—

да отмени обжалваното съдебно решение на Съда на публичната служба от 18 май 2015 г. по дело F-79/13, Gyarmathy/ЕЦМНН,

—

да отмени решението на директора (бивш) на ЕЦМНН от 11 септември 2012 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателката за съдействие,

—

да отмени решението на директора (бивш) на ЕЦМНН от 14 септември 2012 г. договорът на жалбоподателката да не бъде подновяван,

—

да отмени решението на председателя (бивш) на управителния съвет на ЕЦМНН от 13 май 2013 г. и решението на директора (бивш) на ЕЦМНН от 25 юни 2013 г.

1.

Първо основание: искането за отмяна на решението на директора на ЕЦМНН от 11 септември 2012 г., отхвърлящо молбата на жалбоподателката за съдействие:

Жалбоподателката твърди, че в първоинстанционното си решение по дело F-79/13 от 18 май 2015 г. Съдът на публичната служба, изопачава фактите и отрича многобройните доказателства, приложени по делото, като постановява, че оплакванията на жалбоподателката са били надлежно разгледани от администрацията на Агенцията. Директорът (бивш) на ЕЦМНН е отхвърлил молбата на жалбоподателката за съдействие, първо и най-вече, молбата ѝ за преместване с цел избягване на продължителния и широкообхватен тормоз от страна на прекия ѝ висшестоящ. Директорът (бивш) е нарушил задължението си да окаже съдействие и задължението си за полагане на грижа и добра администрация (решения от 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA, F-35/07, EU:F:2008:150, т. 74 и от 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T-80/09 P, EU:T:2011:347, т. 84). Въз основа на фактите и доказателствата, приети по делото, член 24 oт Правилника за длъжностните лица и относимата трайно установена съдебна практика, директорът (бивш) на ЕЦМНН, действащ в качеството си на орган по назначаването, не е оказал на жалбоподателката исканото съдействие и не е взел необходимите мерки за защита на спокойствието в службата като цяло и на жалбоподателката от малтретирането, на което тя е станала жертва, в частност. В резултат на това що се отнася до първото основание първоинстанционното решение на Съда на публичната служба е фактически неточно и освен това противоречи на законодателството и на трайно установената съдебна практика на Общността. Поради това то трябва да бъде отменено, както и оспореното решение.

2.

Второ основание за отмяна: искане за отмяна на решението от 14 септември 2012 г. договорът на жалбоподателката да не бъде подновяван:

Обжалваното първоинстанционно решение на Съда на публичната служба се основава на мотива, че решението на директора (бивш) на ЕЦМНН от 19 декември 2012 г. се отнася до официалната жалба на жалбоподателката от 10 декември 2012 г., оспорваща — включително, но не само — решението на директора (бивш) от 14 септември 2012 г. договорът за наемане на работа на жалбоподателката да не бъде подновяван. Въпреки това, както е видно от самия текст на посоченото писмо, не е възможно то да бъде тълкувано по този начин. Вместо това, то е решение за започване на административно разследване въз основа на оплакването на жалбоподателката. В допълнение, в същото писмо директорът (бивш) отрича да е взел каквото и да е решение относно договора за наемане на жалбоподателката. По-нататък, дори да се приеме явно погрешното тълкуване на оспореното решение, то противоречи на закона и е незаконно, тъй като жалбоподателката изобщо не е била изслушана преди това (решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F-129/12, EU:F:2013:203), съставлява обикновен подготвителен акт (решение от 16 март 2009 г., R/Комисия, T-156/08 P, EU:T:2009:69) и като такъв не би могло да бъде обжалвано самостоятелно (решение от 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F-71/08, EU:F:2009:150, и определение от 23 октомври 2012 г., Possanzini/Frontex, F-61/11, EU:F:2012:146). Оспореното решение съставлява и злоупотреба с власт (решения от 19 октомври 1995 г., Obst/Комисия, T-562/93, EU:T:1995:181; от 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T-223/99, EU:T:2000:292, и от 25 септември 2012 г., Bermejo Garde/ЕИСК, F-41/10, EU:F:2012:135), съгласно доказателствата, приложени по делото. Под въпрос е дори дали директорът (бивш) на ЕЦМНН е имал такава власт към момента на приемане на оспореното решение (определение от 25 октомври 1996 г., Lopes/Съд, T-26/96, EU:T:1996:157). Следва да се напомни, че ответникът не е представил писмена защита, което от своя страна е довело до постановяване на неприсъствено решение. В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение Съдът на публичната служба се е позовал на довод от защитата на ответника, представена по друго дело (F-22/14, Gyarmathy/ЕЦМНН), като по този начин е нарушил процесуалните граници. Първоинстанционното решение на Съда на публичната служба по отношение на второто основание също противоречи на фактите и доказателствата, приети по делото. То съставлява явно нарушение на процесуалните граници. Поради това то трябва да бъде отменено, както и оспореното решение.