7.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/23

1)

Може ли ситуация като описаната в настоящия случай (в която работодател от обществения сектор не спазва нормативно установените времеви ограничения и по този начин позволява последователно сключване на срочни трудови договори или запазва срочния характер на назначаването, но преобразува вида му: от назначаване като помощен персонал в назначаване като временно нает персонал или като заместващ персонал) да се счита за злоупотреба с използването на последователни срочни трудови договори и следователно да се разглежда като ситуация, описана в клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО (1)?

2)

Трябва ли разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70[/ЕО], във връзка с принципа на ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални процесуални норми, които изискват от работник на срочен трудов договор активно да оспорва или обжалва всички последователни назначавания и освобождавания от длъжност, като единствено така неговото положение може да попадне в обхвата на Директивата на Европейската общност и той може да претендира правата, предоставени му от законодателството на Съюза?

3)

Като се има предвид, че в обществения сектор и при предоставянето на основни услуги необходимостта от заемане на свободните длъжности, от осигуряване на заместници в случай на отпуск по болест, годишен отпуск и др. по същество е „постоянна“ и че е нужно да се даде определение на понятието „обективна причина“, обосноваваща сключването на срочни договори:

4)

Съвместимо ли е с Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се счита, че съображения за необходимост, неотложност или осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер съставляват обективна причина за сключване и последователно подновяване на срочни трудови договори на програмисти с нормативно установен статут, когато тези служители от обществения сектор изпълняват постоянно и трайно нормалните функции на назначени за неопределен срок служители с нормативно установен статут, без назначаващата администрация да установява максимални граници за тези назначения, нито да изпълнява законовите си задължения за обезпечаване на тези работни места и на тези потребности чрез назначаване на служители на безсрочен трудов договор, нито пък да е установена каквато и да било еквивалентна мярка за предотвратяване и недопускане на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори, в резултат от което назначените за определен срок програмисти с нормативно установен статут продължават да изпълняват разглежданите задачи без прекъсване, в настоящия случай — в продължение на 17 години?

5)

Съвместима ли е съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) с разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70[/ЕО], и с даденото от Съда тълкувание на Директивата, доколкото посочената национална съдебна практика обуславя наличието на обективна причина за назначаването, при спазване на основанието за назначаване, със самото времево ограничение на назначението, без да взема предвид други параметри, или установява невъзможност да се направи сравнение с назначен за неопределено време държавен служител поради разликите в приложимия правен режим и правилата за достъп до длъжността им или поради постоянния характер на функциите на назначените за неопределено време държавни служители, които функции имат временен характер при временно наетите служители?

6)

Когато националната юрисдикция установи злоупотреба, произтичаща от сключването на последователни срочни трудови договори със служител от обществения сектор с нормативно установен статут на длъжност в SERMAS (Мадридска здравна служба) с цел да бъдат обезпечени трайни структурни нужди от предоставяне на услуги от страна на назначени за неопределено време служители с нормативно установен статут, поради липса на ефективна мярка в националната правна система за санкциониране на такава злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на разпоредбата на Съюза, следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да предприеме ефикасни и възпиращи мерки, които да гарантират ефективността на Рамковото споразумение, и по този начин да санкционира посочената злоупотреба и да заличи последиците от нарушаването на разглежданата разпоредба на Съюза, като не приложи вътрешната норма, пречеща на ефективното прилагане на последната?

При утвърдителен отговор и съгласно възприетото от Съда на ЕС в решение от 14 септември 2016 г. по дела C-184/15 и C-197/15, точка 41 (2):

съвместимо ли е с целите на Директива 1999/70 /ЕО — като мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза — срочно трудово правоотношение на служител с нормативно установен статут, който е назначен като временен, помощен или заместващ персонал, да се преобразува в трудово правоотношение за неопределен срок, независимо с какво наименование — щатен служител или служител, назначен за неопределен срок, със същата стабилност, която е присъща за правоотношението на постоянно наетите служители с нормативно установен статут, които се намират в сравнима ситуация?

7)

В случай на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови правоотношения, може ли да се приеме, че преобразуването на трудовото правоотношение на временно нает служител с нормативно установен статут в безсрочно или постоянно съответства на целите на Директива 1999/70 и съдържащото се в нея Рамково споразумение само когато временно наетият служител с нормативно установен статут, спрямо когото е извършена злоупотребата, се ползва от абсолютно еднакви условия на труд като тези на постоянно наетия персонал с нормативно установен статут (по отношение на социална закрила, професионално израстване, възможности за заемане на свободни длъжности, професионално обучение, отпуски, определяне на административен статут, разрешени отсъствия и други отпуски, пенсионни права и освобождаване от длъжност, както и участие в конкурси за заемане на свободни длъжности и повишаване), при спазване на принципите на стабилност и несменяемост, с всички присъщи права и задължения, при еднакви условия с назначените за неопределено време програмисти с нормативно установен статут?

8)

Налага ли правото на Съюза задължение за преразглеждане на окончателни съдебни решения или на административни актове при описаните обстоятелства, когато са изпълнени четирите условия, установени от Съда в решение по дело Kühne & Heitz NV (C-453/00 от 13 януари 2004 г.) (3): 1) в испанското национално право администрацията и юрисдикциите имат възможност за преразглеждане, макар поради посочените ограничения да им е много трудно или невъзможно да го осъществят; 2) спорните решения са влезли в сила в резултат от решение на национална юрисдикция, действаща като последна или единствена инстанция; 3) това съдебно решение е основавано на тълкуване на правото на Съюза, което не съответства на съдебната практика на Съда и е прието без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитванеq и 4) заинтересованата страна е сезирала административния орган незабавно след като е узнала за тази съдебна практика?

9)

Националните юрисдикции, които като европейски юрисдикции трябва да гарантират пълното действие на правото на Съюза в държавите членки, могат ли и трябва ли в рамките на съответните си правомощия да изискат от националния административен орган на държава членка и да му разпоредят да приеме необходимите разпоредби за отмяна на вътрешните норми, които са несъвместими с правото на Съюза като цяло и по-конкретно с Директива 1999/70/ЕО и съдържащото се в нея Рамково споразумение?