„Комисията възнамерява да осигури подходяща видимост на ускорените иновации сред представителите на научноизследователската и иновационната общност посредством дейности за повишаване на осведомеността и комуникационни дейности преди пилотната покана за представяне на предложения през 2015 г.

Комисията не възнамерява да ограничи продължителността на предварителните действия за ускорени иновации. Фактори като критичността на сроковете и международното конкурентно положение се вземат предвид в достатъчна степен при оценяването на „въздействието“ от дадено предложение, за да се даде възможност за гъвкавост в зависимост от различните особености в отделните сфери на приложни изследвания.

В допълнение към задълбочената оценка, извършена в рамките на междинната оценка на „Хоризонт 2020“, пилотните проекти за ускорени иновации ще подлежат на непрекъснат мониторинг на всички практически аспекти, свързани с представянето, оценката, подбора и включването в бюджета на предложения по поканата за ускорени иновации, като се започне от първата крайна дата през 2015 г.

Поради това може да се наложи да се предостави помощ на до сто проекта, за да се гарантира ефективността на пилотния проект и извършването на подходяща оценка.“

„Що се отнася до допълнителното възнаграждение, Комисията има намерение да издаде насоки за критериите за неговото прилагане незабавно след приемането на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020““

„Комисията възнамерява да предвиди в модела за споразумение за отпускане на безвъзмездни средства срокове във връзка със закрилата на резултатите, като се вземат предвид сроковете за 7РП.“

„В отговор на исканията от страна на заинтересованите страни Комисията е поела ангажимент да изясни въпроса за определянето на преките разходи за големи научноизследователски инфраструктури в съответствие с насоките, описани в настоящата декларация.

Насоките за определянето на преките разходи за големи научноизследователски инфраструктури в „Хоризонт 2020“ ще се прилагат към разходите за големи научноизследователски инфраструктури с обща стойност от най-малко 20 милиона евро за даден бенефициер, изчислени като сума от стойностите на историческите активи на отделните научноизследователски инфраструктури, както са посочени в последния приключен баланс на този бенефициер преди датата на подписване на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства или както са определени въз основа на разходите за наем и лизинг на научноизследователските инфраструктури.

Насоките за определянето на преките разходи за големи научноизследователски инфраструктури в „Хоризонт 2020“ няма да се прилагат под този праг. Отделни разходни елементи могат да бъдат декларирани като допустими преки разходи в съответствие с приложимите разпоредби на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Като цяло ще е възможно да се декларират като преки разходи всички разходи, които едновременно изпълняват общите критерии за допустимост и са пряко свързани с изпълнението на дейността, и следователно могат да бъдат причислени пряко към нея.

В случая на голяма научноизследователска инфраструктура, която се използва за даден проект, това обичайно биха били капитализираните разходи и оперативните разходи.

„Капитализирани разходи“ са разходите, направени за създаването и/или подновяването на големи научноизследователски инфраструктури, както и някои разходи за конкретни дейности по ремонта и поддръжката на големи научноизследователски инфраструктури, включително техни части или съществени неделими елементи.

„Оперативни разходи“ са разходите, които бенефициерът прави конкретно за управлението на голяма научноизследователска инфраструктура.

За разлика от това някои разходи обичайно не биха могли да се декларират като преки разходи, но биха се считали за възстановени чрез фиксирана ставка за непреки разходи, като например наем, лизинг или амортизационни разходи за административни сгради и централни офиси.

Когато разходите са били породени само частично от дейностите по проекта, може да се декларира само частта, която е изчислена пряко спрямо проекта.

За тази цел системата на бенефициера за изчисляване трябва да предоставя точно количествено измерение на действителната реална стойност на разходите за проекта (т.е. тази, която показва реалното потребление и/или използване за целите на проекта). Пример за това е случаят, в който изчислението е получено от фактурата на доставчика.

Изчисляването на разходите обикновено се свързва с времето, употребено за конкретен проект, което трябва да съответства на действително отработените часове/дни/месеци, през които научноизследователската инфраструктура се използва за целите на проекта. Общият брой на отработените часове/дни/месеци трябва да съответства на пълния потенциал на използване (пълния капацитет) на научноизследователската инфраструктура. Изчисляването на пълния капацитет ще включва времето, през което научноизследователската инфраструктура е можела да бъде, но не е била използвана. При все това изчисляването на пълния капацитет ще отчита реалните ограничения като например работно време на обекта, времето за ремонт и поддръжка (включително калибриране и изпитване).

Ако даден разход може да бъде изчислен пряко спрямо научноизследователската инфраструктура, но непряко спрямо проекта, поради технически ограничения, приемлива алтернатива ще бъде изчислението на тези разходи чрез единици на действително използване във връзка с проекта, подкрепено от точни технически спецификации и актуални данни и определено въз основа на аналитичната счетоводна система на разходите на бенефициера.

Разходите и тяхното пряко изчисляване спрямо проекта трябва да бъдат подкрепени от подходящи подкрепящи документи, позволяващи достатъчно проследяване за целите на одита.

Бенефициерът може да докаже пряката връзка чрез убедителни алтернативни доказателства.

Службите на Комисията ще препоръчат най-добри практики за прякото изчисляване и подкрепящите документи (например, за капитализираните разходи — счетоводни отчети, придружени от амортизационната политика на бенефициера като част от обичайните му счетоводни принципи, които показват изчисляване на потенциалното използване и на икономическия живот на актива, и доказателства за неговото действително използване във връзка с проекта; за оперативните разходи — конкретни изрично обозначени фактури, свързани с голямата научноизследователска инфраструктура, договор, времетраене на проекта и т.н.).

По искане на даден бенефициер с големи научноизследователски инфраструктури, както и като се вземат предвид наличните ресурси и принципът на ефективност на разходите, Комисията е готова да извършва предварителна оценка на методиката на бенефициера за определяне на преките разходи по прост и прозрачен начин, за да се гарантира правната сигурност. Тези предварителни оценки ще бъдат взети изцяло предвид при последващи одити.

Освен това Комисията ще създаде група, съставена от представители на съответните организации на заинтересованите страни, с цел оценка на използването на насоките.

Комисията потвърждава, че ще приеме насоки за определянето на преките разходи за големи научноизследователски инфраструктури своевременно след приемането на регламентите за „Хоризонт 2020“.“

„Комисията възнамерява да включи в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства позовавания на националното законодателство във връзка с публичния достъп до документи и поверителността, с цел да се постигне подходящ баланс между различните интереси.“

„Комисията отбелязва, че дори субекти с нестопанска цел могат да извършват икономически дейности, които влияят на пазара и чието субсидиране може да доведе до нарушения на вътрешния пазар. Поради това Комисията ще извърши предварителна оценка на това, дали допустимите дейности са от икономическо естество, дали кръстосаното субсидиране на икономически дейности се предотвратява ефективно и дали процентът на финансиране за икономически допустими дейности има отрицателни последици върху конкуренцията на вътрешния пазар, които не се уравновесяват от неговото положително въздействие“.