12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/111

1.

повтаря своя призив за постигане на по-амбициозни цели, а именно повишаване на енергийната ефективност и на дела на енергията от възобновяеми източници на равнището на ЕС на 40 % до 2030 г.;

2.

подкрепя трите основни цели на пакета „Чиста енергия за всички европейци“: 1) енергийната ефективност на първо място, 2) водеща роля в света в областта на енергийната ефективност и 3) по-справедливи условия за потребителя; изразява съжаление обаче, че със съпътстващите правни норми и незаконодателни инициативи тези цели не могат да бъдат постигнати напълно и че не е поставен достатъчен акцент върху намаляването на фактора зависимост от вноса, който отразява дела на всички чисти местни енергийни източници (възобновяеми и конвенционални) в енергийния микс;

3.

във връзка с това призовава Европейската комисия да постави енергийната ефективност на първо място като инфраструктурен приоритет и да гарантира, че публичните субсидии и инструментите за финансова подкрепа на енергийната ефективност се определят като капиталови разходи, подобряващи надеждността на системата за енергийна ефективност. Това би довело до ясна политика за защита на бюджета и за стимулиране на конкурентоспособността в Европа;

4.

приветства предложенията за създаване на правна рамка за управление на енергийния съюз, която би опростила и интегрирала настоящия процес на планиране, мониторинг и докладване в областта на климата и енергетиката, и призовава държавите членки и Комисията да ангажират местните и регионалните власти в този процес на управление;

5.

подчертава и изтъква важната роля на местните и регионалните власти в стратегическото управление на най-близкото до потребителите равнище, управлението на децентрализираното производство на енергия, насърчаването на подходящи условия за инвестиции и създаването на връзки между политиките в областта на енергетиката и климата и мерките в областта на жилищното настаняване, енергетиката, транспорта, икономическото развитие, градоустройството и устройството на територията;

6.

обръща внимание на водещата роля на местните и регионалните власти при прилагането на енергийната политика и определянето на инструменти за финансиране на проекти в областта на енергетиката, по-специално в областта на възобновяемите източници на енергия и разпространяването на устойчивите енергийни модели и най-добрите практики сред потребителите;

7.

предупреждава, че постигането на определените на европейско и национално равнище цели в областта на енергетиката и изменението на климата е поставено под въпрос, в случай че водещата роля на местните и регионалните власти в прилагането на енергийната политика в енергийния съюз не получи официално признание;

8.

подчертава, че процесът на изготвяне на националните планове в областта на енергетиката и климата трябва да се характеризира с прозрачност и отговорност, за да се даде възможност на местните участници, на предприятията и на другите заинтересовани страни да разберат какво биха могли да очакват от националните правителства и по-специално как се гарантира спазването на задълженията и какви стъпки биха могли да се предприемат, в случай че националните планове се окажат недостатъчни за постигане на целите на равнището на ЕС;

9.

приветства факта, че Европейската комисия признава, че преходът към чиста енергия без намеса от страна на много заинтересовани страни от гражданското общество и на регионално и местно равнище няма да бъде възможен, и поради това призовава държавите членки да включат по подходящ начин градовете и регионите в дебата относно енергийния преход (по-специално във връзка с интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата), за да могат да реагират по подходящ начин на нуждите на различните сектори;

10.

отбелязва обаче, че въпреки различните конституционни разпоредби на отделните държави — членки на ЕС, в предложенията относно управлението — освен общите разпоредби на член 10 относно обществената консултация, в който се посочва, че държавите членки гарантират, че още на ранен етап на обществеността са предоставени ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на плановете, не се съдържа изрично позоваване на институционалната роля на местните и регионалните власти, още по-малко на други заинтересовани страни;

11.

предлага да се обмисли допълнителна реформа на правилата на ЕС за държавните помощи в енергийния сектор, за да се подкрепят предприеманите от градовете мерки, по-специално чрез изготвяне на специфични насоки за действия на местно равнище, с цел да се опрости съществуващата рамка, както и чрез специфични изключения за енергийни проекти в областта на санирането на общински и социални жилища, с цел преодоляване на проблема с енергийната бедност. Поради това следва да се гарантира, че устойчивостта на градовете и енергийният преход са залегнали като приоритети в следващата законодателна рамка от 2020 г. нататък;

12.

призовава Европейската комисия и правителствата на държавите членки да подобрят сътрудничеството с участниците на местно и регионално равнище, по-специално с енергийните агенции на местно и регионално равнище, при определянето на бъдещите планове за действие в областта на енергетиката и климата на национално равнище и по този начин да преминат от политика само с няколко участници към политика, в която участват всички;

13.

