28.7.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/57

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитието в сектора на търговията на дребно и въздействие върху доставчиците и потребителите“

(2009/C 175/10)

На 27 септември 2007 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 на Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Развитието в сектора на търговията на дребно и въздействие върху доставчиците и потребителите“.

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 ноември 2008 г. (докладчик: г-жа SHARMA).

На 449-ата си пленарна сесия, проведена на 3 и 4 декември 2008 г. (заседание от 3 декември 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 136 гласа „за“, 21 гласа „против“ и 20 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения, препоръки и предложения

1.1   Големите вериги за търговия на дребно (ГВТД) в Европа играят важна роля по отношение на финансовия принос към икономиката, създаването на работни места и предоставянето на богат избор на потребителите. Неотдавна бяха представени доказателства, съпроводени с обвинения, свързани с въздействието на този растеж. В контекста на Лисабонската стратегия, отразявайки темите за конкурентоспособността, растежа и по-качествените работни места, настоящото становище набелязва конкретни области, в които трябва да се постигне по-висока прозрачност и добросъвестност в рамките на индустрията, както и защита на търговците на дребно, доставчиците, служителите и потребителите.

1.2   Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ и Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ към Европейската комисия провеждат проучвания на развитието на ГВТД, и по-специално в областите, имащи отношение към маржовете, дължината и заинтересованите страни във веригата на доставки, както и в сектора на търговията на дребно като цяло. Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ ще разгледа изискванията по отношение на уменията в сектора на търговията на дребно към 2020 г. Комитетът предлага своята подкрепа и съдействие на Комисията винаги, когато това е възможно.

1.3   Комитетът отправя настоящите препоръки, съдържащи предложения за мерки, насочени към поддържане на устойчивостта и гарантиране на „здравословна“ конкуренция за търговците на дребно и доставчиците, защита на служителите, като в допълнение се предоставят предимства за потребителите в дългосрочен план, отново с оглед на устойчивостта.

1.4   ЕИСК ще продължи да следи развитието на ГВТД, по-специално като анализира развитието на големите търговци на дребно в по-малките европейски страни и по отношение на сектори, които не са обхванати от проведеното проучване, като например сектора на електродомакинските уреди.

1.5   В резултат на възложено от ЕИСК (1) проучване беше установено, че в Западна Европа търговията на дребно е най-силно застъпена в секторите на хранителните продукти и облеклата, както и в други сектори като „направи си сам“, спорт, отдих и култура. Причините за това като цяло не са свързани с осъществяване на сделки за сливане, поглъщане или придобиване в рамките на сектора. Независимо от появата на големи международни предприятия за търговия на дребно през последните години, този вид търговия все още е сектор, насочен главно към националното равнище.

1.6   Ръстът и успехът на търговията на дребно са положителна тенденция за европейската икономика. За да постигнат успех, много търговци на дребно, започнали своята дейност като МСП, повишиха своята ефективност, конкурентоспособност и производителност, както и насоченост към потребностите на своите клиенти. Частните, както и кооперативните и социалните икономически модели, бележат ръст. Редица европейски предприятия в момента осъществяват дейност като успешни международни предприятия, разкривайки клонове и дейности в Китай, Съединените щати, Далечния изток и Русия. Силните позиции на националния пазар позволиха на най-успешните от тях да изнесат своите бизнес модели на някои от представляващите най-голямо предизвикателство световни пазари на дребно. Благодарение на това служителите, акционерите и най-вече потребителите в Европа се ползват от предимствата, които им предоставя по-широкият избор на продукти и конкурентните цени.

