15.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 48/107

1.1

Предприятията и гражданското общество се нуждаят от разбираема и лесно приложима правна рамка. По-доброто регулиране спомага за повишаване на конкурентоспособността чрез премахване на ненужните разходи и тежести, произтичащи от тази правна рамка.

ЕИСК силно подкрепя тази политика и разглежда по-доброто регулиране като начин за подпомагане на бизнеса по време на икономическа криза, без от това да произтичат допълнителни разходи и инвестиции.

1.2

По-доброто регулиране следва да повиши качеството, последователността и изготвянето на съразмерен и целенасочен законодателен отговор на несъвършенствата на пазара и на програмата „ЕС 2020“. По-доброто регулиране може да се постигне чрез премахване на ненужното регулиране, но същевременно това не означава пълна дерегулация (1), а е насочено към опростяване на правилата, които да станат по-работещи и по-малко струващи за ползвателите и данъкоплатците. По-доброто регулиране следва да насърчава вземането на бързи и ефективни решения и ефективното им прилагане, а процедурите следва да бъдат наблюдавани, за да се гарантира пълна отчетност.

1.3

По-доброто регулиране следва да се разглежда като единна и последователна политика, която включва пълен набор от принципи, като принципа „Мисли първо за малките!“ на „Small Business Act“ (SBA), като се използва по-често и по-систематично от сега „тестът за малкия бизнес“. ЕИСК предлага политиката да бъде цялостна и последователна и да привлича по-систематично заинтересованите страни за целите си. Консултациите трябва да следват прозрачни приоритети и да бъдат автентични, приобщаващи и последователни.

1.4

По-доброто регулиране би отбелязало по-голям напредък, ако не беше толкова технократично и разполагаше с повече информация чрез широко участие на гражданското общество на всички равнища на регулаторната дейност. Оценките на въздействието следва да бъдат своевременно насочени към ИСС на национално и на общностно равнище и да има налична пълна доказателствена база данни. Регламентите на ЕС ще имат полза от иновативните решения, от по-добрата информираност и легитимност, в резултат на тези обсъждания.

1.5

Преминаването от директиви към регламенти значително ще подобри прозрачността, прилагането и изпълнението. Много регулаторни проблеми се проявяват по време на транспонирането в националното законодателство. Държавите-членки не следва да дублират или усложняват законодателството на ЕС, като следва да се осъществява внимателен мониторинг в това отношение от Комисията и всички социални партньори (2).

1.6

Комитетът приканва Комисията да разгледа по-доброто регулиране по отношение на използването и управлението на европейските фондове от държавите-членки, особено чрез избягване на ненужни или неправомерни правила на национално равнище и административни процедури, които затрудняват правилното и бързото разпределение на тези средства (3).

1.7

По-доброто регулиране може да бъде подкрепено от ЕИСК, който може да представя пред гражданското общество и други органи успехите на политиката, както и предизвикателствата пред нея … Това би осигурило осезаеми доказателства за ролята на ЕИСК в демокрацията на участието, съгласно член 11 от Договора от Лисабон (4).

2.1

Регулирането е основен инструмент на политиката на ЕС. Правните инструменти на ЕС направиха възможен единния европейски пазар, подобриха конкурентоспособността и по-широкия избор на потребителите, както и тяхната защита, намалиха разходите по транзакциите, допринесоха за защитата на околната среда, както и много други ползи за предприятията и гражданите на ЕС. Те предоставиха и правна сигурност на пазара като замениха голям пакет от национални разпоредби с ясен набор от общи правила, към които предприятията могат да се адаптират и които да спазват, и от които гражданите, работниците и потребителите могат да се възползват в цяла Европа.

