(1)

Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът трябва да допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани съгласно член 114 от ДФЕС. Член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) предвижда, че в политиките на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на защита на потребителите.

(2)

Правото в областта на защитата на потребителите следва да се прилага ефективно в целия Съюз. Изчерпателната проверка за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара, извършена от Комисията през 2016 и 2017 г. в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (наричана по-нататък „REFIT“), обаче заключи, че ефективността на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите е отслабена поради липсата на осведоменост, както на търговците, така и на потребителите и че съществуващите средства за защита биха могли да се използват по-често.

(3)

Съюзът вече предприе редица мерки за подобряване на осведомеността на потребителите, търговците и практикуващите юристи относно правата на потребителите и за подобряване на прилагането на правата на потребителите и средствата за защита. Все още обаче има пропуски в националното право по отношение на наистина ефективни и пропорционални санкции за възпиране и санкциониране на нарушенията в рамките на Съюза, недостатъчни индивидуални правни средства за защита на потребителите, претърпели вреди от нарушаването на националното законодателство, транспониращо Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), и недостатъците по отношение на производството във връзка с искове за преустановяване на нарушения съгласно Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Преразглеждането на производството във връзка с исковете за преустановяване на нарушенията следва да бъде осъществено чрез отделен инструмент за изменение и замяна на Директива 2009/22/ЕО.

(4)

Директиви 98/6/ЕО (5), 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС (6) на Европейския парламент и на Съвета включват изисквания за държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, насочени към нарушенията на националните разпоредби, транспониращи тези директиви. Освен това, с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (7) се изисква държавите членки да предприемат правоприлагащи мерки, включително налагане на санкции, по ефективен, ефикасен, и координиран начин, за да се преустановят или забранят широко разпространените нарушения или широко разпространените нарушения със съюзно измерение.

(5)

Настоящите национални правила относно санкциите значително се различават в рамките на Съюза. В частност, не всички държави членки гарантират, че могат да бъдат налагани ефективни, пропорционални и възпиращи глоби на търговците, отговорни за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Следователно съществуващите правила относно санкциите съгласно Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се подобрят и едновременно с това да се въведат нови правила относно санкциите в Директива 93/13/ЕИО на Съвета (8).

(6)

Държавите членки следва да продължат да могат да избират вида на санкцията и да предвидят в своето национално право съответните процедури за налагането на санкции в случай на нарушения на директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС, изменени с настоящата директива.

(7)

За да улесни по-последователното прилагане на санкциите, по-специално в случай на нарушения в рамките на Съюза, широко разпространени нарушения и широко разпространени нарушения със съюзно измерение, съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/2394, в директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС следва да бъдат включени общи неизчерпателни и примерни критерии за налагането на санкции. Тези критерии следва да включват например естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението, както и всяко средство за защита, предоставено от търговеца на потребителите за причинената вреда. Наличието на повторни нарушения от един и същ извършител показва склонност към извършване на такива нарушения и поради това е съществен показател за тежестта на поведението и съответно необходимостта от увеличаване на размера на санкцията, за да се постигне ефективно възпиране. Финансовите ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението следва да бъдат вземани под внимание, ако са налице съответните данни. Други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, също могат да се вземат под внимание.

(8)

Тези общи неизчерпателни и примерни критерии за налагане на санкциите може да не са приложими при вземане на решения относно санкциите за всяко нарушение, особено по отношение на маловажните нарушения. Държавите членки следва да вземат предвид и други общи принципи на правото, приложими при налагането на санкции, какъвто е например принципът на non bis in idem (забрана за повторно осъждане или наказание).

(9)

В съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи на държавите членки, които координираното действие касае, трябва да предприемат всички необходими правоприлагащи мерки срещу търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, за да се постигне преустановяването или забраната на това нарушение. Когато е целесъобразно, те трябва да налагат санкции, например глоби или периодични наказателни плащания на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Правоприлагащите мерки трябва да се предприемат по ефективен, ефикасен и координиран начин, за да се преустанови или забрани широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Компетентните органи, които координираното действие касае, трябва да се стремят да предприемат правоприлагащи мерки едновременно в държавите членки, засегнати от това нарушение.

(10)

За да се гарантира, че органите на държавите членки могат да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по отношение на широко разпространените нарушения и на широко разпространените нарушения със съюзно измерение, които са предмет на мерки за координирано разследване и прилагане на законодателството в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2394, глобите за такива нарушения трябва да бъдат въведени като елемент от санкциите. С цел да се гарантира, че глобите имат възпиращо действие, държавите членки следва да въведат в своето национално право максимални глоби за такива нарушения в размер на не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. В определени случаи търговецът може да е група от дружества.