1.7   Търговията на дребно е динамичен, иновативен и конкурентен сектор, който според целенасочените проучвания на националните служби за защита на конкуренцията функционира в динамична и конкурентна среда (2). Важно е търговският успех да не се санкционира, освен в случаите на практики, несъвместими с изграждането на вътрешния пазар, и по-специално при наличие на категорични доказателства за злоупотреба с пазарна мощ или накърняване на интересите на потребителите в противоречие с член 81 от Договора за ЕС. Конкурентният пазар е ефективен начин за защита на потребителите, а оперативната ефективност може да предостави допълнителни ползи. В рамките на свободен и справедлив пазар, търговците на дребно се конкурират въз основа на обслужването, качеството на продуктите и съотношението между качество и цена.

1.8   Въпреки че в рамките на една икономическа съвкупност от 27 държави съвсем разбираемо съществуват различия и разминавания, Комитетът вижда необходимост от сътрудничество и дори от европейска координация, за да се даде на търговията възможност да изпълнява своята роля на универсална услуга. Това би могло да доведе до по-хармонизирана европейска система за измерване и проследяване на търговската дейност, с цел по-силно насърчаване на нейното развитие.

1.9   С оглед отразяване на прозрачността на оперативните процедури, регулиращи отношенията между доставчиците и големите вериги за търговия на дребно, ЕИСК би препоръчал продължаване на дебата относно добавената стойност и законосъобразността съгласно законодателството на ЕС в областта на конкуренцията на доброволен Етичен кодекс, регулиращ отношенията между търговците на дребно и доставчиците на равнище държави-членки, както и ясен и прозрачен анализ на веригата за доставки, в която участват многобройни заинтересовани страни, извън първичните доставчици и големите вериги за търговия на дребно.

1.10   На национално равнище би могъл да бъде създаден и въведен доброволен етичен кодекс на принципа на саморегулиране, чието прилагане да бъде подкрепено с писмени договори между търговците на дребно и доставчиците, и този кодекс може да обхваща транзакции по цялата верига на доставки, „от фермата до трапезата“.

1.11   Този кодекс би следвало също така да позволи на повече средни предприятия, и дори на малки и занаятчийски предприятия за производство и услуги, да получат достъп до търговия на дребно при минимални гаранции.

1.12   Подобен кодекс би дал възможност да се запази съществуващата понастоящем гъвкавост при търговията и воденето на търговски преговори, както и възможност за адаптиране към неочаквани промени в условията (напр. инфлация или промяна на цените на петрола), които облагодетелстват както доставчиците, така и търговците на дребно, но същевременно би възпрепятствал оказването на натиск или прилагането на нарушаващи конкуренцията практики от страна на големите вериги за търговия на дребно и/или на големите доставчици.

1.13   Подобен етичен кодекс би могъл да включва:

—	стандартни оперативни търговски условия, регулиращи отношенията между търговците на дребно и доставчиците с определен период на предизвестие за влизането в сила на всяко направено в тях изменение, включително прекратяване на договорите;

—	забрана за намаляване със задна дата на договорени цени чрез упражняване на натиск;

—	забрана на задължение, наложено чрез упражняване на натиск, за частично покриване на разходи за маркетинг или за търговия на дребно извън предвидените в първоначалния договор;

—	забрана на компенсационни плащания от страна на доставчиците за нереализирани печалби от страна на търговците на дребно, освен в случай че такива не са определени и договорени предварително или доставчикът не е доставил необходимите количества;

—	забрана на връщането на нереализирана продукция, освен когато причините са точно посочени и договорени в условията на договора;

—	забрана на плащания за разхищение, небрежност или неизпълнение, с изключение на тези, предвидени в първоначалния договор, и когато в конкретния случай няма двусмислие;

—	забрана на плащания с фиксиран размер за гарантиране на поръчки или позиции. По отношение на промоциите всички плащания следва да бъдат ясни и прозрачни;

—	всички промоции трябва да бъдат предварително договорени между двете страни, като бъде предоставен конкретно упоменат период на предизвестие при прозрачни условия в писмен вид на самите промоции;

—	отговорността за грешки при прогнозирането от страна на търговеца на дребно не трябва да бъде прехвърляна обратно на доставчика, включително по време на периоди на промоции. В случай на изготвяне на прогнози съвместно с доставчика, условията трябва да бъдат документирани;

—	характеристиките и условията на производство на продаваните продукти — особено на вносните — трябва да бъдат предоставяни от производителите и търговците на дребно в отговор на очакванията на потребителите;

—	на доставчика следва да бъде предоставена писмена информация относно процедурата за рекламации от страна на клиенти като елемент от условията по договора.

