EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31970L0524

Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 година относно добавките при храненето на животни

OB L 270, 14.12.1970, p. 1–17 (DE, FR, IT, NL)
специално английско издание: поредица I том 1970(III) стр. 840 - 856

Други специални издания (DA, EL, ES, PT, FI, SV, CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 31/08/2010; отменен от 32003R1831 и 32009R0767

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1970/524/oj

03/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

156


31970L0524


L 270/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 70/524/ЕИО НА СЪВЕТА

от 23 ноември 1970 година

относно добавките при храненето на животни

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 и член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че производството на животни съставлява важна част от земеделието на Европейската икономическа общност; като има предвид, че добрите резултати от тази дейност зависят до голяма степен от използването на подходящото добро качество на храните за животни;

като има предвид, че съществуването на правила относно храните за животни е важно за увеличаване на селскостопанската продуктивност;

като има предвид, че храненето на животните все по-често включва използването на добавки;

като има предвид, че разпоредбите, заложени в държавите-членки със законов, подзаконов или административен акт, относно добавките в храните за животни, доколкото те съществуват, се различават по отношение на основните им принципи; като има предвид, че от това следва, че те директно засягат създаването и функционирането на общия пазар и следователно трябва да се хармонизират;

като има предвид, че като общо правило добавки означава вещества, които подобряват както храните за животни, в които са включени, така и животинската продукция; като има предвид, че поради тази причина антибиотиците трябва също да се считат за добавки, тъй като, когато се използват в малки количества, имат физиологичен хранителен ефект, въпреки че, когато се използват в големи количества, те имат лечебен ефект;

като има предвид, че тези съставки не трябва да се използват в храни за животни с основната цел да се диагностицират или лекуват болести или като превантивна мярка срещу тях; като има предвид, че те трябва да бъдат одобрени с основната цел да се подобрят храните за животни и се намали хранителният дефицит;

като има предвид, че освен това някои напълно лечебни съставки, като например кокцидиостатици, трябва по време на първия етап да се разглеждат във връзка с храните за животни като добавки, тъй като повечето държави-членки ги използват за обща профилактика, основно при отглеждането на птици; като има предвид, че те ще се проверяват допълнително, ако бъде изготвена директива за лечебните храни за животни;

като има предвид, че основните принципни правила в тази област трябва да бъдат такива, че само тези добавки, които са изброени в настоящата директива, могат да се съдържат в храните за животни и само като обект на тук изложените изисквания, както и че такива добавки не могат, предвид поставените изключения, да се използват по други начини за целите на хранене на животните;

като има предвид, че е необходимо към момента, когато добавките са разрешени, да се провери, че същите имат добър ефект върху характеристиките на храните за животни, към които са добавени или върху производството на животни; като има предвид, че те не трябва да застрашават здравето на животните или хората, нито да вредят на консуматора на продукти от животински произход; като има предвид, че въз основа на направените изключения е препоръчително да се провери, дали такива добавки могат да се използват за третирането или предпазването от болести, или дали все още съществуват сериозни причини за ограничаване на употребата им за лечебни или ветеринарни цели;

като има предвид, че поради специалната ситуация в някои държави-членки и особено поради различните им системи на хранене на животните е необходимо при определени случаи да се позволи отклоняване от гореспоменатите принципи до граници, приемливи за здравето на животните и хората;

като има предвид, че държавите-членки следва да си запазят правото да суспендират използването на определени добавки или да намалят максималните им нива, ако е застрашен животът на хората или животните; като има предвид, че държавите-членки не следва да се позовават на това правомощие с цел да възпрат свободното движение на различни продукти;

като има предвид, че следва да се предвидят разпоредби относно храните за животни, съдържащи добавки, да имат специален етикет, така че използващият да познава естеството на добавките и да не стане жертва на измама; като има предвид, че това условие касае особено допълващите храни за животни, съдържащи концентрати от определени добавки;

като има предвид, че изискванията на Общността няма да се прилагат за храни за животни, предназначени за износ към трети страни, тъй като последните по принцип прилагат различни изисквания;

