15.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 48/21

1.1

ЕИСК счита, че високите социални, здравни и правни стандарти, стандартите за продоволствена сигурност, околна среда, сигурност на морското корабоплаване, добро управление и контрол, които изисква общностният режим, са отличен пример за разумно и устойчиво експлоатиране на ресурсите.

1.2

Прилагането на тези принципи обаче повишава стойността на продукт, който трябва да се конкурира с продукцията на други страни, които се радват на по-облекчен режим във всички тези аспекти. ЕС трябва да продължи да насърчава прилагането на всички тези елементи в останалите световни флоти - уеднаквяване във възходяща посока, в което европейският стандарт да бъде отправна точка за останалите оператори.

1.3

Комитетът счита, че основното предизвикателство, пред което е изправена европейската флота за улов на тропически тон, е нейното оцеляване в среда на нелоялна конкуренция от страна на флоти на трети страни и стриктна правна рамка на ЕС.

1.4

Прилагането на стабилно законодателство, насърчаващо свободна, но лоялна конкуренция, е предизвикателство за Европа на международно равнище. Изключително важно е да се разработи интегрирана европейска политика, която е последователна във всички свои измерения и позволява да се запази конкурентоспособността и устойчивостта на европейския сектор за тропически тон в трите му аспекта - икономически, социален и екологичен, както е посочено в Конвенцията за биологичното разнообразие, подписана в Рио де Жанейро през 1992 г.

1.5

Що се отнася до пиратството, Комитетът настоятелно приканва държавите-членки и Съветът да предвидят подходящи мерки, за да може мандатът на операция „Аталанта“ в Индийския океан за борба с пиратството да включва изрично защитата на флотата за улов на тропически тон.

1.6

ЕИСК счита, че поддържането на споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР) е изключително важно за продължаване на действията на европейската флота за улов на тропически тон. Ето защо той настоятелно приканва Комисията да разшири мрежата от споразумения за улов на риба тон в съответствие с потребностите на европейската флота и спешно да разгледа възможностите за изключване от клаузата за изключителност на СПОР, така че европейската флота да може да получава частни лицензи за риболов, при условие че състоянието на ресурсите – според най-добрата научна информация – позволява това.

1.7

Водещата роля на ЕС в регионалните риболовни организации (РРО) за насърчаване на принципите на отговорен и устойчив риболов е изключително важна за постигане на подходящо управление на ресурсите в световен мащаб. Комитетът счита, че трябва да се засилят европейските усилия в тази сфера.

1.8

Поддържането на преференциалните системи с АКТБ и Общата система за преференции плюс (ОСП+) без промени, като неотдавнашното присъждане на универсален произход на Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, което нарушава баланса на световния пазар на риба тон, е изключително важно, за да се обезпечи оцеляването на европейската индустрия и нейните инвестиции в трети страни. Комитетът счита, че с оглед на възможни сътресения в европейския сектор за улов на риба тон, трябва да се анализират и при необходимост да се приложат мерки за наблюдение и защита, предвидени във Временното споразумение за партньорство между Европейската общност и държавите от Тихоокеанския басейн.

1.9

Поддържането на европейски мита за преработените продукти от риба тон е от изключително значение за запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия. ЕИСК счита, че трябва да се положат усилия както в рамките на СТО, така и при търговските преговори на ЕС с трети страни, да се постигне възможно най-висока степен на защита.

1.10

С оглед на горепосоченото, ЕИСК счита, че европейските институции трябва да отстояват принципа на общностните преференции. Също така счита, че компенсационното плащане за тропически тон, предаден от европейската флота на преработвателната промишленост, следва да влиза в рамките на първоначалните си стойности, т.е. в 93 % от референтната цена на Общността, като се има предвид, че през последните години това плащане значително се е обезценило и е достигнало 87 % от производствената цена.

2.1

В Европа уловът на риба тон започва да се развива в Испания и Франция в средата на ХХ век, за да задоволи нарастващото търсене на консервната промишленост, която снабдява вътрешния пазар. Първоначално става дума за крайбрежен улов на бял тон (Thunnus alalunga). С течение на времето и технологичните подобрения, риболовът се разширява на юг с цел улов на видове тропически тон: албакор (тон с жълти перки) (Thunnus albacares), листао (ивичест тунец) (Katsuwonus pelamis) и в по-малка степен дебел (големоок) тон (Thunnus obesus). Риболовът започва във води, разположени в близост до Франция, Испания и Португалия. Впоследствие, през 60-те и 70-те години на ХХ век, флотите се отправят към западното крайбрежие на Африка, през 80-те и 90-те години – към Индийския и източната част на Тихия океан, а накрая, в началото на XXI век, към западната част на Тихия океан.

