28.7.2009

BG EN EN

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/63

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Индустриални промени, териториално развитие и отговорност на предприятията“

(2009/C 175/11)

На 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Индустриални промени, териториално развитие и отговорност на предприятията“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 ноември 2008 г. (докладчик: г—н PEZZINI, съдокладчик: г—н GAY).

На 449-ата си пленарна сесия, проведена на 3 и 4 декември (заседание от 3 декември 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 168 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Комитетът смята, че е от основно значение, в рамките на Лисабонската стратегия и на Стратегията от Гьотеборг, да се даде нов тласък на местните териториални системи, замислени като органично цяло от структури, инфраструктури и публични и частни субекти, имащи за задача да съчетаят, в рамките на общо виждане за развитие, застъпено в териториите, високо равнище на благосъстояние и конкурентоспособност, с широко разпространени социални и екологични отговорности. Става въпрос за процес, който определя във всяка една точка от територията резултата от поредица от взаимодействия.

1.2   ЕИСК настоява за създаване на инициатива на Общността за развитието на„социално отговорна територия“ (СОТ). СОТ може да се определи като обединение на целите за демокрация на най-близко до гражданите равнище и целите за създаване на отговорно отношение на администрациите и на всички публични и частни субекти, с оглед на установяването на интегриран стратегически подход на конкурентоспособно пълноценно използване на териториалните особености.

1.3   Комитетът отправя искане инициативата за СОТ да бъде съпроводена от стартирането на Европейска програма за действие, насочена към:

—	насърчаване на включване на териториалното измерение в политиките на Общността, особено във връзка с Лисабонската стратегия и стратегията от Гьотеборг;

—	подкрепа за включването в националните, регионалните и местните политики на определените в Териториалната програма и Лайпцигската харта приоритети;

—	насърчаване и съфинансиране на проекти за териториално прогнозиране със широко участие, с цел изграждането на общи представи за развитието на социално отговорни територии;

—	създаване на териториални мрежи за високи постижения и европейски групи за сътрудничество, работещи по тази тема.

1.4   Като продължение на инициативата на Общността за СОТ (1) и съответната програма за действие, ЕИСК би желал:

—	Европейската общност да намали значително административните и бюрократичните тежести за териториалните икономически и социални действащи лица, като опрости съдържанието и процедурите на Европейския съюз и прилага „отворения метод на координация“;

—	държавите-членки да прилагат разпоредбите на Общността по един и същ начин, така че да се запази единството на вътрешния европейски пазар;

—	местните и регионалните власти да могат да ангажират изцяло икономическите и социалните действащи лица и да разработват стратегии за съвместимост между сътрудничество, иновации и конкуренция;

—	частният сектор да провежда конструктивен социален диалог, обхващащ също така и гражданското общество, относно общите представи, които предшестват индустриалните промени.

1.5   Комитетът твърдо подкрепя развитието на демокрация на най-близко до гражданите равнище, която да обединява отговорните политици, икономическите и социалните заинтересовани страни в общините и регионите при предприемането на мерки, насочени към подобряване на качеството на живот и към стимулиране на конкурентно и устойчиво икономическо и социално развитие на териториалните единици в ЕС.

1.6   Според Комитета са необходими значителни инвестиции в развитието на споделена култура на новаторство и участие: призивът за демократични ценности трябва да дойде от страна на заинтересованите регионални общества и от редица действащи лица и институции, които представляват интересите на различните сектори на дейност. В този контекст предприятието се разглежда като общност, която генерира богатство, с цел развитието на едно по-добро общество в общините и регионите.

1.7   Във връзка с това Комитетът би искал бързо да се реализира заявеното от Европейския съвет на 13 и 14 март 2008 г. относно значението на ролята на местните и регионалните властиза насърчаването на на растежа и създаването на работни места от една страна и значението на развитието на способности за териториално управление от страна на всички местни и регионални политически, икономически и социални компоненти на местно и регионално равнище от друга страна.

1.8   Освен това Комитетът е убеден, че е необходимо Европа да се превърне в център за високи постижения по отношение на развитието на СОТ  (2), като се заимства също и от положителния опит на схемата на Общността за управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) и социалната отговорност на предприятията (СОП), чрез разширяване на референтната рамка, включвайки териториалното измерение, като целта е да се гарантира, че общата традиция за отговорност е стабилен елемент на предприемаческата сфера, която трябва да може да извлече полза от мрежовите системи и системите от клъстери и трябва да участва пълноценно в макроикономическия процес на стратегическо териториално развитие.