като има предвид, че с цел да се гарантира, че изискванията, заложени по отношение на добавки, се удовлетворяват по време на продажбите, държавите-членки трябва да предвидят разпоредби да се въведат съответните контролни процедури;

като има предвид, че храните за животни, удовлетворяващи тези изисквания, трябва да подлежат само на пазарните ограничения, предвидени в настоящата директива;

като има предвид, че с цел да се улесни прилагането на настоящата директива, е необходимо да се изготви процедура, която да създава тясна взаимовръзка между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните за животни;

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага към добавките при храненето на животни.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:

а)

добавки: вещества, които при прибавянето им към храните за животни могат да се отразят върху характеристиките им или върху производството на животни;

б)

храни за животни: органични или неорганични вещества, използвани поединично или в смеси, със или без добавки, за хранене на животните през устата;

в)

дневна порция: средното общо количество храни за животни, изчислени върху съдържание на влага от 12 %, необходимо дневно за животно от определена порода, категория възраст и добив с цел да се удовлетворят всичките му нужди;

г)

пълноценни храни за животни: смеси от храни за животни, които поради състава си са достатъчни за дневна порция;

д)

допълващи храни за животни: смес от храни за животни, които имат високо съдържание на определени вещества и които поради състава си са достатъчни за дневна порция, само ако се използват в комбинация с други храни за животни;

е)

премикси: добавъчни концентрати, предназначени за индустриално производство на комбинирани фуражи.

Член 3

1.   Държавите-членки гарантират, че по отношение на храните за животни само добавките по списъка от приложение I могат да се прибавят към храните за животни и само предвид изискванията, заложени в него. Тези добавки не могат да се използват по друг начин за целите на хранене на животните.

2.   Максималните и минимални съставки, изброени в приложение I, се отнасят за пълноценни храни за животни.

3.   Смесването на добавки, посочени в настоящата директива, се позволява само за храни за животни, при които във връзка с желаните ефекти има физическо и химическо съответствие между съставките на сместа.

4.   Антибиотик (приложение I А и приложение II А) може да се смесва с един-единствен друг антибиотик, освен ако сместа, която трябва да се получи, вече не е уточнена в тези приложения. Компонентите не могат да принадлежат към една и съща химическа група. Максималното позволено ниво на всеки компонент е това, което е определено с настоящата директива, редуцирано до ниво, пропорционално на процента му в сместа.

5.   Кокцидиостатици и други лечебни вещества (приложение I Г и приложение II Б) не може да се смесват заедно, освен ако сместа вече не е уточнена в тези приложения.

6.   Държавите-членки могат, за експериментални и научни цели, да уредят отклоняване от условията по параграфи 1, 3, 4 или 5, при условие че има необходимия официален контрол.

7.   Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат, за срок от пет години след нотифицирането на настоящата директива, да увеличат за собствената им територия, максималното разрешено ниво на антибиотик (приложение I А), с изключение на вещества Е 709, Е 711 и Е 712, както следва:

А.

Олеандомицин, до 25 ppm от цялото хранително вещество:

а)

за птици, с изключение на патици и гъски, от момента на излюпване до края на четвъртата седмица;

б)

за свине, от раждането до края на осмата седмица;

Б.

Всички други антибиотици, до 50 ppm от цялото хранително вещество:

а)

за птици, с изключение на патици и гъски, от момента на излюпване до края на четвъртата седмица;

б)

за телета, агнета и ярета, от раждането до края на шестнадесетата седмица;

в)

за свине, от раждането до края на осмата седмица;

г)

за животни, отглеждани за кожата им.

Член 4

1.   Чрез дерогация от член 3, параграф 1 държавите-членки могат да разрешат използването на изброените по-долу на територията им:

а)

за период от пет години след оповестяване на тази директива веществата, спадащи към групи, които не са включени в списъка на приложение I, при условие че тестовете показват, че условията, представени в член 6, параграф 2, буква А) са изпълнени. Това отклонение не засяга вещества с хормонален или антихормонален ефект;

б)

за срок от пет години след нотифициране на настоящата директива веществата, изброени в приложение II, при условие че тестовете показват, че условията по член 6, параграф 2, буква А) са спазени;

в)

урея за възрастни преживни животни, при условие че тестовете показват, че условията, заложени в член 6, параграф 2, буква А) са спазени;

г)

молибден, до 2.5 ppm от цялостното хранително вещество;

д)

селений, до 0.5 ppm от цялостното хранително вещество;

е)

захарин.