2.2

Уловът на тропически тон, който се извършва от флотата от сейнери на ЕС, е пелагичен и избирателен. Целта му са големите пасажи риба тон, които са съсредоточени в тропическия пояс на трите най-големи океана. Уловът се извършва в открито море или в изключителните икономически зони (ИИЗ) на трети страни.

2.3

Рибата тон, много ценена поради хранителните си качества, е сред основните храни в много страни по света, предмет е на важен търговски обмен и представлява съществен източник на приходи за страните, които се занимават с риболов, преработка и търговия.

2.4

Тези обстоятелства са основната причина, поради която уловът на риба тон е много важна стопанска дейност в определени страни. Понастоящем уловът на тропически тон с всякакви средства в глобален мащаб надхвърля 4 милиона тона, от които близо 2 милиона се извършва с мрежи гъргър. Като цяло популациите на тези видове се експлоатират добре, с подходящи програми за управление във всеки океан от страна на РРО.

2.5

Европейската флота е съставена от 54 хладилни сейнера за улов на риба тон (34 испански и 20 френски), чийто общ улов възлиза на близо 400 000 тона годишно, близо 10 % от световния улов.

2.6

По-голямата част от тези кораби извършват риболов в международни води и съгласно 13-те споразумения за партньорство в областта на рибарството между ЕС и трети страни (6 за Атлантическия океан, 4 за Индийския океан и 3 за Тихия океан).

2.7

В света има 30 страни с близо 580 кораба, предназначени за улов на тропически тон, с вместимост 650 000 БТ (брутен тонаж) (1). Европейската флота от сейнери с 97 500 БТ представлява 9 % от корабите и 15 % от капацитета за улов на риба тон с мрежи гъргър в световен мащаб.

2.8

Главната риболовна зона за тропически тон е Тихият океан, в която се извършва 67 % от улова в световен мащаб, следвана от Индийския океан с 22 % и Атлантическия океан с 11 %.

2.9

Уловът на тропически тон се управлява от четири отделни РРО:

2.10

Европейската флота е подложена на редица административни проверки от страна на различни министерства на национално равнище и от различни генерални дирекции на Европейската комисия. За да може кораб да плава и да търгува с продукцията си под флага на държава-членка на ЕС, трябва да спазва административните изисквания за получаване на сертификати за вместимост, корпус, оборудване, охладителна инсталация, екипаж, техническа изправност, морски спасителни операции, сигурност и безопасност на работното място, санитарни одобрения, специални разрешителни за риболов, лиценз за риболов в различните страни, в които извършва риболов, сателитен контрол, контрол чрез наблюдатели на борда, контрол на улова чрез електронно записване на борда, контрол на продажбите и т.н. Запазването на посочените сертификати, разрешителни и лицензи изисква ежедневно управление, годишни подновявания и периодични прегледи с такава интензивност, на каквато не е подложена никоя друга риболовна флота в света. Всички тези изисквания значително повишават разходите за експлоатация на европейските флоти.

2.11

Също така европейската флота от сейнери за улов на риба тон е длъжна да спазва разпоредбите на Общата политика в областта на рибарството, за разлика от флотите на трети страни. Прилагането на принципите на тази политика, основаваща се на устойчив риболов, препоръките на РРО, спазването на стандартите за здраве, корабоплаване, сигурност, околна среда или социална защита на работниците налага високи разходи на европейските корабособственици и намалява конкурентоспособността в сравнение с кораби от страни, в които тези задължения не се прилагат или се прилагат не толкова строго.

2.12

Освен това през последните няколко години европейската флота страда от проблеми, породени от пиратството в Индийския океан. В допълнение към страха и несигурността за екипажите на корабите от флота за улов на тропически тон, упражняващи законна търговска дейност, тази ситуация води до по-малък улов и повишаване на разходите за експлоатация поради поддържането на служби за сигурност на борда на корабите.

2.13

Основната част от улова на тропически тон е предназначена за консервната промишленост, която се счита за световен лидер в обработката на риба. Европа е най-големият пазар в света с годишна консумация на консервиран тропически тон от 800 000 тона годишно, като повече от половината се внася от трети страни.

3.1

През последните 50 години европейската флота за улов на тропически тон е изминала път, успореден с този на европейската промишленост за преработване на тропически тон.

3.2

Рибата тон беше първият продукт в областта на рибарството, напълно освободен от общностни мита с цел защита на преработвателната промишленост. Тогавашната ЕИО въведе компенсационното плащане, с което изплащаше на корабособственика разликата между продажната цена и 93 % от референтната цена, определяна ежегодно. При последвалия спад на този процент до 87 %, през последните години плащането престана да се отпуска на европейските корабособственици, поради което днес е напълно неефективно.