1.9   Комитетът смята в частност, че микропредприятията и малките предприятия и богатия и значителен опит на социалната икономика би трябвало да могат да се възползват от подкрепа и експертни познания и по-добър достъп до кредит и микрокредит. Целта е да се постигне такова управление на предприятията, което се съобразява с околната среда, общините и регионите и техните жители.

1.10   Според ЕИСК инициативата на Общността за СОТ и нейната програма за действие би трябвало едновременно да насърчават структурирания диалог на местно и регионално равнище, а също и побратимяването между местни институции, особено на трансгранично равнище. Целта е благодарение на установяването на по-силни партньорства да се постигне глобално засилване на изграждането на капацитет, познания и постижения на регионалните и местните власти, които имат различни равнища на компетентност и често се конкурират взаимно.

1.11   Накрая Комитетът подчертава важността на това, системите за многостепенно управление да гарантират високи равнища на координация, за да не се разделя на местно равнище онова, което единният пазар обедини, избягвайки териториалната фрагментация и дискриминация, които биха направили европейската икономика още по-уязвима на световните пазари.

2.   Въведение

2.1   На конференцията относно диалога на местно и регионално равнище, организирана на 4 март 2008 г. от председателството на Съвета на ЕС, ролята на местните и регионалните общности за постигането на целите на обновената Лисабонска стратегия, беше определена като приоритет в рамките на политиката на сближаване.

2.2   С настоящото становище Комитетът възнамерява да разгледа взаимоотношенията между териториалните единици и политическите, икономическите и социалните действащи лица на вътрешния и на световния пазар в светлината на изпълнението на Лисабонската стратегия и на развитието на конкурентоспособна икономика, основана на знанието.

2.3   Първоначално вниманието следва да се съсредоточи върху подобряването на процеса на предвиждане на икономически, социални и екологични промени и организацията на хората, участващи в създаването на „социално отговорна територия“ (3), както и върху идентифицирането на отговорностите на предприятията, администрацията, социалните партньори и всички, които допринасят за изтъкването на значението на конкурентоспособността на общините и регионите, с оглед на въвеждането на динамичен европейски социален модел, който се характеризира със солидарност и сближаване (4).

В зависимост от своя състав териториалната икономика може да бъде повече или по-малко изложена на международната пазарна конкуренция. От друга страна, показателят БВП (или добавена стойност) вече не отразява нивото на просперитет на дадена териториална единица по две причини. При тези условия Комитетът приветства неотдавнашното публикуване от Комисията на „Зелена книга за териториално сближаване: да превърнем териториалното многообразие в предимство“ (5), която ще бъде предмет на друго становище.

2.4.1   Двете причини са следните: първо, доходите от труд и от капитали, както и данъчните приходи, получени от пазарните производствени сили, не се разпределят единствено на територията, на която са създадени, а се осъществява „износ“ на някои ресурси.

2.4.2   Втората и по-важна причина е, че общините и регионите зависят от ресурси, различаващи се от производствените фактори (заплати в обществения сектор, пенсии, ренти, доходи от туризъм, доходи на хора, които работят на други места, социални осигуровки, различни от пенсиите и т.н.).

Правителствените служби и предприятията разполагат с все по-широк и по-специфичен набор от управленски инструменти в подкрепа на политики и програми за устойчиво развитие, основан на следните елементи:

2.5.1   стандарти

—	директивите и регламентите за околната среда;

—	системите за екологично управление;

—	сертификатите ISO 14000 и ISO 26000 и ръководните насоки ISO 26000;

—	стандартите BS OHSAS 18001/2007 за безопасност на работните места;

—	регламентът за Схемата за управление и одит на околната среда (Регламент EMAS (СОУОСО));

—	социалният одит (SA8000);

—	„зелените“ покупки и „зелените“ обществени поръчки;

—	анализите на жизнения цикъл на продуктите;

—	интегрираните продуктови политики.

2.5.2   структури

—	клъстерите, промишлените зони, центровете за конкурентоспособност или високи постижения и технологичните паркове;

—	плановете за действие по местната „Програма 21“;

—	регионалните/местните обсерватории на въздействието на развитието върху териториалните единици;

—	местни клубове на предприемачи;

—	подкрепата за териториалното управление от страна на ЕСФ;

—	Европейските групи за териториално сътрудничество — ЕГТС, нови инструменти, определени в Регламент (ЕО) № 1082/2006 от 5 юли 2006 г (6).;

—	платформи за анализ и прогноза;

—	публично частно партньорство (ПЧП).