във връзка с това отбелязва многобройните успешни проекти за използването на енергия от възобновяеми източници на местно равнище, които са инициирани и приведени в действие в сътрудничество с МСП, неправителствени организации, организации на гражданското общество и физически лица, посредством инвестиции в производството на електроенергия и топлинна енергия от възобновяеми източници;

14.

изтъква активността на голям брой други важни участници в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници на местно равнище, включително малки и средни предприятия, неправителствени организации (НПО) и организации на гражданското общество (ОГО);

15.

изтъква необходимостта от включване и на местни участници с цел подкрепа на национално правителство в редица перспективни проекти в рамките на ЕФСИ, които допринасят за постигането на целите на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката. Новосъздаденият Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси би трябвало да гарантира ускорена процедура в подкрепа на градовете, поели ангажимента да разработят проекти за развитие с ниски емисии на CO2;

16.

във връзка с програмите JASPERS и ELENA на Европейската инвестиционна банка призовава за изпълнението на допълнителни целенасочени програми за техническа помощ, необходими за осигуряването на инвестиции на градовете и регионите за изпълнение на амбициозни проекти, включително чрез насърчаване на разработването на голям портфейл от инвестиционни проекти и свързването на малки и разпръснати проекти с ниски емисии;

17.

посочва, че управлението на енергийния съюз на ЕС трябва да е насочено към „опростяване и интегриране“ на планирането на практика и че по отношение на мониторинга и докладването трябва да се създадат ефективни в това отношение връзки със съществуващите инициативи;

18.

подчертава значението на ефективната координация между националното, местното и регионалното равнище чрез процедура за планиране, изпълнение и докладване за политиката в областта на енергетиката и климата. Това би спомогнало за избягване на ненужната бюрокрация и за отчитане на необходимостта от по-добро законотворчество;

19.

посочва, че местните и регионалните власти вече участват активно в мерките в областта на смекчаването и адаптирането към изменението на климата и че много от тях вече разработват стратегии, планове за действие и процедури за мониторинг, по-специално в рамките на инициативата „Конвент на кметовете“, която обхваща над 5 679 плана за действие за устойчиво градско развитие в областта на енергетиката;

20.

подчертава, че националните планове и цели трябва да бъдат свързани по ефективен начин с целите на регионално и местно равнище и да се основават на реалистичен и координиран принос от отделните региони и сектори;

21.

изтъква, че участието предполага не само консултиране, но и активна роля за инициирането и разработването на конкретни мерки.

22.

изразява съжаление, че в настоящите препоръки за управление на енергийния съюз не е включен достатъчно ясен многостепенен подход, и поради това призовава правителствата на държавите членки да създадат платформи за енергиен диалог, които да позволят участието на всички управленски и административни равнища, както и на всички съответни заинтересовани страни, в изготвянето на националните планове за действия за опазване на климата, в свързаните с тях мониторинг и докладване и в организирането на обмен между различните национални енергийни диалози с помощта на Европейската комисия с цел да се осигури съгласуваност и да бъдат решавани трансграничните проблеми;

23.

посочва, че едно ефективно многостепенно управление има множество предимства: гражданите и предприятията предприемат заедно мерки по отношение на изменението на климата, с които поемат по-голяма отговорност за процеса и шансовете за успех се увеличават, тъй като колкото е по-видимо управлението, толкова е по-голямо чувството на отговорност у гражданите;

24.

подчертава, че член 11 от предложението (относно регионалното сътрудничество) се отнася единствено за сътрудничеството между държавите членки, а не за сътрудничеството между поднационалните ешелони на управление в отделните държави членки или между тях; призовава държавите членки и Европейската комисия да гарантират и подходяща подкрепа за сътрудничеството между поднационалните органи, по-специално за трансграничното сътрудничество, с цел координиране на дейностите за изпълнение на интегрираните национални планове в областта на климата и енергетиката;

25.

призовава Европейската комисия да включи глава за многостепенното управление в адресираните до националните правителства документи с насоки за докладване относно националната енергийна политика и нейното планиране;

26.

отново призовава ЕС и държавите членки да създадат правна рамка, която да бъде от полза както за крайните потребители на енергия, така и за „произвеждащите потребители“, и други доставчици на енергия на енергийния пазар на дребно; подчертава също, че децентрализираното и собственото производство от възобновяеми енергийни източници осигуряват множество ползи за енергийната система (намаляване на необходимостта от преносна инфраструктура и поддръжка, по-голяма устойчивост и гъвкавост) и че тези ползи следва да намерят отражение в справедлива цена за всеки излишък енергия, произведена от такива системи и включена в мрежата; във връзка с това насърчава държавите членки да разработят или да продължат да прилагат иновативни системи за ценообразуване за решаване на този въпрос;

27.