1.14   С този Кодекс трябва да бъде запознат целият персонал на отделите за снабдяване, както и ръководният състав в рамките на организацията на търговеца на дребно. Освен това от търговците на дребно би следвало да се изисква да назначат служител в организацията, отговарящ за спазването на кодекса в нея, който да води регистър на сключените договори с доставчиците и да следи за автоматичните уведомления до доставчиците относно измененията на договорните условия.

1.15   В допълнение ЕИСК би препоръчал назначаването на национално равнище на медиатор с цел разрешаване на спорове, оценка и следене на прилагането на кодекса, който да притежава правомощия за събиране на информация от всички заинтересовани страни и за водене на проактивни разследвания в случаи на нарушения на кодекса. Това предложение би било в съответствие с препоръката на ЕИСК по отношение на „Small Business Act“ (Закона за малките предприятия).

1.16   Европейското законодателство трябва да бъде прилагано ефективно по отношение на търговията. Но по-специално определянето на условията на плащанията следва да бъде изменено, за да обхваща максималните срокове за извършването на плащания. Независимо от съществуването на такова законодателство към момента, транспонирането му на национално равнище е с минимално ниво на хармонизация, като често се предвиждат клаузи относно отказ от прилагане на отделни разпоредби („opt-out“).

1.17   По отношение на планирането на заявления за обекти на големи вериги за търговия на дребно, съответните правителствени органи следва да изготвят „тест за конкуренция“, като теста за „необходимост“ или политика, в която се отдава „приоритет на градския център“, за да могат местните власти да оценят истинската конкуренция между различните форми на търговия на местно равнище, настоящите поземлени сервитути, инфраструктурата и ползите за общността. Тук целта е да се гарантира, че се обръща внимание на тревогите във връзка със съществуващото и бъдещото разнообразие на търговското предлагане, изключително важното съвместно съществуване на местните магазинчета, търговските вериги и търговските центрове в населените места.

1.18   Продажбите на дребно съществуват предимно на национално ниво и в това си качество, за да осигури ефективно прилагане на кодекса, определен публичен орган (националните органи в областта на конкуренцията) следва да прави редовен преглед на всички доклади на омбудсмана по проблемни практики, като му дава възможност да изисква информация директно от търговците на дребно/доставчиците, и следва да разполага с първоначален анализ и отчитане на напредъка в индустрията. При наличие на многократни жалби, може да се разработи законодателство за решаване на проблема. Този публичен орган следва също да бъде насърчаван да информира всички заинтересовани страни във веригата за начина на употреба и ползата от подобен етичен кодекс и да следи за спазването му.

1.19   В заключение може да се каже, че държавите-членки би следвало да гарантират, че средата предоставя възможност за силна конкуренция между търговците на дребно, без това да застрашава необходимия междусекторен баланс и спазването на градоустройствения план, като по този начин се създават предимства за потребителите посредством по-ниски цени и по-богат избор.

2.   Мотиви

2.1   CCMI насърчава координацията и последователността в действията на Общността по отношение на основните индустриални предизвикателства в контекста на разширена Европа и гарантира баланс между необходимостта от социално приемлива промяна и запазване на конкурентното предимство на индустрията на ЕС.

2.2   Неотдавна бяха представени доказателства за ръста на сектора на търговията на дребно и неговото въздействие и влияние върху обществото. В контекста на Лисабонската стратегия, отразяваща темите за конкурентоспособността, растежа и създаването на повече и по-качествени работни места, настоящото становище ще набележи конкретни области по цялата верига на добавената стойност, чак до потребителите, в които би могла да съществува необходимост от намеса на ЕС или от въвеждането на механизми.