2.5.3   споразумения

—	инициативите за „гъвкава сигурност“ (7);

—	социалната отговорност на предприятията– СОП;

—	структурирания социален диалог на местно и регионално равнище;

—	екологичния счетоводен баланс;

—	отчетността във връзка с устойчивостта;

—	инструментите за териториално планиране и програмиране;

—	екологичния баланс на равнище териториална единица;

—	социално-икономически териториални споразумения (териториални пактове, програмни споразумения…);

—	специални икономически зони в границите, допустими от политиката на конкуренция (8).

2.6   Комитетът счита, че е изключително важно да се засили укрепването, интеграцията и съгласуването на прилагането на тези законодателни, нормативни и доброволни инструменти, за да се координират различните цели и различните равнища на участие и да се постигнат ефективни и ефикасни резултати, за които всички имат принос.

2.7   В светлината на Лайпцигската харта (9) и на териториалната програма на Европейския съюз от 2007 г., по която Комитетът имаше възможността да се произнесе (10), териториалното сближаване придобива все по-голямо значение с цел:

—	да се включат в по-голяма степен представителите на местните власти;

—	да се свърже уравновесеното и устойчиво развитие с необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на Европа чрез инвестиции в областите с по-голям потенциал за растеж;

—	да се постигнат синергийни ефекти и взаимно допълване между политиките на Общността;

—	да се разработят по-добри механизми на управление (11).

2.8   Териториалната програма представлява стратегическа рамка за ориентиране на политиките на териториално развитие чрез изпълнението на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг.

2.9   В своето становище относно „Териториалното управление на индустриалните промени“ (12) Комитетът акцентира върху това, че „повишаването на значението на териториалния облик се основава на смесица от участие, признаване и съпричастност по отношение на редица общи ценности в рамките на обща стратегическа визия“. Той наблегна и на интегриран териториален подход (ИТП) и управленска стратегия, насочени към развитието на „социално отговорна територия“. Според Комитета такава стратегия трябва да осъществява в частност чрез:

—	постоянни подобрения на качествата и способностите за придобиване на знания, уменията и иновациите на териториалната система за производство;

—	развитието на териториални структури, свързани в мрежи, за публичния и частния сектор;

—	високи равнища на екологична и социална устойчивост на развитието;

—	ефективни и консолидирани системи за създаване, разпространение и обмяна на знанията, на информацията, както и на постоянното обучение;

—	изготвяне на „териториален социален преглед“;

—	изготвяне от страна на самите социални действащи лица на сравнителни анализи на устойчивите териториални системи.

За подобни инициативи е необходимо не само висока степен на координация за осигуряване на синергийни ефекти и предотвратяване на дублирания и противоречия, но от страна на местните, регионалните, националните и европейските власти се изискват и:

—	развити структури за образование и обучение, които се стремят да задоволят функционално нуждите на икономическото развитие, основано на знанието и конкурентоспособността;

—	изграждане на капацитета на институции и сдружения за социалния диалог;

—	интегрирана териториална политика, която да може да разгърне потенциала на местното развитие, засилвайки способностите за адаптиране към иновациите и за прогнозиране;

—	социален диалог, утвърден на местно/регионално равнище (13), който да служи като основен инструмент за извличане на максимални ползи от предвижданията за индустриалните и пазарните промени, както и от тенденциите в образованието и обучението на човешки ресурси;

—	насърчаването на социалната ангажираност на предприятията чрез доброволното приемане на СОП като принос на предприятията към устойчивото развитие;

—	подобряване на системите за интегрирано многостепенно управление на „социално отговорната територия“ (14), в смисъл на територия, която свързва достатъчно равнище на благосъстояние със задълженията, произтичащи от социалната отговорност.

2.10.1   В този процес също се засилват способностите и уменията на вземащите решения лица от политиката и администрацията за гарантиране на условия на сигурност, необходими за привличането на трайни инвестиции на тяхната територия и за възникване на микропредприятия и малки предприятия в рамките на устойчиво развитие.

Комитетът отдаде голямо значение на процеса, в резултат на който една териториална единица може да бъде определяна като „социално отговорна територия“ (15).

2.11.1   Такъв е случаят, ако териториалната единица успее да интегрира, следвайки логиката на демокрацията на участието, социалните и екологичните съображения в икономическите решения, моделите и стойностите за възстановяване на конкурентоспособността, добрите практики и постоянното взаимодействие между заинтересованите страни, с цел увеличаване на иновациите и конкурентоспособността.

