7.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 267/30

а)

германско дъщерно дружество на банка от Обединеното кралство закупува леки автомобили в Обединеното кралство с оглед отдаването им на лизинг на дружество в Обединеното кралство, с което не е свързано лице, и плаща ДДС за тези покупки;

б)

съгласно релевантното законодателство на Обединеното кралство доставките, които се състоят в отдаване под наем на леки автомобили, се третират като доставки на услуги, осъществени в Германия, и съответно не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност в Обединеното кралство. Съгласно германското право тези доставки се третират като доставки на стоки, осъществени в Обединеното кралство, и съответно не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност в Германия. Последицата от това е, че не се начислява данък върху тези доставки в нито една държава членка;

в)

банката в Обединеното кралство избира своето германско дъщерно дружество като наемодател и определя продължителността на лизинговите договорености с оглед получаването на данъчно предимство от неначисляването на ДДС върху наемните вноски:

1.

Следва ли член 17, параграф 3, буква а) от Шеста директива (1) (понастоящем член 169, параграф а) от Основната ДДС директива) да се тълкува в смисъл, че предоставя възможност на данъчните органи в Обединеното кралство да откажат да разрешат на германското дъщерно дружество да приспадне ДДС, което е заплатило в Обединеното кралство във връзка с покупката на леките автомобили?

2.

При отговора на първия въпрос необходимо ли е националният съд да разшири анализа си, като разгледа възможно прилагане на принципа за забрана на практики, водещи до злоупотреби?

3.

Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, приспадането на данъка по получени доставки за покупка на леки автомобили ще бъде ли в противоречие с целта на релевантните разпоредби от Шеста директива, като така отговори на първото изискване за практика, водеща до злоупотреби, както е описана в точка 74 от Решението на Съда по делото Halifax plc и др./Customs & Excise Commissioners, C-255/02, като наред с другите принципи се има предвид и принципа на данъчен неутралитет?

4.

Отново, ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли съдът да приеме, че основната цел на сделките е да се получи данъчно предимство, така че е изпълнено второто изискване за практика, водеща до злоупотреба, както е описана в точка 75 от посоченото решение на Съда при обстоятелства, при които в търговска сделка между страни, действащи като несвързани лица, изборът на германско дъщерно дружество да отдаде под наем леките автомобили на клиент от Обединеното кралство и изборът на условията на лизинга са направени с оглед получаване на данъчно предимство от неначисляването на данък върху наемните вноски?