2.3   За целите на настоящото становище ЕИСК възложи проучване, което предлага дефиниция на ГВТД (вж. Приложение 1 „Проучване на London Economics“). Както е отбелязано в проучването, обаче, зададените параметри на всяко от предложените определения водят до постигането на различни резултати. Предвид големия брой търговци на дребно, които остават извън обхвата на определението за МСП, както и поради липсата на статистически данни, особено в новите държави-членки, за целите на настоящото становище са ползвани сборни дефиниции. ГВТД обхващат предприятия с повече от 5 % пазарен дял или оборот, надвишаващ 200 милиона евро, с персонал от 250 или повече служители. В допълнение е полезно да бъдат анализирани и петте най-големи предприятия, осъществяващи дейност на всеки пазар, както и частният или социален характер на използвания бизнес модел.

2.4   Проучването поставя акцент върху осем европейски държави — Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия, Румъния, Полша и Чешката република, като обхваща както хранително-вкусовата промишленост, така и сектора на облеклата. Наблюдава се концентрация и в други сектори, включително „направи си сам“, електрическо оборудване, отдих и култура, но те не са обхванати в посочения доклад. Анализът, представен в настоящото становище, почива върху статистически доказателства (3). Направени са редица проучвания в различни сектори на веригата за доставки, включително на служителите и потребителите, като становището съдържа препратки към тях с цел онагледяване на трудностите, свързани с набирането на фактически доказателства, както и с обема на направените до момента проучвания (4).

2.5   Големите търговци на дребно в рамките на ЕС привличат все повече клиенти с доброто си предлагане. Данните за 2005 г. показват, че веригите Carrefour (Франция), Metro Group (Германия), Tesco (Великобритания), Rewe (Германия) притежават най-големи пазарни дялове в Западна, Централна и Източна Европа. През 2005 г. в Германия, Франция, Ирландия и Швеция петте най-големи компании за търговия на дребно са владели над 70 % от пазарния дял на хранителни продукти.

2.6   Много от големите вериги за търговия на дребно, включително кооперации и предприятия, ползващи социално-икономически модели на търговия на дребно, започват своята дейност като МСП, а от впечатляващия им растеж могат да бъдат извлечени редица поуки. Всички те имат съществен принос за постигане на целите, заложени в Лисабонската програма по отношение на конкурентоспособността, работните места и растежа. Големите вериги за търговия на дребно се подкрепят от силните и в много случаи концентрирани сектори за търговия на едро и производство. Натискът от страна на доминиращите доставчици има отражение върху маржовете на търговците на дребно и конкурентоспособността на доставчиците — МСП. Комитетът изразява надежда, че резултатите от проучванията на Европейската комисия (ГД „Вътрешен пазар и услуги“ и на ГД „Предприятия и промишленост“) в сектора на търговията на дребно ще бъдат огласени през идните няколко години и ще бъдат съсредоточени върху дължината на веригата на доставки и броя на участващите в нея заинтересовани страни, както и върху разпределението на маржовете в рамките на целия сектор на търговия на дребно като цяло.

2.7   Ръстът и новите развития в рамките на сектора на търговията на дребно, включително откриването на специализирани магазини в сектора на облеклата, имат значителни последствия за предприятията, включително МСП и самостоятелно заетите лица, както и за служителите, доставчиците и потребителите. Настоящият доклад, изготвен по собствена инициатива на CCMI, съдържа преглед на обективни данни относно развитието в сектора на големите вериги за търговия на дребно през последните пет години, поставяйки основен акцент върху европейския сектор на търговията на дребно, и по-специално върху продажбите на дребно на хранителни продукти (храни) и облекла.