3.   Демокрацията „на най-близкото до гражданите равнище“ за конкурентоспособно и устойчиво развитие

3.1   ЕИСК счита, че за да се подобри качеството на живот и да се повиши конкурентното и устойчиво развитие в икономическо и социално отношение на общините и регионите в Европейския съюз, е необходимо, съгласувано с различните публични и частни участници, да се развие демокрация на най-близко до гражданите равнище, която да обединява лицата, отговорни за взимането на политически, икономически и социални решения по места. Тази демокрация се изгражда по съгласуван начин от различните действащи лица от обществената и частната сфера въз основа на силните и слабите страни на общините и регионите на ЕС и перспективите за растеж на предприятията и на заетостта.

3.2   Демокрацията на най-близкото до гражданите равнище, като основен стълб на европейското управление, придобива разнообразни форми и подходи според различните национални условия, но нейните основни елементи би трябвало да бъдат:

—	процес на координация на участници, социални групи и институции за постигането на обсъдените и съгласувани цели в рамките на структуриран диалог и на индивидуални и общи отговорности между социалните партньори и в частност с представителствата на работниците и със сдруженията на предприятията;

—	прилагане на принципите на субсидиарност, териториално сближаване и демокрация на участието така, както е определено в Договора от Лисабон;

—

хармонично развитие на структурата на многостепенно управление така че да се гарантира съответствието между, от една страна, най-близките до гражданите равнища на вземане на решения, и от друга страна, съгласуваност на политическите, икономическите, социалните и екологичните отговорности, които най-добре представят правомощията и идентичностите на общините и регионите, при спазване на националните и европейски рамки за съгласуваност, при отворен подход и подход на сътрудничество и координация, като целта е да се постигне синергично взаимодействие на различни равнища;

—	развитие на териториална обучаваща се общност, основаващо се на способността за непрекъсната самооценка и корекция на целите и стратегиите на местното развитие, както и върху засилването и повсеместното разпространение на новаторска култура;

—

развитие на съвместно и споделено далновидно виждане за относителното позициониране на местната икономика и местното общество, с цел: — да се определят „специфичните“ за територията ресурси; — да се разгледат предизвикателствата и заплахите, произтичащи от конкуренцията на други територии; — да се определят възможностите за навлизане на националните и международните пазари; — да се потърсят методите и средствата, позволяващи да се решат конкретни за територията проблеми, като се използва местният професионален потенциал; — да се планира вземането на решения, които да повишат значението на дейностите на конкурентоспособната икономика;

—

насърчаване на създаването и поставянето на преден план на териториални икономически и социални съвети или на подобни инструменти  (16), които вече функционират в някои държави-членки, като институционални посредници в процеса на вземане на решения и в мерките, предприемани на местно и регионално равнище, с право на инициатива и проверка на извършените дейности;

—

прилагане на усъвършенствани инструменти за териториално управление чрез широко участие, като например електронното правителство, SWOT-анализ (17), практики на прогнозиране с активно участие (18), общото приложение на механизмите EMAS (19) в публичната и частната сфера, приемането на стандарти за социалната отговорност на предприятията, техники за бенчмаркинг, табло на резултатите във връзка с отворения метод на координация, мрежови системи в зони и между зони (20), дистанционни системи за обучение чрез Интернет;

—	активна роля на търговските, индустриалните, занаятчийски и земеделски палати, както и на професионалните федерации и на сдруженията на потребителите;

—	културен стимул във връзка с университетското образование за високи постижения и оптимизиране на взаимоотношенията между индустрията и академичните среди.

3.3   Териториалното развитие означава пълно прилагане на демокрацията на най-близкото до гражданите равнище, но също така означава и структурирано местно управление за насочване на развитието (21).

3.4   Едно добро териториално управление трябва преди всичко да се старае да благоприятства и развива всички форми на сътрудничество, всички процеси на партньорство на принципа „и двете страни са печеливши“, както между предприятията, така и между отделни предприятия и други колективи.

3.5   ЕИСК смята, че демократичното териториално управление е един децентрализиран, включващ процес за вземане на решение, който следва да се основава на принципите на прозрачност и отговорност, както и на участието, с цел да се анализира, изготви, приложи и направлява една обща стратегическа визия за развитие в средносрочен и дългосрочен план.

3.6   В система на многостепенно партньорство е необходимо, по мнение на Комитета, оптимално съчетаване на процесите „отдолу-нагоре“ и „отгоре-надолу“: в действителност, компромисът между двата процеса е необходимо условие за успех.

3.7   Според Комитета е необходимо да се инвестира усилено в развитието на новаторска култура на участието, тъй като нуждата от демократични ценности трябва да произхожда от заинтересованото местно общество в неговата цялост и от голям брой участници и институции, представляващи интересите на различните сектори.