(11)

Както е предвидено в членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2017/2394, при налагането на санкции следва да се обърне надлежно внимание, в зависимост от случая, на естеството, тежестта и продължителността на съответното нарушение. Налагането на санкции следва да е пропорционално и в съответствие с правото на Съюза и националното право, включително с приложимите процесуални гаранции, и с принципите, залегнали в Хартата. Накрая, наложените санкции следва да съответстват на естеството и цялостната действителна или вероятна вреда от нарушението на правото на Съюза за защита на интересите на потребителите. Правомощието за налагане на санкции трябва да се упражнява пряко от компетентните органи въз основа на собствената им компетентност или, когато е целесъобразно — чрез прибягване до други компетентни органи или други публични органи, или чрез даване на указания на определените органи, ако е приложимо, или чрез сезиране на съдилища, от чиято компетентност е да издадат необходимото решение, включително, когато е подходящо, чрез обжалване, в случай че заявлението за издаване на необходимото решение не е уважено.

(12)

Когато, в резултат от координираното действие по Регламент (ЕС) 2017/2394, един компетентен орган по смисъла на посочения регламент, налага глоба на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, той следва да може да наложи глоба в размер на не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца във всички държави членки, засегнати от координираното действие по правоприлагане.

(13)

Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да поддържат или да въвеждат в националното си право по-високи максимални глоби, основани на оборота, за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Държавите членки следва също така да имат възможност да основат тези глоби на световния оборот на търговеца или да разширят правилата относно глобите, така че да се включат и други нарушения, които не са обхванати от разпоредбите на настоящата директива във връзка с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394. Изискването за определяне на размер на глобата от не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца не следва да се прилага към допълнителните правила на държавите членки относно периодичните наказателни плащания, например ежедневни глоби, за неспазване на всяко решение, заповед, временна мярка, ангажимент на търговеца или друга мярка, с цел преустановяване на нарушението.

(14)

В Директива 93/13/ЕИО следва да се включат правила относно санкциите с оглед на засилването на нейния възпиращ ефект. Държавите членки са свободни да вземат решения относно административните или съдебните производства за прилагане на санкции за нарушенията на посочената директива. По-специално административните органи или националните съдилища биха могли да налагат санкции, когато установят несправедливия характер на договорни клаузи, включително въз основа на съдебни производства, образувани от административен орган. Санкциите биха могли да бъдат налагани и от административните органи или националните съдилища, когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, които при всички обстоятелства изрично се определят като несправедливи в националното право, както и когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, считани за несправедливи по силата на окончателно обвързващо решение. Държавите членки биха могли да решат административните органи също така да имат правото да установяват несправедливия характер на договорни клаузи. Административните органи или националните съдилища биха могли също така да налагат санкция чрез същото решение, с което е установена несправедливостта на договорните клаузи. Държавите членки биха могли и да установят подходящи механизми за координиране на действия на национално равнище по отношение на индивидуалните средства за защита и санкции.

(15)

При разпределянето на приходите от глоби държавите членки следва да вземат предвид засилването на защитата на общия интерес на потребителите, както и на други защитени обществени интереси.

(16)

Държавите членки следва да гарантират, че са налице правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, с цел да се премахнат всички последици от тези нелоялни практики. Една ясна рамка за индивидуални правни средства за защита ще улесни правоприлагането от страна на частноправни субекти. Потребителят следва да има достъп до обезщетение за вреди и, когато е уместно – до намаляване на цената или прекратяване на договора, по пропорционален и ефективен начин. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да поддържат или въвеждат права за други правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, например ремонт или замяна, с цел да се гарантира пълното отстраняване на последствията от такива практики. Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да определят условията за прилагането и последиците от правните средства за защита на потребителите. При прилагането на правните средства за защита може да се вземат предвид, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, претърпените от потребителя вреди и други съответни обстоятелства, като например неправомерни действия или нарушаване на договора от страна на търговеца.

(17)

Проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара и паралелното оценяване на Директива 2011/83/ЕС идентифицираха и редица области, където съществуващите правила на Съюза за защита на потребителите следва да се модернизират. Предвид непрекъснатото разработване на цифрови инструменти е необходимо адаптиране на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите.

(18)

По-предното класиране или всяко приоритетно позициониране на търговски оферти сред резултатите от онлайн търсене от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, оказва голямо въздействие върху потребителите.

(19)

Класирането се отнася до относителната приоритетна позиция на предложенията на търговци или значимостта на представените резултати от търсенето, организирани или съобщени от доставчиците на функционалността за онлайн търсене, включително в резултат от използването на алгоритмична последователност, механизъм за класиране или механизъм за оценка, визуално осветяване или други средства за подчертаване, или комбинация от тях.