2.8   Преглед на текущата ситуация на продажбите на дребно на хранителни продукти и облекла:

—

През 2006 г (5). търговията на дребно с хранителни продукти възлиза на 754 милиарда евро, което представлява 3,4 % увеличение в реално изражение в сравнение с 2003 г. Данните сочат, че 65 % от общите продажби са реализирани във Франция, Великобритания и Германия, докато делът на продажбите в Италия, Испания и Полша възлиза на 30 %. В Румъния, Унгария и Чешката република взети заедно общият размер на изразходваните средства е по-малък от 5 %.

—

По-трудно е събирането на данни относно продажбите на дребно на облекла. Приходите от продажби на дребно през 2006 г. възлизат на 120 милиарда евро, което представлява увеличение от 2,5 % в реално изражение спрямо 2003 г. Почти всички продажби на дребно са реализирани на територията на Великобритания, Германия, Франция и Италия, макар че това може да е отражение на ограничените налични данни относно новите държави-членки.

—

Предприятията за търговия на дребно с най-голям оборот на национално равнище осъществяват дейност в хранително-вкусовия сектор. Най-големият оператор, Tesco, оглавява класацията със значителна преднина пред своите конкуренти, с продажби за 2006 г., надвишаващи с повече от 10 милиарда тези на второто предприятие в класацията — Carrefour.

—	Сравнението между най-големите компании за търговия на дребно в секторите на хранителните продукти и облеклата показва, че най-голямата компания за облекла (Marks and Spencer) се появява в класацията едва на 25-о място.

—	Много от големите вериги за търговия на дребно, категоризирани в сферата на продажбите на дребно на хранителни продукти, продават и облекло, текстил и електрооборудване и не може да се приеме, че оборотът им се реализира само от хранителни продукти.

—

По отношение на продажбите на дребно на хранителни продукти в големите вериги за търговия на дребно в Италия и Испания в сравнение с данните за 2003 г. се наблюдава увеличение от над 25 %. Секторът на ГВТД в Чешката република и Румъния също се характеризира със значителен ръст (независимо от първоначалната изключително ниска база в Румъния).

—

В сектора на облеклата търговията на дребно е анализирана по отношение само на три от общо деветте пазара, обхванати от проучването. Както в Германия, така и във Великобритания търговията на дребно бележи стабилен ръст на продажбите (съответно в размер на 5 % и 3 %). За периода 2003—2006 г. единствената голяма верига за търговия на дребно в сектора на облеклата в Италия (Benetton Group) отбелязва спад на продажбите в реално изражение (6).

2.9   Секторът на храните и напитките (хранителни стоки) в момента бележи най-бързото от поколения нарастване на разходната си база (суровини). Факторите, които ще продължат да покачват още повече цените за потребителите, са предимно цените на зърнените култури, които влияят в най-значителна степен на основния хранителен режим, и на фуражите, чието покачване е резултат от глобалното повишаване на благосъстоянието, недобрите реколти и от заложените от правителствата цели относно производството на биогорива, които се отразяват върху предлагането.

2.10   Днес представителната потребителска кошница продукти е значително по-скъпа, отколкото в предходните години, като тя варира в значителна степен в отделните държави-членки. Неотдавнашните повишения на цените на суровините са в състояние да намалят съществено печалбите на доставчиците. По отношение на търговците на дребно, които оперират с още по-малки маржове на печалба, увеличените цени оказват въздействие върху данните за инфлацията на Министерство на финансите, което от своя страна много бързо се отразява на преговорите за договаряне на възнагражденията на работната сила. Инфлацията на продуктите, които достигат до потребителите чрез търговската мрежа, в съчетание с текущото покачване на цените на петрола, имат отражение както върху цялата верига на доставки, така и върху потребителите, което към момента представлява сценарий, будещ безпокойство у всички.

