52021AE3888

Eur-Lex

Acesso ao direito da União Europeia

Este documento é um excerto do sítio EUR-Lex

EUROPA
Eur-Lex Página inicial
EUR-Lex - 52021AE3888 - PT

Ajuda

Conselhos para pesquisar

Necessita de mais opções de pesquisa? Utilize a Pesquisa avançada

Documento 52021AE3888

Ajuda

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Съобщение относно първите поуки, извлечени от пандемията от COVID-19“ (COM(2021) 380 final)

EESC 2021/03888

OB C 152, 6.4.2022, p. 116—121 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Jornal Oficial

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/116

(COM(2021) 380 final)

(2022/C 152/19)

Докладчик:	Tomasz Andrzej WRÓBLEWSKI
Съдокладчик:	Ákos TOPOLÁNSZKY

Консултация	Комисия, 10.8.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	24.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	204/1/8

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства решението на Европейския съюз и неговите институции за извършване на непрекъсната оценка на процесите по време на пандемията по отношение както на безпрецедентната тежест върху здравните системи, така и на въздействието върху Европейския съюз като цяло.

1.2.

Европейската комисия изброява десет важни поуки от пандемията, но ЕИСК изразява съжаление, че тя споменава съвсем накратко „неравномерното въздействие на кризата, като уязвимите групи“ и малките и средните предприятия „са сред най-силно засегнатите“. В препоръките трябва да се разгледа критично какво е направено досега във всички области, какво е проработило и какво трябва да се подобри. Трябва също така да помислим как можем да се справим с проблемите, свързани с печално известния недостиг на работна ръка, слабостите на веригата на доставки и бързо покачващите се цени на енергията, които затрудняват връщането към нормално функциониращи общества и икономики.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че са необходими инструменти и планове, които да могат бързо да бъдат активирани и приложени при кризисна ситуация на равнището на ЕС. ЕИСК приветства плановете на Европейския съюз за създаване на рамка за извънредно положение в ЕС заради пандемия и стандарти за реакция при кризи. ЕИСК призовава за висока степен на координация и прозрачност във всички процедури, особено когато са нужни бързи действия и вземане на решения от публичните администрации на европейско равнище и на равнището на държавите членки.

1.4.

COVID-19 открои съществуващите неравноправни здравни модели; излагането на уязвимите групи на вируса беше неравностойно. ЕИСК отбелязва, че са необходими програми за гарантиране на достъп до профилактични и рехабилитационни грижи, дори по време на здравна криза. Следователно разпоредбите за извънредни пандемични ситуации в бъдеще би трябвало да са оразмерени така, че въздействието им върху функционирането на първичните здравни грижи да не води до по-голямо влошаване на общественото здраве при такива ситуации.

1.5.

ЕИСК счита, че ЕС би трябвало да продължи да реагира на кризата последователно и глобално, по-специално чрез COVAX и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), както и чрез нови потенциални лекарства и лечения, а също и да укрепва и подкрепя глобалната архитектура за здравна сигурност. Това включва засилване на ролята на ЕС в Световната здравна организация.

1.6.

Пандемията от COVID-19 открои всеобхватния характер на кризисните ситуации и тяхното въздействие върху всички подсистеми на обществото. В тази връзка е особено важно системите на социалната политика да бъдат подходящи и по-приобщаващи, за да се помогне на хората, които са маргинализирани и живеят в особено затруднено положение.

1.7.

Основавайки се на няколко становища (1) и стълба на социалните права, ЕИСК подкрепя мерките на равнището на ЕС и държавите членки за насърчаване на сътрудничеството между здравните системи при спазване на ценностите на ЕС като достойнство и лоялна конкуренция, както и за сближаване във възходяща посока на здравните и социалните системи.

1.8.

