Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008IE1918

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предизвикателствата пред управлението на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в ЕС

    OB C 175, 28.7.2009, p. 34–36 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    28.7.2009   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 175/34


    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предизвикателствата пред управлението на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в ЕС“

    (2009/C 175/06)

    На 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

    „Управление на ОЕЕО“.

    Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 октомври 2008 г. (докладчик: г-жа SYLVIA GAUCI).

    На 449-ата си пленарна сесия, проведена на 3 и 4 декември 2008 г. (заседание от 4 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 119 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

    1.   Заключения и препоръки

    1.1   Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) има потенциал да доведе до опростяване с цел намаляване на административната тежест върху участниците в пазара.

    1.2   При преразглеждането на директивата Европейският съюз, в сътрудничество с властите на национално равнище, би трябвало да се погрижи директивата да създаде равни условия във всички страни от ЕС. Това ще бъде от полза за околната среда, бизнеса и европейските граждани.

    1.3   Поради факта, че в момента материалите имат по-висока стойност, отколкото преди 5—10 години, множество ОЕЕО не попадат в установените маршрути за събиране на отпадъци. В резултат на това някои видове оборудване не се третират правилно. Някои части от изхвърлени хладилници, които са опасни и имат ниска стойност, например кондензатори, се отстраняват, без да бъдат третирани. Днес производителите носят отговорност за управлението на ОЕЕО, върху които нямат почти никакъв контрол. Всички участници по веригата, включително предприятията за изкупуване и търговия със скрап, би трябвало да поемат едни и същи отговорности.

    1.4   Училището играе първостепенна роля за образоването на младите граждани по въпроса за приноса, който те могат да дадат в борбата срещу отпадъците. Затова е необходимо младите хора да бъдат предупреждавани за опасностите, свързани с края на жизнения цикъл на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, за да се насърчат превенцията, повторната употреба, оползотворяването и рециклирането. Образованието е преди всичко отговорност на държавите-членки, но и организациите на производителите могат и действително играят важна роля в този процес.

    1.5   Преразглеждането на директивата би следвало да позволи по-добра взаимовръзка между разпоредбите, целящи защита на здравето на човека и опазване на околната среда, от една страна, и правилата, засягащи доброто функциониране на вътрешния пазар, от друга. Особено важно е определението за производител да не води до създаването на нови препятствия за вътрешния пазар. Това би било също така и в съзвучие с неотдавнашната съдебна практика на Съда на Европейските общности, според която мерките за защита на околната среда не могат бъдат в противоречие с принципите на вътрешния пазар.

    1.6   До момента колективните системи, основани на пазарен дял, се оказват успешни за правилното управление на ОЕЕО. Преразгледаната директива не бива да създава пречки пред практиката за поделяне на разходите за управление на ОЕЕО въз основа на актуалните към момента пазарни дялове. Ще се отнася до Приложение II, трябва да се следи то да позволява на заинтересованите страни да продължат да разработват стандарти за третиране.

    1.7   Накрая, ефективното управление на потоците от отпадъци от електрическо и електронно оборудване в ЕС би следвало да допринесе за прекратяване на износа на този вид отпадъци към трети страни, в които екологичните стандарти са по-ниски, а работниците, третиращи тези отпадъци, са изложени на по-висок риск. По този начин директивата би трябвало да постигне своята социална цел, състояща се в защита на околната среда и намаляване на въздействието на отпадъците върху здравето на човека. Следва да се насърчава прилагането на стандарти за третиране в трети страни.

    2.   Въведение

    2.1   Директива 2002/96/ЕО (1) относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване има за цел да ограничи нарастващия с бърз темп поток от отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и допълва приетите от Европейския съюз мерки в областта на депонирането и изгарянето на отпадъци.

    2.2   Въз основата на многобройни източници и различни техники за оценка, количеството на новото ЕЕО, пускано на пазара на ЕС-27 се оценява на 10,3 милиона тона годишно. Според редица прогнози може да се очаква, че до 2020 г. общото количество на ОЕЕО ще се увеличава с 2,5 % до 2,7 % годишно и ще достигне около 12,3 милиона тона. Общото количество, събрано през 2006 г., беше 2 милиона тона.

    2.3   Следователно, на този етап е важно да се направи оценка дали директивата е дала очакваните резултати по отношение на защитата на околната среда. От значение е също така да се установи, какви подобрения са възможни и кои са най-подходящите начини за тяхното постигане.

    2.4   Директивата за ОЕЕО въведе по-конкретно редица модели за управление на отпадъците с цел да се увеличи рециклирането на електрическо и електронно оборудване и да се ограничи общото количество на подлежащите на унищожаване отпадъци.