2.11   Тъй като потребителите разполагат със свободата да ползват услугите на различни търговци на дребно поради високото равнище на конкуренция, търговците на дребно правят всичко възможно, за да повишат ефективността и икономиите от мащаба. Много доставчици са се разраснали успоредно с развитието на търговците на дребно и от техните стратегии би могъл да се извлече ценен опит.

Сама по себе си веригата за доставки може да бъде дълга, като всички участващи в нея заинтересовани страни добавят своя марж, включително дистрибуторите, компаниите за опаковане, вторичните производители, преработвателните предприятия и търговците на едро, както в сектора на храните, така и на облеклата.

2.12   Секторът на облеклата в цяла Европа демонстрира относително висока ценова стабилност, и по-специално в резултат на бавния растеж на икономиката на ЕС вследствие на изменящите се модели на потребление, либерализацията на международната търговия, утвърждаването на Китай като водещ производител на облекла, както и продължаващото поскъпване на европейските валути. Към това може да се добави, че настъпват промени и в динамиката на традиционните супермаркети за продажба на хранителни продукти в резултат на това, че те разширяват асортимента на предлаганите нехранителни стоки и по-специално на облекла, а по-малките, специализирани и независими магазини се изместват от вериги като например Zara и H&M (7).

2.13   Развитието на разликата между индексите на цените не отразява непременно развитието на ценовите спредове, т.е. разликата в нивата на цените (8). Необходимо е да се прояви внимание по отношение на типа заключения, които биха могли да бъдат направени въз основа на този анализ. Разликите в еволюцията на цените не отразява непременно промените в маржовете на печалба на производителите и търговците на дребно. Това се дължи на обстоятелството, че върху цените влияят редица други променливи; например промени в ставките на ДДС (9), трудовите възнаграждения, вносните цени или технологичните подобрения биха могли да доведат до намаляване или повишаване на потребителските цени, което може да не бъде свързано с цените за производителите.

2.14   Европейските търговци на дребно споделят възгледа, че постигането на устойчиво потребление и производство е едно от най-значимите предизвикателства, пред които ще се изправим в бъдеще. Те ежедневно са свидетели на променящото се потребителско търсене, непрестанно растящата нужда от подходящи и точни данни, бързото навлизане на нови екологични продукти, както и все по-нарастващото значение на екосъобразността на процесите в рамките на веригата за доставки. В този контекст европейските търговци на дребно отправят доброволно предложение за Програма за действие за устойчиво потребление, както и за Програма за екологични действия на търговците на дребно (REAP), съпроводени от работа в тясно сътрудничество с Европейската комисия в подкрепа на постигането на целите на ЕС по отношение на изменението на климата за 2020 г.

3.   Области, в които е необходимо допълнително наблюдение

3.1   Бъдещият дебат относно възможните механизми, които биха могли да бъдат ползвани с цел да се разсеят описаните по-долу притеснения у гражданското общество, би следвало да се основава на ясни и прозрачни процедури за докладване на лоши практики, като жалбите във всеки един случай трябва да бъдат подкрепени от необходимите доказателства. Това е в сила по отношение на всички заинтересовани страни.

3.2   Държавите-членки следва да гарантират равнища на конкуренция, които да осигурят необходимото развитие на всички видове търговия, за да се създадат предимства за потребителите под формата на по-ниски цени и по-богат избор.

3.3   Регламентацията, насърчаваща справедливите търговски практики и прилагана на национално равнище, може да отчита местните социални предпочитания, например работно време и трудовоправни въпроси, поради което препоръката на ЕИСК относно доброволните етични кодекси е необходимо да бъде взета под внимание и приложена във всяка отделна държава-членка, особено предвид факта, че търговията на дребно засяга преди всичко местния пазар.