(20)

Във връзка с това приложение I към Директива 2005/29/ЕО следва да бъде изменено, за да се уточни, че практики, при които търговец предоставя информация на потребител под формата на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребителя, без да се посочва ясно наличието на платени реклами или плащания специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите сред резултатите от търсенето, следва да бъдат забранени. Когато търговецът пряко или непряко е платил на доставчика на функционалността за онлайн търсене за да получи по-предно класиране на даден продукт сред резултатите от търсенето, доставчикът на функционалността за онлайн търсене следва да уведоми потребителите за този факт в сбита, лесно достъпна и разбираема форма. Непрякото плащане би могло да е под формата на приемане от страна на търговеца на допълнителни задължения към доставчика на функционалността за онлайн търсене без значение тяхното естество конкретно с цел по-предно класиране. Непрякото плащане би могло да се състои от по-висока комисиона на операция, както и от различни схеми за обезщетение, които водят конкретно до по-предно класиране. Плащания за общи услуги, например комисиона за включване в списък или абонаменти за членство, които включват широк спектър от функционалности, предлагани от доставчика на функционалността за онлайн търсене на търговеца, не следва да се считат за плащане специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите, при условие че тези плащания не са предназначени за постигането на по-предно класиране. Функционалността за онлайн търсене може да се предоставя от различни видове онлайн търговци, включително посредници, като например онлайн места за търговия, търсачки и уебсайтове за сравняване.

(21)

Изискванията за прозрачност по отношение на основните параметри, определящи класирането, се уреждат също с Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (9). Изискванията за прозрачност съгласно посочения регламент обхващат широк спектър от онлайн посредници, включително онлайн местата за търговия, но се прилагат само между търговци и онлайн посредници. Поради това в Директива 2005/29/ЕО следва да се въведат подобни изисквания за прозрачност, с които да се гарантира подходяща прозрачност спрямо потребителите, с изключение на случаите на доставчици на онлайн търсачки, за които в посочения регламент вече се изисква да определят основните параметри, които поотделно или съвместно са най-важни при определяне на класирането, както и относителната важност на тези основни параметри, като на търсачката на тези доставчици се публикува описание на посочените параметри, до което е осигурен лесен и публичен достъп и чийто текст е на ясен и разбираем език.

(22)

Търговците, предоставящи възможност на потребителите за търсене на стоки и услуги, например пътуване, настаняване и развлекателни дейности, предлагани от различни търговци или от потребители, следва да уведомяват потребителите за основните параметри по подразбиране, определящи класирането на офертите, представени на потребителя в отговор на заявката за търсене, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри. Тази информация следва да е кратка и с лесен, приоритетен и пряк достъп. Параметри, определящи класирането, означава всички общи критерии, процеси и конкретни сигнали, включени в алгоритмите или другите механизми за промяна или поставяне на по-задно място в класирането.

(23)

Изискването за информация по отношение на основните параметри, определящи класирането не засяга Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета (10). От търговците не следва да се изисква да разкриват подробното функциониране на техните механизми за класиране, включително алгоритмите. Търговците следва да предоставят общо описание на основните параметри, определящи класирането, в което се обясняват основните параметри по подразбиране, използвани от търговеца, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри, но това описание не е необходимо да бъде представяно по персонализиран начин за всяка отделна заявка за търсене.

(24)

Когато продуктите се предлагат на потребители на онлайн места за търговия, предоставянето на преддоговорна информация съгласно изискванията на Директива 2011/83/ЕС става с участието както на доставчика на мястото за онлайн търговия, така и на доставчика трета страна. В резултат от това потребителите, които използват онлайн места за търговия, могат да не разбират добре кои са техните договорни партньори и по какъв начин са засегнати техните права и задължения.

(25)

Онлайн местата за търговия следва да се определят за целите на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по начин, подобен на този в Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (12). Определението за „онлайн места за търговия“ следва обаче да бъде актуализирано и формулирано така, че да бъде по-неутрално от технологична гледна точка, с цел да се обхванат новите технологии. Поради това е удачно вместо понятието „уебсайт“, да се използва софтуер, включително уебсайт, част от уебсайт или приложение, управлявано от търговеца или от негово име, в съответствие с понятието „онлайн интерфейс“, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2017/2394 и Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(26)

Следователно в директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се предвидят специфични изисквания за информация за онлайн местата за търговия, с цел да се информират потребителите, които ги използват, относно основните параметри, определящи класирането на офертите и дали сключват договор с търговец или с лице, различно от търговец, като например друг потребител.

