52021AE5387

Eur-Lex

Acesso ao direito da União Europeia

Este documento é um excerto do sítio EUR-Lex

EUROPA
Eur-Lex Página inicial
EUR-Lex - 52021AE5387 - PT

Ajuda

Conselhos para pesquisar

Necessita de mais opções de pesquisa? Utilize a Pesquisa avançada

Documento 52021AE5387

Ajuda

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на младежта (2022 г.) [COM(2021) 634 final — 2021/0328 (COD)]

EESC 2021/05387

OB C 152, 6.4.2022, p. 122—126 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Jornal Oficial

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/122

[COM(2021) 634 final — 2021/0328 (COD)]

(2022/C 152/20)

Главен докладчик:

Michael McLOUGHLIN

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 21.10.2021 г. Европейски парламент, 21.10.2021 г.
Правно основание	Член 165, параграф 4 и член 166, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	201/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет приветства обявяването на 2022 г. за Европейска година на младежта. Категорично се приветства и разполагането на Годината в контекста на Европейския стълб на социалните права и темата за възстановяването след пандемията.

1.2.

ЕИСК е готов да играе водеща роля в Европейската година на младежта въз основа на успешни инициативи на ЕИСК като „Твоята Европа, твоето мнение!“ и младежките кръгли маси за климата и устойчивостта. ЕИСК е в уникална позиция да улесни ангажираността с младежките мрежи.

1.3.

За Годината трябва да се разработят ясни показатели и цели на политиката. Те следва да са съсредоточени върху въздействието на политиките и междусекторната работа отвъд организираните дейности.

1.4.

ЕИСК изразява опасението, че програмата и приоритетите за Годината сякаш са претрупани, и счита, че опростени приоритети може да са полезни за всички заинтересовани страни.

1.5.

Ако дейностите за популяризация са основното съдържание на Годината, това следва да е ясно във всички съобщения, по-специално в комуникацията с младежите.

1.6.

Годината на младежта трябва да допринесе за стратегията на ЕС за младежта чрез ясни планове и ангажираност, особено с оглед на междусекторното измерение на стратегията за младежта.

1.7.

Трябва да се гарантира, че в Годината са включени групите, до които се достига по-трудно. За да се гарантира това, следва да се използват показатели на равнище група и географски показатели, ако е необходимо.

1.8.

По отношение на бюджета ЕИСК счита, че е необходима по-голяма амбиция. Предвид критичното положение, в което се намират младежите в ЕС, трябва да има ресурси отвъд съществуващите програми за националните младежки съвети и младежките организации.

1.9.

ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат заделени общо средства в размер на 10 млн. евро, като 2 млн. евро да са за координация на национално равнище. Европейският младежки форум и неговите членове също са много важни. Тези средства може на свой ред да бъдат отпускани като безвъзмездно финансиране посредством националните младежки съвети.

1.10.

Биха били приветствани местни алианси на европейската година на равнището на държавите членки. ЕИСК може да играе роля и в това отношение.

1.11.

Приветства се и предвидената работа в областта на външните отношения и с ЕСВД в рамките на Годината и след това. Относително добре развитите политики в областта на младежта в Европа може да играят важна роля в съседните ни и други региони.

2. Основно съдържание на предложението

2.1.

В речта си за състоянието на Съюза на 15 септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Комисията ще предложи 2022 г. да бъде Европейска година на младежта. След разсъжденията за това какво Европа преживя вследствие на COVID-19, председателката на Комисията обърна внимание на 2022 г. и на необходимостта от ново изграждане след пандемията. Тя е почерпила вдъхновение от ангажираността на младежите като активисти в областта на климата и от акцента, който те поставят върху солидарността и решимостта да продължават да се стремят да направят бъдещето по-добро.

2.2.

Сегментът, специално свързан с младежта, беше поставен в контекста на социалния пазар и Европейския стълб на социалните права. По-нататък в речта се споменава новата инициатива ALMA (от английски Aim, Learn, Master, Achieve — стреми се, учи, овладей, постигай) на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, която е съсредоточена върху младежите, незаети с работа, учене или обучение. В речта предложението се обвързва с Конференцията за бъдещето на Европа:

„Младите хора трябва да водят дебатите на Конференцията за бъдещето на Европа. На нея се разисква тяхното бъдеще и тя трябва да бъде тяхната конференция. Както заявихме в началото на мандата, Комисията има готовност да предприеме действия по въпросите, които ще бъдат решени от Конференцията.“

Урсула фон дер Лайен, Реч за състоянието на Съюза, 15 септември 2021 г.

