(1)

На 30 юни 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/912 относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (1).

(2)

На 2 февруари 2021 г. Съветът измени Препоръка (ЕС) 2020/912 относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (2), за да актуализира критериите, използвани за оценка на това дали неналожителните пътувания от трети държави са безопасни и следва да бъдат разрешени.

(3)

Със същото изменение бяха въведени механизми за ограничаване на разпространението на будещи безпокойство варианти на вируса SARS-COV-2 на територията на ЕС+ (3).

(4)

Оттогава се провеждат масови кампании за ваксинация срещу вируса SARS-COV-2 на територията на ЕС+, както и в много други региони и трети държави.

(5)

На 17 март 2021 г. Комисията предложи два регламента (4), за да се създадат цифрови зелени сертификати с цел улесняване на безопасното свободно движение в ЕС по време на пандемията от COVID-19. В рамките на ЕС цифровият зелен сертификат ще представлява доказателство, че дадено лице е било ваксинирано срещу COVID-19, е получило отрицателен резултат от тест или е преболедувало COVID-19. Държавите членки остават отговорни за вземането на решение относно това кои ограничения в областта на общественото здраве могат да бъдат отменени за пътуващите, но следва да прилагат тази отмяна по недискриминационен начин за пътуващите, притежаващи цифров зелен сертификат.

(6)

Увеличават се наличните научни становища и емпирични доказателства за ефектите от ваксинацията, като те постоянно потвърждават факта, че ваксинирането помага за прекъсване на веригата на предаване.

(7)

Тези доказателства сочат, че в някои случаи ограниченията за пътуване могат да бъдат безопасно отменени за лицата, които могат да докажат, че са получили последната препоръчителна доза ваксина срещу COVID-19, разрешена в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5), и че такива отмени могат също да бъдат обосновани, доколкото дадено лице е било ваксинирано с ваксина срещу COVID-19, приключила процедура за включване в списъка на СЗО за употреба при извънредни ситуации.

(8)

Децата, които поради възрастта си са изключени от ваксинацията срещу COVID-19, следва да могат да пътуват с ваксинираните си родители, при условие че имат отрицателен резултат от PCR тест за COVID-19, извършен най-рано 72 часа преди преминаване на границата на територията на ЕС+. В тези случаи държавите членки могат да изискват допълнително тестване след пристигането.

(9)

Все още обаче има малко или не съществуват проучвания за това дали вариантите, будещи безпокойство, избягват имунния отговор, предизвикан от различните ваксини срещу COVID-19. Поради това, в съответствие с подхода на предпазливост, следва да се създаде механизъм за „аварийна спирачка“, за да могат държавите членки да приемат, по координиран начин, спешни и ограничени във времето мерки, за да реагират бързо на появата на вариант на вируса в дадена трета държава, който е бил предмет на специално наблюдение, и по-специално когато той е бил посочен от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) като вариант, представляващ интерес. Тази „аварийна спирачка“ следва да позволява предприемането на подходящи мерки, включително ограничения за влизането, с цел предотвратяване на внасянето и разпространяването на варианта на вируса на територията на ЕС+. Тези мерки следва да бъдат предмет на бърза координация в Съвета, за да може да бъде възприет общ подход.

(10)

При оценяването на епидемичната обстановка в трета държава следва да бъде взет предвид напредъкът с ваксинирането срещу вируса на населението на съответната държава.

(11)

След като бъдат приети, регламентите за цифровия зелен сертификат ще осигурят основата, чрез акт за изпълнение на Комисията, за третиране на сертификатите за ваксинация, издавани от трети държави, като равностойни на цифровите зелени сертификати или за издаване на такива сертификати на лица, които са били ваксинирани в трети държави. За да се гарантира координиран подход на държавите членки и да се улесни продължаването на пътуването на пътуващи от трети държави в рамките на територията на ЕС+, следва да се предприемат стъпки за улесняване на използването на тези разпоредби. За тази цел държавите членки биха могли да обмислят създаването на портал, на който лицата, пребиваващи извън територията на ЕС+, да могат да поискат признаване на своя сертификат за ваксинация, издаден от трета държава, като надеждно доказателство за ваксинация и/или издаване на „цифров зелен сертификат“.

(12)

Когато държавите членки приемат доказателство за ваксинация с цел премахване на ограниченията, въведени в съответствие с правото на Съюза за ограничаване на разпространението на COVID-19, като например изисквания за поставяне под карантина/в самоизолация или за тестване за инфекция със SARS-CoV-2, те следва по принцип да отменят тези изисквания за пътуващите, пребиваващи в трета държава, които не повече от 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+ са получили последната препоръчителна доза ваксина срещу COVID-19, получила разрешение в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004. Освен това държавите членки биха могли да вземат решение за отмяна на ограниченията за пътници, ваксинирани с друга ваксина срещу COVID-19, завършила процеса на включване в списъка на СЗО за употреба при извънредни ситуации. И двете обаче следва да не се прилагат, когато дадена държава членка е използвала „аварийната спирачка“. До приемането и влизането в сила на регламентите за цифровия зелен сертификат и до приемането от Комисията на акт за изпълнение за третирането на издадени от трети държави сертификати за ваксинация, равностойни на цифровия зелен сертификат, държавите членки следва да могат да приемат сертификати от трети държави, съдържащи най-малко минималния набор от данни въз основа на националното право, като вземат предвид способността за проверка на автентичността, валидността и целостта на сертификата и дали той съдържа всички съответни данни.

(13)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото настоящата препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

(14)

Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (6). Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(15)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (7).

(16)

По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (8), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9).

(17)

По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (10), във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (11).

(18)

Правният статут на настоящата препоръка, както се припомня в съображения 13—17, не засяга необходимостта всички държави членки, в интерес на правилното функциониране на Шенгенското пространство, да вземат решение относно премахването на ограничението на неналожителните пътувания до ЕС по координиран начин,