2.2

Успехът на реформата в регулирането увеличи търсенето на регулиране с цел управление на нестопански рискове. Тъй като използването на регламент за постигане на социални цели не е нещо ново в държавите-членки, развиването на регулаторно поведение на равнище ЕС е свързано с проблеми по отношение на прилагането, припокриването, възлагането на допълнителни задължения на национално равнище извън предвидените в директивите (gold plating) и неразбиране. Регулирането може също така да попречи на използването на нерегулаторни инструменти. Доверието в ЕС зависи от координираното изготвяне на политиките му, така че стратегията, свързана с по-добро регулиране, сега е от първостепенно значение.

2.3

По-доброто регулиране следва да повиши качеството, последователността и осигуряването на пропорционален правен отговор на несъвършенствата на пазара, тъй като пазарите не винаги дават оптимални резултати и често не успяват да отразят всички външни разходи. Лошото разпределение на ресурсите, което възниква в резултат на това, трябва да се разглежда като се защитават ефективно интересите на основните ползватели (като потребители, работници, малки и средни предприятия) и се управляват ключовите рискове (в областта на околната среда, здравето, безопасността и социалните нужди) и същевременно се запазят изцяло конкурентоспособността и предприемаческият дух. Ето защо по-доброто регулиране никога не следва да се разглежда като равносилно на дерегулиране, дори да има за цел установяването на прости, работещи и по-евтини правила за потребителите и данъкоплатците. Принципите на правовата държава са в основата на всяко организирано общество, но ако са недобре проектирани, те могат да възпрепятстват правилното му функциониране и да доведат до нееднаквото третиране на граждани, работници и предприятия.

2.4

Правилното консултиране е от първостепенно значение. Едно добре планирано и целево регулиране предоставя сигурност чрез осигуряване на яснота и последователност в правилата, както и чрез улесняване на спазването и прилагането им. Необходимо е да се посочат целите му и най-ефективните, най-малко обременителни и най-евтини начини за постигането им. Една подобрена доказателствена база данни, основаваща се на по-широк кръг от показатели е от помощ, но за повечето политики не може да се съди само по нея. Широките консултации със заинтересованите страни и експерти играят жизнено важна роля в намирането на баланс между постигането на политически цели и ограничаването на административната тежест за предприятията и физическите лица. Невъзможността за постигане на този баланс може да доведе до сложни правила, които трудно могат да се използват, спазват или прилагат, както и да предизвикат непропорционално големи разходи. По-доброто консултиране ще повиши информираността и ще подобри прилагането.

3.1

Третият доклад на Комисията за напредъка на изпълнението на съобщението от 2005 г (5). прави преглед на напредъка към подобряване на съществуващото законодателство за намаляване на административната тежест за предприятията и физическите лица, както и за стабилизиране на нови инициативи, които насърчават по-добра култура в областта на регулирането.

3.2

Докладът представя постигнатите резултати и новите цели за актуализиране, модернизиране и опростяване на законодателството (6). По оценката, направена в съобщението, опростяването в 13 приоритетни области, определени през 2007 г. ще намали административните разходи със 115-130 милиарда евро. Освобождаването на МСП от статистическото отчитане ще спести повече от 200 милиарда евро от 2010 г. Премахването на пречките пред електронното фактуриране в Директивата за ДДС и създаването на безкнижна среда в митниците на ЕС също ще реализира значителни икономии.

3.3

Прегледът показва как интегрираната оценка на въздействието ще подобри качеството и съгласуваността на правната рамка на ЕС. Този механизъм за оценка на въздействието ще бъде допълнително подобрен и укрепен. Докладът подчертава необходимостта по-доброто регулиране да се превърне в приоритет на всички нива в ЕС и във всички институции и органи. Сътрудничеството с държавите-членки за подобряване на прилагането на общностното право е също от съществено значение, въпреки ограничения напредък към днешна дата. Докладът също така подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество с търговските партньори на ЕС и за сближаване при определянето на глобалното регулиране чрез определянето на програмата на Г-20 в тази област.