(27)

Доставчиците на онлайн места за търговия следва да уведомяват потребителите дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или лице, различно от търговец, въз основа на направеното до тях заявление от третата страна. Когато третата страна, която предлага стоките, услугите или цифровото съдържание, заяви, че статутът ѝ е на лице, различно от търговец, доставчиците на онлайн места за търговия следва да предоставят кратко изявление, че правата на потребителите, произтичащи от правото на Съюза в областта на защитата на потребителите, не се прилагат за сключения договор. Освен това потребителите следва да бъдат информирани за това как се разпределят свързаните с договора задължения между третите страни, предлагащи стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчиците на онлайн места за търговия. Информацията следва да се предостави по ясен и разбираем начин, а не само в стандартните общи условия или в подобни договорни документи. Изискванията за предоставяне на информация от страна на доставчиците на онлайн места за търговия следва да бъдат пропорционални. Необходимо е тези изисквания да постигат баланс между висока степен на защита на потребителите и конкурентоспособността на доставчиците на онлайн места за търговия. От доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да посочват конкретните потребителски права, когато ги информират за тяхната неприложимост. Това не засяга изискванията за предоставяне на информация на потребителите, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, и по-специално в член 6, параграф 1 от нея. Информацията относно отговорността за гарантирането на правата на потребителите, която трябва да се предостави, зависи от договорните споразумения между доставчиците на места за онлайн търговия и съответните търговци трети страни. Доставчикът на онлайн място за търговия може да посочи, че търговецът трета страна, е единственият, който отговаря за гарантирането на правата на потребителите, или да опише своите конкретни отговорности, когато този доставчик поема отговорност за определени аспекти на договора, например доставка или упражняване на правото на отказ.

(28)

В съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), от доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да проверяват правния статут на доставчиците трети страни. Вместо това доставчиците на онлайн места за търговия следва да изискват от доставчици трети страни на онлайн места за търговия да посочват своя статут на търговци или на лица, различни от търговци, за целите на правото в областта на защита на потребителите и да предоставят тази информация на доставчика на онлайн мястото за търговия.

(29)

Като се има предвид бързото технологично развитие по отношение на онлайн местата за търговия и необходимостта от гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, държавите членки следва да могат да приемат или да поддържат конкретни допълнителни мерки за тази цел. Тези разпоредби следва да са пропорционални, недискриминационни и да не нарушават Директива 2000/31/ЕО.

(30)

Определенията за „цифрово съдържание“ и „цифрови услуги“ в Директива 2011/83/ЕС следва да се приведат в съответствие с определенията в Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (15). Цифровото съдържание, обхванато от Директива (ЕС) 2019/770, включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Елементът на непрекъснато предоставяне не следва непременно да изисква дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет (уебстрийминг) на видеоклипове следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудиовизуалния файл. Поради това може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги, тъй като и двете могат да включват непрекъснато предоставяне от търговеца през целия период на договора. Примери за цифрови услуги са услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак. Непрекъснатото участие на доставчика на услуги обосновава прилагането на правилата за право на отказ, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, която ефективно позволява на потребителите да тестват услугата и да решат, в рамките на 14-дневен срок от сключване на договора, дали желаят да я ползват и занапред или не. Много договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, се характеризират с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на определен елемент или елементи от цифрово съдържание, например определени музикални или видео файлове. Договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, остават предмет на изключение от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС, в която се предвижда, че потребителят губи правото си на отказ след започване на изпълнението на договора, например при изтегляне или стрийминг на съдържанието, в случай че потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока на отказ и е потвърдил, че по този начин е изгубил правото си на отказ. При съмнение дали договорът представлява договор за услуга или договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, следва да се прилагат правилата за правото на отказ при услугите.

(31)

Цифровото съдържание и цифровите услуги често се предоставят онлайн по силата на договори, съгласно които потребителят не плаща цена, но предоставя лични данни на търговеца. Директива 2011/83/ЕС вече се прилага за договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя върху материален носител (а именно предоставяне на онлайн цифрово съдържание), независимо от това дали потребителят плаща парична цена или предоставя лични данни. Въпреки това посочената директива се прилага само за договори за услуги, включително договори за цифрови услуги, съгласно които потребителите плащат или се задължават да платят дадена цена. Следователно посочената директива не се прилага за договори за цифрови услуги, при които потребителят предоставя лични данни на търговеца без да заплаща цена. Като се имат предвид техните прилики и взаимозаменяемостта на платените цифрови услуги и цифровите услуги, предоставени в замяна на лични данни, те следва да се уреждат от същите правила съгласно посочената директива.

(32)

Следва да се гарантира съгласуваност между приложното поле на Директива 2011/83/ЕС и Директива (ЕС) 2019/770, която се прилага за договори за предоставяне на цифрово съдържание или на цифрови услуги, при които потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца.

(33)

Следователно приложното поле на Директива 2011/83/ЕС следва да бъде разширено, за да обхване и договорите, при които търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни. Подобно на договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, посочената директива следва да се прилага всеки път когато потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца, освен когато личните данни, предоставени от потребителя, са обработени изключително от търговеца с цел предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга и търговецът не обработва тези данни с никаква друга цел. Всяка обработка на лични данни следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(34)

За да се гарантира пълно съответствие с Директива (ЕС) 2019/770, в случаите, когато цифровото съдържание и цифровите услуги не се предоставят срещу цена, Директива 2011/83/ЕС също така не следва да се прилага за ситуации, при които търговецът събира лични данни с единствената цел да изпълни законовите изисквания, които са приложими спрямо него. Такива ситуации могат да включват например случаите, когато регистрацията на потребителя се изисква съгласно приложимите закони за целите на сигурността и идентификацията.