2.3.

Комисията публикува предложението си на 14 октомври. Съгласно предложението целта на Годината е „да се интензифицират усилията на Съюза, държавите членки, регионалните и местните органи, за да се отдаде значимото, да се окаже подкрепа и да се взаимодейства с младите хора в периода след пандемията“. Освен това в него се определят три средства за постигането ѝ, които включват „как екологичният и цифровият преход предлагат обновена перспектива за бъдещето и възможности за противодействие на отрицателното въздействие на пандемията върху младите хора и обществото като цяло“, насърчаване на всички млади хора „да станат активни и ангажирани граждани, както и участници в промяната“ и „популяризиране на възможностите за младите хора“„с цел подпомагане на тяхното личностно, социално и професионално развитие в един по-екологичен, по-цифровизиран и по-приобщаващ Съюз“.

2.4.

В предложението се посочват редица относими области на политиката и програми за финансиране, които може да подпомогнат Европейската година на младежта. Тези мерки включват: подсилената гаранция за младежта; програмата „ЕразъмЕразъм+“; Европейския корпус за солидарност; инициативата ALMA; Европейската стратегия за младежта; европейските цели за младежта; европейското пространство за образование; Европейския пакт за климата; актуализирания план за действие в областта на цифровото образование; инициативата „Здравословен начин на живот за всички“ (HealthyLifestyle4All); Европейската програма за уменията; Европейския социален фонд плюс; „Творческа Европа“; „Хоризонт Европа“; програмата „Граждани, равенство, права и ценности“; фонд „Убежище, миграция и интеграция“; програмата „Правосъдие“; Европейския фонд за регионално развитие; Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури; и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

2.5.

Предвижда се фондовете, които са съсредоточени основно върху областта на младежта, като програмата „ЕразъмЕразъм+“ и Европейският корпус за солидарност, да играят ключова роля в подпомагането на дейностите в рамките на Годината на младежта. Двата фонда ще отбележат и съответно 35-ата и 5-ата годишнина от създаването си. От държавите членки се иска да назначат национален координатор, който да отговаря за организиране на тяхното участие в Европейската година на младежта, а Комисията ще организира координацията на равнището на ЕС.

2.6.

В член 3 от законодателното предложение се определят седем възможни вида дейности, които са предвидени за Годината, включително конференции, мероприятия и инициативи, чрез които да се насърчава участието на младите хора. Тези дейности включват даване на възможност на младите хора да достигнат до създателите на политики, събиране на идеи чрез основани на участието методи, информационни, образователни и осведомителни кампании, създаване на пространство за обмен във връзка с превръщането на предизвикателствата във възможности в дух на предприемачество, провеждане на проучвания и изследвания на положението на младежта в Съюза и популяризиране на програмите, възможностите за финансиране, проектите, действията и мрежите от значение за младежта, включително чрез социалните медии и онлайн общностите.

2.7.

През октомври генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ стартира проучване относно Европейската година на младежта сред младите хора. Назначени са и национални координатори.

3. Общи бележки

3.1.

В предложението се посочва с право огромното въздействие, което COVID-19 оказа върху младите хора, и това следва да се отбележи внимателно. Целта не е една група да се противопоставя на друга, а просто да се гарантира, че хората разбират, че въздействието върху младите хора може да е дълготрайно и че вземащите решения лица имат отговорността да работят за преодоляването му.

3.2.

В предложението се съдържат много голям брой ангажименти, позовавания на други инициативи, бюджети и области на политиката. В повечето отношения това се приветства. Това отразява и междусекторното естество на областта на политиката и стратегията на ЕС за младежта. Важно е обаче в предложението да има и яснота и акцент. Понякога с по-малко може да се постигне повече, а може да съществува опасение, че един дълъг списък с области на политиката и споделени отговорности може да размие ясното съсредоточаване върху отговорността и краткосрочните и дългосрочните резултати.