3.4

ЕИСК приветства резултатите на Комисията и нейните нови приоритети за подобряване на ефективността. Ангажиментът за провеждането на тази политика допринася за конкурентоспособността и създаването на работни места и така ще подпомогне икономическото възстановяване, но също така трябва спешно да се ангажира в по-широк план с онези, които се възползват от тези политики.

4.1

По-доброто регулиране е пълноправна политика. Неговата цел е чрез цялостни и координирани действия да се намали тежестта за предприятията и да се превърне законотворчеството в ефективен инструмент за намиране на пропорционален и приложим отговор на нуждите на обществото. То трябва да въплъщава в себе си пълен набор от принципи, като принципа „Мисли първо за малките!“ на SBA, да избира по прозрачен начин приоритети и в тясно сътрудничество и широки консултации със заинтересованите страни, да се вземат бързи и ефективни решения и да се осъществява мониторинг на изпълнението и процедурите, за да се гарантира пълна отчетност.

4.2

По-доброто регулиране трябва да продължи да се осъществява по по-последователен и всеобхватен начин, тъй като отделните инициативи нямат добавена стойност. В съобщението се съдържа описание на действията и конкретни планове, но то не успява да направи преглед на начина, по който тези планове си взаимодействат и дават отговор на недостатъците, посочени в първоначалната програма (7). За да бъде по-доброто регулиране последователно, то трябва да предостави по-голяма яснота за това как да се изготвя. ЕИСК смята, че всички институции на ЕС, и по-специално Комисията, при която резултатите може да са различни, следва да разрешат съвместно този проблем.

4.3

Подобряването на съществуващото законодателство включва повече от намаляване на обема на Официалния вестник и на броя на актовете. Ето защо ЕИСК приветства ангажимента на Комисията за по-интегриран подход, насочен към избягване на припокриването, ненужното законодателство, празнотите, непоследователността и най-вече намаляване на административната тежест (8). От основно значение в тази област е ефективното намаляване на информацията или изискванията за оповестяване, по-специално за МСП, в области като статистическите данни, ДДС или дружественото право. ЕИСК подкрепя общия натиск зад новите стъпки към опростяване, актуализиране и подобряване на съществуващото законодателство.

4.4

ЕИСК приветства контрола, предприет в рамките на процеса на оценка на въздействието, тъй като води до по-цялостна оценка на необходимостта от нови правила. ЕИСК също така даде висока оценка на Съвета за оценка на въздействието по отношение на качеството на дейността му. Независимата проверка от този орган, в съчетание с нейната прозрачност и широка консултация със заинтересованите страни, са от първостепенно значение за по-доброто законотворчество. ЕИСК подкрепя подобренията, предвидени в тази насока на действие.

4.5

Въпреки това за приключването на скрининга на Комисията се изисква ясно политическо заключение по този въпрос (9). Това не е посочено в съобщението, оставяйки съмнения относно това дали Комисията смята, че вече се е заела с тази задача.

5.1

ЕИСК отбелязва с известна загриженост, че плановете за координиране на усилията с държавите-членки изостават. Това намалява ефективността на инициативата. По възможност, в случаите на въвеждане на значителни промени, държавите-членки трябва да направят оценка на въздействието преди приемането на регламентите, а националните им органи за оценка на въздействието трябва да бъдат включени в по-голяма степен в дискусиите на равнище ЕС. Координацията на националните програми за намаляване на бюрокрацията е от ключово значение и всяко забавяне на постигането ѝ застрашава конкурентоспособността на европейската икономика. Насърчаването на тази програма следва да се счита за въпрос от общ интерес.

5.2

По-доброто регулиране не трябва да бъде сведено само до подобряване на изготвянето на закони или единствено до предотвратяване на инфлацията на законодателството. То трябва да отразява алтернативните начини за постигане на подобни резултати чрез насърчаване на съвместното регулиране и по-широко използване на кодекси за поведение чрез съвещателни методи (10). Стандартизацията на техническите изисквания дава примери за добри практики в решаването на този сложен въпрос, без да се прибягва до тромавите директиви за хармонизиране, които не вървят в крак с потребностите на потребителите и предприятията. Постиженията в областта на промишлените стоки трябва да се отразят в други дейности, по-специално в услугите (11).