(35)

Директива 2011/83/ЕС също така не следва да се прилага за ситуации, при които търговецът събира само метаданни, например информация за устройството на потребителя или неговата история на сърфиране, освен когато това се счита за договор съгласно националното право. Тя също така не следва да се прилага за ситуации, при които потребителят, без да е сключил договор с търговеца, е обект на реклами, което е с цел единствено да получи достъп до цифрово съдържание или цифрова услуга. Държавите членки следва обаче да са свободни да разширят приложението на посочената директива, за да включат, или по някакъв друг начин да уредят, и ситуациите, които са изключени от обхвата на същата директива.

(36)

Понятието за функционалност следва да бъде разбирано като отнасящо се до начините, по които цифрово съдържание или цифрова услуга могат да бъдат използвани. Например липсата или наличието на технически ограничения, като защита чрез цифрово управление на правата или регионално кодиране, може да окажат въздействие върху способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да изпълняват всички свои функции с оглед на целта, за която са предназначени. Понятието за оперативна съвместимост показва дали и до каква степен цифровото съдържание или цифровата услуга може да функционира с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обичайно се използват цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид. Успешното функциониране би могло да включва, например, способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да обменят информация с друг такъв софтуер или хардуер и да използват обменената информация. Понятието за съвместимост е определено в Директива (ЕС) 2019/770.

(37)

Съгласно член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от Директива 2011/83/ЕС от търговците се изисква, съответно за договорите извън търговския обект и за договорите от разстояние, да получат предварителното изрично съгласие на потребителя, за да започнат изпълнението преди изтичане на срока за отказ. Член 14, параграф 4, буква а) от посочената директива предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно че потребителят не трябва да плаща за предоставените услуги. Изискването за получаване на предварителното изрично съгласие на потребителя съответно се отнася само за услугите, включително и за цифрови услуги, които се предоставят срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се изменят член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, за да се уточни, че изискването за търговците да изискват предварителното изрично съгласие на потребителите се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да плати.

(38)

В член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС се предвижда изключение от правото на отказ по отношение на цифровото съдържание, което не се предоставя на материален носител, ако потребителят е дал предварително изрично съгласие изпълнението да започне преди изтичане на срока за отказ и е потвърдил, че знае, че по този начин губи правото си на отказ. В член 14, параграф 4, буква б) от посочената директива се предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно потребителят не трябва да плаща за използваната цифрова услуга. Изискването за получаване на предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя съответно се отнася само за услугите за цифрово съдържание, което се предоставя срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се измени член 16, първа алинея, буква м), за да се уточни, че изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителите се прилага само за договори, които задължават потребителя да плати.

(39)

Член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО определя изискванията за предоставяне на информация относно „офертата за покупка“ на продукт на определена цена. Тези изисквания за предоставяне на информация вече се прилагат на етапа на рекламиране, докато Директива 2011/83/ЕС налага същите и други изисквания за по-подробна информация на по-късен етап преди сключване на договора (а именно непосредствено преди потребителят да сключи договора). Следователно от търговците може да се изисква да предоставят същата информация на етапа на рекламиране (например онлайн реклама на медиен уебсайт) и на етапа преди сключване на договора (например на страниците на своите онлайн магазини).

(40)

Изискванията за предоставяне на информация съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО включват информиране на потребителя относно политиката на търговеца за разглеждане на жалби. Изводите от проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара показват, че тази информация е най-важна на етапа преди сключване на договора, който се урежда от Директива 2011/83/ЕС. Поради тази причина изискването за предоставяне на тази информация в офертите за покупка на етапа на рекламиране съгласно Директива 2005/29/ЕО следва да се заличи.

(41)

Член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83/ЕС изисква от търговците да предоставят на потребителите преддоговорна информация относно правото на отказ, включително стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б към посочената директива. Член 8, параграф 4 от същата директива предвижда по-опростени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, ако договорът се сключва чрез средство за комуникация от разстояние, което позволява ограничено място или време за предоставяне на информацията, например по телефона, чрез гласово управляеми продавач-консултанти или чрез SMS съобщение. Задължителната преддоговорна информация, която да се предостави на или чрез това конкретно средство за комуникация от разстояние, включва предоставянето на информация, която се отнася до правото на отказ, посочено в член 6, параграф 1, буква з). В съответствие с това тя включва и предоставянето на стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б. Предоставянето на формуляра за отказ обаче е невъзможно, когато договорът е сключен чрез средство като телефон или гласово управляем продавач-консултант и може да не е технически осъществимо по удобен начин чрез други средства за комуникация от разстояние, обхванати от член 8, параграф 4. Затова е целесъобразно да се изключи предоставянето на стандартния формуляр за отказ от информацията, която търговците трябва да предоставят във всички случаи на или чрез конкретните средства за комуникация от разстояние, използвани за сключване на договора по член 8, параграф 4.