3.3.

От предложението става ясно, че Годината на младежта ще се изразява най-вече в дейности и прояви за популяризиране. Важно е да има яснота по този въпрос. Въпреки че може да е предвидено тези дейности да повлияят на политиката или чрез тях да бъдат откроени възможности за принос към политиката, в предложението само по себе си не се съдържат никакви свързани с политиката ангажименти.

3.4.

В предложението ясно се посочва, че същественото финансиране за инициативите ще идва в действителност от съществуващи източници и програмата „ЕразъмЕразъм+“ изглежда е основната област, върху която се акцентира. Още веднъж, ако това е така, е важно да бъде заявено ясно. По същия начин, ако от националните ведомства по програмата „ЕразъмЕразъм+“ се очаква да изведат като приоритет свързаните с Годината на младежта дейности, те ще имат нужда от яснота, подкрепа и насоки. Новите инициативи за участие на младежта, предвидени в програмата „ЕразъмЕразъм+“, може да са подходящи за такива дейности, но отново ще е необходима надлежна подготовка и информация за кандидатите в държавите членки. Освен това във всички материали за популяризиране и други дейности трябва да е ясно, че Годината на младежта до голяма степен разчита на съществуващи ресурси. Такава откровеност е от изключително голямо значение, когато се работи с млади хора.

3.5.

Освен това би било важно да се гарантира, че други линии на финансиране от други генерални дирекции са изцяло на разположение за съответните дейности, и това да бъде популяризирано и подчертавано по същия начин от съответните разпоредители с бюджетните средства. Това е особено уместно предвид междусекторното естество на въпроса за младежта и важността, която се придава на това в стратегията на ЕС за младежта. Разбира се, това би осигурило и повече ресурси за дейности, би довело до свързване с други области на политиката и до достигане до нови групи млади хора и евентуално до трудно достижимите групи.

3.6.

Координационната дейност ще бъде от жизненоважно значение за успеха на Годината. Във връзка с това е необходимо по-голямо участие на гражданското общество и по-съществена роля на младежките организации на национално, местно и европейско равнище. Националните младежки съвети и други значими младежки организации следва да бъдат равнопоставени партньори в националната група на координаторите, като следва да участват както в създаването, така и в осъществяването на Годината и да бъдат подкрепени в изпълнението на тази функция. Ролята на Европейския младежки форум като ключов партньор в групата на заинтересованите страни също следва да бъде призната.

3.7.

Европейската стратегия за младежта е водещият политически ангажимент на ЕС в областта на младежта. В нея се поема и значителен ангажимент към междусекторното измерение на младежта като въпрос на политиката, който се приветства. Това е от критично значение за постигане на напредък по цял набор от политики за младите хора, като заетост, околна среда, образование и обучение. Следователно е жизненоважно Годината на младежта да е тясно свързана със Стратегията на ЕС за младежта, по-специално по отношение на междусекторното измерение на политиката в областта на младежта. Това е посочено ясно в предложението, но също така ще бъде важно всички сектори да имат принос и да играят ролята си по отношение на мониторинга и надзора.

3.8.

Работата трябва да продължи във всички области на политиката за младежта и свързаните с нея междусекторни области, за да се гарантира максимална ангажираност при онези, до които се достига най-трудно. Това следва да е част от мониторинга във връзка с Годината и може да съществуват методи за извеждане на определени групи или дори на необлагодетелствани райони като приоритет, за да се гарантира, че ще има достатъчно дейности при тях. В тази връзка се приветства и позоваването на инициативата ALMA, както и акцентът върху младежите, които са незаети с работа, учене или обучение, въпреки че по този въпрос все още е необходима повече информация.

3.9.

Акцентът върху дейностите и проявите трябва да бъде свързан с резултати. За целта ще са необходими показатели, които не се ограничават само до дейностите. Ако търсеният резултат е гласът на младите хора да бъде чут, това трябва да бъде отразено в показателите. Тъй като концепциите за „отдаването на значимото, оказването на подкрепа и взаимодействието“ се срещат често в предложението, те може да послужат като подходяща рамка за показателите. Най-важното е тези показатели да не се ограничават до продуктите от дейностите и проявите, а да се съсредоточат върху техните резултати.