По време на пандемията станахме свидетели на необходимото безпрецедентно разширяване на дейността на ЕС и на държавите за подпомагане както на отделните предприятия, така и на физическите лица. ЕИСК подчертава, че е важно да се премине от спешни мерки към продуктивни инвестиции за приобщаващо и устойчиво възстановяване в средносрочен и дългосрочен план, както и за да се избегне опасността фискалните и паричните политики да бъдат изложени на високи инфлационни рискове, които могат да доведат до стагфлация.

1.9.

1.10.

2. Общи бележки

2.1.

В началото на 2020 г. пандемията от COVID-19 разкри някои от съществуващите недостатъци на здравния сектор, на много държави и институции на ЕС, както и на някои сектори на икономиката. Всичко това допълнително изостри сериозността на кризата и социалния дисбаланс.

2.2.

Комитетът приветства решението на Европейския съюз и неговите институции за извършване на непрекъсната оценка на процесите по време на пандемията по отношение както на безпрецедентната тежест върху здравните системи, така и на въздействието върху Европейския съюз като цяло. ЕИСК подчертава, че този изминал период би трябвало да бъде оценен и като тест за демократичното и единно функциониране на ЕС при извънредни ситуации.

2.3.

ЕИСК признава огромните усилия, положени от различните институции на ЕС, координиращи помощта за процеса на ваксиниране, от националните институции, осигуряващи програми за социална закрила и подкрепа, и от предприятията, които положиха всички възможни усилия, за да защитят служителите и дейността си, и се справиха с предизвикателството да нормализират в кратки срокове ситуацията в сферата на заетостта и доставките на основни продукти. В същото време отбелязваме, че има още много какво да се направи, за да се гарантират пълна стабилност и баланс на пазара на труда.

2.4.

ЕИСК подчертава, че първата и основна поука, която извлякохме, е, че трябва да работим заедно на европейско равнище — особено по време на пандемии, които имат регионален и/или наднационален характер — за намирането на съвместни инструменти не само за предприемане на ответни действия от здравна гледна точка, но и за управление на извънредната ситуация и подпомагане на прехода към бързо, но приобщаващо и устойчиво възстановяване. Комитетът подчертава положителния подход на европейските институции при въвеждането на нови и иновативни финансови инструменти, договорени с подход, основан на солидарност и на общия интерес.

2.5.

Най-лошата възможна ситуация би била да настъпи друга криза, преди положението да се е стабилизирало напълно. Затова за Европейската комисия е приоритет да се предприемат действия в настоящия момент, за да се укрепи устойчивостта на икономическите, социалните и здравните системи в бъдеще. ЕИСК изразява съгласие с тази стратегия и с необходимостта да се разгледат критично извлечените поуки и да се укрепи управлението на кризи в Европейския съюз.

2.6.

Европейската комисия изброява десет важни поуки от пандемията, но споменава съвсем накратко „неравномерното въздействие на кризата, като уязвимите групи“ и малките и средните предприятия „са сред най-силно засегнатите“. В препоръките трябва да се разгледа критично какво е направено досега, какво е проработило и какво трябва да се подобри.

2.7.

Сега, когато излизаме от кризата, сериозен проблем се оказва и недостигът на работна ръка в някои изключително важни „нискоквалифицирани“ професии. Кризата разкри и уязвимостта ни спрямо разпокъсаността на световните вериги на доставки и необходимостта от преосмисляне на промишлената стратегия що се отнася до производството на основни продукти.

3. Управление на кризи

3.1.

ЕИСК приветства плановете на Европейския съюз за създаване на рамка за извънредно положение в ЕС заради пандемия и стандарти за реакция при кризи. ЕИСК подкрепя текущите усилия за наблюдение, преразглеждане и инвестиране в управлението на кризи. Той също така подкрепя плановете на Комисията да изготви годишен доклад за състоянието на подготвеността.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че са необходими инструменти и планове, които да могат бързо да бъдат активирани и приложени при кризисна ситуация на равнището на ЕС. Инструментите на национално равнище би трябвало да са допълващи по своя характер, за да позволят на държавите да реагират в мащаб, подходящ за установената в техния район кризисна ситуация.

3.3.

