10.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 145/36

---

ДИРЕКТИВА 2009/55/ЕО НА СЪВЕТА

от 25 май 2009 година

за освобождаване от данъчно облагане при окончателно въвеждане на лично имущество на физически лица, което произхожда от държава-членка

(кодифицирана версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,

като има предвид предложението на Комисията,

като има предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че:

(1)

Директива 83/183/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане при окончателен внос на имуществото на физически лица от една от държавите-членки (3) е била неколкократно съществено изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)	За да може населението на държавите-членки да осъзнае по-добре дейностите на Общността, е уместно да се запази в полза на физическите лица, действието, предприето с оглед осигуряване в Общността на условията на вътрешния пазар.

(3)

Пречките, свързани с данъчното облагане при въвеждане от физически лица в една държава-членка на лично имущество, намиращо се в друга държава-членка са, по-специално, от естество да препятстват свободното движение на хора в Общността. Затова е необходимо тези пречки да бъдат премахнати във възможно най-голяма степен чрез въвеждане на освобождаване от данъчно облагане.

(4)	Това освобождаване от данъчно облагане може да се прилага само по отношение на въвеждането на стоки, които нямат търговски или спекулативен характер и като е уместно в следствие на това да се определят ограничения и условия за прилагане.

(5)	Поради приемането на разпоредби за хармонизиране в областите на акцизите и данъка върху добавената стойност, разпоредбите относно освобождаването от данък и относно вносните мита стават безпредметни в тези области.

(6)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.   При условията и в случаите, посочени по-долу, държавите-членки предоставят освобождаване от данъци върху потреблението, които обикновено се дължат при окончателното въвеждане на лично имущество на физически лица, което произхожда от друга държава-членка.

2.   Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на:

а)	данъка върху добавената стойност;

б)

акциза;

в)	специфични и/или периодични данъци и такси, свързани с използването в страната на имущество, посочено в параграф 1, като например такси за регистрацията на моторни превозни средства, пътни данъци и такси за телевизори.

Член 2

Условия относно имуществото

1.   По смисъла на настоящата директива „лично имущество“ означава всяко имущество, предназначено за използване лично от заинтересованите лица или за задоволяване на потребностите на тяхното домакинство. Това имущество, по своето естество или количеството не трябва да създава безпокойство за търговския ред, нито пък да са предназначени за стопанска дейност по смисъла на член 9, параграф 1, и членове 10—13 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (5). Инструментите и пособията, които са нужни на заинтересованото лице за упражняване на търговската му дейност или професията му, обаче, също представляват лично имущество.

2.   Освобождаването, предвидено в член 1, се предоставя по отношение на лично имущество:

а)

което е било придобито в съответствие с общите условия на данъчно облагане, действащи на вътрешния пазар на една от държавите-членки, и по отношение на което не се предоставя, във връзка с напускането му на територията на държавата-членка по произход, освобождаване от или възстановяване на данък върху потреблението. За целите на тази директива се счита, че стоки, придобити при посочените в член 151 от Директива 2006/112/ЕО, с изключение на параграф 1, първа алинея, буква д) обстоятелства, удовлетворяват тези условия;

б)

които засегнатото лице действително е ползвало преди настъпването на промяната в място на пребиваването или преди установяването на второ място на пребиваване. В случай на моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, подвижни къщи, кораби за развлечение и частни самолети държавите-членки могат да изискват от засегнатото лице да докаже, че ги е използвало за период от най-малко от шест месеца преди промяната на мястото на пребиваване.

За вещите, посочени във второто изречение от буква а), държавите-членки могат да изискват:

i)	в случай на моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, подвижни къщи, кораби за развлечение и частни самолети, заинтересованото лице да ги е използвало за период от най-малко 12 месеца преди промяната на мястото на пребиваване;

ii)	в случай на други вещи, заинтересованото лице да ги е използвало за период от най-малко шест месеца преди промяната на мястото на пребиваване.

3.   По отношение на моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, подвижни къщи, кораби за развлечение и частни самолети, компетентните органи изискват представяне на доказателства, че условията по параграф 2 са изпълнени. По отношение на друго имущество те изискват представянето на такива доказателства само ако има сериозни подозрения за злоупотреба.