Комитетът изразява убеждението си, че придаването на по-висока стойност на общините и регионите в Съюза минава през разгръщането на техния конкретен потенциал, благодарение на ефективни и устойчиви стратегии за развитие, основаващи се на понятието за „социално отговорна територия“.

3.8.1   Комитетът потвърждава изразеното в едно неотдавнашно свое становище по този въпрос (22).

4.   Ангажиментът на равнище Общност за създаване на „социално отговорна територия“

ЕИСК настоява за създаване на инициатива на Общността за развитието на„социално отговорна територия“ (СОТ), която да обединява целите за демокрация на най-близкото до гражданите равнище, за засилването на широко разпространена и новаторска култура на участието, за ефективно териториално управление в синхрон с националната и европейската рамка на Лисабонската програма, за партньорство между много участници и много сектори, което би могло да подобри привлекателността и конкурентоспособността на съответната териториална единица на световния пазар чрез прогнозиране на индустриалните промени и оползотворяване на местния социален капитал.

4.1.1   Основна задача на инициативата за СОТ е да гарантира координация и последователност между действията на различни равнища: европейско, национално, регионално и местно.

4.2   Според Комитета инициативата за СОТ би трябвало да бъде съпровождана от стартирането на реална Европейска програма за действие, насочена към:

—	насърчаване на включването на териториалното измерение в политиките на Общността;

—	подкрепа за включването на определените в Териториалната програма и Лайпцигската харта приоритети;

—	насърчаване и съфинансиране на периодичното прогнозиране на териториално равнище с широко участие;

—	постепенното въвеждане на отворения метод на координация и подкрепа за създаване на инструменти на демокрацията на най-близкото до гражданите равнище;

—	единното наблюдение и координация на осъществяването в съответствие с различните инструменти на Общността за териториално сътрудничество, в частност ЕГТС (23);

—	създаването към Комисията на отдел за териториално развитие за координация между службите със задачата да формулира и прилага информационна и комуникационна стратегия относно СОТ;

—	разработване на прилагането на инструментите за оценка на териториалното въздействие преди и след приемане на мерки, прилагани в общините и регионите, особено във връзка с МСП;

—	съфинансиране на дейности за обучение и изграждане на капацитет на заинтересованите страни на местно и регионално равнище от обществената и частната сфера, с цел разработването на дейности за СОТ;

—	насърчаване на структурирания социален диалог в общините и регионите, на „етикет за качество СОТ 21“;

—	насърчаване и подкрепа на създаването и развитието на Еврорегиони (24);

—	оказване на подкрепа за развитието на зони (и на мета-зони (25)) и на мрежи от зони за повишаване на значението на малките и средните предприятия на европейския и на световния пазар.

4.3   Според ЕИСК, европейският ангажимент за инициатива за СОТ, съпроводена от програмата за действие, трябва да обедини и координира доброволните и законодателните инструменти, посочени в параграф 2.7, в последователна система, в която отговорността на предприятията от всички сектори — включително финансовия и местния обществен сектор — е от основно значение за постигането на целите на местната стратегия за растеж и заетост в рамките на националните и европейските стратегии.

ЕИСК счита, че в този контекст СОП  (26) следва да бъде разглеждана като доброволен елемент на отворена координация, улеснен и стимулиран, особено по отношение на микропредприятията и малките предприятия, които представляват основна движеща сила на местното развитие, от широкото участие и от общата, споделена визия.

4.4.1   Инициативата за СОТ трябва да развива разпространени етични и личностни ценности в духа на една култура на участието, насочена към иновации, изградена около обща идентичност, която не бива да бъде изключителна собственост на предприемача, а да присъства активно във всички публични и частни елементи на териториалната система и на съответните регионални и междурегионални мрежи и клъстери/промишлени зони.

4.5   Териториалната обучаваща се общност трябва да може да се възползва от телематични интерактивни и интероперативни структури и инфраструктури, като се започне от електронното правителство и от платформата IDABC (27), която има за цел да предоставя административни онлайн услуги на публичната администрация, бизнеса и гражданите из цяла Европа, с цел да се подобри ефективността на европейските публични администрации и сътрудничеството помежду им, както и сътрудничеството им с организираното гражданско общество.

Комитетът е убеден, че е необходимо Европа да се превърне в образец за развитието на СОТ, като заимства положителния опит на Схемата на Общността за управление и одит на околната среда (СОУОСО) и на социалната отговорност на предприятията (СОП), но и като включи териториалното измерение в тази референтна рамка.