    2.5   Производителите се насърчават да разработват електрическо и електронно оборудване, което е по-щадящо за околната среда, и изцяло да отчитат аспекта на управление на отпадъците. Поради тази причина директивата за ОЕЕО включва и принципа за засилена отговорност на производителя. За да спазят законодателните разпоредби, производителите на ЕЕО ще трябва да взимат предвид целия жизнен цикъл на електрическите и електронните продукти, включително изискванията за дълготрайност, усъвършенстване, ремонт/поправка, демонтаж и употреба на лесни за рециклиране материали. Те носят също така отговорността за приемане на върнатото обратно ЕЕО и за рециклирането му, при условие че то спада към някоя от десетте категории продукти (2). Накрая, от тях се изисква да осигуряват информация за съответствието с изискванията на законодателството.

    2.6   Принципът на засилена отговорност на производителя се задейства от момента, в който даден пазарен участник бъде вписан в някой от националните регистри на производителите, водени от компетентните органи на национално равнище във всяка държава-членка. Понятието „производител“ се отнася до различни видове дейност и конкретно включва всяко лице, което произвежда и продава електрическо и електронно оборудване със своя запазена марка или което внася или препродава такова оборудване. Приложното поле на понятието „производител“ е достатъчно широко, за да бъдат обхванати възможно най-голям брой търговски дейности и по този начин да се постигне ефективна схема на управление на ОЕЕО. Проблемът обаче е в това, че широкият обхват води до ситуация, при която един продукт може да има множество производители, отговорни за управлението, което е неприемливо от правна гледна точка.

    2.7   Директивата за ОЕЕО има за цел да насърчи разделното събиране, поставяйки количествено измерими цели. Най-късно до 31 декември 2006 г. страните от ЕС трябваше да постигнат степен на разделно събиране на ОЕЕО от домакинствата от минимум 4 кг средно за един жител на година. До 31 декември 2008 г. следва да бъде определена нова задължителна цел.

    2.8   Директивата за ОЕЕО насърчава също така повторната употреба и рециклирането и определя във връзка с това цели относно събирането, повторната употреба и рециклирането.

    2.9   Последният стълб, на който се опира директивата за ОЕЕО, е ролята на крайния ползвател или, с други думи, на потребителя. Потребителят има възможност безплатно да върне своето оборудване. За да се предотврати производството на опасни отпадъци от ЕЕО, въз основата на Директива 2002/95/EО (RoHS) са въведени забрани и ограничения върху определени вещества (3).

    3.   Общи бележки — идентифициране на проблемите

    3.1   Очакваше се, че въз основа на описаните по-горе мерки държавите-членки ще изработят свои национални планове за управление на ОЕЕО, за да спазят директивата. Първата оценка на прилагането на законодателството относно ОЕЕО в държавите-членки води до следните заключения:

    приложното поле на директивата предизвика разминаващи се тълкувания в ЕС, в зависимост от които един и същи продукт не попада непременно в приложното поле на законодателството във всички държави-членки. Следователно последствията за производителите се изразяват в различни равнища на спазване на директивата в цяла Европа;

    целите по отношение на събирането биват лесно постигани в повечето страни от ЕС-15, но остават предизвикателство за по-голямата част от новите държави-членки;

    ефективността на събиране на продукти от категориите, различни от категория 1 (4), е ниска;

    малките по размер елементи от ЕЕО често не се връщат в пунктовете за събиране и следователно не попадат в установените канали за ОЕЕО;

    гъстотата на мрежата от пунктове за събиране на ОЕЕО в немалко държави-членки не е толкова висока, колкото би следвало да бъде;

    не се изготвят достатъчно доклади (5) за качеството на третиране на ОЕЕО;

    двете дейности, които имат най-голяма административна тежест, са регистрацията в националните регистри на производителите и докладването;

    транспонирането на директивата за ОЕЕО от държавите-членки започна едва след 13 август 2004 г. и в някои страни още не е приключило. Затова е още твърде рано за цялостно проследяване и оценка.

    4.   Специфични бележки — Перспективи

    4.1   Преразглеждането на Директивата би следвало да има за цел да оптимизира резултатите, свързани със защитата на околната среда (увеличаване на събирането) и да подобри съотношението разходи/ефективност при управлението на ОЕЕО (по-добро третиране на отпадъците).

    4.2   Посрещането на предизвикателствата, свързани с управлението на ОЕЕО в ЕС предполага също така намаляване на административната тежест, която натоварва предприятията, така че последните да запазят своята конкурентоспособност в икономическо отношение и да могат да инвестират ресурси в подобряването на екологичната ефективност на своите дейности, било при разработването на продуктите, при програмите за събиране, при системите за приемане на върнатото оборудване или при информирането на потребителите.

