Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предизвикателствата пред управлението на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в ЕС“

(2009/C 175/06)

На 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Управление на ОЕЕО“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 октомври 2008 г. (докладчик: г-жа SYLVIA GAUCI).

На 449-ата си пленарна сесия, проведена на 3 и 4 декември 2008 г. (заседание от 4 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 119 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) има потенциал да доведе до опростяване с цел намаляване на административната тежест върху участниците в пазара.

1.2   При преразглеждането на директивата Европейският съюз, в сътрудничество с властите на национално равнище, би трябвало да се погрижи директивата да създаде равни условия във всички страни от ЕС. Това ще бъде от полза за околната среда, бизнеса и европейските граждани.

1.3   Поради факта, че в момента материалите имат по-висока стойност, отколкото преди 5—10 години, множество ОЕЕО не попадат в установените маршрути за събиране на отпадъци. В резултат на това някои видове оборудване не се третират правилно. Някои части от изхвърлени хладилници, които са опасни и имат ниска стойност, например кондензатори, се отстраняват, без да бъдат третирани. Днес производителите носят отговорност за управлението на ОЕЕО, върху които нямат почти никакъв контрол. Всички участници по веригата, включително предприятията за изкупуване и търговия със скрап, би трябвало да поемат едни и същи отговорности.

1.4   Училището играе първостепенна роля за образоването на младите граждани по въпроса за приноса, който те могат да дадат в борбата срещу отпадъците. Затова е необходимо младите хора да бъдат предупреждавани за опасностите, свързани с края на жизнения цикъл на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, за да се насърчат превенцията, повторната употреба, оползотворяването и рециклирането. Образованието е преди всичко отговорност на държавите-членки, но и организациите на производителите могат и действително играят важна роля в този процес.

1.5   Преразглеждането на директивата би следвало да позволи по-добра взаимовръзка между разпоредбите, целящи защита на здравето на човека и опазване на околната среда, от една страна, и правилата, засягащи доброто функциониране на вътрешния пазар, от друга. Особено важно е определението за производител да не води до създаването на нови препятствия за вътрешния пазар. Това би било също така и в съзвучие с неотдавнашната съдебна практика на Съда на Европейските общности, според която мерките за защита на околната среда не могат бъдат в противоречие с принципите на вътрешния пазар.

1.6   До момента колективните системи, основани на пазарен дял, се оказват успешни за правилното управление на ОЕЕО. Преразгледаната директива не бива да създава пречки пред практиката за поделяне на разходите за управление на ОЕЕО въз основа на актуалните към момента пазарни дялове. Ще се отнася до Приложение II, трябва да се следи то да позволява на заинтересованите страни да продължат да разработват стандарти за третиране.

1.7   Накрая, ефективното управление на потоците от отпадъци от електрическо и електронно оборудване в ЕС би следвало да допринесе за прекратяване на износа на този вид отпадъци към трети страни, в които екологичните стандарти са по-ниски, а работниците, третиращи тези отпадъци, са изложени на по-висок риск. По този начин директивата би трябвало да постигне своята социална цел, състояща се в защита на околната среда и намаляване на въздействието на отпадъците върху здравето на човека. Следва да се насърчава прилагането на стандарти за третиране в трети страни.

2.   Въведение

2.1   Директива 2002/96/ЕО (1) относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване има за цел да ограничи нарастващия с бърз темп поток от отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и допълва приетите от Европейския съюз мерки в областта на депонирането и изгарянето на отпадъци.

2.2   Въз основата на многобройни източници и различни техники за оценка, количеството на новото ЕЕО, пускано на пазара на ЕС-27 се оценява на 10,3 милиона тона годишно. Според редица прогнози може да се очаква, че до 2020 г. общото количество на ОЕЕО ще се увеличава с 2,5 % до 2,7 % годишно и ще достигне около 12,3 милиона тона. Общото количество, събрано през 2006 г., беше 2 милиона тона.

2.3   Следователно, на този етап е важно да се направи оценка дали директивата е дала очакваните резултати по отношение на защитата на околната среда. От значение е също така да се установи, какви подобрения са възможни и кои са най-подходящите начини за тяхното постигане.

2.4   Директивата за ОЕЕО въведе по-конкретно редица модели за управление на отпадъците с цел да се увеличи рециклирането на електрическо и електронно оборудване и да се ограничи общото количество на подлежащите на унищожаване отпадъци.