3.3

Европейската флота и консервна промишленост от много години допринасят за икономическото развитие на трети страни съгласно търговската политика на ЕС. В този смисъл споразуменията от Яунде, Ломе и Котону доведоха до стабилна рамка за търговия между страните от АКТБ и ЕС. По същия начин ОСП+ даде тласък на търговията между ЕС и неговите търговски партньори в Централна Америка и Андската общност.

3.4

Съгласно условията на споразуменията за икономическо партньорство (СИП), страните от АКТБ се ползват от свободен достъп до европейския пазар при износ на своите продукти от тропически тон (цели риби, филе и консерви) при нулеви мита. Тези условия позволиха европейската промишленост за преработване на риба тон да направи преки инвестиции в Кот д'Ивоар, Гана, Мадагаскар, Сейшелските острови и остров Мавриций, и непреки инвестиции в Кения и Сенегал. Тези инвестиции допринесоха за създаването на над 40 000 работни места в тези страни и стимулираха трансфера на технологии.

3.5

Също така Общата система за преференции плюс (ОСП+) бе създадена от ЕС с цел благоприятните търговски условия да включат и страните от Централна и Южна Америка, прилагайки нулеви мита за рибните продукти. Европейските инвестиции достигнаха до страни като Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Бразилия (Обща система за преференции или преференции за трети страни с мита от 24 % за консервите) и Чили (чрез споразумение за свободна търговия с ЕС) и по косвен път до Колумбия и Венецуела, което допринесе за запазването на 50 000 преки работни места в индустрията за риба тон.

3.6

Благодарение на тези споразумения европейските предприятия са прехвърлили част от своите кораби в трети страни от Африка, Америка и Океания, плаващи под флага на страните, посочени от ЕС като негови преференциални партньори и в които той препоръчва интегриране или учредяване на смесени дружества с предприятия от тези страни.

3.7

Част от четиристотинте хиляди тона тропически тон, уловен от европейската флота, се разтоварва и преработва в тези заводи, построени в трети страни, като по този начин ЕС осигурява високо равнище на заетост в пристанищата, плаща пристанищни такси за разтоварване или трансбордиране на риба, снабдява се в различните пристанища на тези трети страни и дава съществен принос за тяхното развитие.

3.8

Да погледнем сектора за риба тон като цяло. Флотата и преработвателната промишленост са се развивали успоредно, създавайки единствения европейски рибарски сектор с транснационална междубраншова структура, благодарение на многото общи интереси, свързващи европейските предприемачи. Както беше посочено по-горе, европейският сектор за риба тон е направил редица инвестиции и е генерирал стопанска дейност в трети страни в съответствие с насоките на ЕС, предназначени за страни, които се ползват от преференциалните системи, предоставени от ЕС.

4.1

Основното предизвикателство пред европейската флота и индустрия за риба тон е неравностойната конкуренция с други оператори, поставили си за цел разрастването на европейския пазар, който консумира 50 % от световното (ЕС и трети страни) производство на консерви от тропически тон.

4.2

Световната продукция на консерви от риба тон е от порядъка на 1 600 000 тона, от които ЕС произвежда около 330 000 (2).

4.3

Основните конкуренти на европейската флота за улов на риба тон са азиатските флоти от сейнери за риба тон, които извършват риболов в най-богатата риболовна зона в света - Тихия океан, където се реализира уловът на над 60 % от тропическия тон в света. Тези флоти снабдяват предимно най-голямата зона за преработка на тропически тон – триъгълника, образуван от Тайланд, Филипините и Индонезия. Техните продукти, с по-ниско качество, са на много конкурентни цени на европейския пазар, като вече имат 35 % дял от него въпреки митото от 24 %.

4.4

По същия начин преработвателният сектор на продуктите от риба тон страда от проблеми със загубата на конкурентоспособност спрямо трети страни, които не участват в АКТБ или ОСП+, сходни с изложените по-горе за флотата. В повечето случаи закупуването на по-евтини суровини, по-ниското данъчно облагане, разликата в равнищата на заплащане и социалната защита на работниците и не толкова стриктните гаранции на крайните продукти по отношение на общественото здраве са аспекти, които несъмнено понижават производствените разходи и позволяват вносните продукти да се продават на по-ниска цена от тази на европейските продукти.