    4.3   Националните администрации, а така също и частни инициативи, могат да финансират образователни програми в училищата за запознаване на децата от ранна възраст с добрите практики относно изхвърлянето и рециклирането на електрическо и електронно оборудване. Тези програми следва да бъдат изпълнявани на местно равнище и съответно съдържанието им следва да бъде съобразено с местните условия и модели на потребление.

    4.4   Най-добри резултати по отношение на въздействието върху околната среда и на съотношението разходи/ефективност могат да се постигнат по следните начини:

    трансформиране на подхода, ориентиран към продуктите (6), в подход, насочен към третирането по категории;

    диференциация при определянето на цели за количествата събрани отпадъци, процентните дялове на рециклиране и изискванията по отношение на третирането;

    създаване на равни условия за различните участници на цялата територия на ЕС, като по-специално:

    определението за производител следва да обхваща едни и същи икономически оператори във всички държави-членки на ЕС. За тази цел оператор, който пуска даден продукт на общностния пазар, следва да се счита за неговия производител на всички национални пазари в ЕС;

    националните регистри на производителите следва да функционират по по-хармонизиран начин. Различните административни изисквания на отделните национални режими за регистрация и схеми за финансиране действително водят до повишени разходи за производителите, които развиват трансгранична дейност в рамките на вътрешния пазар. Регистрите на производителите се различават по отношение на събирането на информация от производителите и по своите принципи на действие. Някои от разликите между регистрите се отнасят до определенията за видовете оборудване, критериите за тегло, основата за събиране на докладваните данни и отчитането на продажбите в други държави-членки. Честотата и периодичността на докладване на данните също се различават. За да се постигне тази цел, европейските институции биха могли да издадат препоръки и насоки след съответни консултации със заинтересованите страни;

    може да се създаде европейска мрежа на националните регистри с цел обмен на информация. Производителите биха могли да се регистрират само в една държава-членка, а регистрацията да обхване дейността им в целия ЕС. Това би опростило административната тежест за титулярите на регистрацията и същевременно би довело до по-ефективно прилагане на директивата. По-висока степен на хармонизация и по-малко бюрокрация биха улеснили постигането на екологичните подобрения и цели;

    изискванията за етикетиране за пускането на пазара на електрическо и електронно оборудване следва да се хармонизират в още по-голяма степен. В противен случай непрекъснато ще се възпрепятства свободното движение на стоки на вътрешния пазар;

    изясняване и, следователно, осигуряване на еднаквото прилагане на хармонизиран подход в различните държави-членки;

    размисъл върху начина, по който националните правителства биха могли да насърчат научните изследвания с цел да се подобри екологичната ефективност в областта на управлението на ОЕЕО;

    и, накрая, по-подробен анализ на ролята на потребителите в политиката по отношение на ОЕЕО. В крайна сметка, потребителят е този, който трябва да върне своите отпадъци от електрическо и електронно оборудване, и той е този, който плаща, независимо от избрания начин на финансиране.

    Брюксел, 4 декември 2008 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Mario SEPI

    Генерален секретар на Европейския икономически и социален комитет

    Martin WESTLAKE


    (1)  Становище на ЕИСК относно ОЕЕО, ОВ C 116, 20.4.2001 г., стр. 38—43.

    (2)  В обхвата на директивата попадат 10 категории ЕЕО:

    Категория 1 — Големи домакински уреди

    Категория 2 — Малки домакински уреди

    Категория 3 — Информационно-технологични и телекомуникационни уреди

    Категория 4 — Потребителски уреди

    Категория 5 — Осветителни тела

    Категория 6 — Електрически и електронни средства

    Категория 7 — Играчки, уреди за спорт и отдих

    Категория 8 — Медицински уреди

    Категория 9 — Инструменти за мониторинг и контрол

    Категория 10 — Автоматични дозатори.

    (3)  Директивата относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (RoHS) изисква заместването на редица тежки метали (олово, живак, кадмий и хром VI), както и на PBB и PBDE в пусканото на пазара ново електрическо и електронно оборудване, считано от 1 юли 2006 г.

    (4)  Виж бележка 2.

    (5)  Съгласно член 12 от Директивата за ОЕЕО („Информация и докладване“), производителите събират информация, включително доказани оценки, въз основа на годишните количества и категории относно електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара, събрано чрез всички начини, повторно използвано, рециклирано и оползотворено в държавите-членки, както и относно изнесените събрани отпадъци по тегло или, ако това е невъзможно, по брой.

    (6)  Виж списъка на категориите продукти в бележка № 2.


    Top