(1)

Необходимо е ЕОЗППО да има възможността да прилага ясни критерии и фактори, когато определя наличието на значителни опасения във връзка със защитата на инвеститорите или наличието на заплаха за нормалното функциониране и целостта на финансовите пазари или за стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея. С настоящия регламент допълнително се уточняват тези критерии и фактори, включително изброените в член 65, параграф 9, втора алинея, букви а) — г) от Регламент (ЕС) 2019/1238.

(2)

От съществено значение е да се осигури последователен подход в рамките на Съюза, като същевременно се даде възможност за предприемане на подходящи действия от страна на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) при настъпването на непредвидени неблагоприятни събития или събития, попадащи в обхвата на разпоредбите на член 65, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2019/1238. Комисията прикани ЕОЗППО да предостави техническо становище в областта на паневропейския персонален пенсионен продукт (ПЕПП).

(3)

Наличието на „заплаха“, което е една от предпоставките за намеса на ЕОЗППО с оглед поддържане на нормалното функциониране и целостта на финансовите или стоковите пазари или на стабилността на финансовата система, изисква по-висок праг на оценка, отколкото наличието на „значителни опасения“, които на свой ред са предпоставка за намеса от страна на ЕОЗППО с оглед защита на инвеститорите. ЕОЗППО следва да може да се намесва, когато поне един от факторите или критериите в настоящия регламент води до такива опасения или заплаха.

(4)

Необходимо е също така да се вземат предвид специфичното положение и обстоятелствата, свързани с доставчика или дистрибутора на ПЕПП във връзка с потенциалния им принос към опасения или заплахи от вида, предвиден в член 65, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2019/1238,

а)

дългосрочния пенсионен характер на ПЕПП;

б)

вида и степента на прозрачност на базовите активи;

в)

степента на прозрачност на разходите и таксите, свързани с ПЕПП;

г)

използването на техники, които при представянето на ПЕПП привличат вниманието на осигурените по ПЕПП лица към несъществени елементи;

д)

естеството и прозрачността на рисковете;

е)

използването на наименования на продукти, терминология или друга информация, които предполагат по-голяма степен на сигурност или възвръщаемост от тези, които в действителност са възможни или вероятни, или които представят подвеждащи характеристики на продукта;

ж)

дали информацията за ПЕПП е била недостатъчна или недостатъчно надеждна, за да даде възможност на участниците на пазара, за които е предназначена, да формират своята преценка, като се вземат предвид естеството и видът на ПЕПП;

з)

сложността на изчисляване на резултатите, като се вземе предвид по-специално дали възвръщаемостта зависи от резултатите на един или няколко базови активи, които на свой ред са повлияни от други фактори;

и)

естеството и мащаба на рисковете;

й)

дали ПЕПП е обвързан с други продукти или услуги;

к)

сложността на всички договорни условия по ПЕПП;

л)

наличието и степента на несъответствие между очакваната възвръщаемост по ПЕПП и риска от загуба, като се вземе предвид следното:

м)

ценообразуването и свързаните с ПЕПП разходи, като се вземе предвид следното:

н)

доколко лесно и при какви разходи осигуреното по ПЕПП лице може да използва услугите за преносимост и смяна на доставчика, като се вземе предвид следното:

а)

характеристики, отразяващи уменията и способностите на осигуреното по ПЕПП лице, включително равнището на образование, знанията и опита с други пенсионни продукти, дългосрочни инвестиционни продукти или търговски практики, както и уязвимостта на осигуреното по ПЕПП лице;

б)

характеристики, отразяващи икономическото положение на осигуреното по ПЕПП лице, включително дохода, богатството и степента на зависимост от ПЕПП за получаването на адекватен пенсионен доход;

в)

основните финансови цели на осигуреното по ПЕПП лице, включително пенсионните спестявания и необходимостта от покритие на риска, включително биометричните рискове;

г)

дали ПЕПП се продава на осигурено по ПЕПП лице извън съответния целеви пазар или дали целевият пазар е бил определен погрешно;

д)

дали се допуска покритие чрез национална гаранционна схема, когато съществуват такива схеми.

