена или непозволена в Общността. По отношение на тези субстанции, наличието на някакви остатъчни вещества представлява основания за отхвърляне или унищожаване на партидата при внос.

(4)

Целесъобразно е Общността да установи хармонизиран подход за контрола при внасяните партиди по отношение на остатъчни количества от забранени или непозволени субстанции в Общността.

(5)

Минимално изискваните граници на ефективност (МИГЕ), определени съгласно Решение 2002/657/ЕО на Комисията от 12 август, с което се въвежда Директива 96/23/ЕО на Съвета относно границите на откриване на аналитичните методи и тълкуването на резултати (4) са възприети като стандарт за граници на откриване на аналитичния метод, който осигурява ефективен контрол на законодателството на Общността при изпитването на официални проби за наличието на определени забранени или непозволени вещества; МИГЕ съответстват на средната граница, над която откриването на вещество или остатъци от него може да се тълкува като значимо от методологична гледна точка.

(6)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (5), съобразно Работните принципи за анализ на риска, разработени в рамките на Codex alimentarius  (6), изисква закона за храните да се основава на фактори, които са оправдани спрямо разглеждания въпрос, като например доколко са приложими и осъществими мерките за контрол.

(7)

Следователно, изолираното откриване на остатъчни вещества от определена субстанция под стойностите на МИГЕ, определени с Решение 2002/657/ЕО не следва да се тълкуват като непосредствена заплаха, а като случаи, които да се наблюдават и контролират от държавите-членки, и ако съществуват МИГЕ, те трябва да служат, като отправни точки за действие, за да се осигури хармонизирано прилагане на Директива 97/78/ЕО.

(8)

Ако резултатите от аналитичните тестове показват наличие на остатъчни вещества от дадена субстанция, за която са установени МИГЕ съгласно Решение 2002/657/ЕО, до въвеждането на Регламент (ЕО) № 882/2004 на 1 януари 2006 г. е целесъобразно да се уточни мярката, която трябва да се предприеме, като се отчита сериозността на заплахата, която пратката може да представлява за здравето на хората и като се вземат под внимание разпоредбите на Директиви 96/23/ЕО и 97/78/ЕО и на Регламент (ЕО) № 178/2002.

(9)

Държавите-членки следва по-специално да следят за всяко доказателство за повторно възникващ проблем при внос, тъй като подобна констатация може да предполага злоупотреба с дадено вещество, или пренебрегване на гаранциите, предоставяни от трети страни относно производството на храни, предназначени за внос в Общността. Държавите-членки трябва да нотифицират Комисията за повторно възникващи проблеми.

(10)

Мерките, предвидени в настоящето решение са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

нареждат партидите да се унищожат или да се изпратят отново за страна извън Общността съгласно параграф 3;

б)

ако партидите са вече пуснати на пазара, изтеглят обратно партидите преди да вземат мерките, упоменати по-горе.

а)

крайното местоназначение е съгласувано с оператора от хранително-вкусовата или фуражна промишленост, който е отговорен за партидата; и

б)

оператора от хранително-вкусовата промишленост предварително е уведомил компетентния орган на третата страна на произход или третата страна по местоназначение, в случай, че те са различни, за причините и обстоятелствата, които възпрепятстват пускането на пазара на въпросните партиди вътре в Общността; и

в)

когато третата страна по местоназначение не е третата страна на произход, компетентният орган на третата страна по местоназначение е уведомил компетентния орган за готовността му да приеме партидите.