3.4   В интерес на „по-добрата регламентация“ (10) на равнище ЕС се осъществяват реформи в подкрепа на конкуренцията, целящи премахване на рестриктивното законодателство, което обуславя и препоръката на ЕИСК за саморегулиране от страна на индустрията. Създаването на кодекс, изготвен от търговците на дребно на национално равнище, би могло да бъде тълкувано като подпомагане на тайни споразумения на търговците на дребно в ущърб на трета страна, което представлява антиконкурентна практика. Публичната политика обаче трябва да се стреми към извършването на преглед на подобни кодекси, тъй като те повишават прозрачността и добросъвестността както на търговците на дребно, така и на доставчиците, и в дългосрочен план увеличават ползите за потребителите.

3.5   Често се отправят обвинения към практиките в сектора на търговията на дребно и веригата за доставки, което обуславя препоръката на ЕИСК относно необходимостта от сключване на договори и създаването на етичен кодекс на равнище държави-членки (вж. препоръки и заключения) в отговор на тези обвинения посредством повишаване на прозрачността на процеса, в защита както на търговците на дребно, така и на доставчиците, и създаване на възможност за намесата на медиатор, ако е необходимо.

3.6   Политиката в областта на конкуренцията, както и в други области на регулиране, оказващи въздействие върху сектора на търговията на дребно, се явява допълваща по отношение на търговската политика. Основното предизвикателство в областта на политиките изглежда е намирането на баланс, който позволява на търговците на дребно да реализират икономии от мащаба в сферата на доставките и оперативната дейност, без да злоупотребяват със своята пазарна мощ.

3.7   Друга област, в която е необходимо да продължи наблюдението и която предоставя възможности за прилагане на Кодекса, е вносът. Днес вносът, както на хранителни продукти, така и на облекло, е сред водещите пазарни сили. Съотношението на вносните храни обикновено е по-високо в страните от Западна Европа, но и в Източна Европа се наблюдава бързо нарастване на дела на вноса на храни, предназначени за консумация.

3.8   Страните от Западна Европа показват много висока степен на навлизане на вноса в сектора на облеклата (11). В много случаи стойността на този процент надвишава 100 %. Това се дължи на обстоятелството, че общата стойност на стоките за износ е по-висока от общата стойност на производството, което означава, че някои стоки се внасят, след което се реекспортират за трети пазари.

4.   Служители в сектора на търговията на дребно

4.1   Секторът на продажбите на дребно е от изключително значение за Лисабонската стратегия с оглед на броя на хората, заети в него. ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ в момента провежда проучване за установяване на нововъзникващите компетенции и развитието на бъдещите нужди от умения и заетост в сектора на търговията на дребно и търговията до 2020 г. Подобно проучване се провежда и за секторите на текстила, облеклата и изделията от кожа. Тези две проучвания са част от проект, обхващащ 16 икономически сектора, които прилагат обща методология за предвиждане, за да се установят необходимите в бъдеще умения и развитието на заетостта въз основа на анализ при различни сценарии.

4.2   Направеното проучване на London Economics обхваща приблизително 1,2 милиона служители, заети в големите вериги за търговия на дребно в хранително-вкусовата промишленост във Великобритания. В останалите страни броят на заетите в сектора лица е значително по-нисък, но като цяло в Западна Европа броят на лицата, заети в големите вериги за търговия на дребно е по-висок, отколкото в страните от Източна Европа. Броят на заетите лица от 2003 г. до момента се е увеличил във всички страни с изключение на Франция и Чешката република, където остава непроменен.

4.3   Дяловете на заетост в големите вериги за търговия на дребно в отделните европейски страни се различават съществено. В търговките обекти за продажба на храни и облекла във Великобритания и Германия ГВТД осигуряват заетост на съответно над 75 % и 60 % от работещите, докато в Полша техният дял е приблизително 20 %, а в Румъния е под 5 %.

4.4   Като цяло навсякъде в Европа жените съставляват по-висок дял от общия брой заети лица в секторите на търговията на едро и дребно, но тази разлика е значително по-отчетлива в десетте нови държави-членки, отколкото в ЕС-15. Единственото изключение от това правило е Франция, където делът на жените, заети в секторите на търговията на едро и дребно, е по-нисък, отколкото техния дял на участие в останалите сектори на икономиката.