изтъква необходимостта от правилно проведена компетентна и професионална консултация, която да бъде предадена в подходяща форма и по подходящ канал за комуникация на мястото на лицата от целевата група и да обхваща както техническите, така и финансовите и практическите аспекти на въвеждането на технологии с ниски емисии на CO2;

28.

подчертава, че мерките в областта на енергийното управление трябва да дават възможност на потребителите да контролират собственото си потребление, така че да могат да участват активно на пазара и да се възползват от ефективна и адекватна защита на потребителите; това е особено важно в борбата срещу енергийната бедност; ето защо КР призовава за разработването на общо определение за енергийна бедност на равнището на ЕС, както и за набор от конкретни политически предложения, насочени към най-уязвимите потребители, с цел те да бъдат защитени от необосновано изключване от системата, да бъде даден приоритет на мерките за енергийна ефективност в тяхна полза и да бъде разработена целенасочена информация за тях;

29.

приветства акцента, поставен в съобщението на Комисията „Ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия“ (COM(2016) 763) върху два различни политически приоритета: изграждането на устойчив на кризи енергиен съюз с ориентирана в перспектива стратегия за опазване на климата и нов импулс за работни места, растеж и иновации;

30.

призовава за благоприятни за бизнеса, иновациите и инвестициите среда и процедури, които да се постигнат чрез целенасочени сигнали, стандарти и разпоредби, както и за подходяща подкрепа чрез финансови инструменти, включващи публични средства за улесняване на частните инвестиции (и подкрепа за свеждане до минимум на риска);

31.

отново потвърждава колко е важно енергийната политика да се определя в тясно взаимодействие с политиката на Европейския съюз за научни изследвания и иновации; подчертава, че иновациите в областта на енергията от възобновяеми източници, устойчивата мобилност, модернизирането на съществуващата енергийна инфраструктура, изграждането на интелигентни електроцентрали, улавянето на въглерод и съхраняването на енергия на местно равнище следва да бъдат насърчавани допълнително; поради това призовава Комисията да осигури по-добра подкрепа за иновативните проекти в регионите на най-отдалечените територии, така че те да се използват като истински лаборатории на енергийния преход;

32.

застъпва становището, че с оглед на иновациите в областта на чистата енергия развитието на партньорства между местните власти в рамките на инициативите за интелигентни градове трябва да играе ключова роля в интегрирането на области като енергоспестяването в градския транспорт, междурегионалните транспортни стратегии, сътрудничеството в областта на новите технологии за съхранение и интелигентните обществени сгради; по-добрите синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции са от съществено значение за осъществяването на трансгранични проекти в областта на устойчивата енергия;

33.

приветства поставянето на акцент върху отворените иновации и отворената наука, които предоставят на малките и средните предприятия, както и на гражданското общество възможност да продължат да се развиват на основата на нови знания;

34.

подчертава, че трябва да бъде изоставена в най-кратък срок пряката или непряката подкрепа за използването на изкопаеми горива (както и подкрепата, предоставяна от някои държави членки), тъй като скрива действителните разходи на обществото и околната среда за такива горива, поддържа цените изкуствено ниски и по този начин спъва иновациите в областта на чистите технологии;

35.

подкрепя предложението за използване на правни инструменти, с оглед на ускоряването на разработването на иновационни технологии с ниски нива на въглеродни емисии и ефективното им използване. Преходът към нисковъглеродна икономика ще изисква инвестиции в интелигентни системи и отоплителни и охладителни системи за повишаването на енергийната ефективност в промишлеността, транспорта и строителството, както и съфинансиране на проекти за инвестиции в енергия от възобновяеми източници;

36.

подчертава, че управлението на енергийния съюз трябва да създаде рамковите условия за постигане на целите, например по-лесен достъп до публично-частни партньорства с цел да се ускори изпълнението на проектите, намаляване на бюрокрацията, установяване на всички евентуални пречки пред местните и регионалните власти и създаване на правна сигурност и предвидимост за инвеститорите;

37.

призовава в съответствие с предложението обществените поръчки да се използват като ефективен инструмент за създаване на пазар на нисковъглеродни технологии;

38.

счита, че предложението за регламент не поражда опасения във връзка със спазването на принципа на субсидиарност. То обаче поражда опасения във връзка със спазването на принципа на пропорционалност, тъй като предлаганата система за управление се счита за твърде сложна, прекалено подробна и налагаща твърде сгъстени интервали за докладване. КР би предпочел системата за управление да бъде въведена посредством директива, а не регламент, което ще даде възможност за подходящо участие на регионалните власти във федералните държави.