ЕИСК подчертава, че при глобални кризисни ситуации е важно да се приема сериозно принципът на ефективна и основана на първостепенните нужди солидарност.

3.4.

ЕИСК посочва, че първоначалните ответни мерки на институциите невинаги бяха адекватни, отчасти поради липсата на координация между държавите членки. Въпреки първоначалните критики към стратегията на ЕС за ваксиниране, ползите от колективните действия днес са по-осезаеми. Този опит трябва да се използва за подобряване на реакцията на ЕС при бъдещи кризи.

3.5.

ЕИСК посочва, че е необходимо да се установят общи европейски стандарти за събирането и стандартизирането на статистически данни — главно в областта на здравето. Необходимо е също така да се разгледат прилаганите до момента статистически методологии във всяка област. Това е важно, за да може бъдещите процеси на вземане на решения да бъдат основани на доказателства.

ЕИСК отбелязва, че в началото на пандемията имаше постоянни пропуски в професионалните и надеждни съвети и достъпа до епидемични изследвания. Поради това е необходимо да се координират и рационализират професионалните експертни познания по отношение на епидемиите на равнището на ЕС. Комитетът подкрепя назначаването на европейски главен епидемиолог, който в качеството си на консултант да подпомага процеса на вземане на решения на равнището на ЕС и на национално равнище.

4. Опазване на здравето

4.1.

COVID-19 открои съществуващите неравноправни здравни модели; излагането на уязвимите групи на вируса беше неравностойно. Съществуващите системи за бързо реагиране като Системата за ранно предупреждение и реагиране на Европейския съюз (СРПР), Системата за събиране на епидемиологични сведения (EPIS) и Европейската система за наблюдение (TESSy), трябва да бъдат преразгледани, а ефективността им — засилена. Системата би трябвало да бъде проектирана така, че да подпомага хората, заемащи нископлатени работни места, хората с вече съществуващи хронични заболявания или увреждания, живеещите в крайна бедност и възрастните хора в домове за полагане на грижи. ЕИСК изтъква необходимостта от инвестиране в качествени обществени здравни услуги, които, в съответствие с принцип 16 от ЕССП, да бъдат финансово и физически достъпни за всички граждани, както и от подпомагане — в случаите, в които това допринася за общественото здравно обслужване — на частното здравеопазване, което има допълваща роля и също беше от решаващо значение по време на пандемията.

4.2.

Поддържайки заключенията в становището си относно програмата EU4Health (2), ЕИСК представя допълнителни становища относно първоначалните заключения, които можем да направим от кризата с COVID-19 в областта на здравето.

4.3.

По време на пандемията държавите членки се фокусираха върху спешните мерки, често за сметка на профилактичните грижи за здравето и рехабилитационните грижи. ЕИСК отбелязва, че са необходими програми за гарантиране на достъп до профилактични и рехабилитационни грижи, дори по време на здравна криза. Следователно разпоредбите за извънредни пандемични ситуации в бъдеще би трябвало да са оразмерени така, че въздействието им върху функционирането на първичните здравни грижи да е минимално и да не води до по-голямо влошаване на общественото здраве при такива ситуации.

4.4.

Фармацевтичната стратегия за Европа, приета през ноември 2020 г., има за цел да модернизира регулаторната рамка и да подкрепи фармацевтичните изследвания и технологии. ЕИСК отбелязва, че капацитетът на националните здравни системи може да бъде укрепен чрез активното включване на аптеките, отворени за широката общественост, в контекста на фармацевтичните грижи.

4.5.