2.   Държавите-членки са длъжни да информират другите държави-членки и Комисията в рамките на два месеца относно всички мерки, които са предприети по параграф 1, и да подготвят документите, които считат, че обосновават разрешението им.

Член 5

В рамките на разумен период след разрешаване на добавката от държава-членка по член 4, параграф 1, буква а), Комисията е длъжна да прецени дали, предвид условията по член 6, добавката може да се включи в приложение I или разрешението трябва да бъде отнето. Комисията е длъжна да направи съответните предложения на Съвета, който трябва да действа в съответствие с условията по член 6.

Член 6

1.   Съветът следва, по предложение от страна на Комисията и в светлината на научните и техническите познания:

да постави критерии за чистота на добавките, за които се отнася настоящата директива,

да приеме всички необходими изменения към приложение I.

2.   Когато изменя приложение I, Съветът прилага следните принципи:

А.

Дадено вещество се включва в приложение I, само ако:

а)

има благоприятен ефект върху характеристиките на тези храни за животни или върху производството на животни, когато се прибавят към такива храни за животни;

б)

на нивото, разрешено за храните за животни, не застрашава здравето на животните или хората и не вреди на потребителя, като изменя характеристиките на животинските продукти;

в)

естеството и нивото на храните за животни може да се контролира;

г)

на позволеното ниво в храните за животни, третирането или предпазването от болести при животните се изключва; това условие не касае вещества от вида в списъка на приложение I, буква Г);

д)

по сериозни причини, касаещи здравето на хората и животните, използването му не трябва да се ограничава до лечебни или ветеринарни цели.

Б.

Дадено вещество ще бъде изключено от приложение I, ако някое от условията в А вече не се спазва.

Член 7

1.   Там, където използването на храни за животни от една от добавките от списъка в приложение I или максималното ниво, определено за тази добавка, може да застраши здравето на животните или хората, дадена държава-членка може, за максимален срок от четири месеца, да суспендира разрешението за използване на тази добавка или да редуцира определеното максимално ниво. Тя съответно информира Комисията, която се консултира с държавите-членки в състава на Постоянния комитет по храните за животни, създаден с Решение на Съвета от 20 юли 1970 (2).

2.   Съветът, действащ единодушно по предложение на Комисията, е длъжен да реши без забавяне дали приложение I трябва да се измени и ако е така, с директива да приеме необходимите изменения. Съветът, действащ с квалифицирано мнозинство по предложение от Комисията, може също, ако е необходимо, да удължи за максимален срок от една година срока, упоменат в параграф 1.

Член 8

Държавите-членки постановяват, че допълващите храни за животни не могат да съдържат добавките, изброени в настоящата директива, в количества, по-високи от установените за пълноценните храни за животни, като се вземе предвид съответното разтваряне при тяхната употреба.

Член 9

1.   Държавите-членки са длъжни да изискат нивата на антибиотик (приложение I, буква А), антиоксиданти (приложение I, буква Б), кокцидиостатици и други лечебни вещества (приложение I, буква Д), витамини D (приложение I, буква З, № 1) и за олигоелементи (приложение I, буква И) в допълващи храни за животни и премикси може да надхвърля максималните нива, определени за пълноценни храни за животни само в случай на:

а)

материали, които се доставят на производителите на комбинирани фуражи или на техните доставчици;

б)

допълващи храни за животни, които дадена държава-членка е разрешила да се ползват от всички ползватели, при условие че нивото им на антибиотик, витамин D или олигоелементи не надхвърля пет пъти определеното максимално ниво;

в)

допълващи храни за животни, които са предназначени за определени видове животни и които дадена държава-членка може да разреши да бъдат в наличност на територията ѝ и на разположение на всички ползватели поради специалните системи за хранене, при условие че нивото им не надвишава:

за антибиотици, 1000 ppm;

за антиоксиданти, кокидиостати и други лечебни вещества, пет пъти определеното максимално ниво;

за витамин D, 200 000 IU/кг.