3.10.

Голяма част от перспективите на Годината на младежта ще зависят от действия на национално равнище, но националните органи разполагат с изключително ограничено време. Освен това на толкова късен етап финансирането също ще бъде проблем, националните органи неизбежно имат натоварен график и освен това съществуват значителни разлики в политиките в областта на младежта, както е отбелязано и в работата на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“. Всички тези фактори ще представляват предизвикателства при осъществяването на Годината.

3.11.

Като цяло определеният в предложението бюджет в размер на 8 млн. евро е много малък, дори и само за действия на равнището на ЕС. Трябва да се разпределят някакви ресурси за национални дейности и/или координация, за да може Годината да има някакво въздействие и да стимулира максимална ангажираност и участие. ЕИСК счита, че са необходими общи разпределени средства в размер на 10 млн. евро, като 2 млн. евро да са за координация на национално равнище.

4. Конкретни бележки

4.1.

Предложението за определяне на 2022 г. за година на младежта е разработено за рекордно кратко време. Според ЕИСК това не е оптималният начин за разработване на такива предложения, колкото и силно да бъдат приветствани. Развиването на Европейския корпус за солидарност през 2016 г. беше предмет на подобна реч за състоянието на Съюза. Така се поражда опасност важни свързани с младежта инициативи да станат предмет на знакови политически изявления, а не на дългосрочно систематично развитие. Подобни ходове биха могли да засилят цинизма сред младите хора. Също така законодателният процес е пострадал от този прибързан подход.

4.2.

Въпреки че предложението е официален документ, някои формулировки в него са доста усложнени и са далеч от понятния английски език, който бихме предпочели, когато се работи с млади хора, а и по принцип с широката общественост.

4.3.

Комисията трябва да гарантира участието на младите хора и младежките организации на равнището на държавите членки и на подрегионално равнище, където е уместно, в дейностите по мониторинг и надзор на Годината. ЕИСК осъзнава, че политиките в областта на младежта не са несихронизирани и подходите към тези въпроси са различни между държавите членки, поради което е особено важно Комисията да гарантира това.

4.4.

Разпоредбите относно европейските цели за младежта се приветстват категорично и те предоставят много конкретни области въз основа на участието на младите хора. Освен това те илюстрират добре междусекторното естество на потребностите и стремежите на младите хора.

4.5.

Разпоредбите относно цифровите въпроси се приветстват, по-специално поради твърде опростенческото популярно схващане за младите хора като „цифрово поколение“. Особено по време на пандемията от COVID-19 стана ясно, че такива компетентности не са присъщи за всички и по-специално че има голяма разлика между достъпа на младите хора до съдържание посредством телефоните им и уменията и компетентностите, необходими за обучение онлайн. Много от тези компетентности не са технологични, а социални; в становището на ЕИСК относно смесеното обучение (1) се съдържа предупреждение да не се разчита прекомерно на екранното време и активността онлайн. Съществува здрава традиция на занимания на открито и екологични дейности сред младите хора и в работата с младежи, която също трябва да бъде подпомагана и насърчавана.

4.6.

Планът за действие за младежта, свързан с Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и с външната дейност, действително предлага ценна възможност за ангажиране на младите хора и се приветства категорично. ЕИСК очаква предложението на члена на Комисията Urpilainen по този въпрос. Би било изключително важно да се гарантира силното участие на гражданското общество и младежките организации в такъв план за действие. Европейският модел на работа с младежите има с какво да се похвали пред света и следва да присъства в по-голяма степен във външните ни отношения.

4.7.

Мобилността винаги е важна част от политиката в областта на младежта и заема централно място в програмата „ЕразъмЕразъм+“. Естествено е тя да заема важна част и в предложението за Годината на младежта. Винаги обаче трябва да си даваме сметка, че мобилността може да се разглежда и като нещо отрицателно от младите хора, особено когато е недоброволна или принудителна, както все още може да е в по-бедните региони или в районите, страдащи от „изтичане на мозъци“.

4.8.