Кризата с пандемията показа, че има недостиг на здравни работници. ЕИСК отново заявява, че би трябвало да се обърне специално внимание на подобряването на техните условия на труд, включително заплати, образование, преквалификация и повишаване на квалификацията, достъп до детски заведения, като се гарантират възможно най-високи стандарти за безопасност, както и възможността хора от всички професии, включително в сектора на здравеопазването, да живеят, да се придвижват и да работят свободно в целия ЕС (3). Предвид факта, че 76 % от здравните работници и 84 % от медицинските сестри в ЕС са жени, съществува необходимост от политики, които да внесат промяна по отношение на равенството между половете, с цел да се премахнат пречките пред достъпа до заетост на пълно работно време, да се преодолее разликата в заплащането на жените и мъжете, да се насърчи задържането на персонала в сектора и да се подпомогне достъпът до професионално развитие и ръководни длъжности. Целесъобразно е да се разработят специални процедури, които да дадат възможност за бързо и безопасно набиране на медицински персонал от страни извън Европейския съюз в критични ситуации.

4.6.

Що се отнася до Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г., ЕИСК приветства настоятелната препоръка на Европейската комисия към държавите членки да признаят COVID-19 за професионално заболяване, но подчертава необходимостта препоръката да бъде преразгледана, за да се включат всички работници, изложени на риск от заразяване без адекватна защита, включително мобилните работници и работниците мигранти, както и сезонните работници, които работят на опасни работни места и при нехигиенични условия на настаняване.

4.7.

ЕИСК ще проследи отблизо осъществяването на Европейския здравен съюз и препоръчва да се вземе предвид връзката между здравето на животните и човешкото здраве. Това сътрудничество откроява и факта, че поради трансграничния характер на пандемиите единствено единните добре координирани действия могат да бъдат ефективни и успешни, въз основа на общо признаване.

4.8.

По време на пандемията от COVID-19 се наблюдаваше фрагментиран, некоординиран подход към клиничните изпитвания в Европа. ЕИСК отбелязва, че един общоевропейски подход може да даде възможност да се рационализират процедурите и процесите на клинични изпитвания, по-специално тестването на нови потенциални лекарства за ефикасни и достъпни лечения. Решението тук може да бъде една мащабна европейска платформа за клинични изпитвания.

4.9.

Според данните от научните изследвания и статистиката за посещаемостта в здравните заведения кризата с COVID-19 може да доведе до значително нарастване на психологическия риск, което от своя страна може да предизвика увеличаване на психосоматичните заболявания. Това ново явление при заболеваемостта и все още недобре проучените последици от синдрома на „продължителния COVID-19“ трябва да бъдат взети предвид в здравните системи на всички държави — членки на ЕС.

4.10.

Предотвратяването, подготовката за и реагирането на пандемии са приоритет за Европа. ЕИСК счита, че ЕС би трябвало да продължи да реагира на кризата последователно и глобално, по-специално чрез COVAX, както и чрез нови потенциални лекарства и лечения, а също и да укрепва и подкрепя глобалната архитектура за здравна сигурност. Това би трябвало също така да засили ролята на ЕС в Световната здравна организация. В този контекст, за да се отговори по-специално на неотложните нужди на развиващите се държави, ЕИСК призовава ЕК да проведе открит дебат на европейско равнище относно временно доброволно освобождаване от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), което да се прилага за ваксините, леченията и тестовете за COVID-19, за да се даде възможност за увеличаване на световното производство на ваксини и намаляване на разходите, с цел да се гарантира достъп на хората по целия свят.

4.11.

Що се отнася до първите поуки в сферата на здравеопазването, формулирани в съобщението на ЕК, ЕИСК със съжаление отбелязва факта, че не се посочва неравномерното предлагане на интервенции и услуги за справяне със здравния стрес и не се поставя необходимият акцент върху уязвимите групи; в много отношения този проблем се изостри в резултат на кризата с COVID-19. Равният достъп до услугите и тяхното наличие не само би трябвало да бъде критерий за оценка, но може да спаси и човешки живот.

5. Социални и обществени аспекти

5.1.

През 2021 г. станахме свидетели на задълбочаване на неравенствата между жените и мъжете в цяла Европа, по-специално в резултат на обезпокоителното нарастване на случаите на насилие над жени, съпътстващо пандемията от COVID-19. Ограничителните мерки и изолацията създадоха среда, позволяваща на насилниците да упражняват принудителен контрол над жертвите си, и доведоха до случаи на физическо, психологическо и сексуално насилие над жени и момичета, с ограничен достъп до услуги в подкрепа на жертвите; това явление беше наречено „пандемия в сянка“. ЕИСК призовава Европейската комисия да приеме всеобхватна рамка за предотвратяване и борба с всички форми на насилие над жените и момичетата от феминистка, чувствителна към аспектите на пола и междусекторна гледна точка, за да се гарантира, че в случай на бъдеща здравна криза ще се избегне подобна „пандемия в сянка“.

5.2.

В своята резолюция, публикувана на 9 юни 2021 г. (4), Комитетът признава, че настоящата ситуация с пандемията в Европа увеличава бедността и неравенството, и че ресурсите би трябвало да бъдат насочвани там, където са най-необходими, за да се осигури качествена заетост, да се намалят бедността и изключването и да се насърчи предприемачеството.

5.3.

5.4.

ЕИСК освен това отбелязва със съжаление, че при изготвянето на своите национални планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) националните администрации не са осигурили достатъчно участие на социалните бизнес партньори и организациите на гражданското общество и не са отчели в достатъчна степен техния принос. ЕИСК призовава за установяване на задължително условие за провеждане на консултации с участието на организациите на гражданското общество.

5.5.

Комитетът подчертава, че изграждането на социална, устойчива и конкурентоспособна Европа би трябвало да бъде приоритет, като същевременно се обмислят възможни нови показатели за икономически напредък, които надхвърлят БВП, например качество на живот, устойчивост на околната среда, социално сближаване, здравеопазване и цялостно благосъстояние на настоящите и бъдещите поколения.

5.6.

Комитетът настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи върху основните права, особено по отношение на социално-икономическото благосъстояние. Би трябвало да се обърне специално внимание на правата, достойнството и благосъстоянието на хората, които по време на пандемията от COVID-19 и непосредствено след кризата може да са изложени на социална изолация и подложени на някакъв вид дискриминация.

6. Икономика и финанси

6.1.

По време на пандемията станахме свидетели на необходимото безпрецедентно разширяване на дейността на ЕС и на държавите за финансово подпомагане както на отделните предприятия, така и на физическите лица. ЕИСК подчертава, че е важно да се премине от спешни мерки към продуктивни инвестиции за приобщаващо и устойчиво възстановяване в средносрочен и дългосрочен план, както и за да се избегне опасността фискалните и паричните политики да бъдат изложени на високи инфлационни рискове, които могат да доведат до стагфлация.

6.2.

ЕИСК отбелязва, че всяка нова данъчна реформа, независимо дали на равнището на ЕС или на национално равнище, би трябвало да отчита структурата на националните икономики, жизнеспособността на местните предприятия и по-специално положението на хората, озовали се в затруднена ситуация в резултат на кризата. В този контекст отбелязваме необходимостта да се анализира фискалното икономическо положение на дружествата и гражданите, засегнати от внезапното увеличение на цените на енергията.

6.3.

ЕИСК изразява съгласие, че новите фискални правила и правила за разходите би трябвало да помогнат на държавите членки да инвестират в образование, научни изследвания, развитие, иновации, здравеопазване и обществена инфраструктура, реално и ефективно развитие на човешкия капитал, както и в ефективността на своите администрации.

6.4.

ЕИСК призовава Комисията да улесни временните мерки, предприети от държавите членки в подкрепа на заетостта на пълно работно време и икономическата дейност, засегната от кризисни ситуации, при спазване на принципите на политиката в областта на конкуренцията относно държавните помощи, и да разработи подробни планове за публично-частни партньорства или други подобни решения за ограничаване на рисковете в обществото, включително тези, които засягат частните участници в извънредни кризисни ситуации.

7. Общество и технологии

7.1.

Комитетът обръща внимание на възникващите и разширяващи се пропуски в образованието за гражданите в Европейския съюз. По-младите поколения са тежко засегнати от мерките, предприети за ограничаване на пандемията. Нито държавите членки, нито институциите на ЕС се занимават активно с този въпрос или с необходимостта от реформи в образователната система. Досега не са представени планове за възстановяване или спасителни планове за системата. Комитетът обаче признава, че повишаването на квалификацията и преквалификацията ще бъдат от ключово значение за образованието и развитието на хората в бъдеще, а цифровите инструменти са съществена част от всеки бъдещ образователен модел.

7.2.

Осигуряването на широк и основан на солидарност достъп до цифровите услуги е важно и за социалното сближаване. Както правилно отбелязва Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) (5), пътят към по-сплотени общества в Европа може да бъде осигурен чрез политики, които са съсредоточени върху икономическата и социалната интеграция на гражданите и поставят по-голям акцент върху цифровите умения.

7.3.

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия в подкрепа на националните кампании за медийна грамотност в сътрудничество с Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и Експертната група по медийна грамотност, с които се допринася допълнително за борбата срещу дезинформацията и укрепването на обществената устойчивост спрямо фалшивото съдържание и антиваксинационната дезинформация, която предизвиква безпочвени страхове и нанася сериозни вреди. ЕИСК призовава също така да се укрепи процесът на информиране при кризи, който е най-добрата мярка за противодействие на дезинформацията.

7.4.

Пандемията от COVID-19 разкрива значението на планирането на обучението в ключови области на медицината, като например интензивното лечение, с оглед на справянето с извънредни ситуации. Тя също така изтъква значението на преносимостта на уменията между държавите — членки на ЕС, в извънредни ситуации. Трябва да бъдат улеснени процедурите за временно прехвърляне и мобилност на медицински персонал между държавите членки, както и процедурите, позволяващи наемането на медицински персонал от трети държави в такива ситуации.

8. Международни отношения и демократични стандарти

8.1.

ЕИСК отбелязва, че пандемията засегна обществата и предприятията в целия свят и изостри ескалиращото още отпреди това геополитическо съперничество.

8.2.

Комитетът подкрепя усилията за засилване на международното сътрудничество и укрепване на мощта на Европа в рамките на международните институции. ЕИСК отбелязва, че всяко отслабване на позицията и участието на Европа в международните организации позволява на други държави извън ЕС да действат в ущърб на ценностите, за които се застъпва Европейският съюз; по-специално трябва много внимателно да анализираме всички фактори, които възпрепятстват утвърждаването на основните ценности на ЕС, и да защитаваме свободите на единния пазар.

8.3.

ЕИСК посочва, че пандемията от COVID-19 често се използва като извинение за ограничаване на правата и подкопаване на демократичните стандарти. Правителствата използват кризата и за да преследват своите собствени недалновидни политически интереси. ЕИСК настоява, че регулаторните решения, необходими за управлението и преодоляването на пандемията, по никакъв начин не трябва да засягат зачитането на основните права и демократичните ценности.

8.4.

ЕИСК настоятелно изтъква необходимостта от отговорно, основано на доказателства изготвяне на политиките и от научно обосновани факти, както и от приоритизиране на действията за защита на здравето и живота. Същевременно по време на пандемия или друга криза трябва стриктно да зачитаме, а не да ограничаваме, основните права и демократичните ценности.

8.5.

По отношение на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали Комитетът отново подчертава необходимостта от подкрепа на хармонизирането на протоколите за пътуване за физически лица и предприятия, за да се поддържа високо ниво на доверие и единни правила в целия Съюз, в съответствие с принципите на единния пазар. Правилата трябва да бъдат ясни, приложими и възможно най-хомогенни във всички държави.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 40, ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 1.

(2) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 251.

(3) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 109.

(4) Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2022 г. въз основа на работата на ad hoc групата „Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2022 г.“ (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стp. 1).

(5) Eurofound (2018 г.), Social cohesion and well-being in Europe („Социално сближаване и благосъстояние в Европа“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

Início

Escolha as funcionalidades experimentais que pretende experimentar