Това условие няма да се прилага при разрешение, дадено по буква б).

2.   Разрешението по параграф 1, букви б) и в), може да се даде, само ако храната има съставни характеристики (по отношение например на протеините и минералите), които на практика гарантират, че нивото на добавки за пълноценни храни за животни не е надхвърлено и че хранителното вещество не се използва за други животински видове, освен тези, за които е предназначено. Разрешението за такива храни за животни следва да се определи с предварителна консултация между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните за животни.

Член 10

1.   Държавите-членки изискват храните за животни, които съдържат някоя от съставките от списъка по-долу, да излязат на пазара, само ако съставката е посочена върху опаковката, директно или с етикет, който да представя следната информация:

а)

антибиотици: естество, ниво и краен срок на гаранцията по това ниво;

б)

вещества с антиоксидантен ефект: естество;

в)

кокцидиостатици и други лечебни вещества (приложение I, буква Г): естество, ниво и условия за използване съгласно посоченото в приложението;

г)

оцветители, включително пигменти, съгласно списъка от приложение I, буква Е № 2: естество;

д)

Витамини A, D и E: естество, ниво и краен срок на гаранцията по това ниво;

е)

мед: ниво, изразено като Cu, ако надвишава 50 ppm;

ж)

добавки, разрешени съгласно член 4, параграф 1, буква а): естество и ниво.

Тези вещества се назовават съгласно стандартната терминология.

2.   При насипни стоки информацията, посочена в параграф 1, може да се представи в документ, приложен към стоките.

3.   Наличието на олигоелементи и витамини, с изключение на витамини А, D и E, провитамини и други подобни активни съставки, могат да бъдат посочени, ако може да се определят количествата на тези съставки чрез официален метод на анализ. В такива случаи е необходимо да се предостави следната информация:

а)

за олигоелементи: естество и ниво;

б)

за други съставки: естество, ниво и краен срок на гаранцията на това ниво.

4.   Всяка препратка към добавки, които не са във формата, уточнена с настоящата директива, са забранени.

Член 11

1.   Държавите-членки изискват допълващите храни за животни, които съдържат добавки в излишък спрямо определените максимални нива за цялостни храни за животни, да се пускат на пазара, само ако върху опаковката:

а)

е отпечатан надписът „допълващи храни за животни“ и посочва естеството на храните за животни;

б)

дава насоки за използване и следните допълнителни инструкции:

„Това хранително вещество може да се използва само за ……….. (вид и възрастова категория на животното) …. до количество от …. грама на килограм дневна порция.“

Тези подробности трябва да са в съответствие с условията по приложение I. Това условие няма да се прилага за материали, доставени на производителите на съставни храни за животни или на техни доставчици.

2.   Декларацията, посочена в параграф 1, буква б), е така формулирана, че при правилното ѝ спазване, пропорцията добавки да не надхвърля максималното ниво, определено за пълноценните храни за животни.

Член 12

Когато храните за животни се пускат на пазара на други държави-членки, информацията, посочена в членове 10 и 11, трябва да се предостави на поне един официален език на страната по местоназначение.

Член 13

Държавите-членки гарантират, че храните за животни, които отговарят на условията по настоящата директива, не подлежат, по отношение на наличието и липсата на добавки и по отношение на маркировката, на никакви пазарни ограничения с изключение на тези, посочени в настоящата директива.

Член 14

Държавите-членки гарантират, че животинските продукти не подлежат на пазарни ограничения в резултат от прилагането на настоящата директива.

Член 15

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки с цел да гарантират, че храните за животни, изнесени на пазара, се контролират официално, поне с извадкова проверка, с цел да се уточни, дали се спазват условията по настоящата директива.

Член 16

Настоящата директива не се прилага за храни за животни, за които е доказано, поне с подходяща индикация, че са предназначени за износ към трети страни.

Член 17

В срок две години след нотифицирането на настоящата директива държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 18

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 ноември 1970 година.

За Съвета

Председател

W. SCHEEL


(1)  ОВ C 135, 14.12.1968 г., стр. 20.

(2)  ОВ L 170, 3.8.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Виж Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Виж Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29.


Top