20.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/26

1)

Следва ли клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при злоупотреба със срочни трудови договори не предоставя общо на временно наетите служители в публичната администрация, за разлика от наетите на трудов договор с администрацията в подобни случаи, правото на запазване на правоотношението като работници с трудов договор за неопределено време, които не са назначени за постоянно, т.е. правото да заемат временно свободната длъжност до редовното ѝ заемане или съкращаването ѝ в съответствие с предвидените в закона процедури?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли принципът на еквивалентност да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да приеме за сходни двете положения — на наетите на срочен трудов договор с администрацията и на временно наетите служители в публичната администрация, когато е налице злоупотреба със срочни трудови договори или освен идентичността на работодателя, идентичността или сходството на извършваните услуги и определената продължителност на трудовия договор националният съдия следва да вземе предвид и други критерии, като например особеното естество на трудовото или служебно правоотношение на заетото лице или правото на администрацията да се самоорганизира, които обосновават различно третиране на двете положения?

3)

При отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че подходящата санкция трябва да се разгледа и определи в същото производство — в което се установява злоупотребата с използването на срочни трудови договори — чрез съответните процесуални действия, в рамките на които страните могат да искат, твърдят и доказват това, което считат за необходимо за целта, или напротив, посоченият принцип допуска насочването на увреденото лице за тази цел към ново административно или съответно съдебно производство?