(42)

Член 16, първа алинея, буква а) от Директива 2011/83/ЕС предвижда изключение от правото на отказ по отношение на договорите за услуги, които са изцяло изпълнени, ако изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя и с потвърждение, че той ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изцяло изпълнен от търговеца. От друга страна член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от посочената директива, в които се уреждат задълженията на търговеца в ситуации, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичането на срока на право на отказ, изискват от търговеца само да получи предварителното изрично съгласие на потребителя, но не и потвърждение, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора. За да се гарантира съгласуваност между тези разпоредби, в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 е необходимо да се добави задължение за търговеца да получи и потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора, ако потребителят е задължен да плати съгласно договора. В допълнение формулировката на член 16, първа алинея, буква а) следва да се измени, за да се вземат предвид промените в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, съгласно които изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да плати. Държавите членки обаче следва да може да избират да не прилагат изискването за получаване на потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде загубено след пълното изпълнение по отношение на договори за услуги, при които потребителят изрично е поискал посещение от страна на търговеца с цел извършване на дейности по ремонт. В член 16, първа алинея, буква в) от посочената директива се предвижда изключение от правото на отказ в случай на договори за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани. Това изключение обхваща например изработването и монтажа на мебели по поръчка в дома на потребителя, когато това се извършва в рамките на един договор за продажба.

(43)

Изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква б) от Директива 2011/83/ЕС, следва да се счита, че се прилага и за договори за отделни доставки на несвързана с мрежата енергия, тъй като нейната цена зависи от колебанията на стоковите пазари или на енергийните пазари, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ.

(44)

В член 14, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС се определят условията, при които, в случай на упражняване на правото на отказ, потребителят не поема разходите за извършване на услугите, предоставяне на комунални услуги и предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител. Когато някое от тези условия е изпълнено, потребителят няма задължението да плати цената за услугата, комуналните услуги или цифровото съдържание, получени преди упражняване на правото на отказ. Що се отнася до цифровото съдържание, едно от тези некумулативни условия, a именно това по член 14, параграф 4, буква б), точка iii), е липсата на потвърждение на договора, което включва потвърждение за предварителното изрично съгласие на потребителя за това да започне изпълнението на договора преди изтичане на срока за отказ и потвърждение, че в резултат от това правото на отказ се губи. Това условие обаче не е включено сред условията за загубване на правото на отказ в член 16, първа алинея, буква м) от посочената директива, което създава несигурност по отношение на възможността за потребителите да се позоват на член 14, параграф 4, буква б), точка iii), когато другите две условия, предвидени в член 14, параграф 4, буква б), са изпълнени и в резултат на това правото на отказ е загубено в съответствие с член 16, първа алинея, буква м). Следователно условието, предвидено в член 14, параграф 4, буква б), точка iii), следва да бъде добавено към член 16, първа алинея, буква м), за да се даде възможност на потребителя да упражни правото си на отказ, когато това условие не е изпълнено, и съответно да претендира за правата, уредени в член 14, параграф 4.

(45)

Търговците могат да индивидуализират цената в офертите си за конкретни потребители или категории потребители въз основа на автоматизирано вземане на решение и профилиране на поведението на потребителите, което позволява на търговците да преценят покупателната способност на потребителите. Поради това потребителите следва да са ясно информирани, когато цената, която им се представя, е индивидуализирана въз основа на автоматизирано решение, за да могат да вземат под внимание потенциалните рискове при своето решение за покупка. Следователно към Директива 2011/83/ЕС следва да се добави специфично изискване за предоставяне на информация на потребителите, когато цената е индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения. Това изискване за предоставяне на информация не следва да се прилага за техники като „динамично“ ценообразуване или образуване на цената „в реално време“, които са свързани с промяна на цената по изключително гъвкав и бърз начин в отговор на търсенето на пазара, когато тези техники не включват индивидуализиране въз основа на автоматизирано вземане на решения. Изискванията за предоставяне на информация не засягат Регламент (ЕС) 2016/679, в който се предвижда, наред с другото, правото на физическите лица да не бъдат обект на автоматизирано вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

(46)

Предвид технологичното развитие е необходимо да се премахне посочването на номер на факс в списъка със средствата за комуникация в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС, тъй като понастоящем факсът се използва рядко и е до голяма степен остаряло средство.

