1.

ред б): Държавите-членки се посочват чрез използването на следните кодове: Австрия: AТ; Белгия: BЕ; Дания: DK; Финландия: FI; Франция: FR; Германия: DE; Гърция: EL; Ирландия: IE; Испания: ES; Италия: IT; Люксембург: LU; Нидерландия: NL; Обединеното кралство: UK; Португалия: PТ, Швеция: SE.

2.

ред в): Позоваването на плана или програмата представлява пълно и подробно позоваване на документа/документите, в който_които планът или програмата са напълно описани. Освен това може да бъде посочен интернет адрес.

3.

ред ж).: Лицето за контакт е лицето, към което Комисията трябва да се обърне, ако изисква допълнителна информация за който и да било аспект на настоящия формуляр за докладване.

1.

ред а): всяко положение на превишаване получава кодов номер, който е уникален в рамките на държавата-членка

2.

ред б): Замърсителят се посочва чрез „SO2, NO2, или ФПЧ10“, „Pb“ за олово, „С6Н6“ за бензен и „СО“.

3.

ред в): Кодът на зоната е идентичен с този, посочен в годишния въпросник 2001/839/ЕО за референтната година

4.

ред г): Ако районът на превишаване се простира над повече от един град или община, всички градове и общини, където превишението е било установено, се упоменават, разделени от точка и запетая.

5.

ред д): Пределно допустимата стойност, за която ПС + РТ е била надвишена, се идентифицира като „з“ (основана на средни часови стойности), „г“ (средни дневни стойности), или „а“ (средни годишни стойности).

6.

ред е) и з): Ако превишението е било установено чрез моделиране, най-високото ниво в района на превишение се дава в тази и следващите форми.

7.

ред и): Информацията следва да бъде представена под формата на „годишна концентрация“. Вписвания за няколко години следва да бъдат отделени от точка и запетая. Липсата на данни се посочва чрез „н.п.“, предишни съобщения – чрез „ком..“.

8.

ред й): „Код на станцията, където е наблюдавано превишението“ е кодът, който е бил използван в годишния въпросник за референтната година (Решение 2001/839/ЕО на Комисията).

9.

ред й): За „географски координати на станцията“ и „класификация на станцията“ се използват спецификациите, които вече са били използвани за обмена на данни, изискващ се по силата на Решение 97/101/ЕО.

10.

ред к): Кодовете за „класификация на станцията“ се използват също и за „класификация на района“. Ако районът на превишение, установен чрез моделиране, включва повече от един клас, дават се кодове на класа, разделени от точка и запетая.

11.

ред л) и м): „Повърхността на района (km2), където нивото е било над ПС“ сочи големината на съответния район на превишение. Може да бъде оставено празно място за трафик станции или трафик райони. „Дължината на пътя (km), където нивото е било над ПС“ се дава само за завишавания в трафик станции, или в случая на моделиране — райони на трафик. То посочва, че общата дължина на отсечките от пътя, където превишението е настъпило от едната или двете страни.

12.

ред н): „Излагане на населението на ПС“ сочи приблизителна стойност на средния брой хора, присъствали по време на превишението на пределно допустимата стойност.

1.

ред б) и в): Фоновото ниво е концентрацията на замърсители в по-голям мащаб, отколкото района на превишение. Регионалното фоново ниво е нивото, което се оценява, че ще настъпи при липса на източници в рамките на разстояние от порядъка на 30 km. За места в град това ще е фоновото ниво при отсъствието на града. За превишение, дължащо се на пренос на замърсяване на въздуха на далечно разстояние, регионалното фоново ниво може да бъде равно на превишението, докладвано във форма 2. Общият фон е нивото, което се оценява, че ще настъпи при отсъствието на местни източници (с високи комини в рамките на около 5 km и ниски източници в рамките на около 0,3 km — това разстояние може да бъде по-малко, например за битово отопление, или по-голямо, например за стоманени заводи). Общото фоново ниво включва регионалното фоново ниво. В град общият фон е градският фон, т.е. нивото, което би настъпило при отсъствието на значими източници в непосредствена близост. В отдалечен извънградски район, общото фоново ниво е приблизително равно на регионалното фоново ниво.