4.5

В общи линии има две различни схеми за производство на риба тон в света. От една страна, схемата на европейската флота или на европейските инвестиции в трети страни (АКТБ или ОСП), която дава на европейската преработвателна индустрия или на АКТБ-ОСП възможно най-високите стандарти за сигурност на работното място, социална защита, продоволствена сигурност, опазване на околната среда и спазване на стандартите за отговорен риболов. Другата разширяваща се схема е тази на някои флоти и индустрии, които не проявяват голяма загриженост за устойчивостта и имат много по-ниски социални, трудови и здравни стандарти.

4.6

За да могат да ползват дадена система за преференции в ЕС, от страните от АКТБ и ОСП се изисква да спазват редица международни споразумения, регламентиращи всички тези аспекти; по същия начин останалите страни, които изнасят за ЕС, би трябвало да спазват същите стандарти, за да могат да получат достъп до пазара, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция с европейската продукция и преференциалните партньори на Съюза.

4.7

Друга сериозна заплаха за поддържането на европейската дейност, свързана с рибата тон, е изменението на европейското законодателство, обуславящо крехкото равновесие на световния пазар на риба тон. Чрез споразуменията за икономическо партньорство това законодателство изигра ключова роля за насочване на инвестициите и развитие на европейския сектор за улов на риба тон към страните, определени от ЕС като приоритетни партньори.

4.8

Тази рамка за развитие, която се оказа особено ефективна за сектора за улов на риба тон, е застрашена от преговорите в СТО, възможните преговори в ЕС с други страни или групи страни в рамката на договорите за свободна търговия и неотдавнашното изменение на правилата за произход, които дават универсален произход (3) на Папуа-Нова Гвинея и Фиджи.

4.9

Както в рамките на СТО, така и в двустранните преговори, най-големият риск за сектора за улов на риба тон е премахването на митата за продуктите от преработена риба тон. Търговията със замразена цяла риба тон вече над 30 години е напълно либерализирана (с нулево мито), с цел да се гарантират доставките за европейската преработвателна промишленост, поради което флотата на ЕС е задължена да се конкурира открито с други флоти, които изнасят замразена цяла риба тон на европейския пазар. По-нататъшното либерализиране на продуктите от преработена риба тон обаче ще доведе само до постепенното западане на европейската индустрия и загуба на работни места и стопанска дейност в полза на чуждестранните конкуренти с по-ниски разходи.

4.10

Даването на режим на универсален произход на рибните продукти в рамките на Споразумението за икономическо партньорство с държавите от Тихоокеанския басейн за Папуа-Нова Гвинея и Фиджи ще промени равновесието на световния пазар на риба тон с катастрофални последици за европейската индустрия и другите страни от АКТБ и ОСП. Премахването на изискването за произход от АКТБ или ЕС на рибата тон, преработвана в Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, за да се ползват нулеви мита на европейския пазар, кара основните конкуренти, предимно азиатски, да изграждат нови заводи за преработка в Папуа-Нова Гвинея.

4.11

С тази отстъпка ЕС насърчава свръхексплоатацията на ресурсите от риба тон в Тихия океан, чиито популации вече са достигнали пределната си граница. Освен това предприятията, които ще получат достъп до европейския пазар при нулеви мита, са предимно азиатски и са стимулирани да повишават капацитета си за производство на консерви на пазар със спадащи поради свръхпредлагане цени. Европейското присъствие в района на западната и централната част на Тихия океан е ограничено до 4 сейнера за улов на риба тон в съответствие с политическата воля на страните от Риболовната агенция на Форума (Forum Fisheries Agency) под ръководството на Папуа-Нова Гвинея.

4.12

В сравнителен план тази отстъпка поставя в неблагоприятно положение останалите страни от АКТБ и ОСП, тъй като дава предимство единствено на Папуа-Нова Гвинея и Фиджи по отношение на лесния достъп до суровина на ниска цена – първите трябва да спазват правилата за произход, а вторите – не. Освен това тя може да създаде възможност за „легализиране“ на продукти от незаконен риболов.

4.13

Друго предизвикателство, пред което е изправена европейската флота за улов на тропически тон, е поддържането на мрежа от споразумения за партньорство в областта на рибарството. Тази мрежа е изключително важна, тъй като гарантира достъпа на европейската флота до далекомигриращи рибни запаси в рамките на правна сигурност и прозрачност, които са уникални в света. Тропическият тон е съсредоточен в пространството и времето без точно определен модел на движение, поради което за функционирането на флотата за улов на риба тон са нужни максимален брой споразумения за риболов в трите най-големи океана.