4.5   Между държавите-членки съществуват някои интересни разлики в разпределението на работната сила по възрастов признак. Във Великобритания, например, делът на младите работници (на възраст под 25 години) е значително по-висок, отколкото във всички останали страни, но също така по-висок е и делът на заетите лица на възраст над 65 години (въпреки че техният брой остава изключително малък). В Италия, Чешката република и Унгария броят на младите работници е по-малък, но делът на заетите в сектора на възраст 25—49 години е по-голям.

4.6   Работата на непълно работно време в секторите на търговията на едро и дребно също е по-застъпена, отколкото в европейската икономика като цяло, въпреки че между отделните страни съществуват значителни различия, включително между ЕС-15 и 10-те нови държави-членки.

---

(1)  Развитие на големите вериги за търговия на дребно в Европа през последните пет години, ЕИСК, CCMI, проучване на London Economics http://www.eesc.europa.eu/sections/ccmi/externalstudies/documents/HVR_Final_Report_revised_with_annex.doc.

(2)  Проучване на пазара на хранителни продукти на Комисията за защита на конкуренция на Великобритания:

http://www.competition-commission.org.uk/inquiries/ref2006/grocery/index.htm. Очаква се окончателната версия да бъде публикувана през втората половина на 2008 г.

[2] Проучване на австрийската Федерална служба за защита на конкуренцията, посветено на покупателната способност на супермаркетите: http://www.bwb.gv.at/BWB/English/groceries_sector_inquiry.htm.

(3)  Вж. бележка под линия 1.

(4)  I) Въздействието на либерализацията на секторите на текстила и облеклата върху цените. Институт за световна икономика на Кил, Кил, Германия. Европейска комисия, Търговия. Окончателен доклад 2007—04—18, http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2007/june/tradoc_134778.pdf.

II) Бизнес отношения в рамките на веригата за облекла в рамките на ЕС: от производството до търговията на дребно и дистрибуцията. Bocconi University, ESSEC Business School, Baker McKenzie, окончателен доклад, октомври 2007 г. http://ec.europa.eu/enterprise/textile/documents/clothing_study_oct_2007.pdf.

(5)  Приходите от продажби в Интернет на търговците на дребно са включени в общите данни за реализираните продажби и не са предмет на отделен анализ в рамките на настоящия документ, като независимо от данните за тяхното увеличение се счита, че те представляват около 1—2 % от продажбите на дребно на хранителни стоки във Великобритания.

(6)  Междинен доклад на London Economics; Развитие на сектора на големите вериги за търговия на дребно през последните пет години, февруари 2008 г.

(7)  Bocconi University; „Бизнес отношения в рамките на веригата за доставки в сектора на облеклата в ЕС“, октомври 2007 г., окончателен доклад. http://ec.europa.eu/enterprise/textile/documents/clothing_study_oct_2007.pdf.

(8)  Например, ако цените за производителите са равни на 100 единици, а тези за потребителите на 200 единици, 10 %-ното увеличение на цените за двете категории не означава, че маржовете ще останат непроменени. Поради различните нива, маржовете ще нараснат от 100 (200—100 единици) до 110 (220—110 единици).

(9)  „Измерваните цени са тези, които реално заплащат потребителите, и те включват например данъци, начислявани върху продажбите на продукти, като ДДС, и отразяват продажните цени в края на сезона.“ Хармонизирани индекси на потребителските цени (HICP). Кратък увод за потребители, Евростат, март 2004 г.

(10)  http://ec.europa.eu/governance/better_regulation/index_en.htm

(11)  Секторът на облеклата се дефинира като съвкупността от всички продукти в рамките на „производството на облекла; обработка и боядисване на кожи“.

---