Член 3

Условия на въвеждане

Имуществото може да бъде въведено наведнъж или на няколко пъти, в рамките на сроковете, установени съответно в членове 7—10.

Член 4

Задължения последващи въвеждането

Въведените моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, подвижни къщи, кораби за развлечение и частни самолети не се преотстъпват, отдават под наем или заемат за период от 12 месеца след тяхното въвеждане, освободено от данъци, с изключение на обстоятелствата, надлежно обосновани съгласно изискванията на компетентните органи на държавата-членка по местоназначение.

Член 5

Особени условия за някои видове имущество

Освобождаването при въвеждането на яздитни коне, моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, подвижни къщи, кораби за развлечение и частни самолети се предоставя, само ако физическото лице променя мястото на пребиваване си в държавата-членка по местоназначение.

Член 6

Общи правила за определяне на мястото на пребиваване

1.   За приложението на настоящата директива „обичайно място на пребиваване“ означава мястото, където едно лице живее обикновено, т.е. през не по-малко от 185 дни през календарната година, поради своите лични и професионални връзки, или, в случай на отсъствие на професионални връзки, поради своите лични връзки, които разкриват тясна обвързаност между лицето и мястото, където живее.

Когато, обаче, професионалните връзки на едно лице са с място, различно от мястото, с което са личните му връзки, вследствие на което лицето живее последователно на различни места, разположени в две или повече държави-членки, счита се, че неговото обичайно място на пребиваване е мястото, с което то има лични връзки, при условие че лицето постоянно се връща там. Не е необходимо последното условие да бъде удовлетворено, ако лицето живее в една от държавите-членки с цел изпълнение на задача с определена продължителност. Посещаване на университет или училище не предполага смяна на обичайното място на пребиваване.

2.   Физическите лица представят всички подходящи доказателства за обичайното си място на пребиваване, по-специално чрез карти за самоличност или всякакви други валидни документи.

3.   Компетентните органи на държавата-членка по местоназначение могат да поискат да им бъдат предоставени всякакви сведения или допълнителни доказателства, когато имат съмнения относно достоверността на заявление по параграф 2 относно обичайното място на пребиваване или за целите на определен вид контрол.

ГЛАВА II

ВЪВЕЖДАНЕ НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОМЯНА НА ОБИЧАЙНОТО СИ МЯСТО НА ПРЕБИВАВАНЕ

Член 7

1.   Освобождаването, предвидено в член 1, се предоставя при условията, предвидени в членове 2—5 за лично имущество, въведено от физическо лице с цел промяна на обичайното му място на пребиваване.

Предоставянето на освобождаването се подчинява на съставяне на опис на вещите, придружаван, ако държавата изисква това, от декларация, чийто образец и съдържанието се определят съгласно процедурата, посочена в член 248а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (6), без да се засягат евентуално приложимите условия в областта на транзитна процедура на Общността, която би могла да се приложи. При описа на вещите не може да се изисква посочване на стойността.

2.   Последното въвеждане трябва да се осъществи не по-късно от 12 месеца след промяната на обичайното място на пребиваване. Когато в съответствие с член 3 имуществото се въвежда на няколко пъти в рамките на гореспоменатия период, държавите-членки могат да изискват предоставянето на пълен опис, на който също може да се прави позоваване в случай на последващо освобождаване на вещи от други митнически учреждения, само при първото въвеждане. Този опис може да бъде допълван, в съгласие с компетентните органи на държавата-членка по местоназначение.

ГЛАВА III

ВЪВЕЖДАНЕ НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЗАВЕЖДАНЕТО ИЛИ НАПУСКАНЕТО НА ВТОРО ЖИЛИЩЕ

Член 8

1.   Освобождаването, предвидено в член 1, се предоставя при условията, предвидени в членове 2—5 за лично имущество, въведено от физическо лице с цел обзавеждане на второ жилище.

Това освобождаване се предоставя само, когато:

а)	заинтересованото лице е собственик на второто жилище или го наема за срок от най-малко 12 месеца;

б)	въведеното имущество съответства на обичайно обзавеждане за второто жилище.

2.   Предоставя се освобождаване при условията, посочени в параграф 1, и когато в следствие на напускане на второ жилище имуществото се въвежда в страната на обичайно място на пребиваване или на друго второ жилище, ако съответното имущество действително се е намирало във владение на заинтересованото лице и последното го е ползвало преди установяването на второто жилище.