(47)

Потребителите все повече разчитат на отзиви и препоръки от други потребители, когато вземат решения за покупка. Поради това, когато търговците предоставят достъп до потребителски отзиви за продукти, те следва да информират потребителите за наличието на процеси или процедури, с които се гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продуктите. При наличието на такива процеси или процедури, търговците следва да предоставят информация за начина, по който се извършват проверките, както и ясна информация на потребителите за това как се обработват отзивите, например дали се публикуват всички отзиви – както положителните, така и отрицателните, или дали тези отзиви са били спонсорирани или повлияни от договорно отношение с търговец. Нещо повече, поради това следва да се счита, че е нелоялна търговска практика да бъдат заблуждавани потребителите, като се твърди, че отзивите за даден продукт са били предоставени от потребители, които действително са го използвали или закупили, когато не са предприети разумни и пропорционални мерки, за да се гарантира, че отзивите са от такива потребители. Такива стъпки биха могли да включват технически средства за проверка на надеждността на лицето, което публикува отзив, например като се изисква информация, с която да се потвърди, че потребителят действително е използвал или закупил продукта.

(48)

Разпоредбите на настоящата директива относно потребителските отзиви и препоръки не засягат обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално.

(49)

На търговците следва също така да бъде забранено да дават фалшиви потребителски отзиви и препоръки, като например „харесвания“ в социалните медии, или да упълномощават други лица да правят това, за да рекламират продуктите си, както и да им бъде забранено да манипулират потребителските отзиви и препоръки, като например се публикуват само положителни отзиви и се заличават отрицателните. Такава практика може да се получи и чрез екстраполация на социални препоръки, когато положителното взаимодействие на ползвателя с определено онлайн съдържание се свързва или прехвърля към различно, но свързано съдържание, като се създава впечатление, че ползвателят изразява положителна позиция и спрямо свързаното съдържание.

(50)

На търговците следва да бъде забранено да препродават на потребителите билети за културни и спортни прояви, които са придобили чрез използване на софтуер като „ботове“, който им дава възможност да купуват билети в количество, надвишаващо техническите ограничения, наложени от първичния продавач на билети, или да заобиколят всички други технически средства, въведени от първичния продавач, за да гарантира достъп до билетите за всички лица. Тази забрана не засяга други национални мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да защитят законните интереси на потребителите и да осигурят провеждането на политиката в областта на културата и широк достъп на всички лица до културни и спортни събития, като например регулират цената за препродажба на билетите.

(51)

Член 16 от Хартата гарантира свободата на стопанска инициатива в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Предлагането в държавите членки на стоки като идентични една с друга, когато всъщност между техния състав или характеристики има значителна разлика, обаче може да въведе потребителите в заблуждение и да ги подтикне да вземат решение за сделка, което в противен случай не биха взели.

(52)

Такава практика може да бъде разглеждана като противоречаща на Директива 2005/29/ЕО въз основа на оценка на относимите елементи за всеки конкретен случай. За да се улесни прилагането на съществуващото право на Съюза от органите за защита на потребителите и органите по храните в държавите членки, в Известието на Комисията от 29 септември 2017 г. относно „прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите спрямо проблеми, свързани с разлики в качеството на продуктите – специфичният случай с храните“, бяха предоставени указания за прилагането на действащите правила на Съюза при ситуации на разлики в качеството на храните. В този контекст Съвместният изследователски център на Комисията представи на 25 април 2018 г.„Рамка за подбор и тестване на храните с цел оценка на свързани с качеството характеристики: обща методика за тестване на ЕС“.

(53)

При липсата на изрична разпоредба обаче опитът от прилагането показва, че потребителите, търговците и компетентните национални органи може да не са наясно с това кои търговски практики може да са в противоречие с Директива 2005/29/ЕО. Поради това посочената директива следва да бъде изменена, за да се гарантира правната сигурност както за търговците, така и за правоприлагащите органи, като се разгледа изрично въпросът за предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара на други държави членки, когато тази стока се различава значително по състав и характеристики. Компетентните органи следва да оценяват и разглеждат подобни практики според всеки конкретен случай в съответствие с Директива 2005/29/ЕО, изменена с настоящата директива. При извършване на оценката компетентният орган следва да вземе под внимание дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, правото на търговеца да адаптира стоки от една и съща марка спрямо различните географски пазари заради законосъобразни и обективни фактори, например национално право, наличност или сезонност на суровини или доброволни стратегии за подобряване на достъпа до здравословни и питателни храни, както и правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните географски пазари. Компетентните органи следва да оценят дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, като проверят наличието и адекватността на информацията. Важно е потребителите да са информирани за наличието на разлика в стоките поради законосъобразни и обективни фактори. Търговците следва да са свободни да предоставят тази информация по различни начини, които осигуряват на потребителите достъп до необходимата информация. Търговците по принцип би следвало да предпочитат алтернативни начини за предоставянето на информация от този за предоставяне на информация върху етикета на стоките. Следва да се спазват съответните действащи в Съюза секторни правила и правила за свободно движение на стоки.