4.6.1   За да бъде ефективен, процесът на териториално стратегическо развитие следва да неутрализира политическите фактори, свързани със смяната на управлението в общините и регионите след избори, но и да взаимодейства с всички политически елементи, които са на власт или в опозиция в съответната територия, като създаде традиция на приемственост на общата отговорност на избирателите и/или избраните кандидати.

Микропредприятията и малките предприятия би трябвало да имат достъп до помощ във вид на експертни оценки, с цел, чрез използването на опростени език и процедури, но също така и чрез подобрен достъп до кредитиране и микрокредитиране, да се благоприятства такова фирмено управление, което е отговорно към околната среда, територията и социалния ѝ капитал.

4.7.1   Би следвало предприятията на социалната икономика да допринасят и за развитието на социално отговорна територия, доколкото те улесняват социалното сближаване и устойчивостта, разпределят печалбата между техните членове и се стремят към демократично управление с широко участие.

4.8   Образователната и университетската система, както и научноизследователската дейност на местно равнище следва да бъдат свързани в мрежи за високи научни постижения и да бъдат в правомощията на регионите и групите от европейски региони — така, както беше предвидено и в програмата „Капацитет“ на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и в програмата „Образование и обучение 2010 г.“. По този начин, на местно равнище ще могат да бъдат осигурени необходимите умения и квалификации, които малките предприятия трудно могат да привлекат, но които са нужни за успеха на стратегията за териториално развитие.

4.9   Според ЕИСК инициативата на Общността за СОТ би трябвало да насърчава също така и структурирания социален диалог на местно и регионално равнище, както и проекти за побратимяване на местните институции, с цел създаване на по-силни партньорства за изграждането на капацитет между териториални единици с различно равнище на ефективност, както и създаването на нова „Харта СОТ 21“ като инструмент за засилване на хармонизацията и ефективността на СОТ.

4.10   Накрая, ЕИСК призовава в инициативата на Общността за СОТ да бъде включена дейност по оценка, бенчмаркинг и наблюдение, както и създаването на база данни за доходите на глава от населението на местно и регионално равнище и изготвянето на всеки две години на доклад, който да бъде представян на Европейския парламент, Съвета и Комитета.

5.   Ангажиментът на националните публични власти

5.1   Държавите-членки би трябвало да прилагат по един и същ начин разпоредбите, така че да се запази уникалния характер на вътрешния европейски пазар, като се използват инструменти за подкрепа и възпиращи фактори. Националните публични власти освен всичко друго би трябвало:

—	да работят за премахването на излишните административни тежести и да опростяват процедурните структури и механизми, за да освободят ресурс за заетост и устойчиво и конкурентоспособно развитие;

—	да договорят с широко участие и съгласие и с пряк принос на социалните партньори и на представителите на организираното гражданско общество обща стратегическа референтна рамка за развитието на национално равнище на политиките за социално отговорната територия;

—	да укрепят рамките за координация и децентрализация на публичния сектор чрез които да се определят роли и отговорности при управлението на централно, регионално и местно равнище;

—	да се определят насоките на политика за данъчна децентрализация, в които да бъдат включени редът и условията за трансфер между различните равнища на управление, както вече Комитетът посочи в предходни становища (28);

—	да се подобрят и укрепят действията на органите за управление и координация на процеса на децентрализация и управление на местно равнище;

—	да се определят бюджетни линии за развитието на специално подготвени човешки ресурси и за съфинансирането на програми за обучение, създаване на мрежи, телематична интероперативна поддръжка в национален и европейски мащаб;

—

да гарантират съгласуваност при прилагането на национално равнище на инструментите по „Interreg IV“ и на Регламента за ЕГТС, като орган с трансграничен характер, позволявайки участието на държавите, наред с местните и регионалните власти, в тези единици на териториално сътрудничество, които разполагат със статут на юридическо лице съгласно правото на Общността;

—	да развиват ново сътрудничество между градовете и селата, като се насърчават интегрираните подходи на регионално равнище и се стимулира равнопоставеност в достъпа до инфраструктурите и знанията;

—	да насърчават конкурентоспособните и иновативни транснационални регионални клъстери, засилването на трансевропейските технологични мрежи, трансевропейското управление на риска, засилването на полицентричното градско развитие, развитието на екологичните структури и културните ресурси;

—

да гарантират съгласуваност и координация на териториалното измерение на секторните политики, като се избягват конфликтни секторни мерки, които могат да породят неефективност и да се окажат непълно неефикасни и възпиращи развитието в общините и регионите; да разработят инструменти за оценка на териториалното въздействие (ОТВ) с подходящото използване на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) (29) и на стратегическата екологична оценка (СЕО) (30).