Последното въвеждане трябва да се осъществи не по-късно от 12 месеца след напускане на второто жилище.

ГЛАВА IV

ВЪВЕЖДАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

Член 9

1.   Без да се засягат членове 2—5, на всяко лице при сключване на брак се дава да въведе, като се освобождава от данъците, посочени в член 1, параграф 1, лично имущество в държава-членка, в която възнамерява да промени обичайното си място на пребиваване, което е придобито или използвано, при условие че:

а)	въвеждането се извършва в рамките на период, започващ два месеца преди определената дата на сключване на брака и завършващ четири месеца след датата, на която бракът е бил действително сключен;

б)	заинтересованото лице представи доказателства, че е встъпило в брак или че предварителните формалности, необходими за сключване на брак, са били изпълнени.

2.   Освобождаване се предоставя също и по отношение на подаръци, давани обичайно по повод на бракосъчетание, които лице, отговарящо на условията, предвидени в параграф 1, получава от лицата с обичайно място на пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка по предназначение. Освобождаването се прилага за подаръците с единична стойност от непревишаваща 350 ЕUR. Държавите-членки могат обаче да разрешат освобождаване, което превишава 350 EUR, при условие че стойността на всеки освободен подарък не превишава 1 400 ЕUR.

3.   Когато имуществото се въвежда преди датата на сключване на брака, държавите-членки могат да поставят предоставянето на освобождаване в зависимост от представяне на подходящо обезпечение.

4.   Дължат се данъци към момента на въвеждането, ако в срок от четири месеца след посочената за сключването на брак дата лицето не представи доказателства, че е сключило такъв.

ГЛАВА V

ВЪВЕЖДАНЕ НА ЛИЧНОТО ИМУЩЕСТВО НА ПОКОЙНИК (DE CUJUS), ПРИДОБИТО ПО НАСЛЕДСТВО

Член 10

Чрез дерогация от член 2, параграфи 2 и 3, член 4 и член 5, параграф 2, но без да се засягат другите разпоредби, съдържащи се в членове 2, 3 и 5, на физическо лице, което е придобило по наследство (causa mortis) право на собственост или право на ползване върху движимо имущество на покойник (de cujus), намиращо се в една от държавите-членки, се предоставя освобождаване от данъците, посочени в член 1, параграф 1 при въвеждането на такова имущество в друга държава-членка, където е мястото на пребиваване на физическото лице, при спазване на следните условия:

а)	физическото лице представя на компетентните органи на държавата-членка по местоназначение удостоверение, издадено от нотариус или друг компетентен орган на държавата-членка по произход на имуществото, че въвежданото имущество е придобито по наследство;

б)	имуществото се въвежда в срок от две години след встъпването във владение на имуществото.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

1.   Държавите-членки полагат усилия да сведат до минимум формалностите относно въвеждането, извършвано от физически лица при ограниченията и условията по настоящата директива, и да избягват формалности относно въвеждането, включващи контрол, който води до значително разтоварване и ново товарене при влизането в държавата-членка по местоназначение.

2.   Държавите-членки имат право да запазят и/или предвидят условия за предоставяне на освобождаване от данъчно облагане, които са по-благоприятни от предвидените в настоящата директива, с изключение на тези, предвидени в член 2, параграф 2, буква а).

3.   Без да се засяга разпоредбата на член 2, параграф 2, държавите-членки не могат, по силата на настоящата директива, да прилагат освобождавания от данъчно облагане в Общността, които са по-неблагоприятни от тези, които те предоставят по отношение на внос на лично имущество на физически лица, което произхожда от трети държави.

Член 12

1.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от своето национално законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, и по-специално тези, които следват от прилагането на разпоредбите на член 11, параграфи 2 и 3. Комисията уведомява за тях останалите държави-членки.

2.   На всеки две години, след консултация с държавите-членки, Комисията представя на Съвета и на Европейския парламент доклад относно прилагането на настоящата директива в държавите-членки.

Член 13

Директива 83/183/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение I, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 14

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 16 декември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище от 17 септември 2008 г. (ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 148).

(3)  ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 64.

(4)  Вж. приложение I, част А.

(5)  ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

---

---

---