(54)

Въпреки че продажбите извън търговски обект представляват законосъобразен и трайно установен канал за продажби, като продажбите в търговските обекти на търговеца и продажбите от разстояние, някои особено агресивни или заблуждаващи практики на предлагане или продажба, свързани с посещенията на дома на потребителя или по време на екскурзии, посочени в член 2, параграф 8 от Директива 2011/83/ЕС, могат да поставят потребителите под натиск да закупят стоки или услуги, които в противен случай не биха купили или да извършат покупки на завишени цени, често включващи незабавно плащане. Такива практики често са насочени към по-възрастните или други уязвими потребители. Някои държави членки считат тези практики за нежелани и смятат за необходимо да ограничат определени форми и аспекти на продажби извън търговски обект по смисъла на Директива 2011/83/ЕС като агресивни и заблуждаващи практики на предлагане или продажби на продукти чрез нежелани посещения в дома на потребителя или екскурзии. Когато тези ограничения са приети от съображения, различни от защитата на потребителите, например обществения интерес или зачитане на личния живот на потребителите, защитени от член 7 от Хартата, те не попадат в приложното поле на Директива 2005/29/ЕО.

(55)

В съответствие с принципа на субсидиарност и за да се улесни прилагането, следва да се поясни, че Директива 2005/29/ЕО не нарушава свободата на държавите членки да приемат национални разпоредби, за да защитят допълнително законните интереси на потребителите срещу нелоялни търговски практики, свързани с нежелани посещения от търговци в личните им домове с цел предлагане или продажба на продукти, или по отношение на екскурзии, организирани от търговец с цел или ефект рекламиране или продажба на продукти на потребителите, когато тези разпоредби са обосновани от мотиви за защита на потребителите. Всички такива разпоредби следва да бъдат пропорционални и недискриминационни, както и да не забраняват тези канали за продажби като такива. В националните разпоредби, приети от държавите членки, би могло например да се определя времето през деня, когато посещения в домовете на потребителите, без изрично искане от тяхна страна, не се допускат, или да се забранят подобни посещения, когато потребителят ясно е заявил, че подобни посещения са неприемливи, или да се предвиди процедурата на плащане. Освен това чрез подобни разпоредби биха могли да се установят повече правила за защита на потребителите в областите, хармонизирани от Директива 2011/83/ЕС. Поради това Директива 2011/83/ЕС следва да се измени, за да позволи на държавите членки да приемат национални мерки за предоставяне на по-дълъг срок за отказ, както и дерогация от специфичните изключения от правото на отказ. От държавите членки се изисква да уведомят Комисията за всички национални разпоредби, които са приети във връзка с това, за да може Комисията да предостави тази информация на всички заинтересовани страни и да следи за пропорционалния характер и законността на тези мерки.

(56)

По отношение на агресивни и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от търговския обект, Директива 2005/29/ЕО не засяга условията за установяване или разрешителните режими, които държавите членки могат да наложат на търговците. Освен това посочената директива не засяга националното договорно право, и по-специално правилата относно валидността на договора, сключването му или последиците от него. Агресивните и заблуждаващи практики в контекста на прояви, организирани на места, различни от търговските обекти, могат да бъдат забранени въз основа на оценка на всеки отделен случай съгласно членове 5—9 от посочената директива. В допълнение в приложение I към посочената директива се съдържа обща забрана на практики, при които търговецът създава впечатление, че не действа за цели, свързани с неговата дейност, както и практики, с които се създава впечатление, че потребителят не може да напусне обекта, докато не се изготви договор. Комисията следва да оцени дали с настоящите правила се осигурява подходящо равнище на защита на потребителите, както и удачни инструменти, с които държавите членки да се справят ефективно с тези практики.

(57)

Настоящата директива не следва да засяга аспекти на националното договорно право, които не са уредени от нея. По тази причина настоящата директива не следва да засяга националното договорно право, уреждащо например сключването или валидността на договор в случаи като липса на съгласие или неразрешена търговска дейност.

(58)

За да се гарантира, че гражданите имат достъп до актуална информация относно потребителските си права и извънсъдебно уреждане на спорове, онлайн порталът за достъп, който предстои да бъде разработен от Комисията, доколкото е възможно, следва да бъде лесен за използване, да подлежи на адаптация, да бъде лесно достъпен и използваем от всички, включително и от хората с увреждания (с „универсален дизайн“).

(59)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (17), държавите членки се ангажираха, в случаите, когато има основание за това, да придружат уведомлението за мерките за транспониране с един или повече документи, които обясняват връзката между компонентите на директивата и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(60)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно по-добро прилагане и модернизиране на правото в областта на защита на потребителите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради естеството на проблема, който обхваща целия Съюз, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,