5.2   Регионалните публични власти би трябвало:

—	да обединяват икономическите и социалните движещи сили преди изготвянето на стратегически проекти за териториално развитие;

—	да развият отлични образователни системи, университети и училища, които са от основно значение за икономическото и социалното развитие на СОТ;

—	при избора на публични инвестиции и при управлението на услугите от общ интерес (УОИ) да въвеждат във все по-голяма степен критерии за ефективност на разходите, за качество и устойчиво развитие;

—	да правят периодични оценки на плановете за публични инвестиции;

—	преди започването на проекти за публични инвестиции да се уверят, че финансовият разчет е напълно гарантиран, както по отношение на сумите, така и по отношение на сроковете;

—	да се уверят, че външните помощи за финансиране на проекта за публични инвестиции са използвани ефективно в рамките на предвидения период;

—	да се уверят също така, че на съответната територия съществува работеща мрежа от МСП — вид предприятия, които могат да осигурят връзката между градските, крайградските и селските райони, запазвайки работните места, доходите, населението и данъчните ресурси в тези райони;

—	да насърчават реинвестирането на капиталите и печалбите на местно равнище за създаването на борси за проекти, както и за придобиването на местни предприятия и регионални финансови инструменти за развитието на капитали и на рисков капитал, без да се вреди на единния пазар;

—	да не отдалечават прекалено много данъчните приходи от дейността на предприятията в общините и регионите, където те възникват (като ги прехвърлят на надрегионално равнище), без да се нарушава изискването за преразпределение при системата на солидарно данъчно облагане;

—	да уведомяват своевременно местните политически представители относно актуалните механизми на териториалното планиране, насочени към услугите от общ интерес и инфраструктурите за подпомагане на икономиката, с цел осъществяването на съвременно управление на устойчивото развитие на предприятията.

5.3   Обменът на добри практики и междурегионалните мрежи би трябвало да заемат приоритетно място в дейността на местните/регионалните власти, заедно с прилагането на съответните механизми на прогнозиране, с цел изграждане на общо и споделено виждане.

6.   Ангажиментът на предприятията: за предприятия, отговорни към своята териториална единица

6.1   Според ЕИСК, избягвайки допълнителни бюрократични и процедурни тежести, предприятията би следвало да допринесат за възраждане на териториалната система, за която те са движеща сили и от която те самите са неразделна част:

—	да извършват отчетна дейност във връзка с добрите практики на предприятието от социална, екологична и териториална (обществена) гледна точка и да приложат инструменти, чрез които могат да се определят равнищата на социална отговорност на предприятието;

—	да насърчават развитието на уменията у човешките ресурси в рамките на предприятието и в неговата обкръжаваща среда, като създават работни места и обучават персонала или бъдещите служители;

—	да общуват със собствените служители, за да ги информират подходящо по отношение на стратегията и проектите на предприятието, по-специално в областта на заетостта и обучението;

—	да си сътрудничат с местните икономически структури за създаването на потенциал за устойчив икономически растеж на съответната територия, основаващ се на здрави търговски взаимоотношения между предприятията и на изграждането на взаимно доверие;

—	да осигурят, по възможност, трансфера на технологии към местните предприятия, в частност към МСП, с цел да се осигури обновяването на територията във връзка с технологичния прогрес и високата квалификация на персонала;

—	да се ангажират активно в областта на научното и технологичното развитие на териториалната единица, за да приложат в нея знанията и опита в сътрудничество с научните институти и университетите, а така също и с другите предприятия и с местните професионални организации;

—	да насърчават доставчиците и подизпълнителите да усвояват същите принципи на сътрудничество с местните власти и да спазват същите правила за социално, екологично и териториално управление в техните предприятия;

—

да установяват (това се отнася особено за най-големите предприятия) връзки със заинтересованите страни (местната администрация и гражданите), с цел обсъждане и намиране на решения на предизвикателствата и проблемите, пред които са изправени предприятията, както в технологично, така и в търговско и социално отношение.

7.   Конкретно изпълнение на място: примери за добри практики

7.1   Различни европейски инициативи и политики бяха създадени, за да се отговори на предизвикателството на социалноотговорното развитие на териториалните единици в Европейския съюз, както и с цел популяризиране на положителната представа за териториалното измерение в политиките на Общността. Множество примери за такива инициативи могат да се видят на сайта на CCMI (http://www.eesc.europa.eu/sections/ccmi/index_fr.asp), на който се намира и информация от изслушване, проведено в гр. Лил на 25 септември 2008 г. в процеса на подготовка на настоящото становище (вж. рубриката, съответстваща на настоящото становище).