2.

ред г): Приносът на местните източници се изразява като следващ номер, използвайки „1“ за най-големия причинител, „2“ за втория по размер причинител и т.н. Източници, които не допринасят значително, се посочват с „—“.

3.

ред г): Ако приносът на „други“ източници е бил посочен като значителен, видът/овете източник/ци се пояснява във вписването „Коментари за изясняване“.

4.

ред е): Изключителна местна климатология се посочва чрез „+“.

5.

ред ж): Изключенията в местната топография се посочват чрез „+“.

1.

Форма 4 се попълва за пределно допустимата/ите) стойност/и, чиято ПС + РТ е била надвишена.

2.

Базовото ниво е концентрацията, която трябва да се очаква в годината, когато пределно допустимата стойност влиза в сила без някакви мерки, освен тези, вече приети или подразбиращи се от съществуващото законодателство.

1.

Форма 5 трябва да бъде попълнена, само ако анализът, изискващ се от форма 4, показва, че не се очаква пределно допустимите стойности да бъдат достигнати чрез мерки, които вече се изискват по силата на съществуващото законодателство.

2.

ред б): Всяка мярка трябва да бъде посочена с код, който се позовава на мярка, описана във форма 7.

3.

ред в): Ключови думи за различните стъпки за прилагане трябва да бъдат дадени от дата или период под формата на „мм/гг“. Вписванията трябва да бъдат разделени от точка и запетая.

4.

редове д) и е): Разпределените фондове се отнасят само за обществените фондове; предвидените общи разходи включват също и разходите, породени от засегнатия/ите сектор/и.

1.

ред б) и г): Всяка мярка трябва да бъде посочена с код, който се позовава на мярката, описана във форма 7. Ако е посочена повече от една мярка, кодовете трябва да бъдат разделени от точка и запетая.

2.

ред в): Следните кодове трябва да бъдат използвани за характеризиране на административното ниво, на което мярката би могла да бъде взета: А — местно; Б — регионално; В — национално; Г — Европейски съюз; Д — международно, извън Европейския съюз. Ако са подходящи повече от едно ниво, кодовете трябва да бъдат разделени от точка и запетая.

1.

Форма 7 трябва да се използва за описване на мерките, упоменати във форми 5 или 6. Една колона от форма 7 трябва да бъде попълнена за всяка мярка.

2.

ред а): На всяка мярка трябва да бъде даден уникален код.

3.

ред в): Описанието на мярката е в свободен текст, обикновено от 100 до 200 думи.

4.

ред г): Следните кодове трябва да бъдат използвани за характеризирането на административното ниво, на което мярката би могла да бъде предприета: А — местно; Б — регионално; В — национално.

5.

ред д): Следните кодове трябва да се използват за характеризирането на вида на мярката: А — икономическа/фискална; Б — техническа; В — образователна/информационна; Г — друга.

6.

ред ж): Следните кодове трябва да се използват за характеризирането на времевия обхват на намаляването на концентрацията, постигната от мярката: А — краткосрочен; Б — средносрочен (около една година); В — дългосрочен.

7.

ред з): Следните кодове трябва да бъдат използвани за характеризирането на сектора на източника, засегнат от мярката: А — транспорт; Б — промишленост, включително производство на топло- и електроенергия; В — земеделие; Г — търговски и битови източници; Д — други.

8.

ред д) и з): Ако се използва кодът за „други“, трябва да бъде пояснено в графата „Коментари за пояснение“.

9.

ред и): Следните кодове трябва да бъдат използвани за характеризирането на пространствения обхват на източниците, засегнати от мярката.

10.

редове г)—и): Ако е приложим повече от един код, те трябва да бъдат разделени от точка и запетая.