Жалба, подадена на 22 септември 2017 г. от Република Полша срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юни 2017г. по дело T-137/16, Uniwersytet Wrocławski/Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)

(Дело C-561/17 P)

(2018/C 005/26)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Други страни в производството: Uniwersytet Wrocławski, Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

Първо, Република Полша поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на член 19, трета и четвърта алинея от Статута поради неправилното му тълкуване. Обжалваното определение се опира на практиката на съдилищата на Съюза, съгласно която извежданото от член 19 от Статута изискване за независимост на адвоката е неразривно свързано с липсата на каквото и да е трудово или служебно правоотношение между адвоката и клиента му. Според Република Полша тази съдебна практика е дълбоко неправилна и трябва да бъде ревизирана.

Освен това обжалваното определение, макар да се опира на досегашната практика на съдилищата на Съюза, същевременно надхвърля границите на възприетото в тази съдебна практика. В обжалваното определение изискването за независимост вече е свързано не само с липсата на трудово или служебно правоотношение, но и с липсата на гражданско правоотношение и с липсата на риск професионалната среда на адвоката да повлияе на правното му мнение.

В резултат от този подход се стига до крайно ограничение на правото на защита пред съдилищата на Съюза. Това ограничение зависи от твърде неясни и произволни критерии, които нямат никакво изрично основание в разпоредбите на правото на Съюза, нито пък служат на някаква разбираема цел.

Второ, Република Полша поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на принципа на правна сигурност. С обжалваното определение е въведено ново, недоизяснено условие за независимост на представителя, свързано с липсата на риск от влияние на професионалната среда, но не са дадени никакви насоки как следва да се преценява това условие. В резултат страната не е в състояние да определи дали избраният от нея представител отговаря на условието да е независим и дали жалбата ѝ ще бъде приета за допустима.

Трето, Република Полша поддържа, че обжалваното определение не е надлежно мотивирано, така че да могат да се разберат причините, поради които Общият съд приема, че представителят не отговоря на условието да е независим, и отхвърля подписаната от него жалба.

В частност Общият съд не изяснява защо отношение като свързващото Uniwersytet Wrocławski (Вроцлавски университет) и представителя му трябва да се смята за трудово въпреки липсата на субординация. Освен това Общият съд не обяснява по какви съображения изобщо е решил да вземе предвид и други обстоятелства освен свързаните с извършваната от представителя услуга за правна помощ. Общият съд не изяснява как следва да се разбира понятието професионална среда в контекста на граждански договор и какъв вид влияние може да окаже на представителя. Също така от обжалваното определение не личи какъв вид риск произтича от този тип договори и на какво се дължи ограничението на независимостта, наложило изключването на представителя.