---

(1)  Вж. параграф 1.2.

(2)  Пак там.

(3)  Вж. параграф 1.2.

(4)  „Европейският социален модел трябва да внушава идеята за зона на демократично благоденствие, в която се опазва околната среда и която се характеризира с конкурентоспособност и солидарност и е в състояние да гарантира социалната интеграция на всички европейски граждани“ (становище на ЕИСК относно „Социалното сближаване: да изпълним със съдържание европейския социален модел“, ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 119).

(5)  СОМ (2008) 616 окончателен.

(6)  Списъкът на държавите-членки, които промениха законодателството си, за да могат да бъдат реализирани ЕГТС, можете да намерите на уебсайта на Комитета на регионите (тема „Дейности и събития“).

(7)  За откриване и конкретизиране, със съдействието на социалните партньори, на нови възможности за трудова заетост.

(8)  Вж. ОВ на ЕС L 145 от 4 юни 2008 г., Регламент (ЕО) № 450/2008 от 23 април 2008 г.

(9)  Вж. Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове от 25.5.2007 г.

(10)  Вж. становище относно „Териториалната програма“, ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 16—21.

(11)  Вж. становище относно „Териториалното управление на индустриалните промени: ролята на социалните партньори и приносът на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации“, ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 12—19.

(12)  Вж. предходната бележка под линия.

(13)  Вж. становище относно „Преструктуриране и заетост — прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз“, СОМ(2005) 120 окончателен, ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 58—62.

(14)  Вж. становище относно „Тематична стратегия за градска среда“, СОМ(2005) 718 окончателен — SEC(2006) 16, ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 86—92.

(15)  Вж. новата стратегия на Съвета (документ 10117/06 от 9 юни 2006 г., точки 29 и 30). Вж. също и параграф 1.2 от настоящото становище.

(16)  Вж. напр. Регионалните комисии за социален диалог в Полша.

(17)  Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите.

(18)  „Прогнозирането е систематичен процес на събиране на знания за бъдещето и изграждане на средносрочна и дългосрочна визия с широко гражданско участие“ (вж. Foren: „Foresight for regional development“ („Прогнозиране за регионално развитие“).

(19)  EMAS: Схема за управление и одитиране на околната среда.

(20)  Вж. становище относно „Европейските индустриални зони към нови мрежи на знанието“, ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 1—13.

(21)  Вж. „OECD Territorial Outlook“ (Териториална прогноза на ОИСР) — издание от 2001 г.

(22)  Вж. бележка под линия №5.

(23)  ЕГТС: инструмент за сътрудничество на ниво Общност, което позволява на групировки за сътрудничество да реализират проекти за териториално сътрудничество, съфинансирани от Общността или да извършват дейности за териториално сътрудничество по инициатива на държавите-членки — Регламент (ЕО) № 1082/2006. (ОВ L 210, 31.7.2006 г.).

(24)  ЕВРОРЕГИОНИ: структури за транснационално сътрудничество между две или повече териториални единици в различни страни от Европейския съюз и/или в близост, чиято цел е защитата на общи интереси, надхвърлящи границите, и сътрудничеството в името на общото благо на населението в граничните зони.

(25)  Вж. становище на ЕИСК относно „Европейски индустриални зони към нови мрежи на знанието“, ОВ C на ЕС С 255, о14.10.2005 г.

(26)  Вж. становища относно „Прилагане на партньорството за растеж и заетост: Да направим Европа водеща в корпоративната социална отговорност (СОМ(2006) 136 окончателен)“, ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 53—60 и относно „Зелена книга за насърчаване на европейска рамка за корпоративна социална отговорност (СОМ(2001) 366 окончателен“, ОВ C 125, 27.5.2002 г., стр. 44—55.

(27)  IDABC: „Интероперативно предоставяне по електронен път на административни услуги на публичните администрации, бизнеса и гражданите“; вж. също становището на Комитета, публикувано в ОВ C 80, 30.3.2004 г., стр. 83.

(28)  Становище относно „Въздействие на териториалния характер на данъчните законодателства върху индустриалните промени“, ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 51—57.

(29)  Директива (85/337/ЕИО), изменена с Директива на Съвета 97/11/ЕО от 3.3.1997 г. и с Директива 2003/35/ЕО от 26.5.2003 г.

(30)  Директива относно СЕО 2001/42/ЕО: целта на директивата за СЕО е да гарантира, че се определят и оценяват последиците на някои планове и програми за околната среда — по-специално в тяхното териториално измерение — по време на тяхната подготовка и преди тяхното изпълнение.

---

---

---