а.

Следва ли член 7 от Решение № 2/76 (1), съответно член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на член 2, букви а) и б) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г. [, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10]), тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на преследваната от нея законна цел — предотвратяване и противодействие на измамите с фалшива самоличност и документните измами?

б.

От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?

а.

Ако отговорът на втория въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?

б.

От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?