5.3

Ако Комисията не успее да насърчи тази допълнителна дейност, законодателната празнина ще се попълва с увеличаване на броя на националните правила, а това подкопава съгласуваността на вътрешния пазар. Двусмисленото национално законодателство следва да се избягва. В това отношение следва да се насърчават обменът на най-добри практики и бенчмаркингът между държавите-членки. По-доброто законотворчество може да има осезаеми ползи за гражданите, само ако националните власти са изцяло ангажирани в този процес. Въвеждането в националното законодателство следва да запази духа на опростяване и засилване на законотворчеството като блокира въвеждането на бариери и тежести през задната врата.

5.4

Постиженията на вътрешния пазар твърде често се компенсират с препятствия на национално ниво. Обобщението на резултатите показва, че „твърде значителна част от административната тежест изглежда се дължи на неефективни държавни и частни административни практики (между 30 и 40 %)“ (12). Все още няма индикации за такива практики в съобщението, нито са предвидени мерки в противовес на тези неоправдани ходове. Комитетът изразява загриженост, че налагането на допълнителни изисквания чрез въвеждането на директиви в националното законодателство може да попречи на изпълнението на общи правила на вътрешния пазар. ЕИСК смята, че трябва да се направи повече на ниво ЕС за намаляване на обхвата на потенциалните тежести при въвеждането от националните власти. По-цялостният подход към по-доброто законотворчество, който включва непосредственото участие на националните органи, частните органи и заинтересованите страни изглежда има съществено значение. Директивите не трябва да бъдат насочени само към минималните изисквания, но също така и към обхвата на дискреционното законотворчество на държавите-членки. Телекомуникациите са пример за област, в която тези ограничения са били наложени, за да предотвратят всяко подобно едностранно действие.

5.5

ЕИСК счита също така, че държавите-членки следва да се въздържат от въвеждане на правилата на ЕС, които не трябва да бъдат въвеждани в националното законодателство, тъй като това води до несигурност и до евентуална непоследователност. Първоначалният дневен ред за 2005 г. предлагаше промяна на директивите в регламенти, когато това е практически осъществимо по силата на Договора. Тази идея не е доразвита и в съобщението не се споменава за нея. Регламентите придават по-голяма сигурност, създават равнопоставени условия и за разлика от директивите могат да гарантират едновременното прилагане на мерки. Когато регламенти и насоки за държавни помощи се трансформират в национално законодателство, но с различни думи и значение, Комисията би следвало да дава насоки на държавите-членки. В някои случаи 28-я режим би могъл да се разглежда като вариант (13).

6.1

ЕИСК е посветил обширен анализ и време на програмата за по-добро регулиране. Той е представил общи и целеви становища относно подобряване на законотворчеството на ЕС и е оспорвал предложения на Комисията. Той е представял конкретни предложения за укрепване на правната рамка на ЕС за това как да се подобрят законодателните процедури на ЕС и прилагането им (14). Той се е застъпил за интегриран подход към законотворчество, като подчертава значението на проактивния подход, за повече прозрачност и консултации, както и за институционалната отчетност (15). Той също така разшири по-доброто регулиране за обхващане на националното право като необходимо допълнение на равнище ЕС (16).

6.2

Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК (ОЕП) е насочила мненията и инициативите на заинтересованите страни, за да се покажат добри практики в по-доброто законотворчество. Като институционален форум за изразяване на организираното гражданско общество той тясно е сътрудничил с институциите на ЕС и по-специално с Комисията, предлагайки съвети и подкрепа по въпросите на по-доброто регулиране. Настоящото становище се основава на предишния принос, на ежедневното сътрудничество и на добрите практики.