4.14

Понастоящем има сериозен недостиг на лицензи за риболов в сегмента на хладилните кораби за улов на риба тон в Атлантическия океан. Това се дължи отчасти на намаляването на споразуменията през последните години, а в частност и на пиратството в Индийския океан, което накара някои кораби, действащи в този район, да потърсят убежище в Атлантическия океан, където риболовната дейност може да се осъществява при минимални изисквания за сигурност. Затова за ЕС е особено важно да настоява крайбрежните страни да увеличат квотите за лицензи във всички СПОР за Атлантическия океан, при условие че състоянието на ресурсите – според най-добрата научна информация – позволява това.

4.15

Тъй като подобно увеличение може да отнеме повече време, отколкото е желателно, защото не зависи само от ЕС, ЕИСК предлага спешно да се разгледа възможността за въвеждане на изключение от клаузите за изключителност в СПОР (които не позволяват на европейските корабособственици да получават частни лицензи за риболов в страни, с които има СПОР), така че европейската флота да може да получава частни лицензи за риболов, при условие че състоянието на ресурсите – според най-добрата научна информация – позволява това.

4.16

Флотата за улов на тропически тон счита, че в съответствие със заключенията на Съвета от 2004 г., при реформата на ОПОР ЕС трябва да затвърди важността на споразуменията за партньорство в областта на рибарството и да подеме отново политика на разширяване на мрежата от споразумения до най-важните страни във всеки океан, като сключи нови договори, по-специално със следните страни:

4.17

От друга страна, европейската флота за улов на тропически тон счита за изключително важно да продължи присъствието на ЕС в РРО за улов на риба тон, като задава насоките за отговорен риболов, както го прави в момента (подкрепена от поведението на своята флота за улов на риба тон).

4.18

ЕС, заедно с Япония и Корея, е единствената договаряща се страна по четирите РРО за улов на риба тон (ICCAT, IOTC, IATTC, WCPFC) и трябва да предвиди средствата, които да ѝ позволят да играе роля за последователно и обективно насърчаване на принципите на отговорния риболов.

4.19

ЕИСК счита, че ЕС следва да насърчава възможно най-еднородна и последователна система за управление на световно равнище, давайки ясен отговор на настоящия напълно глобализиран пазар, какъвто е този на тропически тон, със стремеж към създаване в бъдеще на международна организация, управляваща хоризонталните въпроси, свързани с улова на риба тон в световен мащаб. Тази система за световно управление започна да се заражда по време на процеса от Кобе за преразглеждане на функционирането на РРО за улов на риба тон.

4.20

По отношение на пиратството в Индийския океан, европейската флота за улов на риба тон изразява сериозна загриженост от разпростирането на пиратските нападения до сейнерите за улов на риба тон през цялата 2009 г. и настоящата 2010 г., които се извършват все по-далеч от сомалийските териториални води, някои от тях на 1 000 морски мили от сомалийския бряг, включително в изключителните икономически зони на Сейшелските острови и други крайбрежни страни (Кения, Танзания).

4.21

Флотата за улов на риба тон е особено уязвима за пиратски нападения. За разлика от търговските кораби, които плават непрекъснато, по време на риболов сейнерите за улов на риба тон стоят неподвижно между два и три часа с опънати във водата мрежи, което повишава риска от нападение и абордаж от страна на пиратите. Освен това ниският надводен борд на тези кораби и рампата на кърмата улесняват абордажа на пиратите.

4.22

Затова Комитетът подчертава необходимостта да се измени мандатът на операция „Аталанта“ (Съвместно действие 2008/851/ОВППС на Съвета относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпиране, предотвратяване и преследване на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия), така че да включва изрично защитата на флота за улов на риба тон, действащ в Индийския океан, за да се избегнат нападения и отвличания, като тези при Playa de Bakio (2008 г.) и Alakrana (2009 г.).

4.23

Поради недостига на лицензи за риболов в Атлантическия океан и мерките за квоти, договорени в СПОР за Тихия океан, понастоящем европейските кораби за улов на риба тон срещат големи трудности при преместването си от Индийския океан в други океани. Освен това от дейността на флотата за улов на риба тон в Индийския океан зависят голям брой работници в предприятията на корабособственици и в трети страни, които работят както в консервните фабрики, така и на пристанищата, където акостира флотата. Ето защо прекратяването на дейността ѝ в този океан ще доведе до закриването на многобройни работни места не само в ЕС, но и на Сейшелските острови, Мадагаскар, Кения, остров Мавриций и др.

4.24

Това са предизвикателствата, пред които са изправени флотата на ЕС за улов на тропически тон, преработвателната и консервната промишленост, с оглед на нейната стабилност и поддържане на световно равнище, които не включват никакви стопански разходи за Европейския фонд за рибарство (ЕФР) и които изискват единствено политически решения на ЕС.