2.5   Производителите се насърчават да разработват електрическо и електронно оборудване, което е по-щадящо за околната среда, и изцяло да отчитат аспекта на управление на отпадъците. Поради тази причина директивата за ОЕЕО включва и принципа за засилена отговорност на производителя. За да спазят законодателните разпоредби, производителите на ЕЕО ще трябва да взимат предвид целия жизнен цикъл на електрическите и електронните продукти, включително изискванията за дълготрайност, усъвършенстване, ремонт/поправка, демонтаж и употреба на лесни за рециклиране материали. Те носят също така отговорността за приемане на върнатото обратно ЕЕО и за рециклирането му, при условие че то спада към някоя от десетте категории продукти (2). Накрая, от тях се изисква да осигуряват информация за съответствието с изискванията на законодателството.

2.6   Принципът на засилена отговорност на производителя се задейства от момента, в който даден пазарен участник бъде вписан в някой от националните регистри на производителите, водени от компетентните органи на национално равнище във всяка държава-членка. Понятието „производител“ се отнася до различни видове дейност и конкретно включва всяко лице, което произвежда и продава електрическо и електронно оборудване със своя запазена марка или което внася или препродава такова оборудване. Приложното поле на понятието „производител“ е достатъчно широко, за да бъдат обхванати възможно най-голям брой търговски дейности и по този начин да се постигне ефективна схема на управление на ОЕЕО. Проблемът обаче е в това, че широкият обхват води до ситуация, при която един продукт може да има множество производители, отговорни за управлението, което е неприемливо от правна гледна точка.

2.7   Директивата за ОЕЕО има за цел да насърчи разделното събиране, поставяйки количествено измерими цели. Най-късно до 31 декември 2006 г. страните от ЕС трябваше да постигнат степен на разделно събиране на ОЕЕО от домакинствата от минимум 4 кг средно за един жител на година. До 31 декември 2008 г. следва да бъде определена нова задължителна цел.

2.8   Директивата за ОЕЕО насърчава също така повторната употреба и рециклирането и определя във връзка с това цели относно събирането, повторната употреба и рециклирането.

2.9   Последният стълб, на който се опира директивата за ОЕЕО, е ролята на крайния ползвател или, с други думи, на потребителя. Потребителят има възможност безплатно да върне своето оборудване. За да се предотврати производството на опасни отпадъци от ЕЕО, въз основата на Директива 2002/95/EО (RoHS) са въведени забрани и ограничения върху определени вещества (3).

3.   Общи бележки — идентифициране на проблемите

3.1   Очакваше се, че въз основа на описаните по-горе мерки държавите-членки ще изработят свои национални планове за управление на ОЕЕО, за да спазят директивата. Първата оценка на прилагането на законодателството относно ОЕЕО в държавите-членки води до следните заключения:

4.   Специфични бележки — Перспективи

4.1   Преразглеждането на Директивата би следвало да има за цел да оптимизира резултатите, свързани със защитата на околната среда (увеличаване на събирането) и да подобри съотношението разходи/ефективност при управлението на ОЕЕО (по-добро третиране на отпадъците).

4.2   Посрещането на предизвикателствата, свързани с управлението на ОЕЕО в ЕС предполага също така намаляване на административната тежест, която натоварва предприятията, така че последните да запазят своята конкурентоспособност в икономическо отношение и да могат да инвестират ресурси в подобряването на екологичната ефективност на своите дейности, било при разработването на продуктите, при програмите за събиране, при системите за приемане на върнатото оборудване или при информирането на потребителите.

4.3   Националните администрации, а така също и частни инициативи, могат да финансират образователни програми в училищата за запознаване на децата от ранна възраст с добрите практики относно изхвърлянето и рециклирането на електрическо и електронно оборудване. Тези програми следва да бъдат изпълнявани на местно равнище и съответно съдържанието им следва да бъде съобразено с местните условия и модели на потребление.

4.4   Най-добри резултати по отношение на въздействието върху околната среда и на съотношението разходи/ефективност могат да се постигнат по следните начини:

(1)  Становище на ЕИСК относно ОЕЕО, ОВ C 116, 20.4.2001 г., стр. 38—43.

(2)  В обхвата на директивата попадат 10 категории ЕЕО:

(3)  Директивата относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (RoHS) изисква заместването на редица тежки метали (олово, живак, кадмий и хром VI), както и на PBB и PBDE в пусканото на пазара ново електрическо и електронно оборудване, считано от 1 юли 2006 г.

(4)  Виж бележка 2.

(5)  Съгласно член 12 от Директивата за ОЕЕО („Информация и докладване“), производителите събират информация, включително доказани оценки, въз основа на годишните количества и категории относно електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара, събрано чрез всички начини, повторно използвано, рециклирано и оползотворено в държавите-членки, както и относно изнесените събрани отпадъци по тегло или, ако това е невъзможно, по брой.

(6)  Виж списъка на категориите продукти в бележка № 2.