6.3

Член 11 от ДЕС отделя специална роля за ЕИСК в осъществяването на вертикалния и хоризонталния диалог (17). Консултацията със заинтересованите страни за намаляване на административната тежест все още не е на задоволително ниво. Въпреки че групата на високо равнище на заинтересованите страни дава своя полезен принос, европейските асоциации и организации, които представляват основните заинтересовани страни - работодатели, работници, потребители, интересите свързани с околната среда и други интереси - следва също да участват в по-голяма степен в процеса на консултации. Направени са само 148 заявления онлайн и в доклади и писма са били представени само 237 идеи за намаляване на бюрокрацията (18). Групите на гражданското общество трябва да бъдат по-ангажирани в по-доброто регулиране. Те се ангажират в по-голяма степен, информирайки гражданите, предприятията и работниците за стойността му и подчертават ангажимента на Европа за създаване на политиките, които са лесни за разбиране и използване.

6.4

В това отношение изложеното в съобщението има твърде технократски характер. То предава в недостатъчна степен ползите за европейските граждани и предприятия от стремежа към по-добро регулиране. Организираното гражданско общество може да помогне в случая чрез разпространяване на резултати и посочване на търсенето на една политика, която ще следи и ще насърчава прилагането на принципите за по-добро регулиране на национално и общностно равнище (19).

6.5

ЕИСК смята, че трябва да се търси активното участие на гражданското общество и социалните партньори, за да се създаде по-балансиран преглед. Твърде често заинтересованите страни представляват определени интереси, които трябва да бъдат съчетавани с по-общи такива от гражданското общество като цяло. ОЕП и Комитетът на регионите вече играят активна роля в това отношение и ЕИСК потвърждава своята готовност за по-тясно участие в изготвянето на една солидна база данни за обосновани решения.

6.6

ЕИСК подкрепя мнението, че всички институции на ЕС следва да координират своите подходи за по-добро регулиране. Бързото приемане на мерки за опростяване от законодателните органи е от съществено значение, както са и измененията на първоначалните предложения, които ясно да посочат разходите и ползите, свързани със спазването им.

6.7

Оценките на въздействието следва да се извършват на цялостна и сравнителна основа, независимо от институциите, които ги извършват. Те трябва да разработят набор от доказателства, бази за изследване на въздействието на законите в пълния спектър от икономически, социални и екологични интереси.

6.8

ЕИСК предлага по-доброто регулиране да обърне повече внимание на сектора на висшето образование за разширяване на информационната база при изготвянето на оценки на въздействието. Академичните среди извършват научни изследвания и обучение на студентите, за да предоставят обективни данни с високо качество, които често се потвърждават с партньорска проверка. Въпреки това голяма част от тях не участват в политически дебати. Това би подобрило капацитета за постигане на по-добро регулиране, както и ангажирането на по-широка част от европейското общество.

7.1

Ефективността в прилагането на средствата на ЕС често се възпрепятства от националните правила за държавните помощи или възлагането на обществени поръчки, които далеч надхвърлят изискванията на Общността. ЕИСК приканва Комисията да се даде приоритет на подобряването на правната рамка, регулираща средствата от ЕС, за справяне с този проблем. Слабото усвояване и лошото разпределение на ресурсите показват, че пред използването на средствата от ЕС има пречки, създадени от националното законодателство.

7.2

ЕИСК приветства желанието за създаване на световни правила, посочени в съобщението, както и практическите стъпки, предприети за осигуряване на по-добро сътрудничество с нашите търговски партньори. Европа следва да играе водеща роля в тази област, като предлага опита си за развитието на по-интегрирана и съгласувана глобална регулаторна среда. Тя упражнява ключово влияние в определянето на финансовите реформи и трябва да продължи усилията във всички области, особено чрез улесняване на търговията чрез общи стандарти и повишаване на правната сигурност за предприятията и преките инвестиции в целия свят.