а)

степента на новаторство, свързано със структурата и характеристиките на ПЕПП, по-специално степента на новаторство на техниките за намаляване на риска, формите на изходящите плащания, или разработването на други плащания съгласно ПЕПП;

б)

степента на разпространение на иновациите, включително дали ПЕПП е иновативен за определени категории осигурени по ПЕПП лица;

в)

новаторство, което включва ливъридж;

г)

предишен опит на пазара с подобни ПЕПП или практики за продажба на ПЕПП.

а)

специфичните характеристики на базовите активи по ПЕПП, като се вземе предвид ливъриджът, който е вътрешноприсъщ на ПЕПП;

б)

породения от финансирането ливъридж;

в)

характеристиките на сделките за финансиране с ценни книжа.

а)

размера на потенциалните неблагоприятни последици от гледна точка на отделното осигурено по ПЕПП лице, а при голям брой текущо и потенциално осигурени по ПЕПП лица — потенциалните неблагоприятни последици за група от осигурени по ПЕПП лица, като се вземат предвид по-специално:

б)

обемът и общият размер на натрупания капитал по ПЕПП;

в)

условната стойност на ПЕПП;

г)

вероятността, мащабът и естеството на евентуалните неблагоприятни последици, включително размерът на загубите, които потенциално могат да бъдат понесени;

д)

очакваната продължителност на неблагоприятните последици;

е)

обемът на вноските;

ж)

броят и изискванията за квалификация и надеждност на участващите посредници;

з)

ръста на пазара или продажбите;

и)

средният размер на сумата, инвестирана в ПЕПП от всяко осигурено по ПЕПП лице;

й)

нивото на покритието, предвидено в националното законодателство относно схемите за гарантиране на застрахователни вземания, когато съществуват такива схеми;

к)

стойността на техническите резерви по отношение на ПЕПП;

л)

дали базовите активи по ПЕПП носят висок риск за изпълнението на сделките, сключени от участниците или осигурените по ПЕПП лица на съответния пазар;

м)

дали характеристиките на ПЕПП го правят особено податлив да бъде използван за целите на финансови престъпления и по-специално дали тези характеристики биха могли потенциално да насърчават използването на ПЕПП за целите на:

а)

дали финансовите дейности или финансовите практики на доставчика или дистрибутора на ПЕПП във връзка с ПЕПП носят особено висок риск за устойчивостта или гладкото функциониране на пазарите;

б)

дали ПЕПП, финансовите дейности или финансовите практики на доставчика или дистрибутора на ПЕПП във връзка с ПЕПП биха могли да доведат до значително и изкуствено несъответствие между цените на даден дериват и тези на базовия пазар;

в)

дали ПЕПП, финансовите дейности или финансовите практики на доставчика или дистрибутора на ПЕПП във връзка с ПЕПП носят висок риск за инфраструктурата на пазара или на платежните системи, включително системите за търговия, клиринг и сетълмент;

г)

дали ПЕПП, финансовите дейности или финансовите практики на доставчика или дистрибутора на ПЕПП във връзка с ПЕПП могат да застрашат доверието на осигурените по ПЕПП лица във финансовата система;

д)

дали ПЕПП, финансовите дейности или финансовите практики на доставчика или дистрибутора на ПЕПП във връзка с ПЕПП носят висок риск от смущения в дейността на финансовите институции, считани за важни за финансовата система на Съюза.

а)

неговото финансово състояние и платежоспособност;

б)

неговите финансови дейности или финансови практики;

в)

неговият бизнес модел, включително неговата устойчивост и прозрачност;

г)

пригодността на презастрахователните и гаранционните споразумения по отношение на ПЕПП;

д)

зависимостта на доставчика на ПЕПП от трети страни по отношение на важни характеристики на ПЕПП, като например покритие на биометричните рискове, гаранции и преносимост на ПЕПП;

е)

практиките за продажба, свързани с ПЕПП, като се вземат предвид: