EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62019CN0177

Дело C-177/19 P: Жалба, подадена на 22 януари 2019 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 13 декември 2018 г. по съединени дела T-339/16, T-352/16 и T-391/16, Ville de Paris, Ville de Bruxelles и Ayuntamiento de Madrid/Европейска комисия

OB C 155, 6.5.2019, p. 29–30 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

6.5.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 155/29


Жалба, подадена на 22 януари 2019 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 13 декември 2018 г. по съединени дела T-339/16, T-352/16 и T-391/16, Ville de Paris, Ville de Bruxelles и Ayuntamiento de Madrid/Европейска комисия

(Дело C-177/19 P)

(2019/C 155/36)

Езици на производството: испански и френски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: J. Möller, S. Eisenberg и D. Klebs)

Други страни в производството: Европейска комисия, Ville de Paris, Ville de Bruxelles, Ayuntamiento de Madrid

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2018 г. по съединени дела T-339/16, T-352/16 и T-391/16,

2.

да отхвърли жалбите,

3.

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски в производството пред Общия съд и пред Съда,

4.

при условията на евентуалност, да измени посоченото по-горе решение на Общия съд в точка 3 от диспозитива, така че действието на отменената уредба да бъде запазено за максимален период от време, който е значително по-дълъг от 12 месеца, считано от момента на влизане в сила на решението на Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания:

На първо място, Общият съд погрешно е допуснал жалбите за разглеждане. Като е приел, че общините жалбоподатели са пряко засегнати от Регламент (ЕС) 2016/646 при изпълнението на правомощията им, свързани с приемането на мерки относно атмосферното замърсяване, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

Второ, решението на Общия съд страда от липса на мотиви, тъй като не съдържа такива по отношение на въпроса в каква степен този регламент засяга пряко жалбоподателите. По-скоро Общият съд е приел, че жалбоподателите са пряко засегнати единствено поради факта, че Директива 2007/46/ЕО не допуска да се налагат забрани за движение на превозните средства, отговарящи на норма Евро 6. Това тълкуване на Директива 2007/46 също е неправилно.

Трето, Общият съд е приел неправилно от правна гледна точка и по-специално в нарушение на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007, че Комисията не е била оправомощена да приеме Регламент 2016/646 в конкретния му вид. Общият съд не е взел предвид, че Комисията разполага със съществено право на преценка, когато в Регламент 2016/646 е определила коефициенти на съответствие за измерването на емисии при извършването на тестове в реални условия на движение (RDE). За разлика от приетото от Общия съд, не става въпрос за изменение в граничните стойности, определени в Регламент № 715/2007, а за спецификации, които са необходими с оглед на новостта и особеността на измервателната процедура (мерки на толерантност).

Четвърто, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че е възможно Регламент 2016/646 да бъде частично отменен от правна страна. Общият съд не е съобразил, че измервателната процедура на практика не може да се прилага без коефициенти на съответствие и че за целите на приемането Комисията умишлено е обвързала задължителния характер на процедурата RDE с въвеждането на коефициенти на съответствие.

При условията на евентуалност, германското правителство твърди, че Общият съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че за законодателя на Съюза е невъзможно да приеме нова правна уредба в срока, определен в съдебното решение. Поради тази причина действието на отменената с решението на Общия съд уредба следва да се запази за максимален период от време, който е значително по-дълъг от дванадесет месеца, считано от момента на влизане в сила на решението на Общия съд.


Top