Идеята, че „конкретната цел на действието е да се даде по-голяма гласност на младите хора на европейско равнище“, разбира се, се приветства категорично, и всички институции трябва да развият допълнително гласността на младите хора в съответните си предложения в областта на политиката. Отново това може да проработи добре като обща цел или задача на Европейската година на младежта.

4.9.

Въпреки че разпоредбите относно изпълнението са положителни, би било добре да съдържат по-ясни показатели, по-специално във връзка с въздействието върху политиката и програмите в областта отвъд Годината и върху междусекторните аспекти на дейността.

4.10.

Разпоредбите относно Европейската програма за младежката работа са положителни и се приветстват, но те увеличават и броя на инициативите и политическите приоритети в предложението и по-специално в законодателния текст. Още веднъж, това може да породи опасение от претоварване при толкова много области на политиката и приоритети, независимо от необходимостта от междусекторна работа.

4.11.

В член 3 от законодателния текст е предоставено добро обобщение на това, което се предвижда, и още веднъж се изяснява в какво ще се състои Годината. Във финансовата обосновка Европейската година се разглежда като изразяваща се в „инструменти за повишаване на осведомеността“, т.е. още веднъж се подчертава този аспект.

4.12.

От финансовите таблици сякаш е видно, че се очаква програмата „ЕразъмЕразъм+“ да е най-значимият източник на финансиране за евентуалните дейности. С предложенията като че ли се предвижда подкрепа на равнището на ЕС за персонал и ресурси за делегациите и изпълнителите по договори, но не и за млади хора или младежки организации. Освен това не става ясно какъв размер на финансиране може в крайна сметка да дойде от програмата „ЕразъмЕразъм+“.

5. Разглеждане на европейските години в по-общ план

5.1.

Вероятно е дошъл моментът Комисията и другите институции на ЕС да проучат концепцията за „Година на…“. В предложението се правят позовавания на предишни Години, като например Годината на развитието и Годината на гражданите. Изглежда, че те се появяват от време на време, и би било препоръчително да съществува съгласуваност по отношение на тяхното използване и предназначение.

5.2.

В становището си относно Европейската година на гражданите (2) Комитетът извежда заключението, че е необходим значителен диалог с гражданското общество при разработването на тези Години, както и значителен бюджет — по-голям от предложения. ЕИСК приветства идеята процесът на планиране и провеждане да бъде възможно най-отворен, да включва участието на всички заинтересовани лица на всички равнища и на всички етапи, по-конкретно участието на Комитета на регионите, участието на самия ЕИСК, на представителите на организациите на гражданското общество, включително на социалните партньори, както и на административните органи на национално и местно равнище.

5.3.

Освен това Комитетът прикани да се осигури прозрачна и ефективна координация на Европейската година (2013 г.) на всички равнища и между всички участници, а именно като се използват в максимална степен възможностите на координационните комитети, чрез създаването на ефикасни механизми за обмен на опит на национално равнище.

5.4.

Относно Европейската година на развитието Комитетът посочи, че е изключително важно да се избягва изразходването на средства за скъпоструващи кампании, водени от агенции за връзки с обществеността (PR), или тези услуги да бъдат сведени до абсолютния минимум. Подчерта и необходимостта от децентрализиран подход. Прецени, че работни групи на национално равнище би трябвало да определят национално мото, надслов или покана за Годината, които да отразяват най-точно ситуацията в съответната държава членка. Работата на работните групи и подкрепата за дейността им би трябвало да продължат и след приключването на тематичната година. Организираното гражданско общество следва да играе ключова роля в работните групи (3).

5.5.

ЕИСК призова за изготвяне и прилагане на конкретни мерки с цел да се гарантира връзка между различните тематични години и непреходността на резултатите от проявата. Комитетът посочи още, че е необходимо не само да се предприемат информационни кампании, но също и да се разгърнат конкретни и практически действия, разработени от лицата, вземащи решения, в сътрудничество с обществото, и да се изготви мониторингов доклад. Комитетът изрази подкрепа за това средствата да се отпуснат чрез представителствата на Европейската комисия в държавите членки (4).

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) SOC/701: Смесено обучение (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 128).

(2) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 137.

(3) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 98.

(4) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 137.

Início

Escolha as funcionalidades experimentais que pretende experimentar